сряда, 28 септември 2011 г.

с Чилнов-Русенско,моето родно село


с Чилнов-Русенско,моето родно село

На преден план е дюкяна и шивашката работилница
на баща ни Деню Новаков,а в дъното се вижда къща-
та на брат ми Илия Денев,която си  построи сам.
                                                      
    28.09.2011 г.                                                             Симеон








неделя, 25 септември 2011 г.

Предизборна програма на инж. Искрен Веселинов, кандидат за кмет на Русе на синята коалиция + вмро

Предизборна програма на инж. Искрен Веселинов,
кандидат за кмет на Русе
на синята коалиция + вмро

ДА ВЪЗРОДИМ РУСЕ!
програмата на Русе
Всички ние, русенци, знаем, че нашият град е първия истински европейски град на България. В последните години Русе изостана далеч от това, което можеше да бъде при всичките си дадености.
Нашата програма излага вижданията ни за това как Русе може да възвърне значимостта си като водещ град в страната и да създадем условия за просперитет и благоденствие на всички русенци.
За тази цел общината трябва да бъде изключително действена, за да търси нови възможности и форми за икономическо, социално и духовно развитие на града.
Програмата обхваща четири основни сфери за организацията на община Русе – три съдържателни –  хората, идеите и парите на Русе, и една формална – управлението на Русе.

ХОРАТА на Русе

ГРИЖА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО, ГРИЖА ЗА БЪДЕЩЕТО на Русе
  • Общината ще подкрепя идеи и проекти на русенските училища чрез фонд „Образование” в общинския бюджет.
  • Ще работим за модернизация на материалната база в общинските училища, така че децата на Русе да имат възможности да учат в по-добра среда и да се възползват от съвременните форми на обучение.
  • Програмата „Русезнание” трябва да продължи да се развива в училищата в община Русе, за да се чустват децата на Русе емоционално обвързани с града си и неговия дух, и да бъдат мотивирани да останат в него и тук да търсят своята реализация. По предложение на Искрен Веселинов тази програма беше въведена вече като извънкласна форма на обучение и запознава децата ни с историята на града ни, личностите, които са допринесли за възхода му, с културното и историческо наследство.
  • Понеже вярваме, че образованието и обучението продължават цял живот, ще предложим програми за преквалификация за младежи и безработни, за да може всички да имат своя шанс за развитие и реализация.
  • Община Русе трябва да си сътрудничи по-тясно с Русенския университет в научно-приложната дейност.

Култура, спорт и развлечения ЗА ХОРАТА на Русе
  • Русенци знаем какво значимо културно-историческо наследство има нашата община. Трябва да съумеем да се възползваме от този съществен и неизчерпаем капитал и да направим русенска община център на развит културен туризъм, привлекателна дестинация за български и чуждестранни туристи.
  • Нашият град отдавна е известен с богатия си културен живот. Предлагаме общината да започне създаването на „арт-инкубатор” – постоянно действаща открита сцена в Парка на младежта, която да придаде още повече колорит на културния живот на Русе и да даде още възможности за изяви на талантливи творци и изпълнители;
  • За да популяризираме културните дейности на русенска община, ще създадем електронен културен портал на Русе.
  • Общината ще подкрепя уникалната традиция на Русе с ежегодния джаз-фестивал. За да бъдат музикалните предложения в града ни още повече, ще подготовим и организираме международен рок-фестивал в Русе с надеждата и той да се превърне в традиционен.
  • Ще потърсим възможности за домакинство на Русе на концерти на световни рок и поп изпълнители.
  • Всички добри идеи на русенци в областта на културата ще получат подкрепа чрез фонд „Култура” в общинския бюджет.
  • Русенци отдавна чакаме изграждането на многофункционална спортна зала за 5000 зрители, която да превърне Русе в голям спортен и културен център. Време е тя да се реализира.
  • Ще се заемем и с модернизацията и реконструкцията на спортния комплекс на Градския стадион в кв. „Ялта” в съответствие с международните изисквания към подобен род съоръжения.
  • Общината ще оказва необходимото съдействие, за да печели градът домакинството на престижни национални и международни спортни състезания.
  • За да има и къде да спортуват учениците на Русе, ще обновим и оборудваме училищните дворове подходящо.
  • Изграждане на модерни спортни площадки в кварталите на Русе и селищата от общината ще даде повече възможности на младите не само за грижа за здравето, но и за занимания в свободното време.
  • Общината ще увеличи подкрепата за спортове, които са предпочитани  и желани от съгражданите ни и възпитават младите в дух на местен патриотизъм.
  • Ще потърсим начин да създадем общински футболен отбор с цел влизане в елитната „А” професионална футболна група.

