Стив Джобс, геният, който сближи компютъра с човека
Стив Джобс – талантът да променяш света
Снимка: Ройтерс, Автор: Мартина Кръстева
На 5 октомври умря Стив Джобс. Тази вест смрази света. Само месец по-рано корпорацията Apple бе обявена за най-могъщата технологична компания в света. Приходите й възлизат на 14 млрд. долара годишно. Девизът на компанията – Think different (Мисли различно) – е ключът към техния успех.
Стив не е фигура, появила се в животa и само обозначила трагичния край на своя земен път. Той не просто остави следа след себе си, а промени реалността, в която живееше по начин, който определя днес хода на човешкото развитие.
Трите неща, които изникват в съзнанието когато се произнесе името на Джобс са iPod, iPhone и iPad. И това ще продължават да бъдат асоциациите на всички техни потребители – защото страстта към технологиите често стига само до стремеж за притежание на даден продукт.
Рядко някой обръща внимание кой стои зад този краен продукт и кой се грижи той да достигне до нас. В действителност, съществуват два вида талантливи хора. Едните с много идеи и безкрайно търпение да ги реализират. Другите искат творенията им да намерят своето приложение в живота на обикновения човек. И то сега. Не утре. Не някъде в бъдещето.
Стив Джобс е от вторите. Той няма амбицията да бъде технологичен гений, но пък е обладан от огромното желание да сближи компютъра с човека. Как? Като вложи всичките си усилия в това да улесни човешкия живот чрез машината – първоначално създавайки персоналния компютър, а по-късно и с едни от най-практичните продукти на електронния пазар – iPod, iPhone и iPad .
„Това дали съм най-богатият човек в гробищата не ме интересува – казва Джобс. Да си лягам вечер с мисълта, че сме сътворили нещо страхотно – това вече има значение за мен.”
Защо Стив успя? Защото съчетава маркетинговия си усет с идеи за усъвършенстване на технологиите. В резултат на това всеки негов проект се увенчава с успех. Дори след като е отстранен от собствената си компания през 1985 година, Стив открива Pixar я превръща в една от най-успешните филмови студии, чийто първи филм е и първата компютърна анимация – „Играта на играчките”. Тази нова технология променя напълно начина, по който се създават и гледат анимационни филми.
Защо Стив е нещо повече от обикновен изобретател? Защото притежава изключителната смелост да влага абсолютно всичко, което притежава в новите си идеи. Колегите му често се възхищавали на огромното желание, с което работел, както и на лидерските му умения. Винаги трябвало да се стигне до ръба на възможностите, за да се направи крачка напред.
Като се замислим, философията на Джобс е може би най-ефективната формула за оцеляване във враждебния бизнес свят, особено когато става въпрос за убийствената конкуренция на технологичния пазар.
„Стив безспорно имаше силно изразен усет към бизнес мисленето. Почти всеки, които беше запознат с технологичната индустрия откриваше в него способността не само да подобрява нещата, които вече имахме, но и да ги трансформира в нещо напълно ново, по което светът да се захласне”, казва дългогодишният му приятел и съдружник, Стив Возняк, след смъртта на Джобс.
„В началото ние бяхме просто млади хора, които бяха толкова развълнувани за бъдещето, което могат да имат в бизнеса, създавайки нещо само чрез собствените си идеи.”
И именно тези идеи са водещата сила в живота на Стив. В една своя реч по случай дипломирането на випускниците в Станфордския университет, той отрича живота ограничаван от догмата – да живееш с резултата от мисленето на другите хора.
Съветът на един човек променил света: „Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.” Съвет на човек, които успява да вдъхнови милиони, да изживее своите собствени мечти и да предостави на обществото една нова реалност. Който на практика дарява обикновените хора с това, за което винаги са се борили – свобода.
Защото Стив не е просто създател. Той не е поредната харизматична персона. И трагедията на неговата смърт не се състои в болестта му, а в загубата на една личност с неизмерим човешки потенциал. Един мъж, притежаващ таланта да разбира живота и да използва този свой талант да го промени към по-добро.
Сигурно днес някъде на небето Стив обяснява: „Ако искате да изживеете живота си творчески, не трябва да се обръщате твърде много назад. Нека да правим открития за утре, вместо да се тревожим какво е станало вчера.“
сряда, 9 ноември 2011 г.
1944 –51: Горяните въстават първи в Източна Европа-Момчил Попов
1944 –51: Горяните въстават първи в Източна Европа
Всепризнато е твърдението, че българите за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт...Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.
До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година.
Първата масова въоръжена съпротива, обаче, започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.
