By Белчо Дончев, октомври 25, 2011 22:06
…
НОЩ
от Елин Пелин
Темно, брате, темно, ете,
като в катраница,
нито месечинка свети,
ни ясна звездица!
Куче лае у полето,
та си глава кине -
ергени ли мома крадат,
или некой гине?
Та нема ли кой да палне
плевнико на кмето,
та да разпръсне това пусто
темнило проклето.
…
ПЕСНИЧКА НА ЕДИН МНОГО ДОБЪР ЧОВЕК В ЕДНА МНОГО ТЪМНА НОЩ
От Белчо Дончев
Беззвезден мрак.Нощта преваля.
Нощ дълбока и самотна.
Дали жената да погаля
или тихо да се кротна?
Във тъмното прилавва куче.
Вяло някакси, без мощ.
Дали пък няма да се случи
със някой нещо в тази нощ?
Просветва тъничка искрица
и се удавя бързо в мрака.
Дали таз странстваща душица
знай где, кога, какво я чака?
А там, във мрака, лае куче,
лае със растяща мощ
и като нищо ще се случи
със някой нещо в тази нощ!
Ала на мен какво ми дреме?
Всеки себе си да пази!
Какво ще стане, ако вземе
в мрака всеки да нагази?
А в тъмното дере се куче,
Яростно, със злобна мощ.
И всичко може да се случи
с всеки в тази тъмна нощ!
Беззвезден мрак. Нощта преваля.
Нощ – дълбока и самотна.
Жената – няма да я галя,
Ами тихо ще се кротна,
пък нека вън да лае куче
с каквато там си иска мощ!
със мене няма да се случи
нищо в тази тъмна нощ!
…
ПЕСНИЧКА НА НИЩОТО
От Белчо Дончев
Нищо, че несмело, колебливо крача.
Нищо, че пред всеки никаквец немея.
Аз съм си поставил важната задача –
с всички средства трябва аз да оцелея!
Нищо, че говоря тихо, под сурдинка.
Нищо, че със половин уста се смея
и че съвестта ми непробудно спинка –
важното е само аз да оцелея!
Кротък съм с овцете, нисък съм с тревата,
с черното съм черен, с бялото белея,
ходя – не оставям диря по земята
с вечната си грижа – как да оцелея!
Нищо, че съм Нищо! Нещото се вижда,
а пък аз, невзрачен, кротичко живея,
и когато гръм по някого удари –
в Нещото ще бъде!
Аз ще оцелея!
петък, 28 октомври 2011 г.
Тези,които не гласуват ще решат съдбата на демокрацията в България
Тези,които не гласуват ще решат съдбата на демокрацията в България,макар и тя да е все още фасадна.Около 60 процента са тия,които не искат да гласуват.От тях 95 процента са демократично настроени хора.Та тези хора по най различни причини не желаят да упражнят правото си на глас-защо?Не са доволни от демокрацията най общо казано,сърдити са,недоволни са,обидени са и.т.н,и.т.н.Та вие,горните,демократите давате възможност на другите,гласуващите да ни решават съдбата,бре!Опомнете се,събудете се!Като не гласувате Вие фактически гласувате с твърдите електорати на БСП,ГЕРБ,ДПС,АТАКА.От тях ли чакате,бе демократи недни да ви поднесат на тепсия истинската демокрация?Има да чекате,че може и да не дочекате,ако все оше чекате по къщята си,гузно и страхливо!
вторник, 25 октомври 2011 г.
събота, 22 октомври 2011 г.
Вождът на революцията, министърът на културата и кандидатът Калфин
21 Октомври 2011
Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия
„Който е русофил, той обича България”.
За да твърдиш, че „който е русофил, той обича България” има само две възможности.
Или си политически невежа и пълен двойкаджия по история на България, или си престъпен циник. Горе-долу със същата цинична откровеност може да твърдиш: „Който е педофил, той обича децата”.
Но кой мислите, че е автор на тази поразяваща с мъдростта си сентенция за любовта към България, която се доказвала не с друго, а ... с русофилство?
Някой бивш квартален ОФ отговорник, всеизвестен доносник, пропил се от мъка след смъртта на любимия Сталин?
Някой селски милиционер от 50-те години на миналия век, едва изкласил трето отделение и прочел за целия си живот – при това с мъчително сричане, единствено десетината задължителни политпросветни брошурки, писани под диктовката на Кремъл?
Нищо подобно. Това го заявява не кой да е, а кандидат за президент на България.
И по-точно: Ивайло Калфин – кандидат - президентът на преименувалата се на социалистическа Българска комунистическа партия.
И нека никой да не се заблуждава към коя Русия е отправено „филството” на преименувалите се на социалисти нашенски комунисти.
Това не е любов към Русия на несломимия дух и стремеж към свобода, към Русия на Владимир Буковски, на Андрей Сахаров, на Елена Бонер, към Русия на убитите заради отстояването на истината Анна Политковска, Юрий Шчекочихин, Сергей Юшенков и Александър Литвиненко.
Напротив.
Това е перверзната любов към Русия на деспотизма, към Русия на твърдата ръка, към Русия на батюшката – господар бил той цар, пролетарски вожд или обикновен кагебист.
Това е извратената любов към тази Русия (съветска или не), която многократно прави опити да унищожи България като последния път почти успява.
Имаше един български президент преди два мандата или във време оно между 1997- 2001 г., който бе заявил, че обича Русия, но повече обича България.
Забравете това.
От 2002 година е на мода президентът на България да обича Русия прежде всего.
Вместо тържества послучай независимостта на България – година на Русия в България
През 2008 година, когато се навършваха 100 години от обявяването на независимостта на България, сегашният БСП(к) президент Георги Първанов, когото подчинените на КГБ български комунистически служби сдобили с тайното име Гоце, обяви 2008 за... година на Русия в България.
Затова през 2008 година в България вместо скромни тържества послучай националната ни независимост, бяха организирани пищни тържества в чест на внука на Сталиновия готвач, подполковникът от КГБ Путин, който по традиция бе посрещнат с поклони и фанфари от своите васали.
Голям член/шлем
Обзет от обичайния за българските комунисти (или както там се наричат в дадения исторически момент) порив на коленопреклонно вълнение пред кремълския властелин, президентът Първанов така се превъзбуди, че не само превиши пълномощията си на президент и с това погази Конституцията на България, но и заяви:
„Позволете да използвам неспецифична терминология и да кажа, че подписването на всички тези договорености осигури на нашата страна голям член.”
Което притеснило дори руския кореспондент, който първоначално помислил, че президентът на България е попрекалил с вълненията и чак после му станало ясно, че „Първанов имал предвид “шлем”, а не това, с което и на руски, и на български оприличават други работи.
Така или иначе, в създалата се еуфория около нахлузения от Първанов на България большой член/шлем, малцина чуха предупреждението на известния руски дисидент Владимир Буковски :
„С Русия сега не трябва да има никакво обвързване. Русия се стреми да завладява икономиките на други страни. И това не трябва да допускате по никакъв начин.”
(вж „Обществото няма никакви гаранции за свободата си, ако не я защитава” ) http://www.mediapool.bg/обществото-няма-да-има-никакви-гаранции-за-свободата-си-ако-не-я-защитава-news135990.html
А във великолепното интервю на Ирина Недева за предаването „Хоризонт преди всички”, излъчено на 15 януари 2008 г. по Българско национално радио (БНР), Буковски казва директно: „Изложени сте на опасност от нова руска експанзия!”
Но напук на предупреждението на руснака Буковски, че сме изложени на опасност от нова руска експанзия, българинът Калфин, кандидат за президент на България заявява, че щял да работи „въпреки всички, които искат друго ... за развитието на българо-руските отношения”.
Не е ясно какво ще им развива или завива бъдещият президент Калфин на българо-руските отношения, защото досега митата на Русия за българските стоки обезсмислят всякакъв износ.
Не е ясно и за чии уши е предназначена тази клетва – дали за ушите на господарите в Москва или за ушите на петата колона в България – да знаят кой е верният московски (п)резидент, че много коне от една конюшня се състезават напоследък и съветофилите се позабъркаха на кого да заложат.
Но макар че почти всички се надпреварват за кремълското юларче, ето че кандидатът Калфин излезе с едни гърди пред по-свенливите си съперници и директно и в ефир обещание за вярна кремълска служба даде.
Въпреки всички, които искат друго
Русофилското изявление на кандидата Калфин, който се закле да работи „въпреки всички, които искат друго” „за развитието на българо-руските отношения” е, разбира се, напълно в унисон с цялостната съветофилска тенденция, която наблюдаваме напоследък – като се започне от скърцането на зъби и обвинения във вандализъм заради пребоядисания паметник на съветската армия, с тържественото предизборно БКП/ГЕРБ откриване на т.нар. музей на социалистическото изкуство, където трепетно бе положен чудовищният паметник на Ленин, ”красял” София в годините след съветската окупация и не на последно място – шумно отразените правешки чествания на 100-годишнината на най-големия кремълски васал Тодор Живков.
Последният стигна дотам в московското си челобитие, че на два пъти – през 1963 и през 1973, най-официално поднесе на тепсия независимостта на България.
Без окото му да мигне, този държавен глава предложи държавата, която поради поредица от недоразумения управляваше за... 16-а република на СССР.
И държавната му измяна бе приветствана с бурни ръкопляскания и нестихващ възторг от същите тези русофили, които бяха готови да се простят с националния суверинитет на страната си, но не и с жалките си постове и привилегии на кремълски послушници.
Елате ни вижте
„Ако има някой, който се чуди къде са корените на българо-руската дружба, да дойде да ни види.” – казва още кандидатът за президент на България Калфин.
Ами да ги видим „корените на българо-руската дружба” и нейните издънки.
Ето извадки стенограмата на заседанието, проведено на 4 ноември 1963, където едно след друго валят възторжените изявления на Живковите другари и съратници, след като правешкият кремълофил обявява, че е предложил България на кремълския си господар:
Димо Дичев, завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП:
"Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание".
Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба:
"Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз".
Раденко Видински, член на ЦК на БКП:
"Едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи".
Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта."
И така нататък.
Сравнете сега: „Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз”
и
„Който е русофил, той обича България”
и открийте разликите.
Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче
Че "никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е тяхно отечество” е ясно и от метежа през 1923, и от чудовищния атентат в църквата Свети Крал през 1925 година, където загиват повече български офицери, отколкото във всички войни, водени дотогава и от всичките им действия на „нашите комунисти” след 1944 година, когато по заповед на Москва методично и безпощадно избиват народа си.
Затова изявлението на днешния кандидат за президент на БСП(к) Ивайло Калфин е напълно логично.
А известно е, че любовта на русофилите към България е толкова голяма и необятна, че във всички големи градове на България бяха вдигнати гигантски паметници на чуждата армия–окупатор, поставила ги на власт през 1944 година.
И никога – поне, докато бяха на власт, кремълските послушници – русофили не позволиха да бъде официално празнувано станалото против волята на Русия Съединение на България.
Този факт обаче изобщо не попречи на Българска национална телевизия да излъчи на 6 септември 2011 в сутрешния си блок „Денят започва” монтаж за Съединението, в кадрите на който между снимките на Стамболов и княз Батенберг се мярка и ... внушителният нос на Тодор Живков.
Не е ясно какво търси носът на Живков във филм за Съединението, след като извършеното против волята на „братска” Русия Съединение официално се празнува едва от 1998.
Но след като правешката историография не се свенеше да разправя, че лично „другарят Живков” бил спасил българските евреи, защо пък правешката журналистика да не я удари в земята и да ни увери, че лично „другарят Живков” е извършил Съединението?
