събота, 3 декември 2011 г.

ЗАСЕГА… - Белчо Дончев, декември 3,12. 2011 г

ЗАСЕГА…
By Белчо Дончев, декември 3, 2011 2:13

Бате Бойко с мъка отвори едното си око. Тутакси релсите за пердета от неръждавейка срещу него се спаружиха като полиетилен върху горещ котлон, само че не замириса на същото, а на спаружена релса неръждавейка под погледа на Бате Бойко! Секунда преди пердетата, окачени по спихналите се релси да пламнат, Бате Бойко отвори и второто си око. И овладя пожара и положението!
Защото погледът на Бате Бойко можеше както да пали, така и да гаси пожари! Зависи от това кое е по-нужно в текущия исторически момент!
За Бате Бойко всички моменти са исторически!
Защото Историята, това е Той!
Отляво на Бате Бойко, Сергей, навил крачоли като начинаещ въдичар, прецапа вадичката, наричана все още по някаква историческа инерция „България“, и отиде да хвърля лявоориентираната си татова въдица в ПЕС. Там шарани много! „А шаранът, братлета, акъл няма, кълве на квото му хвърлиш!“ – мисли си щастливо Серьожа, и нагазва смело и по социалистически безотговорно в следващото си ниво на некомпетентност, както го е определил господинът Питър в своите принципи. Той, Сергей имаме предвид, баща му, аверите на баща му, сътвориха като стой та гледай българската история, защо Сергейчо, маминият, да не сътвори европейската? Щото тя и световната чака…И кого чака? Сергейчо чака! А какво чака Бате Бойко?
Никой не знае какво чака Бате Бойко. Бате Бойко също не знае, но не знае, че не знае!
От дясно на Бате Бойко му подават ръце, ама всичките с извинение десни! А Бате Бойко с десни ръце не иска да се ръкува! А и да иска – не знае как! А и да знае как, Бате Бойко не знае защо! Бате Бойко не знае твърде много неща, но знае едно!
Че е Премиер!
„Кой сега е номер едно, а!“ – знае Бате Бойко, и временно е прав!
Но не знае, че премиери преди него са били твърде много хора , и значителна част от тях са се осрали тотално в личен и национален смисъл поради същата мисъл!

Бате Бойко с мъка отвори едното си око. После другото. Нищо не пламна, ерго нищо нямаше за гасене. Лявата ръка го болеше от държане на ленти, а дясната от ножицата, с която ги прерязваше. Бедната, нещастна, корумпирана, мръсна, пълна с бездомни кучета, клошари и гадни пенсионери държавица си лежеше на мястото, на гъза на Европата, фрашкана с магистрали и магистрати, никому ненужна, тъпа, необразована, болна, очалгаросана…но Негова!
На Бате Бойко Борисов!
Форевър!
Засега…