За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.
Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно.
Атанас, Иван и Димитър Баталови от с. Каравелово, Пловдивско. И тримата братя заедно излизат в нелегалност като горяни на 31.12.1950 г.
Баща им Иван Баталов при завръщането си от концентрационния
лагер в Белене, 1956 г.
ПЪРВАТА ЧЕТА, прераснала в бригада "Д-р Г.М.Димитров" е образувана в Кюстендилско още през пролетта на 1945 г. укриваща се в горите на Осоговската планина, поради което народа от тогава ги нарече "ГОРЯНИ".
Следващата по време е Светиврачката чета от 1947 г. действала в района на Сандански, Благоевградски окръг. По същото време се организират отрядите на Асеновградската организация "Национален християнски кръст", действащи в Асеновградско, Смолянско и Пловдивско, също през 1947 г.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.
Годините 1949, 1950 и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО И ДРУГАДЕ.
Едната от тях, начело с ГЕОРГИ МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически лагер. Той е разгромен от хилядна войска, милиция и въоръжени БКП-партийци на 1-ви и 2-ри юни, като дава над 40 бойци убити в сраженията и осъдени на смърт след залавянето им.
Георги Маринов Стоянов - Търпана
Роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио „Горянин” съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.
Художник на портрета е Костадин Събев от Чирпан, който е събрал биографичните данни и е нарисувал портретите на над 70 горяни.
Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и подтискани.
Всички от посочените до тук горянски чети и отряди са разгромени от МВР и войската с голяма жестокост, със стотици загинали, хиляди вкарани в затвори и лагери, изселени и прогонени в чужбина.
Източници: Decommunization
горянин — Уикиречник
Всепризнато е твърдението, че българите за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт...Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.
До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година.
Първата масова въоръжена съпротива, обаче, започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.
За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.
Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват - горяни и техни помагачи - около 10 000 души от различни прослойки на българското общество. Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации - над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно.
Атанас, Иван и Димитър Баталови от с. Каравелово, Пловдивско. И тримата братя заедно излизат в нелегалност като горяни на 31.12.1950 г.
Баща им Иван Баталов при завръщането си от концентрационния
лагер в Белене, 1956 г.
ПЪРВАТА ЧЕТА, прераснала в бригада "Д-р Г.М.Димитров" е образувана в Кюстендилско още през пролетта на 1945 г. укриваща се в горите на Осоговската планина, поради което народа от тогава ги нарече "ГОРЯНИ".
Следващата по време е Светиврачката чета от 1947 г. действала в района на Сандански, Благоевградски окръг. По същото време се организират отрядите на Асеновградската организация "Национален християнски кръст", действащи в Асеновградско, Смолянско и Пловдивско, също през 1947 г.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио "Горянин", което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.
Годините 1949, 1950 и 1951 са почти масов бунт срещу болшевишката власт с появата на: "Съюз на свободните войни" в Пазарджишко, "Нелегалният областен център на БЗНС № 1" в Русенско, ОСДБ - Горяни отряд "Н. Петков" в Казанлъшко и Пловдивско, редица още чети в Родопите, Хасковско, Софийско, Трънско-Брезнишко, Бургаско, за да се стигне до НАЙ–ГОЛЕМИЯТ ВЪОРЪЖЕН БУНТ СРЕЩУ БОЛШЕВИЗМА - ДВЕТЕ ГОРЯНСКИ ЧЕТИ В СЛИВЕНСКО, ЯМБОЛСКО, КАЗАНЛЪШКО, КАРНОБАТСКО И ДРУГАДЕ.
Едната от тях, начело с ГЕОРГИ МАРИНОВ ТЪРПАНОВ събира през юни 1951 г. в Сливенския балкан 106 въоръжени бойци-горяни и по проучванията ни това е най-големият отряд срещу червените властници в целия т. нар. Социалистически лагер. Той е разгромен от хилядна войска, милиция и въоръжени БКП-партийци на 1-ви и 2-ри юни, като дава над 40 бойци убити в сраженията и осъдени на смърт след залавянето им.
Георги Маринов Стоянов - Търпана
Роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио „Горянин” съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.
Художник на портрета е Костадин Събев от Чирпан, който е събрал биографичните данни и е нарисувал портретите на над 70 горяни.
Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и подтискани.
Всички от посочените до тук горянски чети и отряди са разгромени от МВР и войската с голяма жестокост, със стотици загинали, хиляди вкарани в затвори и лагери, изселени и прогонени в чужбина.
Източници: Decommunization
горянин — Уикиречник
Абонамент за:
Публикации (Atom)