Българското русофилство – дела и документи
Но да се върнем на българското русофилство.
Понякога то взема такива размери, че след Съединението, например, отчаяни от ината на българите, които не склонявали да играят по гайдата на матушка Русия, българските русофили, по-точно 37 от техните водачи, седнали и написали прошение до великия везир Кямил паша с искане Турция да окупира Княжество България.
Това станало на 4 декември 1886 година.
Да попитаме кандидат-президента Ивайло Калфин каква ще да е тази русофилска любов към България, която да желае окупация на родината си от чужда държава?
Но както казах по-горе: кандидат-президентът Калфин или е срамно неграмотен по българска история или е безсрамно циничен кандидат-национален предател.
Ето кратка хронология на руската и на русофилската любов към България непосредствено след Съединението
На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.
На 2 ноември 1885г., подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България.
На 5-и, 6-и и 7-и ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин.
На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-и – при Пирот.
На 16 ноември 1885 г. Русия, Австро-Унгария и Германия отправят ултиматум към България за спиране на войната.
На 24 март 1886, на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт.
България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908, е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал – губернатор на Източна Румелия.
На 7 май 1886 г. – няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците.
На 9 август 1886 г., обаче, в 2 часа сутринта български офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира.
На 10 август 1886г. Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София.
Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
На 19 октомври е отклонена кандидатурата за българския престол на княз Мингрели, кандидатура неофициално подкрепяна от Русия.
На 22 октомври 1886 г. руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията.
Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива!
Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България.
На 6 ноември 1886 руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия.
На 4 декември 1886 година тридесет и седем (37) водачи на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.
На 16 и 19 февруари 1887 избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани.
На 26 февруари 1887 русофилът Драган Цанков отправя прошение до великия везир Турция да окупира Княжеството.
Ето какво разказва Симеон Радев в „Строителите на съвременна България”, том 3:
Великият везир прочете внимателно писмото и после попита Цанкова:”Какво разбирате вие под тия мерки, за които говорите?”
Драган Цанков отговори: ”Турските войски да окупират България.”
Не за пръв път великият везир чуваше от български уста молба за окупация. Прословутият мемоар, който Михаил Маджаров, С.С. Бобчев и техните другари бяха му подали през декември, имаше същия смисъл.
Но както тогава, тъй и сега, той посрещна отправения към него позив с негодувание. Като съобщи на посланиците за думите на Драган Цанков, той добави:
„Този човек е един предател.”
През март 1887 г. Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството.
На 25 юни 1887 Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски.
На 30 август 1887 г. е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886.
На 23 декември 1887 година чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград навлиза в България.
Разгромена е на 24 декември от българската армия.
Още русофилство или стига толкова засега?
„От започването на българската криза той (Гирс - б.ред.) виждаше с мъка, но и с безсилие, как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име.
Задигането на Батенберга от нейни наемници и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава.
Метежите в Силистра и Русе... показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия...”
Симеон Радев, „Строителите на съвременна България”, том 3, изд. СУ „Кл. Охридски”, 2009
Русия – огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия
Разбира се, ако някогашна Русия е била „посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия”, Съветска Русия не остава по-назад и през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства и отвличанията, извършени „зад граница” са съвсем обичайни.
Днешна Русия на Путин пък може смело да поръси половин Европа с полоний 210 и невъзмутимо да си прибере убийците на завет.
А днешен кандидат-президент на България да заяви открито и безсрамно: „Който е русофил, той обича България”.
Пока народ безграмотен...
„Пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшими для нас являются кино и цирк” препоръчва вождът на пролетарската революция Владимир Илич Ленин в своите беседи.
С други думи, дорде народът е неграмотен, най-важните за болшевиките изкуства са киното и циркът.
Ясно е защо.
И тонове просветна литература да изпишеш, кой ще ти чете, ако народът е безпросветен. Затова епичното кино ще показва нагледно какво им се случва на белогвардейците, на кулаците, на учените и вся остальная сволочь, а циркът – ще ги осмива. Да живее нагледната агитация и пропаганда, да живее визуалното изкуство.
Рецептата се спазва до ден днешен. Наистина, вече няма защо да се харчат милиони за епични кинотворби. И чалгата, особено медийната, върши работа.
Кой знае защо обаче, министърът на културата Вежди Рашидов отказа да оцени силата на визуалното изкуство и на клоунадата за повишаване на културата сред народните маси в България. Нещо повече – неотдавна обяви за „вандализъм” творчеството на своите колеги, оцветили и привели „в крак с времето” фигурите от паметника на съветската армия.
„Вандализъм” според българския тълковен речник означава „безсмислено рушене и унищожаване на културни ценности”.
Да счупиш носа на български полицай, който в изпълнение на служебния си дълг иска да те глоби за неправилно паркиране, разбира се, не е вандализъм. Все пак, носът на един полицай едва ли е „културна ценност”.
А и господин Рашидов има право в качеството си на известен скулптор да моделира човешките носове според високите критерии за изкуство на българските политици.
И ако тази му героическа постъпка в битието му на общински съветник не е помогнала за назначението му на министър в правителството на ГЕРБ, то очевидно не е и навредила.
Култура, култура, но и там се иска здрава ръка!
Възможно е, разбира се – воден от изискания си политически вкус министърът на културата да е припознал 37-метровия паметник, вирнал шпагин в небето на София за „културна ценност”, особено ако (както отдавна подозирам) Министерството на културата се е реорганизирало в Министерство на кича.
Нейсе – „на вкус и цвет товарищей нет.”
Но къде видя „безсмислено рушене и унищожаване” на въоръжените до зъби мрачни фигури, не се разбра? Нищо не бе разрушено или унищожено.
Нито нос падна, нито ухо, нито шпагин.
Всеки може да се увери – стои си шпагинът цял-целеничък горе на върха, символично издигнат над знамето на българския парламент и предупредително насочен срещу Алма Матер –Университета.
Единственото, което каменните фигури от паметника загубиха, бе досадният си сив цвят. Мисля дори, че и те бяха доволни да влязат в крак с времето – досущ като пребоядисаните си създатели.
Но ето че Вежди Рашидов, министър на културата в България, не само не оцени тази гениална трансформация, сътворена от талантлив творец с блестящо чувство за хумор, но и се обяви против освежилото паметника пребоядисване.
Било кощунство и вандализъм.
И откога пък пребоядисването е осъдително?
Какво да кажем тогава за пребоядисването на тия герои на нашето време, които от комунисти станаха капиталисти, а от войнстващи атеисти – смирени православни с вощеници в ръце?
Или за тези нашенски политици, които от ДС минаха към СДС или ДПС (което благодарение на такива като тях си остана само с едната абревиатура, вместо да е наистина „Движение за права и свободи”), или – в крак с времето – вяха жълтия байрак на „Новото време”, а накрая (а и то краят му се не вижда) минаха на страната на ГЕРБ...
Ааа, но разбира се, разбира се, как не се сетихме.
Мулти-групови драматични и артистични композиции ще да са това.
Фундаментално изкуство!
И не ще да е вандалщина, разбира се, вече 20-годишното унищожаване на всеки кълн на демокрацията в България още в зародиш, тъй като у нас никой не е обявил демокрацията за „културна ценност”.
Но ето че талантливата четка, дръзнала да освежи героите от паметника на съветската армия, не просто пребоядиса фигурите.
Точно обратното – само с един замах тя свали цели пластове боя от лъжи, манипулации и червени пропагандни клишета.
И маските на петата колона у нас паднаха.
Русофили от всички страни...
Паднаха маските на петата колона у нас, за да се вдигне отново чутовният паметник на Ленин под бурните ръкопляскания на министъра на културата Рашидов, на министъра на вътрешните работи Цветанов и на министър-председателя Борисов.
Все ленинофили и тодорживкофили...
И понеже борбата за кремълското юларче е безмилостно жестока, състезателните коне, ако и да са от все същата червена конюшня, ритат, цвилят и се хапят, а един тръсна грива и а-ха, а-ха да продума с глас, че само който е путинофил, само той ще има право да „ощастливява” България ...
Накрая ще има пак – „яли, пили и се веселили”, а сметката ще я плащат тия, които са ги избрали.
Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия
„Който е русофил, той обича България”.
За да твърдиш, че „който е русофил, той обича България” има само две възможности.
Или си политически невежа и пълен двойкаджия по история на България, или си престъпен циник. Горе-долу със същата цинична откровеност може да твърдиш: „Който е педофил, той обича децата”.
Но кой мислите, че е автор на тази поразяваща с мъдростта си сентенция за любовта към България, която се доказвала не с друго, а ... с русофилство?
Някой бивш квартален ОФ отговорник, всеизвестен доносник, пропил се от мъка след смъртта на любимия Сталин?
Някой селски милиционер от 50-те години на миналия век, едва изкласил трето отделение и прочел за целия си живот – при това с мъчително сричане, единствено десетината задължителни политпросветни брошурки, писани под диктовката на Кремъл?
Нищо подобно. Това го заявява не кой да е, а кандидат за президент на България.
И по-точно: Ивайло Калфин – кандидат - президентът на преименувалата се на социалистическа Българска комунистическа партия.
И нека никой да не се заблуждава към коя Русия е отправено „филството” на преименувалите се на социалисти нашенски комунисти.
Това не е любов към Русия на несломимия дух и стремеж към свобода, към Русия на Владимир Буковски, на Андрей Сахаров, на Елена Бонер, към Русия на убитите заради отстояването на истината Анна Политковска, Юрий Шчекочихин, Сергей Юшенков и Александър Литвиненко.
Напротив.
Това е перверзната любов към Русия на деспотизма, към Русия на твърдата ръка, към Русия на батюшката – господар бил той цар, пролетарски вожд или обикновен кагебист.
Това е извратената любов към тази Русия (съветска или не), която многократно прави опити да унищожи България като последния път почти успява.
Имаше един български президент преди два мандата или във време оно между 1997- 2001 г., който бе заявил, че обича Русия, но повече обича България.
Забравете това.
От 2002 година е на мода президентът на България да обича Русия прежде всего.
Вместо тържества послучай независимостта на България – година на Русия в България
През 2008 година, когато се навършваха 100 години от обявяването на независимостта на България, сегашният БСП(к) президент Георги Първанов, когото подчинените на КГБ български комунистически служби сдобили с тайното име Гоце, обяви 2008 за... година на Русия в България.
Затова през 2008 година в България вместо скромни тържества послучай националната ни независимост, бяха организирани пищни тържества в чест на внука на Сталиновия готвач, подполковникът от КГБ Путин, който по традиция бе посрещнат с поклони и фанфари от своите васали.
Голям член/шлем
Обзет от обичайния за българските комунисти (или както там се наричат в дадения исторически момент) порив на коленопреклонно вълнение пред кремълския властелин, президентът Първанов така се превъзбуди, че не само превиши пълномощията си на президент и с това погази Конституцията на България, но и заяви:
„Позволете да използвам неспецифична терминология и да кажа, че подписването на всички тези договорености осигури на нашата страна голям член.”
Което притеснило дори руския кореспондент, който първоначално помислил, че президентът на България е попрекалил с вълненията и чак после му станало ясно, че „Първанов имал предвид “шлем”, а не това, с което и на руски, и на български оприличават други работи.
Така или иначе, в създалата се еуфория около нахлузения от Първанов на България большой член/шлем, малцина чуха предупреждението на известния руски дисидент Владимир Буковски :
„С Русия сега не трябва да има никакво обвързване. Русия се стреми да завладява икономиките на други страни. И това не трябва да допускате по никакъв начин.”
