сряда, 15 август 2012 г.

"И СИ ОСТАВАМ ЗАЗИДАН В ТИШИНАТА СВОЯ"


   Йордан Палежев,"Стихотворения",Мисъл.Литературен форум,2011 год.
Безспорно,днес прехвърлил поетическия хребет,отдавна навлязъл в златните години на житейската мъдрост,той е е дно от емблематичните имена на русенската култура.Поет, литературен историк,публицист, опитал и горчилката на политическите борби,но оставащ си винаги изправен пред своя вътрешен съд,съдът на твореца,който не свършва никога,който не приключва и в мига,когато небето ни повика.
   Йордан Палежев. И като възрастова принадлежност,и като поетическа инвенция,и като цялостен творчески натюрел, той принадлежи,ако си послужим с определението на един напълно забравен литературен критик/"Едно поколение"/,към онази не толкова компактна, като предходните, но достатъчно хомогенна като присъствие творческа генерация,коЯто доскоро битуваше в литературно историческото пространство като "следаприлско поколение".Творците,които проходиха,а някои от тях, по-чевръстите и по-пробивните тогава,дебютираха в периода между "знаменития" Пети конгрес на БКП/1962 год./ и Пражката пролет /1968 год./
   Поетите,които се опитаха да освободят лириката ни от сковащите догми на соцреализма и да я върнат отново в законното й пространство между небето и земята. Поетите,които за разлика от следващата генерация, тази на "тихия патос",просто успяха само да разчупят някои от строго установените канони,но като цялостна поетическа визия бяха обречени да останат при литературното статуткво,независимо от поетическите си вдъхновения и върхове.
   За разлика от връстниците си/Иван Цанев,Владимир Попов, Георги Константинов, Калин Донков/, поради ред причини и най-вече заради несъгласието си с литературните порядки на оная система, той закъсня с дебюта си.Първата му стихосбирка "Слънчев процеп" се появи едва през 1987 година и авторът й,както върху подарения ми екземпляр, така и върху останалите други такива,собственоръчно бе отбелязъл годините/1965-1975/,през които е писал лиричните си импресии/"Декември","Речно камъче","Фрагмент","Вълшебство" и др./, но не като обвинение против "миазмите" на времето, нито като сплитка на душата, а като собственоръчен белег за собствената болка и собственоръчно забит камък в невинаги поетичното българско поле:
                      "......Вървят ловци с хранилки
                       вместо  с хрътки,
                       към дивеча в снега
                                         вървят едвам.
                       Две цеви върху всяко рамо щръкнали:
                       в едното -зърно, в другото -сачма.---"
   Да, напълно закономерно в "Слънчев процеп" присъства и стихотворението "В скалната църква", посветено на Атанас Далчев, което всъщност е не само завещанието на учителя, а изпълнението на обетът даден пред Него/ да си спомним вечното Далчево "Камък"/:
                     ".....През процепа промушваме се ние,грешните,
                            и ти- с тревога гледам- спущаш се едвам.
                            Пред тебе отворът сякаш станал бе по-тесен,
                            вместо да се помръдне цялата скала."
                                          с.Иваново,декември 1975
    Ще  последва никога  не свършващия поетов съд в "Мълком",1992 год.Разкъсван между Демиург и Прокруст,между Руините,Фреските и Преписките,той Поетът задаваше,задава го и днес,онзи вечен и страшен въпрос:
    "ЧОВЕКО,УСПЯ ЛИ ДА /ЗАПАЗИШ/ ИЛИ/РАЗГРАБИШ/ ГНЕЗДАТА:
                             "... Ала тя - с език припламнал броди,
                                  дири нещо и не го намира"
                                                     /"Гущерче"/
    Връщайки се към "Мълком" се опитвам да избягам от нейната трансцеденталност и да се върна към времето на моята младост:
                                ".... Хора,бдете
                                      не достига светлината
                                      и ще намалее още!"
                                                    /"Ян Палах"/
   Всъщност темата за открадната светлина  и прокудената свобода Йордан Палежев продължи и в мемоарната си книга "Тихата инквизиция", но това е друга тема и за нея трябват и други отправни гледни точки.
   След "Мълком" ще последват "Скални приписки",Българска сбирка,1998 год. и поетовото предчувствие за нашите безумия в настъпващия нов век на новото хилядолетие:
                            "....напразни ще са нашите усилия
                                и жадни в хоризонта ще се реем,
                                ако ли в своята надменност късно
                                вестта от Бога сме приели...."
                                                   /"Отсъствие - Орлите"/
   За да приключи голямото поетово търсене на изконното,но вече кодирано в Новия свят.Вечният свят на Истината, Красотата,Доброто и Съвършенството, които винаги ни държат изправени като Човеци, като Деца на Света,създаден от Него.
   Житейската равносметка вече е на път да приключи,но Кръстът Човешки и Съдът Поетов не свършват.Затова финалът на тази своеобразна лична антология е присъствието на другия любим учител на Йордан Палежев, великият противоборец Константинос Кавафис:
                                "...... Патил и препатил,
                                        Тези думи, ниско слезли,
                                         Колко щастие ми носят.
                                         Аз съм само куче скитник,
                                         повече не ще да зная...."
                                                /Константинос Кавафис,"Куче",превод Йордан Палежев/
   Носи си Кръста,Човече Божи!
                                                            С уважение: твоят някогашен кръжочник Атанас Ганчев
   15.08.2012 год.
    читалище "Георги Бенковски", гр.Русе.

Аве Мария-изп.Лучано Павароти