Никола Петков
Никола Петков оглавява обединяването на земеделците, които са за самостоятелно демократично развитие на страната.
БЗНС (Никола Петков) влиза в коалиция с Българската социалдемократическа партия, Демократическата партия, Съюзът Звено и Независими интелектуалци, с които участва в изборите за Велико народно събрание на 26 октомври 1946 година. Въпреки невероятния натиск на комунистите (14 земеделци са убити в предизборната борба) Обединената опозиция изпраща в парламента 101 депутати.
На 5 юни 1947 година Никола Петков е арестуван в Парламента и изведен от него. Той произнася последната си реч. В нея завършва: "В 1938 год. от същото това Народно събрание мене ме изхвърлиха по същите причини - за борба за правата и свободите на българския народ и за борба срещу личния режим, заедно с десет от вашите другари. И тогава и сега аз заявявам, че се считам щастлив, че имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат - да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си, за свободата на българския народ. Да живее БЗНС. Да живее свободата."
Всички депутати от опозицията са "отстранени" от Парламента и пратени по лагери и затвори. През 1947 година БЗНС - Никола Петков е разтурен. По тяхна статистика членовете им тогава са 400 000 души. Активистите на партията са арестувани, затворени, интернирани. Хиляди от тях са принудени да емигрират. Тяхното мъченичество продължава до началото на 60-те години, когато започват да ги пускат от затворите, а на мнозина е позволено да учат и да работят по специалността си. Наблюдението на Държавна сигурност върху тях и периодичните привиквания са постоянни.