(вж „Обществото няма никакви гаранции за свободата си, ако не я защитава” ) http://www.mediapool.bg/обществото-няма-да-има-никакви-гаранции-за-свободата-си-ако-не-я-защитава-news135990.html
А във великолепното интервю на Ирина Недева за предаването „Хоризонт преди всички”, излъчено на 15 януари 2008 г. по Българско национално радио (БНР), Буковски казва директно: „Изложени сте на опасност от нова руска експанзия!”
Но напук на предупреждението на руснака Буковски, че сме изложени на опасност от нова руска експанзия, българинът Калфин, кандидат за президент на България заявява, че щял да работи „въпреки всички, които искат друго ... за развитието на българо-руските отношения”.
Не е ясно какво ще им развива или завива бъдещият президент Калфин на българо-руските отношения, защото досега митата на Русия за българските стоки обезсмислят всякакъв износ.
Не е ясно и за чии уши е предназначена тази клетва – дали за ушите на господарите в Москва или за ушите на петата колона в България – да знаят кой е верният московски (п)резидент, че много коне от една конюшня се състезават напоследък и съветофилите се позабъркаха на кого да заложат.
Но макар че почти всички се надпреварват за кремълското юларче, ето че кандидатът Калфин излезе с едни гърди пред по-свенливите си съперници и директно и в ефир обещание за вярна кремълска служба даде.
Въпреки всички, които искат друго
Русофилското изявление на кандидата Калфин, който се закле да работи „въпреки всички, които искат друго” „за развитието на българо-руските отношения” е, разбира се, напълно в унисон с цялостната съветофилска тенденция, която наблюдаваме напоследък – като се започне от скърцането на зъби и обвинения във вандализъм заради пребоядисания паметник на съветската армия, с тържественото предизборно БКП/ГЕРБ откриване на т.нар. музей на социалистическото изкуство, където трепетно бе положен чудовищният паметник на Ленин, ”красял” София в годините след съветската окупация и не на последно място – шумно отразените правешки чествания на 100-годишнината на най-големия кремълски васал Тодор Живков.
Последният стигна дотам в московското си челобитие, че на два пъти – през 1963 и през 1973, най-официално поднесе на тепсия независимостта на България.
Без окото му да мигне, този държавен глава предложи държавата, която поради поредица от недоразумения управляваше за... 16-а република на СССР.
И държавната му измяна бе приветствана с бурни ръкопляскания и нестихващ възторг от същите тези русофили, които бяха готови да се простят с националния суверинитет на страната си, но не и с жалките си постове и привилегии на кремълски послушници.
Елате ни вижте
„Ако има някой, който се чуди къде са корените на българо-руската дружба, да дойде да ни види.” – казва още кандидатът за президент на България Калфин.
Ами да ги видим „корените на българо-руската дружба” и нейните издънки.
Ето извадки стенограмата на заседанието, проведено на 4 ноември 1963, където едно след друго валят възторжените изявления на Живковите другари и съратници, след като правешкият кремълофил обявява, че е предложил България на кремълския си господар:
Димо Дичев, завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП:
"Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание".
Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба:
"Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз".
Раденко Видински, член на ЦК на БКП:
"Едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи".
Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП:
"При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта."
И така нататък.
Сравнете сега: „Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз”
и
„Който е русофил, той обича България”
и открийте разликите.
Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче
Че "никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е тяхно отечество” е ясно и от метежа през 1923, и от чудовищния атентат в църквата Свети Крал през 1925 година, където загиват повече български офицери, отколкото във всички войни, водени дотогава и от всичките им действия на „нашите комунисти” след 1944 година, когато по заповед на Москва методично и безпощадно избиват народа си.
Затова изявлението на днешния кандидат за президент на БСП(к) Ивайло Калфин е напълно логично.
А известно е, че любовта на русофилите към България е толкова голяма и необятна, че във всички големи градове на България бяха вдигнати гигантски паметници на чуждата армия–окупатор, поставила ги на власт през 1944 година.
И никога – поне, докато бяха на власт, кремълските послушници – русофили не позволиха да бъде официално празнувано станалото против волята на Русия Съединение на България.
Този факт обаче изобщо не попречи на Българска национална телевизия да излъчи на 6 септември 2011 в сутрешния си блок „Денят започва” монтаж за Съединението, в кадрите на който между снимките на Стамболов и княз Батенберг се мярка и ... внушителният нос на Тодор Живков.
Не е ясно какво търси носът на Живков във филм за Съединението, след като извършеното против волята на „братска” Русия Съединение официално се празнува едва от 1998.
Но след като правешката историография не се свенеше да разправя, че лично „другарят Живков” бил спасил българските евреи, защо пък правешката журналистика да не я удари в земята и да ни увери, че лично „другарят Живков” е извършил Съединението?
Българското русофилство – дела и документи
Но да се върнем на българското русофилство.
Понякога то взема такива размери, че след Съединението, например, отчаяни от ината на българите, които не склонявали да играят по гайдата на матушка Русия, българските русофили, по-точно 37 от техните водачи, седнали и написали прошение до великия везир Кямил паша с искане Турция да окупира Княжество България.
Това станало на 4 декември 1886 година.
Да попитаме кандидат-президента Ивайло Калфин каква ще да е тази русофилска любов към България, която да желае окупация на родината си от чужда държава?
Но както казах по-горе: кандидат-президентът Калфин или е срамно неграмотен по българска история или е безсрамно циничен кандидат-национален предател.
Ето кратка хронология на руската и на русофилската любов към България непосредствено след Съединението
На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 8 септември княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест.
Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.
На 2 ноември 1885г., подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България.
На 5-и, 6-и и 7-и ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин.
На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-и – при Пирот.
На 16 ноември 1885 г. Русия, Австро-Унгария и Германия отправят ултиматум към България за спиране на войната.
На 24 март 1886, на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт.
България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908, е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал – губернатор на Източна Румелия.
На 7 май 1886 г. – няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците.
На 9 август 1886 г., обаче, в 2 часа сутринта български офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира.
На 10 август 1886г. Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София.
Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
На 19 октомври е отклонена кандидатурата за българския престол на княз Мингрели, кандидатура неофициално подкрепяна от Русия.
На 22 октомври 1886 г. руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията.
Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива!
Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България.
На 6 ноември 1886 руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия.
На 4 декември 1886 година тридесет и седем (37) водачи на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.
На 16 и 19 февруари 1887 избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани.
На 26 февруари 1887 русофилът Драган Цанков отправя прошение до великия везир Турция да окупира Княжеството.
Ето какво разказва Симеон Радев в „Строителите на съвременна България”, том 3:
Великият везир прочете внимателно писмото и после попита Цанкова:”Какво разбирате вие под тия мерки, за които говорите?”
Драган Цанков отговори: ”Турските войски да окупират България.”
Не за пръв път великият везир чуваше от български уста молба за окупация. Прословутият мемоар, който Михаил Маджаров, С.С. Бобчев и техните другари бяха му подали през декември, имаше същия смисъл.
Но както тогава, тъй и сега, той посрещна отправения към него позив с негодувание. Като съобщи на посланиците за думите на Драган Цанков, той добави:
„Този човек е един предател.”
През март 1887 г. Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството.
На 25 юни 1887 Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски.
На 30 август 1887 г. е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886.
На 23 декември 1887 година чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград навлиза в България.
Разгромена е на 24 декември от българската армия.
Още русофилство или стига толкова засега?
„От започването на българската криза той (Гирс - б.ред.) виждаше с мъка, но и с безсилие, как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име.
Задигането на Батенберга от нейни наемници и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава.
Метежите в Силистра и Русе... показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия...”
Симеон Радев, „Строителите на съвременна България”, том 3, изд. СУ „Кл. Охридски”, 2009
Русия – огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия
Разбира се, ако някогашна Русия е била „посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия”, Съветска Русия не остава по-назад и през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства и отвличанията, извършени „зад граница” са съвсем обичайни.
Днешна Русия на Путин пък може смело да поръси половин Европа с полоний 210 и невъзмутимо да си прибере убийците на завет.
А днешен кандидат-президент на България да заяви открито и безсрамно: „Който е русофил, той обича България”.
Пока народ безграмотен...
„Пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшими для нас являются кино и цирк” препоръчва вождът на пролетарската революция Владимир Илич Ленин в своите беседи.
С други думи, дорде народът е неграмотен, най-важните за болшевиките изкуства са киното и циркът.
Ясно е защо.
И тонове просветна литература да изпишеш, кой ще ти чете, ако народът е безпросветен. Затова епичното кино ще показва нагледно какво им се случва на белогвардейците, на кулаците, на учените и вся остальная сволочь, а циркът – ще ги осмива. Да живее нагледната агитация и пропаганда, да живее визуалното изкуство.
Рецептата се спазва до ден днешен. Наистина, вече няма защо да се харчат милиони за епични кинотворби. И чалгата, особено медийната, върши работа.
Кой знае защо обаче, министърът на културата Вежди Рашидов отказа да оцени силата на визуалното изкуство и на клоунадата за повишаване на културата сред народните маси в България. Нещо повече – неотдавна обяви за „вандализъм” творчеството на своите колеги, оцветили и привели „в крак с времето” фигурите от паметника на съветската армия.
„Вандализъм” според българския тълковен речник означава „безсмислено рушене и унищожаване на културни ценности”.
Да счупиш носа на български полицай, който в изпълнение на служебния си дълг иска да те глоби за неправилно паркиране, разбира се, не е вандализъм. Все пак, носът на един полицай едва ли е „културна ценност”.
А и господин Рашидов има право в качеството си на известен скулптор да моделира човешките носове според високите критерии за изкуство на българските политици.
И ако тази му героическа постъпка в битието му на общински съветник не е помогнала за назначението му на министър в правителството на ГЕРБ, то очевидно не е и навредила.
Култура, култура, но и там се иска здрава ръка!
Възможно е, разбира се – воден от изискания си политически вкус министърът на културата да е припознал 37-метровия паметник, вирнал шпагин в небето на София за „културна ценност”, особено ако (както отдавна подозирам) Министерството на културата се е реорганизирало в Министерство на кича.
Нейсе – „на вкус и цвет товарищей нет.”
Но къде видя „безсмислено рушене и унищожаване” на въоръжените до зъби мрачни фигури, не се разбра? Нищо не бе разрушено или унищожено.
Нито нос падна, нито ухо, нито шпагин.
Всеки може да се увери – стои си шпагинът цял-целеничък горе на върха, символично издигнат над знамето на българския парламент и предупредително насочен срещу Алма Матер –Университета.
Единственото, което каменните фигури от паметника загубиха, бе досадният си сив цвят. Мисля дори, че и те бяха доволни да влязат в крак с времето – досущ като пребоядисаните си създатели.
Но ето че Вежди Рашидов, министър на културата в България, не само не оцени тази гениална трансформация, сътворена от талантлив творец с блестящо чувство за хумор, но и се обяви против освежилото паметника пребоядисване.
Било кощунство и вандализъм.
И откога пък пребоядисването е осъдително?
Какво да кажем тогава за пребоядисването на тия герои на нашето време, които от комунисти станаха капиталисти, а от войнстващи атеисти – смирени православни с вощеници в ръце?
Или за тези нашенски политици, които от ДС минаха към СДС или ДПС (което благодарение на такива като тях си остана само с едната абревиатура, вместо да е наистина „Движение за права и свободи”), или – в крак с времето – вяха жълтия байрак на „Новото време”, а накрая (а и то краят му се не вижда) минаха на страната на ГЕРБ...