Здравеопазването и социалната политика на Русе
  • Ангажираме се с разумно и ефективно управление на собствеността на общината в лечебните заведения в полза на гражданите.
  • Община Русе трябва да осигурява ежегодно и финансови средства за закупуване на  съвременна медицинска апаратура.
  • Общината трябва да бъде и социална, за да се погрижи за русенците в нужда. Ще се разкрие нов старчески  дом, приют за бездомници, центрове за социални услуги и кухня за социално слаби.

повече уют и подреденост в живота на Русе
  • Ще направим Русе още по-красив град. Предвиждаме данъчни преференции за собствениците, които инвестират в подобряване на външния вид на сградите си и в благоустрояване на пространството около тях.
  • Трябва да се води безкомпромисна борба за опазване на архитектурното наследство на града ни. Ще направим необходимите постъпки за включване на историческия център на Русе в списъка на световното наследство.
  • Ще предложим лесопарковете „Липник” и „Приста” да станат общинска собственост и да се превърнат в благоустроено място за отмора, пълно с атракции за русенци от цялата община.
  • Ще инвестираме в благоустрояване на Младежкия парк и в изграждане на уникална за България цветна градина.

Повишена раждаемост, повече деца на Русе
  • Ще въведем отпускането на еднократна финансова помощ от общинския бюджет за раждането на първо и второ дете за младите семейства на община Русе. Ще продължим с Програмата за подпомагане на лечението на бездетни семейства, която стартира по инициатива на Искрен Веселинов преди 4 години, и ще увеличим средствата по нея.
  • Общината ще започне изграждането на нови детски заведения: градини и ясли с оглед недостатъчния брой места в съществуващите.
  • Ще създадем фонд „Жилища за млади семейства”, който да направи възможно всяка двойка с деца или очакваща дете да намери своя дом в Русе. С предимство ще се настаняват родители с висока квалификация или студенти, а общината ще дотира наема им до навършване на тригодишна възраст на всяко тяхно дете.


ИДЕИТЕ на Русе

ОБЩИНСКА Стратегия и визия за развитие до 2020 г. на Русе
  • Кметът и неговият екип трябва да работят приоритетно върху възможностите за развитие на общината с мисъл за бъдещето, а не да са като пожарна команда, концентрирани само върху проблемите на деня.
  • Ще разработим стратегия за развитието на общината„Русе 2020” –  и четиригодишен план за действие, чието изпълнение ще се отчита ежегодно пред гражданите.

Активен диалог с гражданите и неправителствените организации на Русе
  • Ще водим активен диалог с гражданите на Русе. Достъпен начин за това е  организирането на свободен, нецензуриран форум в интернет-страницата на община Русе.
  • Ще създадем банка за идеи на гражданите. Ангажирането на гражданите с управлението ще бъде наша първостепенна задача. Управлението на общината трябва да отразява мненията и нуждите на русенци и затова ще организираме обществени обсъждания по най-важните  теми и ежедневни срещи с хората.
  • Още през следващата година може да се предвиди процент от бюджета на общината да се разпределя по приоритети, зададени пряко от хората, и този процент да расте ежегодно.
  • Ще започнем и регулярни срещи с неправителствени организации от различни сектори. Общината ще стимулира създаването и реализирането на проекти.
  • За още по-ефективното и по-цялостното благоустрояване на общината, ще бъде регламентирана възможността за съвместни благоустройствени дейности на различни сдружения на гражданите (етажна собственост, училищни и църковни настоятелства) с общината. Така гражданите ще имат подкрепата на институцията за своите инициативи, а също и всички ще се чувстват ангажирани с развитието и запазването на общинската инфраструктура и зелените площи.
  • Периодично ще започнем проучване на общественото мнение по важни за обществото въпроси.
  • По особено значими за общината теми, ще организираме провеждането на местни референдуми, за да можем да се вслушваме в желанията на русенци и да прилагаме резултатите на практика в местното самоуправление.

ЗАИМСТВАНЕ НА ДОБРИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ОПИТ и прилагането му В ЖИВОТА на Русе
  • Ще се възползваме от успешни и приложими в българските условия европейски модели на политики. Ще проучваме и прилагаме работещи полезни практики, като например обръщането на града с лице към водата – Барселона, Будапеща, Виена; може да се почерпи опит за развитието на индустриални паркове например от Чехия, а за високотехнологични паркове и за завръщането на емигрантите полезен опит може да ни даде Ирландия, практики на местно управление –  Берн и т.н.
  • Ще заимстваме полезния европейски опит за максимално ефективно усвояване на финансови средства по програмите на Европейския съюз.
  • За общината ще е полезно да ползваме и добър европейски опит в областта на ефективното осигуряване на спокойствието на гражданите и противодействие на негативните форми на поведение.


