неделя, 26 февруари 2012 г.

Петиция за създаване закон за лустрация

Неделя, 26 Февруари 2012

Петиция за създаване закон за лустрация
Инициатива за отменяне на давността за извършени престъпления от лица, свързани с комунистическия режим, защото 23 г., т.е. почти четвърт век след края на тоталитарния комунистически режим, България не е правова държава.

Понятия като справедливост, законност, морал и родолюбие се изопачават от хора , които не различават добро от зло. В очите ни се налагат псевдоличности, псевдоавторитети и лица с неясни заслуги към държавата. Смисълът на завещаната ни „чиста и свята република” е обезценен. Родината в очите ни вече не е идеал, а инструмент в ръцете на престъпници и мародери. Човешкото ни право на стремеж към щастие в собствения ни дом е пречупено.

Нагли и опорочени хора си присвоиха мечтите ни и ни превърнаха пред целя свят в овчедушни свидетели. Всички виждаме благоденствието, в което тънат една шепа хора и тежката борба за оцеляване, която водим всички останали.
Политическата класа, магистратите и олигарсите са креатури на престъпните действия на една мракобесна структура, наречена Държавна сигурност. Същността на тази система е защитата на Българската комунистическа партия, а не на интересите на България.

България не уби никого !

БКП зверски изби и репресира свещенослужители, военни, интелектуалци, политици и всеки дръзнал да изрази човешкото си право на протест.

БКП потопи Горянското движение в кръв, а земята - душата на българина, заграби с насилие. Нашият народ никога не призна Българската комунистическа партия. Затова беше заплашван, унижаван, тъпкан и подиграван от прости хора с огромна власт. Не пожалиха дори вярата ни.
Държавна сигурност беше слугата и инструмента на тази кървава партия. Престъпните и’ действия трябва да бъдат изобличени.

България продължава да агонизира без надежда за излизане от лъжата, в която ни принуждават да вярваме, а именно, че онази Държавна сигурност не съществува вече.

Те пак са тук! И пак са същите! Духът на репресията и страхът продължава да витае, подхранван от агентите и’ вече с нови лица. Те отново решават съдбите ни чрез овладяване на институциите на новата демократична държава. В техни ръце е законодателната, изпълнителната и съдебна власт. В тях са също банките, медиите и неправителстеният сектор. Изготвяните закони са в услуга на техните грабителски интереси. Те поставят некадърници по върховете на държавната власт и лукави доносници зад завесата. В тяхната схема няма място за честни хора.

Съдебната система е заразена. Тя оправдава техните действия и съкрушава стремежа ни към справедливост.

Отнеха основното конституционното право на всеки гражданин – на справедлив съдебен процес.

Ограничиха основното човешко право на защита от произвола на институциите, правораздавателната и правоохранителна система.

Резултатът от дейността им е винаги един и същ. Всеки може да бъде оклеветен и съден. Може насилствено да ти бъде отнето имуществото, заради скалъпени обвинения. Всеки може да изгуби работата си и да бъде лишен от правото да работи и да се издържа. Всеки може да бъде лишен от сигурност за себе си и семейството си.

Дейно прилагат създадения от тях в годините на прехода уникален български вид правораздаване – „телефонно правосъдие”. Не е важно има ли престъпление и доказателства. Важно е кой на кого е звъннал и наредил преследване, кой на кого има зъб и кой на кого е задължен.

Неграмотни магистрати и „парашутисти”, - назначени отгоре, с купени дипломи и с дискредитирани пред обществото имена, раздават обвинения и присъди.

Самозабравили се, агентите на ДС превърнаха орден „Стара планина” в значка от сергия, а генералския пагон – във вестник от улична будка. Усетили народната омраза и презрение, побързаха сами да се отличат за „държавни заслуги”.

Направиха така, че сега в България да си престъпник е авторитетно, а да си жертва на престъпление е начин на живот на всеки обикновен човек, лишен насилствено от елементарно човешко достойнство.

Всеки, който се осмели да каже тази истина, в правовата ни република е обявяван за луд. Луди са всички, които искат да живеят в държава, в която действат законите.