Ааа, но разбира се, разбира се, как не се сетихме.
Мулти-групови драматични и артистични композиции ще да са това.
Фундаментално изкуство!
И не ще да е вандалщина, разбира се, вече 20-годишното унищожаване на всеки кълн на демокрацията в България още в зародиш, тъй като у нас никой не е обявил демокрацията за „културна ценност”.
Но ето че талантливата четка, дръзнала да освежи героите от паметника на съветската армия, не просто пребоядиса фигурите.
Точно обратното – само с един замах тя свали цели пластове боя от лъжи, манипулации и червени пропагандни клишета.
И маските на петата колона у нас паднаха.
Русофили от всички страни...
Паднаха маските на петата колона у нас, за да се вдигне отново чутовният паметник на Ленин под бурните ръкопляскания на министъра на културата Рашидов, на министъра на вътрешните работи Цветанов и на министър-председателя Борисов.
Все ленинофили и тодорживкофили...
И понеже борбата за кремълското юларче е безмилостно жестока, състезателните коне, ако и да са от все същата червена конюшня, ритат, цвилят и се хапят, а един тръсна грива и а-ха, а-ха да продума с глас, че само който е путинофил, само той ще има право да „ощастливява” България ...
Накрая ще има пак – „яли, пили и се веселили”, а сметката ще я плащат тия, които са ги избрали.
петък, 21 октомври 2011 г.
Някои неща,които ГЕРБ и ББ трябва да направят преди края на мандата си
- Някои неща,които ГЕРБ и ББ трябва да направят преди края на мандата си:
1.Върнете бутилките от шмпанско,с които отпразнувахте изборната си победа/2009 г./ и последващите я ваши успехи в управлението на държавата.С парите от върнатите бутилки възстановете част от фискалния резерв.
За 23.октомври т.г. изчакайте-не купувайте шампанско,преди 30 октомври.Може да се наложи други да го пият.
Вместо шампанско,изпийте поне веднъж една чаша с вода,никой не се е отровил от нея,а много от онези,които ви избраха си позволяват само нея.
2.Депутатите и депутатките да се бръснат,подстригват и фризират редовно-не е нужно,когато тръгвате за НС,съседското дете да вика:"Виж мамо,пак са изпуснали маймуните от зоопарка!".
3.Мийте си зъбите редовно-не мислете,че когато говорите за успехите си в асансьорите,хора припадат от страх от високото,ако не са зашеметени от постиженията ви.
4.Вместо по 50 лв. на "застъпници' или по 250 лв. за ЧРД на шефа си,дайте по толкова за някоя пенсионерска сбирка.Ако си мислите,че тези скелети са изкопани мощви или домъкнати от исторически музей-лъжете се.
5.Посетете представление на Сатиричния театър или на някой цирк.Поне веднъж и вие да се посмеете на другите,а не само те на вас.
6.Ухапете някое бездомно куче.Нека и то усети що е болка,а не само избирателите./Вместо куче-може съпруга и/или любовница/.
7.Нахранете бездомен клошар. Тъй като и вие може да станете такива,след парламентарните избори...хубаво е предварително да си създадете приятели.
8Прочетете поне една книга,която не е за деца. Ако си мислите, че интелигентен човек е този който може да прочете речта си от парламентарната трибуна....Лъжете се...Иска се малко повече от това.
9.Сдобрете се с хората от опозицията,които ругаете за "щяло и нещяло".Все пак,когато ГЕРБ тръгне за небитието,трябва да има кой да ви помага да носите ковчега към вечното му жилище.
10.Съберете парчетата от прерязаните ленти при откриването на обектите,започнати от други,а само довършени от вас,завържете ги и с полученото въже сами решете какво да правите-подтикването към самоубийство,все още е престъпление,то не е като безделничеството,неплащанто на издръжка и/или неплащането на на дължимите суми към фирми за свършена работа.
Може да се добавят и други предложения,преди голямото,което ще направят избирателите с гласа си.
1.Върнете бутилките от шмпанско,с които отпразнувахте изборната си победа/2009 г./ и последващите я ваши успехи в управлението на държавата.С парите от върнатите бутилки възстановете част от фискалния резерв.
За 23.октомври т.г. изчакайте-не купувайте шампанско,преди 30 октомври.Може да се наложи други да го пият.
Вместо шампанско,изпийте поне веднъж една чаша с вода,никой не се е отровил от нея,а много от онези,които ви избраха си позволяват само нея.
2.Депутатите и депутатките да се бръснат,подстригват и фризират редовно-не е нужно,когато тръгвате за НС,съседското дете да вика:"Виж мамо,пак са изпуснали маймуните от зоопарка!".
3.Мийте си зъбите редовно-не мислете,че когато говорите за успехите си в асансьорите,хора припадат от страх от високото,ако не са зашеметени от постиженията ви.
4.Вместо по 50 лв. на "застъпници' или по 250 лв. за ЧРД на шефа си,дайте по толкова за някоя пенсионерска сбирка.Ако си мислите,че тези скелети са изкопани мощви или домъкнати от исторически музей-лъжете се.
5.Посетете представление на Сатиричния театър или на някой цирк.Поне веднъж и вие да се посмеете на другите,а не само те на вас.
6.Ухапете някое бездомно куче.Нека и то усети що е болка,а не само избирателите./Вместо куче-може съпруга и/или любовница/.
7.Нахранете бездомен клошар. Тъй като и вие може да станете такива,след парламентарните избори...хубаво е предварително да си създадете приятели.
8Прочетете поне една книга,която не е за деца. Ако си мислите, че интелигентен човек е този който може да прочете речта си от парламентарната трибуна....Лъжете се...Иска се малко повече от това.
9.Сдобрете се с хората от опозицията,които ругаете за "щяло и нещяло".Все пак,когато ГЕРБ тръгне за небитието,трябва да има кой да ви помага да носите ковчега към вечното му жилище.
10.Съберете парчетата от прерязаните ленти при откриването на обектите,започнати от други,а само довършени от вас,завържете ги и с полученото въже сами решете какво да правите-подтикването към самоубийство,все още е престъпление,то не е като безделничеството,неплащанто на издръжка и/или неплащането на на дължимите суми към фирми за свършена работа.
Може да се добавят и други предложения,преди голямото,което ще направят избирателите с гласа си.
ГЕРБЕР да може да мисли
ВИЦ на ДЕНЯ :
Когато бил на морето и си пекъл гъзето Цецко хванал златната рибка!...
И тя, естествено, като разбрала, че е в ръцете на народната милиция, предложила да му направи три ДАРЕНИЯ, за да я пусне.
Цецко се почесал по главата и рекъл: „Ами-и-и-и… може ли да ПОМИСЛЯ малко?”
А златната рибка се разплакала, защото това било ЕДИНСТВЕНОТО желание, което не можела да изпълни - ГЕРБЕР да може да мисли .
Когато бил на морето и си пекъл гъзето Цецко хванал златната рибка!...
И тя, естествено, като разбрала, че е в ръцете на народната милиция, предложила да му направи три ДАРЕНИЯ, за да я пусне.
Цецко се почесал по главата и рекъл: „Ами-и-и-и… може ли да ПОМИСЛЯ малко?”
А златната рибка се разплакала, защото това било ЕДИНСТВЕНОТО желание, което не можела да изпълни - ГЕРБЕР да може да мисли .
МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ НЕ Е РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ !!!
МОЯТ президент не е пряк ПОТОМЪК на НОМЕНКЛАТУРАТА на БКП !
МОЯТ президент не е бивш първи секретар на ОК на ДКМС !
МОЯТ президент не е любимото момче на който и да било БКП гаулайтер ( от рода на Лазар Причкапов) !
МОЯТ президент не е ГЪЗОЛИЗНИК, целувал задника на Емилия МАСЛАРОВА и плащал рушвети , за да прави НЕЗАКОННО бизнес кариера!
МОЯТ президент не е ограбвал труда на работниците си и не е водил двойно счетоводство,за което по заслуги е получил „ черен печат” да не прлеминава границата на европейска държава
МОЯТ президент не е МОШЕНИК завлачил с измами чуждестранните си партньори!
МОЯТ президент не събаря къщите на беззащитни старци ,а не пипа дворците на мутрите!
МОЯТ президент няма НЕЗАКОННА КЪЩА на морето !
МОЯТ президент не е ЛЪЖЕЦЪТ , който афишираше, че няма амбиции в политиката,докато тайно е снимал предизборния си клип !
МОЯТ президент не бяга като лалугер от въпросите на предизборни дебати ;
МОЯТ президент не е страхливец и не повтаря като развалена грамофонна плоча чужди "мисли"
МОЯТ президент не е мяукащ ПУДЕЛ покрай по-силния , но по-глупавия заради личната си изгода !
МОЯТ президент не е СЪУЧАСТНИК В ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на МИЛИЦИОНЕРИТЕ !
МОЯТ президент не е УКРИВАТЕЛ и СЪУЧАСТНИК на мутрите !
МОЯТ президент не е БЕЗЛИЧНА шматка в панталони !
МОЯТ президент не е МАЛОУМЕН привърженик на ГЕРБ !
МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ НЕ Е РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ !!!
МОЯТ президент не е бивш първи секретар на ОК на ДКМС !
МОЯТ президент не е любимото момче на който и да било БКП гаулайтер ( от рода на Лазар Причкапов) !
МОЯТ президент не е ГЪЗОЛИЗНИК, целувал задника на Емилия МАСЛАРОВА и плащал рушвети , за да прави НЕЗАКОННО бизнес кариера!
МОЯТ президент не е ограбвал труда на работниците си и не е водил двойно счетоводство,за което по заслуги е получил „ черен печат” да не прлеминава границата на европейска държава
МОЯТ президент не е МОШЕНИК завлачил с измами чуждестранните си партньори!
МОЯТ президент не събаря къщите на беззащитни старци ,а не пипа дворците на мутрите!
МОЯТ президент няма НЕЗАКОННА КЪЩА на морето !
МОЯТ президент не е ЛЪЖЕЦЪТ , който афишираше, че няма амбиции в политиката,докато тайно е снимал предизборния си клип !
МОЯТ президент не бяга като лалугер от въпросите на предизборни дебати ;
МОЯТ президент не е страхливец и не повтаря като развалена грамофонна плоча чужди "мисли"
МОЯТ президент не е мяукащ ПУДЕЛ покрай по-силния , но по-глупавия заради личната си изгода !
МОЯТ президент не е СЪУЧАСТНИК В ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на МИЛИЦИОНЕРИТЕ !
МОЯТ президент не е УКРИВАТЕЛ и СЪУЧАСТНИК на мутрите !
МОЯТ президент не е БЕЗЛИЧНА шматка в панталони !
МОЯТ президент не е МАЛОУМЕН привърженик на ГЕРБ !
МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ НЕ Е РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ !!!
Писмо на студенти до премиера Бойко Борисов. Борисов!
Публикуваме писмо на студенти до премиера Бойко Борисов.
Борисов!
Ние, младите хора на България не започваме писмото си с „уважаеми“. Искахме, но ще те излъжем, а лъжата я владееш ти.
Когато ти повярвахме преди време се надявахме да си различен. Уви ! Ти се оказа като лявата химера, като дясната утопия и като царската измама т.е. лъжец. Надявахме се, че знаеш колко е невъзможно да живееш с българските пенсии и заплати, които препоръчваш на европейците. Само пурите ти за два дни струват повече.
Ти Борисов, ни нарече „лош човешки материал“. Забрави обаче, че този „лош материал“ те изпрати там, където ти се самозабрави.