ПАРИТЕ на Русе
Неизползваните възможности на общинската собственост на Русе
  • Нужно е отговорно отношение към собствеността на община Русе. Това значи разумно и ефективно управление на общинската собственост.
  • Незабавно ще прекратим порочната практика на различни досегашни управления за сключване на неизгодни за общината сделки с общинска собственост – като например магазин „Русе”, „Детмаг”, Градските хали и др.
  • В тази връзка ще се преразгледат всички договори за отдаване на общинска собственост на трети лица и неизгодните за общината ще бъдат разтрогнати, ако трябва и в съда.
  • Собствеността може да бъде не само възможност за привличане на нови инвестиции, но и за профилиране на местната икономика. Общината трябва да  престане да се държи като брокер на недвижими имоти, а  да привлича планомерно и без да бърза наистина качествени инвестиции.
  • Общината трябва да води политика на увеличаване на общинската собственост, било чрез изграждане на нова такава или чрез деактуване на държавна в общинска собственост на значими за общината обекти – като например парковете „Липник”, „Приста” и др.  

бюджетът на Русе
  • Ще въведем ясни приоритети в управлението на общинския бюджет.
  • Ще работим за увеличаване на общинския бюджет, включително и чрез лобиране за това на централно ниво.
  • Нужна е също сериозна и отговорна, последователна работа за спечелване на европейско финансиране. Сегашното ниво на защитени европейски проекти е незадоволително. А структурните фондове на ЕС, без да са панацея, могат да бъдат мощен инструмент за даване на отговор на много от сериозните нужди на цялата община Русе. Важно условие това да се случи е подготвеността на общинската администрация и повишаване на капацитета на специализираното звено от експерти и сътрудничеството на общината с неправителствения сектор, за което ние ще работим.


УПРАВЛЕНИЕТО на Русе

БлагоустроЯВАНЕТО на Русе
  • Необходимо е общински предприятия да провеждат ежегодно обследване на улиците и „зеленото богатство” на Русе, и тяхното поддържане и развитие да е обект на дългосрочно планиране, така че всяка улица и всеки квартал трайно да усещат грижата на общината, без да им е нужно специално ходатайство за това. От десетилетие комуналните дейности в Русе са стихийни и не подчинени на единна концепция и пример за това е, че в общината има само по един щатен пътен специалист и озеленител, въпреки водещото място на тези две дейности в ангажиментите на кмета и администрацията.
  • Трябва да се реализира решително и качествено подобряване на пътната инфраструктура на територията на цялата община Русе.
  • Ще започнем изграждане на „южния обход” на Русе, който да изведе международния трафик от града.
  • Ще се погрижим и за същественото подобряване на организацията на движението и паркирането в Русе, включително и за изграждането на паркинги в централната градска зона.
  • Градът ни трябва да бъде по-чист и по-приветлив. С умело управление и стриктен контрол на дейностите по сметосъбирането и чистотата това е възможно и  без увеличение на таксата за сметта.
  • Изготвен проект, осигурено финансиране и започнато изграждане на завод за преработка на отпадъците трябва да е факт до края на мандат 2011-2015 г.
  • Ще се заемем и с облагородяването на крайбрежната зона, за да бъде тя чисто, приятно, красиво и пълно с живот място за разходки и срещи.
  • Ще изработим жилищна стратегия за общината ни. Целта ни ще бъде да постигнем ежегодно увеличаване на жилищния фонд с поне 10% (200 апартамента). Във връзка с това ще търсим оползотворяване на възможностите за обособяване на квартали с ниско строителство в землищата на близките до Русе села, което ще доведе и до тяхното оживяване и подмладяване.
  • Ще решим проблема с уличния трафик чрез изграждане на нови пътни отсечки, на пробива към ЖК „Родина”, булевардите „Потсдам” и „Тутракан”, ще направим и реконструкция на кръговото движение;
  • Необходима е и реорганизация на обществения транспорт чрез нова транспортна схема, която да отрази променените през последното десетилетие пътникопотоци и да отговори на реалните нужди на хората. Общинската транспортна схема и градската такава следва да са така интегрирани, че да няма надпревара за пътници, а жителите на селата да получават равни по качество услуги с жителите на града.
  • Ще увеличим общинската субсидия за пътуванията на учащи, за да може всички деца да имат по-лесен достъп до училищата, които посещават. Ангажираме се и да осигурим безплатно пътуване за пенсионерите над 70 г.с ниски доходи.
  • Ще въведем електронна информационна система за градския транспорт, с електронни билети и карти.
  • Незабавно ще започнем работа по качественото подобрение на общинската инфраструктура – изграждане на канализация във всички райони на града и всички селища на общината и на пречиствателни станции.
  • Ще обръщаме специално внимание на снегопочистването, което приоритетно ще се извършва през нощта.

