понеделник, 26 декември 2011 г.

Evergreen memories...

Evergreen memories...

Из "Парад на мутиращи мутанти" от Атанас Ганчев на 26 декември 2011 г. в 14:39

Из "Парад на мутиращи мутанти"
от Атанас Ганчев на 26 декември 2011 г. в 14:39

ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН..

"Тъй е в нашата държава:от развала към провала,

от провала към развала..."/Стоян Михайловски, "Книга за българския народ"/

На Николай Мерашки

В навечерието на Нова Година сме.И по стара българска традиция правим равносметка на отминаващата, с надеждата,че няма да повторим неудачите на отминалите дни, че неуспехите са останали там, в миналото...За политиката работата е ясна, след поредните назначения/разбира се, чрез "демократични" избори/ просветление на българския хоризонт не се види и скоро няма да има, освен ако не се хванем здраво в ръце и да се докажем отново като българи, но трябват душа, сърце и най-вече Дух, та...

В другите области на живота ни:все същата тягостна, безпереспективна картинка...Преди няколко дни отмина една традиционна церемония,"За футболист на годината". Е, не толкова бляскава както преди, но все пак запазила помпозността си....Случи се нещо безпрецедентно, но може би начало на бъдещ прецедент..За първи път син наследи баща си на футболния трон...засега само на стълбицата ...на отличията.Е,едно такава номинация няма как да не провокира нашата мисловност в чисто ретроспективен и реминисцентен план..Двадесет и пет години години, тоЧно четвърт век делят сина от бащата. Но през 1986 година, след тежки битки в група с Франция,някогашните Югославия и ГДР,ВСЕ ДОКАЗАНИ ФУТБОЛНИ СИЛИ,не само че се класирахме, и то за пети път на световни футболни финали, но в Мексико, въпреки неособеното доброто си представяне, все пак съумяхме да прескочим групата си, па и направихме геройско 1:1 срещу действащия тогава световен шампион Италия на старта, пред погледите на близо милиард зрители от целия свят.А и завършихме годината като 15-и в света...А днес:последни в групата за европейско първенство,85-и в световната ранглиста, посмешище на всички, а все още копаем дъното.

Точно преди половин век,ЕДНО СЛАВНО ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛСТИ, чийто имена не искам да изреждам, за да не пропусна някого от тези големи мъже с български сърца, класираха Отечеството си за първи на СВЕТОВНИ ФУТБОЛНИ ФИНАЛИ.Днес не само те, но и европейските са ....през крив макарон.Защо ли?:

Попитали радио Ереван:

- Ше станем ли по-добре във футбола?

Оттам отговорили:

- Вие вече бяхте по- добре!

Та равносметката: С такъв футболен матрял като днешния - КОЛКОТО- ТОЛКОВА!