Ти Борисов, приемаше с радостна усмивка нашите усилия да те превърнем в Избрания. А сега ни съветваш да станем овчари. Пробвахме, но в бюрата по труда няма свободни места за овчари. Може би под твоето „вещо“ ръководство и стада не са останали.
Пак по внушението ти свише се пробвахме и на картофената нива, но твоите бивши колеги – рекетьори са станали изкупвачи и предлагат бой вместо пари. Други патили хора ни препоръчаха да не се захващаме с череши, гъби, билки или малини, защото там се разпореждали пак твоите хора.
Ти Борисов, ни накара да сведем от срам доскоро гордо вдигнатите си глави, след като чухме безумията, които ръсиш по широкия свят. То и Алековият бай Ганьо би се почуствал неудобно от теб. Да се радваш на подигравката на Берлускони, който ти мери плешките, да разправяш как колегата ти Цветанов „с един багер копае и вади трупове“, да правиш обидни квалификации за Ангела Меркел и за Саркози ...
Ти Борисов, заля услужливите радиа и телевизии, както и страниците на купените от теб вестници, но единствената файда от това са прерязаните от теб ленти на свършеното от други хора.
Ти Борисов, забрави или просто не знаеш, че пътищата се правят за хората, а не хората съществуват заради магистралите ти. Или още по-точно – заради магистралните ти комисиони.
Ти Борисов, позволяваш на чуждите банки да ни колонизират, а на една уж българска - откровенно да ни открадне парите и в същото време се правиш на патриот и народен защитник.
Ти Борисов, се пъчеше, че разбиваш контрабандните канали, а всъщност ги събра в един – твоят собствен. И вечер приспиваш гузната си съвест с тихото шумолене на банкнотите.
Ти Борисов, се уплаши от обичта ни и се скри зад безличния Росен. Уплаши се от топлите ни чувства или от падането на единственото признато от теб национално богатство – твоят рейтинг.
Та, ние – неосъществените овчари, рекетираните картофопроизводители, берачи на гъби и въобще – некачественият според теб човешки материал, вече не ти вярваме.
ДНЕС ИМАМЕ СИЛАТА И ВОЛЯТА ДА ТЕ ПРИЗЕМИМ!
Да, точно така – да те приземим, както казваше онзи на когото разтриваше ушите в предишната си роля.
Борисов, махни се от мястото, което позориш и от работата, която не можеш да вършиш. Ако за теб няма живот извън политиката, както казваш ти самият, то знай, че докато ти си в политиката, то няма живот за нас българите. И тъй като знаем какъв е твоят избор, то ние заявяваме, че оттук нататък ще избираме НИЕ и започваме на 23 октомври.
Борисов!
Ние, младите хора на България не започваме писмото си с „уважаеми“. Искахме, но ще те излъжем, а лъжата я владееш ти.
Когато ти повярвахме преди време се надявахме да си различен. Уви ! Ти се оказа като лявата химера, като дясната утопия и като царската измама т.е. лъжец. Надявахме се, че знаеш колко е невъзможно да живееш с българските пенсии и заплати, които препоръчваш на европейците. Само пурите ти за два дни струват повече.
Ти Борисов, ни нарече „лош човешки материал“. Забрави обаче, че този „лош материал“ те изпрати там, където ти се самозабрави.
Ти Борисов, приемаше с радостна усмивка нашите усилия да те превърнем в Избрания. А сега ни съветваш да станем овчари. Пробвахме, но в бюрата по труда няма свободни места за овчари. Може би под твоето „вещо“ ръководство и стада не са останали.
Пак по внушението ти свише се пробвахме и на картофената нива, но твоите бивши колеги – рекетьори са станали изкупвачи и предлагат бой вместо пари. Други патили хора ни препоръчаха да не се захващаме с череши, гъби, билки или малини, защото там се разпореждали пак твоите хора.
Ти Борисов, ни накара да сведем от срам доскоро гордо вдигнатите си глави, след като чухме безумията, които ръсиш по широкия свят. То и Алековият бай Ганьо би се почуствал неудобно от теб. Да се радваш на подигравката на Берлускони, който ти мери плешките, да разправяш как колегата ти Цветанов „с един багер копае и вади трупове“, да правиш обидни квалификации за Ангела Меркел и за Саркози ...
Ти Борисов, заля услужливите радиа и телевизии, както и страниците на купените от теб вестници, но единствената файда от това са прерязаните от теб ленти на свършеното от други хора.
Ти Борисов, забрави или просто не знаеш, че пътищата се правят за хората, а не хората съществуват заради магистралите ти. Или още по-точно – заради магистралните ти комисиони.
Ти Борисов, позволяваш на чуждите банки да ни колонизират, а на една уж българска - откровенно да ни открадне парите и в същото време се правиш на патриот и народен защитник.
Ти Борисов, се пъчеше, че разбиваш контрабандните канали, а всъщност ги събра в един – твоят собствен. И вечер приспиваш гузната си съвест с тихото шумолене на банкнотите.
Ти Борисов, се уплаши от обичта ни и се скри зад безличния Росен. Уплаши се от топлите ни чувства или от падането на единственото признато от теб национално богатство – твоят рейтинг.
Та, ние – неосъществените овчари, рекетираните картофопроизводители, берачи на гъби и въобще – некачественият според теб човешки материал, вече не ти вярваме.
ДНЕС ИМАМЕ СИЛАТА И ВОЛЯТА ДА ТЕ ПРИЗЕМИМ!
Да, точно така – да те приземим, както казваше онзи на когото разтриваше ушите в предишната си роля.
Борисов, махни се от мястото, което позориш и от работата, която не можеш да вършиш. Ако за теб няма живот извън политиката, както казваш ти самият, то знай, че докато ти си в политиката, то няма живот за нас българите. И тъй като знаем какъв е твоят избор, то ние заявяваме, че оттук нататък ще избираме НИЕ и започваме на 23 октомври.
Бившият посланик в София Джеймс Пардю обвини ГЕРБ в налагането на "руския модел" у нас
19 октомври 2011 00:00 | Тодор Пройчев |
При посещенията си в България посланик Джеймс Пардю не пропуска да се види с наследника си - посланик Джеймс Уорлик. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ
В тази здраво заснежена за половин България вечер Слави Трифонов покани в шоуто си един бивш американски посланик в София. И един бивш американски шпионин. (Отварям скобата, за да припомня, че бивши посланици има, но бивши разузнавачи – в конкретния случай е армейски контраразузнавач, няма.) Това бе архитектът на Охридското споразумение, което на практика омиротвори Македония в последната война на Балканите. Или накратко – Джеймс Пардю.
На пръв поглед целта на Слави Трифонов и неговите сценаристи, а вероятно и на хората от щаба на кандидат-президента Меглена Кунева, бе Пардю да й удари едно мощно рамо преди изборите в неделя. ОК. Посланик Пардю даде всичко от себе си в тази посока. Сподели как докато работели задно с Кунева в Брюксел – той в НАТО, тя в Европейската комисия, се опознали много добре. Преди около година той й казал, че може да бъде един много добър президент на България. Малко по-късно тя го послушала и взела решението да се кандидатира. И още – според посланик Пардю в президентските дебати в събота вечерта по bTV е имало един категоричен победител. “Госпожа Кунева бе пълният победител”, уточни бившият американски дипломат.
И горе-долу с това се изчерпа ролята на Пардю по подкрепата на фаворита на Слави Трифонов и неговия екип за бъдещ президент. Лошо няма. Още повече, че “Шоу”-то не крие симпатиите си към Кунева отдавна преди да започне официалната кампания. Всъщност именно при Слави Трифонов тя обяви публично, че влиза в президентската надпревара. Доколко има ефект от рамото на ексдипломата ще стане ясно само след няколко дни. Но дори Кунева да не стигне до балотажа, а както прогнозирах при кандидатирането й това е невъзможно без партийната подкрепа на големите играчи вляво и вдясно, медийната изява на експосланика не е и няма да остане безсмислена. Защото е сигнал.
Лошото в думите на Пардю идва след директната подкрепа за Кунева. И лошото е само за един конкретен политически играч у нас – за министър-председателя Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. А връзката с кандидатурата на Кунева е само косвена. Пряката връзка е със Студената война. За ветеран от Студената война като Пардю най-страшното сравнение за държава или за управление е това с Русия – американците така и не свикнаха с наименованието Съюз на съветските социалистически републики или СССР. За тях Рейгъновата Империя на злото бе и си остана единствено Русия. “На тези избори в България, които предстоят, има безпрецедентно политическо сплашване. Хората се страхуват. ГЕРБ иска да консолидира властта изцяло като вземе и президентската институция, а това на мен ми прилича на РУСКИЯ МОДЕЛ”, заяви в прав текст посланик Пардю. Почти като в секретен доклад за Държавния департамент, публикуван от “Уикилийкс”.
Вярно, преди това направи ясната уговорка, че говори като частно лице, а не като официален представител на американската дипломация. Само за протокола обаче ще припомня, че при все по-честите посещения на Пардю в София наследникът му Джеймс Уорлик не пропуска да се види с него. (Както удостоверява и снимката на “Аргументи бг”.) А следващите думи на Пардю сякаш намекнаха, че американците имат да кажат нещо на Борисов публично, но протоколът не им позволява. “Сигурен съм, че ако попитате американския посланик, той няма да заеме ясна позиция”, сподели бившият дипломат пред Слави Трифонов.
За сметка на това през май 2006-а прекият наследник на Пардю на посланическия пост в София – Джон Байърли, е пределно ясен за кмета Бойко Борисов в секретна грама до Държавния департамент, публикувана от “Уикилийкс”: “Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.” В същата грама са пределно точно очертани и всички “руски връзки” на министър-председателя Борисов. Засега Държавният департамент и неговите служители – бивши и настоящи, следват тактиката да не коментират официално Джулиан Асандж и неговия сайт.
Тази вечер обаче един бивш представител на американската дипломация говори директно за ГЕРБ и за желанието на партията на Борисов да практикува “руския модел” в България. При това на фона на декларираното желание на бащата на този “руски модел” – Владимир Путин, да се върне на върха на властта в Кремъл.
Изглежда, че на американците вече им писнало от Борисов и от това да го бутат в правилната посока. А сега Пардю просто припомня публично “с кого си имат работа”. Защото бивши шпиони няма. Нали?
При посещенията си в България посланик Джеймс Пардю не пропуска да се види с наследника си - посланик Джеймс Уорлик. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ
В тази здраво заснежена за половин България вечер Слави Трифонов покани в шоуто си един бивш американски посланик в София. И един бивш американски шпионин. (Отварям скобата, за да припомня, че бивши посланици има, но бивши разузнавачи – в конкретния случай е армейски контраразузнавач, няма.) Това бе архитектът на Охридското споразумение, което на практика омиротвори Македония в последната война на Балканите. Или накратко – Джеймс Пардю.
На пръв поглед целта на Слави Трифонов и неговите сценаристи, а вероятно и на хората от щаба на кандидат-президента Меглена Кунева, бе Пардю да й удари едно мощно рамо преди изборите в неделя. ОК. Посланик Пардю даде всичко от себе си в тази посока. Сподели как докато работели задно с Кунева в Брюксел – той в НАТО, тя в Европейската комисия, се опознали много добре. Преди около година той й казал, че може да бъде един много добър президент на България. Малко по-късно тя го послушала и взела решението да се кандидатира. И още – според посланик Пардю в президентските дебати в събота вечерта по bTV е имало един категоричен победител. “Госпожа Кунева бе пълният победител”, уточни бившият американски дипломат.