Трябва да си върнем държавата на своя страна. Да им напомним, че посегателството над правата на един човек е посегателство върху правата на всички хора. Да си припомним всички, че България я има, за да е защитник на правата, а не е раздавач на права, според привилегии и принадлежност към един репресивен апарат.

Трябва да докажем, че със закон за лустрация може да се изчистят всички нива на общесвения живот и държавното управление.

За такъв закон трябва да има масова подкрепа на обикновения българин, който е равноправен гражданин на Европейския съюз.

Можем да превърнем нашето негодувание в законен, чист, справедлив и обществено наложен процес, в законодателство, което държавата не може да откаже на гражданите си, за да им осигури право на живот и на сигурност, извън мрака на доносничеството.

Европейският съюз има механизмите да помогне на България да преодолее миналото, но ние трябва да покажем, че дори с ограничени права, поне все още не сме се отказали от правото си на свобода.

Днес в България всеки обикновен гражданин е Никой – нямаме имена, нямаме и значение, никой дори не се интересува от това, че вече сме европeйски граждани .

Ако обединим гнева си срещу това, че една шепа хора ни разиграват като маймуни, можем в един глас да им напомним, че е важно всяко име, че стотинките на един са богатство за семейството му повече, отколкото милионите на друг.

Пред закона всички сме равни, пред европейската култура – също. Защо се сещат за нас, само когато с нашите пари държавата плаща обезщетенията на тези, които си намират правата чак в Страсбург.


Призоваваме

Всички пострадали от комунистическия режим,
Всички свещенослужители и миряни, омерзени от посегателството на Държавна сигурност към светостта на Църквата
Всички пострадали от липса на сигурност, защита и правосъдие
Всички, чиито деца са жертва на „европейските” улици в България
Всички, чиито домове и коли са обирани и разграбвани
Всички изнудвани, унижавани и рекетирани
Всички потърпевши в работата си от некадърни спуснати отгоре началници
Всички, които са лишени от правото си на собственост
Всички, чиито деца и близки безследно изчезнаха и никога няма да научат истината
Всички насилвани, ограбени, бити, отвличани, които не са получавали справедливо възмездие


Да подкрепят този призив:

Ние, гражданите на България, сами да си върнем държавата, защото ние сме държавата.
Да се обединим в защита на правата си от хората с две законни имена.
Ние заедно да изчистим държавата си, правосъдната и правораздавателна система на България, която днес е репресивен апарат за всяване на страх, а не защитник на правото ни на живот и на правилата в държавата.

Това е тестът:

И за нас – да се намерим, да ни чуят, защото ние явно сами сме се отказали от гласа и правата си.

И за тези, които имат власт, дадена им от нашите гласове,гласовете на всички тези българи без имена и без права.

Да им кажем как се казваме. И кой управлява в една правова държава. От кого произтича властта в нашата демократична европейска България.

ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ

неделя, 5 февруари 2012 г.

Позиция на евродепутатите от Синята коалиция Надежда Нейнски и Светослав Малинов относно споразумението ACTA

от Светослав Малинов на 5 февруари 2012 г. в 20:51

Ние сме ЗА защита на авторското право, ние сме ЗА ефективни мерки срещу фалшификатите и премахване на възможностите за ощетяване на творците. Но ние, евродепутатите от Синята коалиция, сме категорично ПРОТИВ един документ, в който тези иначе благородни каузи се ползват като претекст, за да се прокарат спорни практики.

ACTA съдържа твърде обтекаеми формулировки, които дават възможност търговското споразумение да бъде прилагано в много по-широк обхват, отколкото се дискутира в момента. ACTA създава предпоставки да се опасяваме за нарушаване на гражданските права, за свободата на словото, за свободния обмен на информация, за масово наблюдение и налагане на цензура, за контролиране на интернет-потреблението, за злоупотреба с данни, дори за въвличането на интернет-доставчиците в несвойствени за тях действия като превръщането им в частни полицаи и съдии.ACTA не бива да допуска ни най-малка възможност да се превърне в оправдание за поредната форма на полицейщина у нас- он лайн-полицейщината.

