Peter Porumbachanov

В българската история има твърде малко политици, които са обичали искрено страната си и това ги е карало да защитят интересите на сънародниците си. Често пъти, нашите дипломати са проигравали предимствата, които българските мъже са печелили на бойното поле, плащайки с кръвта си. Днес почти не се намират държавници, в които живее онзи стар и благороден дух на най-висша жертвоготовност, що се касае до благото на нацията и защитата на държавният суверенитет.

Очевидно е, че Костов ярко контрастира на политическата маса в България. Днешните ни политици са в голямата си част егоистични, себични и лакоми вампири, които смучат народа, макар от тоз народ да е останала бледа сянка от живот. Костов е не разбиран, защото днешното поколение е продукт на една безсмислена и твърде имагинерна народност, която се роди в годините на режима. Безпринципно и бездуховно общество живее днес по земята, където велики владетели са носили слава за една вече забравена България.

Ще минат много години и моите колеги историци в бъдещето ще пишат, че след падането на комунистическият режим в България е имало един велик български държавник – Иван Костов, който е бил живата съвест на нацията, но е преминал почти самотен в онзи исторически момент заради здравият духовен сън, от който българите трудно се събуждат, понякога след пет века.