И горе-долу с това се изчерпа ролята на Пардю по подкрепата на фаворита на Слави Трифонов и неговия екип за бъдещ президент. Лошо няма. Още повече, че “Шоу”-то не крие симпатиите си към Кунева отдавна преди да започне официалната кампания. Всъщност именно при Слави Трифонов тя обяви публично, че влиза в президентската надпревара. Доколко има ефект от рамото на ексдипломата ще стане ясно само след няколко дни. Но дори Кунева да не стигне до балотажа, а както прогнозирах при кандидатирането й това е невъзможно без партийната подкрепа на големите играчи вляво и вдясно, медийната изява на експосланика не е и няма да остане безсмислена. Защото е сигнал.
Лошото в думите на Пардю идва след директната подкрепа за Кунева. И лошото е само за един конкретен политически играч у нас – за министър-председателя Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. А връзката с кандидатурата на Кунева е само косвена. Пряката връзка е със Студената война. За ветеран от Студената война като Пардю най-страшното сравнение за държава или за управление е това с Русия – американците така и не свикнаха с наименованието Съюз на съветските социалистически републики или СССР. За тях Рейгъновата Империя на злото бе и си остана единствено Русия. “На тези избори в България, които предстоят, има безпрецедентно политическо сплашване. Хората се страхуват. ГЕРБ иска да консолидира властта изцяло като вземе и президентската институция, а това на мен ми прилича на РУСКИЯ МОДЕЛ”, заяви в прав текст посланик Пардю. Почти като в секретен доклад за Държавния департамент, публикуван от “Уикилийкс”.
Вярно, преди това направи ясната уговорка, че говори като частно лице, а не като официален представител на американската дипломация. Само за протокола обаче ще припомня, че при все по-честите посещения на Пардю в София наследникът му Джеймс Уорлик не пропуска да се види с него. (Както удостоверява и снимката на “Аргументи бг”.) А следващите думи на Пардю сякаш намекнаха, че американците имат да кажат нещо на Борисов публично, но протоколът не им позволява. “Сигурен съм, че ако попитате американския посланик, той няма да заеме ясна позиция”, сподели бившият дипломат пред Слави Трифонов.
За сметка на това през май 2006-а прекият наследник на Пардю на посланическия пост в София – Джон Байърли, е пределно ясен за кмета Бойко Борисов в секретна грама до Държавния департамент, публикувана от “Уикилийкс”: “Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.” В същата грама са пределно точно очертани и всички “руски връзки” на министър-председателя Борисов. Засега Държавният департамент и неговите служители – бивши и настоящи, следват тактиката да не коментират официално Джулиан Асандж и неговия сайт.
Тази вечер обаче един бивш представител на американската дипломация говори директно за ГЕРБ и за желанието на партията на Борисов да практикува “руския модел” в България. При това на фона на декларираното желание на бащата на този “руски модел” – Владимир Путин, да се върне на върха на властта в Кремъл.
Изглежда, че на американците вече им писнало от Борисов и от това да го бутат в правилната посока. А сега Пардю просто припомня публично “с кого си имат работа”. Защото бивши шпиони няма. Нали?
четвъртък, 20 октомври 2011 г.
неделя, 16 октомври 2011 г.
И тримцата си ги заслужаваме!Хак да ни е!
Какви дебати-говорилня,празнословие превелико и нищо друго,срам!И от тия убавци,един ще ни е президет,ауууу!Хак ни е!Ще си го заслужим,нъл,бре?Те такъв ни требе на нас,българите!Ангеле,анализа,който си направил е превъзходен.Едвали друг ще направи това,което си сътворил.И ще има упреци към теб,но ти си свикнал с това,така че аз съм спокоен и радостен за теб.Казваш,че са празни тенекета-не са празни,а преливат от безличност,Ангеле.Те,тез тримцата се опитват и ще успеят може би,е,разбира се един от тех/те и тримцата са от един дол дренки/на нас-природонаселението да ни вържат такава тенекия,която ще трещи и дрънчи доста години по нашите географски ширини,а хората от света ще се чудят и маят,що за народ сме ние,щом си избираме таквизи да ни управляват.Казваш и нещо за демокрацията-та тази фасадна демокрация ни я домъкнаха, товариш Лукански/Андрей Карлович/и др.Пьотър Младенов от Москва,бре!Та хората намразиха демокрацията,щото тя е само фасада и няма нищо общо с истинската демокрация,за която се борят ей такива найвни мечтатели,като теб и мен-дано да станем повече!И аз вярвам,че ще станем повече и много,но времето минува,а ни се иска час по скоро тази лицемерна паратизираща номенклатура от преди 1989 г. да се махне от хоризонта български.Сега ни управляват милиционери-милионери и се гаврят с нас,но ние си ги заслужаваме,щото като дойдат избори намусените,недоволните,обидените демократи отиват я за риба,я гъби да берат.И после мърморят,че другите са виновни.Дано хората на тези избори да докажат,че са поумнели и са станали по- мъдри и отговорни за бъдещето на свойте деца.Дано!
събота, 15 октомври 2011 г.
петък, 14 октомври 2011 г.
Приятел в нужда се познава-Deni Che Gevara
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.
Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина
До баш шефовете на ЕС
За какво е пример България,бре,угоени шопари?Че сме с най-ниски пенсии и заплати, че мутри ни управляват,че няма осъдени босове на организираната престъпност, че кадърните хора напуснаха България,че сме на първо място по починали от инсулт и инфаркт от прекрасния ни живот,че се стопяваме,като нация,че се чалгосахме и.т.н,и.т.н.Хайде стига сте ни наливали лимонада в ушите!Е, и ние сме си виновни,щото все ЧЕКАМЕ НЕКОИ да ни оправи и се намират таквизи типове.Аз не искам да ни хвалят!
До г-н Главния прокурор
Абе г-н Най-главен/гладен/прокурор,где си бре,чадо греховно,ами таковай се де,исках да кажа:ами самосизирай се де!Заведете дело срещу Бойко Борисов,който казва,че ги знае тези бомбаджии,а не ги казва кои са,крие ги.Пък,ако лъже,още по- лошо.Ами това е престъпление.Ами ако имаше убити?Призовете го -ние милионите прости не моеме демек.Защо ви хрантутим,бе?Ручате охолно и доволно даже на държавната ясла с нашите парици и хич ви не пука,а ние ви гледаме тъпо ,нъл тъй викаше Джорджето Ганчев-право казваше той,ама кой го слуша.Дори гламаво ви гледаме,щото сме главанаци безподобни.Гаврите се с нас,ама ние си го заслужаваме.Радой нали каза:търпи народа наш.Има 500 годишен стаж.Минаха дори 500 г. и няколко десятки веки.
сряда, 12 октомври 2011 г.
ТОКУ ЩО БЪЛГАРИЯ ЗАГУБИ ОЩЕ МАЛКО ОТ ДОСТОЙНСТВОТО СИ! - Белчо Дончев
октомври 11, 2011 23:34
Току що Българският национален отбор по футбол загуби последната си среща от квалификациите за европейско първенство по футбол с отборът на Уелс, и в това няма нито нещо сензационно, нито нещо тъжно! Има само нещо много нормално! Просто законът за скачените съдове работи, а законът за скачените съдове, ако сте го забравили, ще се опитам да го припомня първо на себе си, после на вас, и той казва, че нивото във всички съдове, които са скачени по какъвто и да е начин, винаги е еднакво! Сиреч, нивото на футбола ни е на нивото на науката, нивото на науката ни е на нивото на изкуството, нивото на изкуството ни е на нивото на културата, нивото на културата ни е на нивото на Вежди Рашидов, нивото на държавицата ни е на нивото на Бойко Борисов!
Нивото на политиката ни е на нивото на гоце!
Еба ти нивото! Колко убийства, кражби, изнасилвания – и физически и интелектуални извършиха наследниците на дядото Благоев и учениците на вожда и учителя Гошо Тарабата, за да ни докарат до това ниво?! Колко лакти лайнян вестник изписаха Тошо Тошев и придружаващите го прокуророинтересни задници и лица? Колко телевизия направи Слави и придружаващите го сценаристи от милиционерската школа в Симеоново? Колко биг брадъри, острови на изкушението, сървайвъри, пайнъри, простотии, фолк диви, азисовци, мари отварячки, ивани, константиновци, Боже, защо нямаш никаква милост към българския народ?
Защото чалгаджиите не са проблемът на България. Проблемът е в нас, ужким нормалните, които приемаме чалгаджийството в началото като вид музика, после като вид изкуство, после като вид култура, после като един от възможните начини за съществуване, после като политическа реалност, следователно и като икономическа, ерго- като чисто човешка!..
От тук нататък всичко вече е само чалга! Защото чалгата е като онзи таралеж, който ти си пуснал под одъра, а той ти се е покачил на оная работа, и ти се хили от там!
Подсъзнателната ми мисъл беше, че футболът в България отдавна също си е чиста чалга! Българските футболисти, национални с извинение, или клубни по договор без извинение, отмарят в чалга клубове, женят се за чалга певици, чалгата е в кръвта им! Чалгата, както се казва е в сърцата, умовете(!), и както в краката им, така и между тях!
Ето за това Димитър Бербатов не е в националния ни отбор по футбол! Ами не си пада по Глория, пада си по футбола!
Това за скачените съдове е много важно! Ще се опитам да го кажа просто и разбираемо, както много рядко ми се отдава!
Значи, ако се скачиш към простак, ставаш простак! Ако се скачиш към нормален – ставаш нормален! Понеже нивата и каквото там ви казах по нагоре, при скачените съдове така или иначе си е еднакво!
В този смисъл, футболът ни е скачен към футболния съюз, не към футболни умения. Народното събрание засега към ГЕРБ, не към политически смисъл. Безверието ни е скачено към Светия Синод,не към самата Вяра. Надеждите ни са скачени към джакпота от някое тото, не към нашите лични възможности да се справим, просто да се справим!
Защото Българинът вече има само една и много проста мечта:
Да разбере, че може да се справи! Без да е дал подкуп! Без да е партийно обременен! Без да е от ГЕРБ, БСП и която и да е друга партия.
Просто, защото е кадърен!
Аз наистина не знам към кого да се обърна, на кого да кажа следващите изключително прости думички:
Български политици, уважавани от някого, неуважавани от друг, вие нямате никакъв шанс и бъдеще ако не дадете възможност на кадърните българи да раздвижат тази държава! Вашата политическа задача не е да контролирате всичко и всички, вие просто трябва да определяте справедливи и еднакви условия и закони за всички, които искат и имат потенциал да участват в българския икономически, политически, интелектуален живот! Нито едно от тези трите не е ваша собственост!
Не е и наша!
Обща е, ама вие не го разбирате така!
Тръгнах от футбола, ще свърша с него.
Българският национален политически отбор загуби много повече от футболния. Защото Законът за скачените съдове е ясен и безкомпромисен! Той гласи горе долу така:
„Не може в една държава магистралите да са по-важни от здравеопазването, магистратите по-корумпирани от мафиотите, спортните зали да са по-важни от възрастните хора, политическата победа да е по-важна от живота на болните от рак, в една държава всичко е еднакво важно, защото всяка държава е система от скачени съдове, в коята нивото на всички и всичко е еднакво! Сиреч или някакво, или никакво!“
Май че исках да кажа, че това се отнася и за футбола, ама дано да съм успял…
Бате Бойко, единственото, което България все още има да губи, е Твоето достойнство!
Е, те тук млъквам!