Липсата на прозрачност относно мотивите, с които страната ни се присъеди към АСТА, буди истинско недоумение. Смятаме, че да подпишеш подобно споразумение по толкова чувствителна за гражданското общество тема без обществена дискусия, без професионално и експерно мнение, е недопустимо. Това само по себе си вече е ограничаване на гражданските права. От това не следва и не може да се прави политика.Призоваваме управляващите в България да преосмислят позицията си - било чрез оттегляне подписа на правителството, било чрез отхвърляне на ратифицирането в националния парламент.Настояваме управляващите да докажат, че могат да отстояват смислено правата на българското гражданско общество, а не само да го употребяват предизборно.
Харесва ми · · Сподели

Jerry Lee Lewis, Mickey Gilley & Charlie Rich - Medley (1982)

събота, 4 февруари 2012 г.

Ники Комедвенска -Жените на България Мъжки момичета?

Ники Комедвенска
Жените на България Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце и разчорлена грива. Някой ме иска такава жена - паднала ничком, безлична и слаба. Ала в невярни и зли времена нощем с пищова си спяла е баба. Тази земя е за силни жени, дето до дупка врага си ще гонят. Щом си забравил какви сме, помни - ние сме раждали, яздейки коня, и сме умирали в мътни води - кой от позора честта ни да брани, и са цъфтели на тия гърди вместо трендафили - алени рани! Ние сме просили хлебец и боб - гладни гърла - десетина дечица, и сме оплаквали чуждия гроб в черна задушница - бели вълчици! Мъжки момичета! Хайде бе, брат! Бил ли си някога с мъжко момиче?! Да те запали! Че в целия свят няма жена - като нас да обича...

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

ТОЙ ТАКЪВ Е! - Белчо Дончев, февруари 3, 2012 0:08

Интервюто на Сашо Диков с Иван Костов по Канал 3 е най-стойностното нещо, което съм гледал и слушал през последните двайсетина години. Сашо Диков, с неговите тъпанарски и определено преднамерени въпроси, Сашо Диков, който може да бъде определен като всякакъв, но не и като тъпанар, Сашо Диков, на когото поне три четвърти от въпросите определено бяха ако не написани, но със сигурност инспирирани от други, може би от спонсора, един час беше в пълна космическа безтегловност пред спокойните, прости, ясни, смислени и аргументирани отговори на Българското Чудовище, Драгалевския Змей, Престъпникът, който затвори България в буркани и я подреди по рафтчетата си като зимнина, и я изяде тази зимнина през пролетта, унищожи земеделието, промишлеността, авиокомпания „Балкан“, всичко споменато и всичко неспоменато,
Иван Костов!
Интелигентните и умни хора нямат фетиши и нямат нужда от такива! От фетиши имат нужда неинтелигентните, поради което си ги създават, правят им мавзолеи, балсамират ги в тях не като египтяни, защото египтяните може и да са балсамирали фараоните си, но поне са ги погребвали, а като комунисти, за които пълното с химикали празно чучуло на Великия вожд е фетиш, който води простаците към пълно щастие…което ги чака на хоризонта!
Интелигентните хора просто уважават всички умни човеци! По тази причина аз уважавам Иван Костов!
Интервюто на Сашо Диков с Иван Костов наистина е най-стойностното нещо, което нормален човек може да гледа и чуе по наше време…Среща на пълното неразбиране на света около себе си, с пълното разбиране на света около нас! Среща на невротично изсмукани въпроси със спокойни и ясни отговори! Среща на две цивилизации, на две култури…среща от третия вид!
Среща на нормалния, спокоен, ориентиран в ненормалността, в която живее, уверен за действията си човек, защото действията му са резултат от житейски опит, дълбок размисъл и много образование , на осъзнато желание да бъде нормален, смислен и полезен; и на невротичен параноик, чиято енергия е хвърлена изцяло в желанието да бъде интересен, нестандартен, макар и безполезен!
Обаче интервюто е уникално! За да бъде такова приносът е и на двамата! Защото има едно правило, което Сашо Диков надали знае, но журналистическият му нос го е нанюхал интуитивно, и това правило е:
Когато интелектуалната разлика между интервюиращия и интервюирания е значителна, тогава колкото по-тъпанарски е въпросът на интервюиращият, толкова по-интелигентен е отговорът на интервюираният!
Интересното е, че в такова интервю и двете страни доказват нещо много важно:
Кой какъв е!