Току що Българският национален отбор по футбол загуби последната си среща от квалификациите за европейско първенство по футбол с отборът на Уелс, и в това няма нито нещо сензационно, нито нещо тъжно! Има само нещо много нормално! Просто законът за скачените съдове работи, а законът за скачените съдове, ако сте го забравили, ще се опитам да го припомня първо на себе си, после на вас, и той казва, че нивото във всички съдове, които са скачени по какъвто и да е начин, винаги е еднакво! Сиреч, нивото на футбола ни е на нивото на науката, нивото на науката ни е на нивото на изкуството, нивото на изкуството ни е на нивото на културата, нивото на културата ни е на нивото на Вежди Рашидов, нивото на държавицата ни е на нивото на Бойко Борисов!
Нивото на политиката ни е на нивото на гоце!
Еба ти нивото! Колко убийства, кражби, изнасилвания – и физически и интелектуални извършиха наследниците на дядото Благоев и учениците на вожда и учителя Гошо Тарабата, за да ни докарат до това ниво?! Колко лакти лайнян вестник изписаха Тошо Тошев и придружаващите го прокуророинтересни задници и лица? Колко телевизия направи Слави и придружаващите го сценаристи от милиционерската школа в Симеоново? Колко биг брадъри, острови на изкушението, сървайвъри, пайнъри, простотии, фолк диви, азисовци, мари отварячки, ивани, константиновци, Боже, защо нямаш никаква милост към българския народ?
Защото чалгаджиите не са проблемът на България. Проблемът е в нас, ужким нормалните, които приемаме чалгаджийството в началото като вид музика, после като вид изкуство, после като вид култура, после като един от възможните начини за съществуване, после като политическа реалност, следователно и като икономическа, ерго- като чисто човешка!..
От тук нататък всичко вече е само чалга! Защото чалгата е като онзи таралеж, който ти си пуснал под одъра, а той ти се е покачил на оная работа, и ти се хили от там!
Подсъзнателната ми мисъл беше, че футболът в България отдавна също си е чиста чалга! Българските футболисти, национални с извинение, или клубни по договор без извинение, отмарят в чалга клубове, женят се за чалга певици, чалгата е в кръвта им! Чалгата, както се казва е в сърцата, умовете(!), и както в краката им, така и между тях!
Ето за това Димитър Бербатов не е в националния ни отбор по футбол! Ами не си пада по Глория, пада си по футбола!
Това за скачените съдове е много важно! Ще се опитам да го кажа просто и разбираемо, както много рядко ми се отдава!
Значи, ако се скачиш към простак, ставаш простак! Ако се скачиш към нормален – ставаш нормален! Понеже нивата и каквото там ви казах по нагоре, при скачените съдове така или иначе си е еднакво!
В този смисъл, футболът ни е скачен към футболния съюз, не към футболни умения. Народното събрание засега към ГЕРБ, не към политически смисъл. Безверието ни е скачено към Светия Синод,не към самата Вяра. Надеждите ни са скачени към джакпота от някое тото, не към нашите лични възможности да се справим, просто да се справим!
Защото Българинът вече има само една и много проста мечта:
Да разбере, че може да се справи! Без да е дал подкуп! Без да е партийно обременен! Без да е от ГЕРБ, БСП и която и да е друга партия.
Просто, защото е кадърен!
Аз наистина не знам към кого да се обърна, на кого да кажа следващите изключително прости думички:
Български политици, уважавани от някого, неуважавани от друг, вие нямате никакъв шанс и бъдеще ако не дадете възможност на кадърните българи да раздвижат тази държава! Вашата политическа задача не е да контролирате всичко и всички, вие просто трябва да определяте справедливи и еднакви условия и закони за всички, които искат и имат потенциал да участват в българския икономически, политически, интелектуален живот! Нито едно от тези трите не е ваша собственост!
Не е и наша!
Обща е, ама вие не го разбирате така!
Тръгнах от футбола, ще свърша с него.
Българският национален политически отбор загуби много повече от футболния. Защото Законът за скачените съдове е ясен и безкомпромисен! Той гласи горе долу така:
„Не може в една държава магистралите да са по-важни от здравеопазването, магистратите по-корумпирани от мафиотите, спортните зали да са по-важни от възрастните хора, политическата победа да е по-важна от живота на болните от рак, в една държава всичко е еднакво важно, защото всяка държава е система от скачени съдове, в коята нивото на всички и всичко е еднакво! Сиреч или някакво, или никакво!“
Май че исках да кажа, че това се отнася и за футбола, ама дано да съм успял…
Бате Бойко, единственото, което България все още има да губи, е Твоето достойнство!
Е, те тук млъквам!
вторник, 11 октомври 2011 г.
неделя, 9 октомври 2011 г.
събота, 8 октомври 2011 г.
Великата реч на Сидеров
Забележка на Симеон:Така говореше Сидеров в 2007 г.,а нали вече виждате и чувате какво
казва сега-2011 г.Иска ПП Атака да оглави МВР.
Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив трябва да носи името на Стив Джобс
До Педагогическия съвет и
До г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
Г-жо Директор,
Колеги,
Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив през тази учебна година ще навърши своя 50-годишен юбилей. От много години се обсъжда въпроса чие име заслужава да носи това най-престижно и елитно учебно заведение; както е известно, за жалост, в широкото съзнание на град Пловдив нашето учебно заведение все още се помни като "ТЕТ-Ленин", нищо че едно такова наименование е напълно анахронично и абсурдно. През миналата година бяха внесени различни предложения за избор на т.н. "патрон" на гимназията, но, до колкото ми е известно, все още нито едно предложение не е окончателно прието - за да бъдат направвени съответните официални постъпки за преименуване на нашето учебно заведение.
Тия дни Америка и светът се прощават с Стив Джобс, човекът, който сякаш допринесе най-много за технологичната революция, която тече пред очите ни през последните десетилетия. Смятам, че е напълно подходящ момента да се направят нужните постъпки в кратък срок нашето учебно заведение да бъде преименувано на неговото име, т.е. да стане Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Джобс". Мисля, че нашите възпитаници горещо ще подкрепят една такава идея, реализацията на която още повече ще издигне престижа на учебното заведение. От друга страна, безспорно е, всички ние ще бъдем поласкани от високата чест учебното заведение, в което работим и учим, да носи в идещите векове името на един от пионерите на компютърната революция в света. Смятам, накрая, че сме достойни за една такава висока чест, защото нашите постижения са безспорни и ни дават моралното право за нея.
Предлагам Педагогическият съвет на ПГЕЕ-Пловдив чрез г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив да вземат съответното решение, което спешно да бъде внесено за разглеждане от оторизираните за това държавни органи на МОМН.
Та на тържествата по случай половинвековния юбилей на училището с гордост да можем да заявим, че ПГЕЕ-Пловдив е изцяло обърната към безбрежните хоризонти на бъдещето, носейки вече името на великия новатор Стив Джобс.
С уважение: Ангел Грънчаров,
преподавател по философия,
главен редактор на списание ИДЕИ
Пловдив, 8 октомври 2011 г.
До г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
Г-жо Директор,
Колеги,
Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив през тази учебна година ще навърши своя 50-годишен юбилей. От много години се обсъжда въпроса чие име заслужава да носи това най-престижно и елитно учебно заведение; както е известно, за жалост, в широкото съзнание на град Пловдив нашето учебно заведение все още се помни като "ТЕТ-Ленин", нищо че едно такова наименование е напълно анахронично и абсурдно. През миналата година бяха внесени различни предложения за избор на т.н. "патрон" на гимназията, но, до колкото ми е известно, все още нито едно предложение не е окончателно прието - за да бъдат направвени съответните официални постъпки за преименуване на нашето учебно заведение.
Тия дни Америка и светът се прощават с Стив Джобс, човекът, който сякаш допринесе най-много за технологичната революция, която тече пред очите ни през последните десетилетия. Смятам, че е напълно подходящ момента да се направят нужните постъпки в кратък срок нашето учебно заведение да бъде преименувано на неговото име, т.е. да стане Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Джобс". Мисля, че нашите възпитаници горещо ще подкрепят една такава идея, реализацията на която още повече ще издигне престижа на учебното заведение. От друга страна, безспорно е, всички ние ще бъдем поласкани от високата чест учебното заведение, в което работим и учим, да носи в идещите векове името на един от пионерите на компютърната революция в света. Смятам, накрая, че сме достойни за една такава висока чест, защото нашите постижения са безспорни и ни дават моралното право за нея.
Предлагам Педагогическият съвет на ПГЕЕ-Пловдив чрез г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив да вземат съответното решение, което спешно да бъде внесено за разглеждане от оторизираните за това държавни органи на МОМН.
Та на тържествата по случай половинвековния юбилей на училището с гордост да можем да заявим, че ПГЕЕ-Пловдив е изцяло обърната към безбрежните хоризонти на бъдещето, носейки вече името на великия новатор Стив Джобс.
С уважение: Ангел Грънчаров,
преподавател по философия,
главен редактор на списание ИДЕИ
Пловдив, 8 октомври 2011 г.
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Стив Джобс почина на 56 години
Няколко цитата от Стив Джобс, легендарният съосновател и бивш главен изпълнителен директор на "Епъл", който почина на 5 октомври на 56 години след дълга битка с рака.
"Да не забравям, че скоро ще умра, е най-важното средство, което ми е помагало да взимам големите решения в живота си. Понеже почти всичко - всички очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или излагане - се обезсмисля пред лицето на смъртта, единственото важно нещо е да живееш. Да не забравяш, че си смъртен, е най-добрият познат ми начин да не паднеш в капана да си мислиш, че притежаваш нещо, което ще изгубиш. Непрекъснато си чисто гол. Няма основание да не последваш сърцето си.
Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, живеейки нечий друг живот. Не робувайте на догмите - не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте шумотевицата от мнението на другите да заглуши вътрешния ви глас."
Не можете да свържете точките гледайки напред, можете да ги свържете, гледайки назад.
Из речта му в Станфордския университет (2005)
"Да не забравям, че скоро ще умра, е най-важното средство, което ми е помагало да взимам големите решения в живота си. Понеже почти всичко - всички очаквания, цялата гордост, целият страх от провал или излагане - се обезсмисля пред лицето на смъртта, единственото важно нещо е да живееш. Да не забравяш, че си смъртен, е най-добрият познат ми начин да не паднеш в капана да си мислиш, че притежаваш нещо, което ще изгубиш. Непрекъснато си чисто гол. Няма основание да не последваш сърцето си.
Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, живеейки нечий друг живот. Не робувайте на догмите - не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте шумотевицата от мнението на другите да заглуши вътрешния ви глас."
Не можете да свържете точките гледайки напред, можете да ги свържете, гледайки назад.
Из речта му в Станфордския университет (2005)
Костовистика
Чета си и немога да се нарадвам на убавци..ейй.. Костов виновен за всичко..за цунамито в Япония пак Костов виновен..за Фукушима пак той.. ейй
Иначе ми харесва, как постоянно говорят, че е бита карта, че неставал и тем подобни пък постоянно говорят за него. Е нали не е опасен ? Нали нестава ? Що не спирате да говорите за него ?
Познавам отблизо мнозина “костовисти” (впрочем, един термин изкован от вестник “Дума”) и никой от тях не е фанатик или човек, склонен да си създава кумири. Вероятно, “костовизмът” се поражда по индукция, като антитеза на продължаващата 10 години мощна, яростна, безмилостна публична кампания именно срещу този политик. След толкова инвестирана пропаганда срещу него, може да се допусне, че всеки, който се осмелява да не го мрази неистово е някакъв вид фанатик. После Костов не бил свършил нищо. Той не е свършил кой знае какво – това е самата истина. Като финансов министър изкара България от Лукановия батак. Как го направи – твърде просто – подписа споразумение с единствената в целия свят финансова институция, която се нае да ни даде пари – МВФ – останалите отказваха, понеже и другаря Луканов беше отказал да плаща дълговете. При това подписа много изгодно – с 3% лихва годишно взехме кинтите от МВФ. Ще кажете – ма то всеки може да го направи. Така е – всеки може. Обаче го направи не всеки, а точно Костов. После като премиер изкара страната от Жанвиденовия батак. Как ли – твърде просто – въведе валутен борд и бързо разпродаде губещите и завличащите бюджета държавни предприятия. Ще кажете – че то всеки го може. И отново ще Ви кажа – съвършено сте прави – това всеки го може. Ама нали разбирате – само Костов го направи.
Да се упреква Костов за това че е преподавал ПОЛИТикономия и марксизъм, е все едно да се упрекват всички висшисти от преди 10-ти, че са изучавали научен комунизъм. Същото се отнася и за дисертацията му. Лесно ви е сега да цитирате избрани пасажи, ама я се върнете 20 години назад и опитайте да напишете икономическа дисертация без такива клиширани хвалби за вожда и учителя. На комунистическите отрочета, които бяха пращани да учат в гнилия запад, разбира се, това не им се е налагало и те успешно се завърнаха като юпита под крилото на царо, за да довършат делото на родителите си.
Що се отнася за управлението, вие имате ли си и най-малка идея как се управлява държава в чиято администрация и силови ведомства на всички нива комунистите са оставили своите верни дългогодишни другари? Държава доведена до икономически крах (най-вероятно умишлено) от същите тези комунисти? На фона на това, костовото упраление е най-успешното което България е имала в своята история. Мога да продължа да изреждам, но за кухите ви лейки, уви, Костов ще си остане злодеят на нашето време.
Ако пъкленият ход на комунистите с царя не беше минал, Костов щеше да има още един мандат и България сега щеше да е друга. Идеята на пропагандата е, младите да не гласуват. Защото те няма да гласуват за БСП, но могат лесно да бъдат отказани от гласуване. Затова са и всички скандали напоследък – за да се задейства мантрата “всички са маскари”. Добре е, че сега има Интернет – може би този път няма да успеят.
..
Толкоз помия по адрес на друг български политик 100% не се е изливала. И ви казвам, че управлението на Костов приземи България в една друга орбита, то даде ход на ориентацията на държавата към Европа, а не към мадър Русия. Ако не беше Костов – нито ЕС, нито НАТО нит’ Шенген..
Иначе ми харесва, как постоянно говорят, че е бита карта, че неставал и тем подобни пък постоянно говорят за него. Е нали не е опасен ? Нали нестава ? Що не спирате да говорите за него ?
Познавам отблизо мнозина “костовисти” (впрочем, един термин изкован от вестник “Дума”) и никой от тях не е фанатик или човек, склонен да си създава кумири. Вероятно, “костовизмът” се поражда по индукция, като антитеза на продължаващата 10 години мощна, яростна, безмилостна публична кампания именно срещу този политик. След толкова инвестирана пропаганда срещу него, може да се допусне, че всеки, който се осмелява да не го мрази неистово е някакъв вид фанатик. После Костов не бил свършил нищо. Той не е свършил кой знае какво – това е самата истина. Като финансов министър изкара България от Лукановия батак. Как го направи – твърде просто – подписа споразумение с единствената в целия свят финансова институция, която се нае да ни даде пари – МВФ – останалите отказваха, понеже и другаря Луканов беше отказал да плаща дълговете. При това подписа много изгодно – с 3% лихва годишно взехме кинтите от МВФ. Ще кажете – ма то всеки може да го направи. Така е – всеки може. Обаче го направи не всеки, а точно Костов. После като премиер изкара страната от Жанвиденовия батак. Как ли – твърде просто – въведе валутен борд и бързо разпродаде губещите и завличащите бюджета държавни предприятия. Ще кажете – че то всеки го може. И отново ще Ви кажа – съвършено сте прави – това всеки го може. Ама нали разбирате – само Костов го направи.
Да се упреква Костов за това че е преподавал ПОЛИТикономия и марксизъм, е все едно да се упрекват всички висшисти от преди 10-ти, че са изучавали научен комунизъм. Същото се отнася и за дисертацията му. Лесно ви е сега да цитирате избрани пасажи, ама я се върнете 20 години назад и опитайте да напишете икономическа дисертация без такива клиширани хвалби за вожда и учителя. На комунистическите отрочета, които бяха пращани да учат в гнилия запад, разбира се, това не им се е налагало и те успешно се завърнаха като юпита под крилото на царо, за да довършат делото на родителите си.
Що се отнася за управлението, вие имате ли си и най-малка идея как се управлява държава в чиято администрация и силови ведомства на всички нива комунистите са оставили своите верни дългогодишни другари? Държава доведена до икономически крах (най-вероятно умишлено) от същите тези комунисти? На фона на това, костовото упраление е най-успешното което България е имала в своята история. Мога да продължа да изреждам, но за кухите ви лейки, уви, Костов ще си остане злодеят на нашето време.
Ако пъкленият ход на комунистите с царя не беше минал, Костов щеше да има още един мандат и България сега щеше да е друга. Идеята на пропагандата е, младите да не гласуват. Защото те няма да гласуват за БСП, но могат лесно да бъдат отказани от гласуване. Затова са и всички скандали напоследък – за да се задейства мантрата “всички са маскари”. Добре е, че сега има Интернет – може би този път няма да успеят.
..
Толкоз помия по адрес на друг български политик 100% не се е изливала. И ви казвам, че управлението на Костов приземи България в една друга орбита, то даде ход на ориентацията на държавата към Европа, а не към мадър Русия. Ако не беше Костов – нито ЕС, нито НАТО нит’ Шенген..
вторник, 4 октомври 2011 г.
Все Костов е виноват
Не знам има нещо сбъркано и неразбрано в идеята да се мрази Костов. В крайна сметка този човек пое управлението преди 12 години. Направи животът ни по поносим. И БЕЗВЪЗВРАТНО ВКАРА БЪЛГАРИЯ В ЕДНИ ДРУГИ РЕЛСИ. Това не можаха другарите да му простят.
Костов направи приватизацията, значи Костов е виновен за следприватизационният резултат, който както всички виждаме е ясен. А именно: Вся власт советом! тоест сега – Всички капитали – при другарите! Както казваше един култов герой от едно шоу: И е така, и не е така! Да обвиняваш Костов за зле проведената приватизация е като да обвиняваш циганка, след като девет месеца си я наблюдавал ежедневно, че не е родила например ескимос!!. Както правилно си забелязъл парите вече бяха раздадени на другарите, а привилигиите и контактите бяха тяхната идеология няколко поколения. Аз не казвам, че това е най добрият вариант при който обществото можеше да вземе стопанството на държавата в свои ръце, така както му беше отнето. Междо другото бе му отнето предимно с бой и почти никога по убеждение! Та когато агонията продължи достатъчно дълго е по добре булката все пак да роди, било то и малко църно бебе, та барем и свършат болките, отколкотото да абортира в нов национален кошмар. Та по отношение на приватизацията аз нямам кой знае какви забележки, към начина по които тя се е сложила в вашето съзнание. Определено обаче смятам: Първо – че и беше време. /а някой не бързаха много, май /, Второ – че беше единственно възможната!, Трето – напълно се съгласявам с Вас, че именно Иван Костов беше човека, който я осъществи.Искам да ви споделя моето отношение по повод на твърдението Ви, че всеки от нас има роднински връзки с кумунисти! Но изхождайки от теорията на Дарвин аз бих могъл да нося в себе си все още маймуна и гените на онзи изчезнал вид – хомо еректикус. Още повече с хора и личности като Хитлер или например Роби Уилямс. А може да съм родово свързан дори с ВАС.Това ваше твърдение е като оня виц – “Абе тебе що ти е зелен коня? и т.н и т.н”Нека се разграничим от въпросните роднински сравнения, и описания защото с това казвате на народа следното:- Абе всички сте маскари нали сте рода, сега кво ревете че са ви окрали по време на преватизацията!”А това не е така!Първо окрадаха ни 50 години преди приватизацията. Второ – не крадоха всички. А крадоха конкретни хора.Когато размиваме отговорността, те се крият под лекетата и така и правим услуга. / те между другото вече нямат нужда от нея /.Най вече и най тежка е тази кражба, която открадна възможностите на децата ни за някакъв що годе равен старт. Те откраднаха дори илюзията за това!
Междо другото с дебели букви отбелязвам: “- Ако някога Ви попитат, случвало ли се е в Вългария да бъде изгонен руски дипломат и ако да, кой го е правил? Да знаете! Отговора е! – ДА СЛУЧВАЛО СЕ Е! ИВАН КОСТОВ!”
Не открих автора за да го цитирам.
Костов направи приватизацията, значи Костов е виновен за следприватизационният резултат, който както всички виждаме е ясен. А именно: Вся власт советом! тоест сега – Всички капитали – при другарите! Както казваше един култов герой от едно шоу: И е така, и не е така! Да обвиняваш Костов за зле проведената приватизация е като да обвиняваш циганка, след като девет месеца си я наблюдавал ежедневно, че не е родила например ескимос!!. Както правилно си забелязъл парите вече бяха раздадени на другарите, а привилигиите и контактите бяха тяхната идеология няколко поколения. Аз не казвам, че това е най добрият вариант при който обществото можеше да вземе стопанството на държавата в свои ръце, така както му беше отнето. Междо другото бе му отнето предимно с бой и почти никога по убеждение! Та когато агонията продължи достатъчно дълго е по добре булката все пак да роди, било то и малко църно бебе, та барем и свършат болките, отколкотото да абортира в нов национален кошмар. Та по отношение на приватизацията аз нямам кой знае какви забележки, към начина по които тя се е сложила в вашето съзнание. Определено обаче смятам: Първо – че и беше време. /а някой не бързаха много, май /, Второ – че беше единственно възможната!, Трето – напълно се съгласявам с Вас, че именно Иван Костов беше човека, който я осъществи.Искам да ви споделя моето отношение по повод на твърдението Ви, че всеки от нас има роднински връзки с кумунисти! Но изхождайки от теорията на Дарвин аз бих могъл да нося в себе си все още маймуна и гените на онзи изчезнал вид – хомо еректикус. Още повече с хора и личности като Хитлер или например Роби Уилямс. А може да съм родово свързан дори с ВАС.Това ваше твърдение е като оня виц – “Абе тебе що ти е зелен коня? и т.н и т.н”Нека се разграничим от въпросните роднински сравнения, и описания защото с това казвате на народа следното:- Абе всички сте маскари нали сте рода, сега кво ревете че са ви окрали по време на преватизацията!”А това не е така!Първо окрадаха ни 50 години преди приватизацията. Второ – не крадоха всички. А крадоха конкретни хора.Когато размиваме отговорността, те се крият под лекетата и така и правим услуга. / те между другото вече нямат нужда от нея /.Най вече и най тежка е тази кражба, която открадна възможностите на децата ни за някакъв що годе равен старт. Те откраднаха дори илюзията за това!
Междо другото с дебели букви отбелязвам: “- Ако някога Ви попитат, случвало ли се е в Вългария да бъде изгонен руски дипломат и ако да, кой го е правил? Да знаете! Отговора е! – ДА СЛУЧВАЛО СЕ Е! ИВАН КОСТОВ!”
Не открих автора за да го цитирам.
неделя, 2 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)