            Работеща икономика и туризъм на Русе
  • Създаването на нов индустриален парк, профилиран за инвестиции в областта на високите технологии и екологично чистите производства да бъде изграден в района зад магазин „Метро”, за да може да гарантира поне 2000 работни места за гражданите на общината.
  • Ще водим специална политика за поощряване на създаването и подкрепа за предприятия в областта на високите технологии и  иновациите.
  • Ще инициираме създаването на високотехнологичен парк.
  • Комбинацията от съвременно образование и активната общинска политика за привличане на класни инвестиции ще има за цел развитието на тези сектори в икономиката, за които е характерна по-високата добавена стойност, използва се повече висококвалифициран и интелектуален труд. Те от своя страна са по-високоплатени и ще доведат до постепенно покачване на доходите и в други сфери.
  • Общината ще съдейства за съхраняване и развитие на малкия и среден бизнес, който ще подпомага с всички законови средства.
  • Община Русе ще полага усилия за създаването на нови и осъвременяването на съществуващите туристически атракции на своята територия, за да даде мощен импулс на развитието на туризма в Русе. Трайно ще работим за привличането на повече български и чуждестранни туристи в нашия край. Например, ако общината, със способите на публично-частното партньорство, изгради дълго отлаганите етнографско и рибарско селище, и експонира по подходящ начин културно-историческото ни наследство, десетките хиляди туристи от  пасажерските кораби ще  остават и ще харчат парите си в Русе, вместо да поемат с автобусите към други региони на страната.
  • Специални грижи ще положим за поддържането и експонирането на културно-историческото наследство в общината. Ще възстановим къщата-музей „Баба Тонка”.
  • Бъдещето на Русе като голям транспортен център също може да бъде решено с общинска инициатива. Върху общински терени по поречието на Дунав може да бъде ситуирано първото общинско пристанище с контейнерен терминал, което да затвори веригата река – ЖП транспорт – море и да превърне града ни във врата на Централна Европа към Черно море и Азия.

Ефективна общинска администрация на Русе
  • Ще въведем нова, по-ефективна структура на общинската администрация.
  • За да може общината да обслужва по-качествено своите граждани, ще се увеличат приемното време за граждани и гамата услуги, предоставяни от общината. Работното време на чиновниците в общинската администрация ще бъде уплътнено на 100%  и ще бъдат ликвидирани всички случаи на чиновническо бездействие или произвол - администрацията ще работи в полза на гражданите, които са неин пряк работодател.
  • Ще сложим край на тенденциозно проведените обществени поръчки. Трябва да се прекрати незабавно порочната система на възлагане на обществени поръчки на приятелски фирми. Ще се преосмисли възможността тези дейности, които досега са възлагани на външни фирми, да се вършат от общински предприятия.
  •  Ще въведем „Е-община” чрез пряк достъп до услуги по интернет в областта на местното самоуправление, който да пести време и усилия на гражданите на община Русе.

Привличане на мозъци и работна ръка на Русе
  • Русе трябва да има своя политика за привличане на „мозъци” и квалифицирана работна ръка от страната и чужбина. В сътрудничество с Русенския университет и бизнеса, общината може да изготви програма за привличане на млади специалисти чрез решаване на жилищните и битови проблеми, а за чуждите граждани ще осигури институционална подкрепа за достъпа им до пазара на труда и придобиването на гражданство в Република България.
  • Трябва да се планира емиграционния поток от чужбина, за да не създадем поредните малцинствени гета, населени с хора, невъзприемчиви за българската култура. Нашите общности в Молдова, Украйна и други страни от ОНД могат да бъдат реален резервоар за работна ръка и Общината трябва да играе активна роля по линията на междуобщинското и регионално сътрудничество.

завръщане на младите хора на Русе
  • Превръщайки града ни в добро и интересно място за живеене, с работеща индустрия и високи доходи, с добре развита мрежа от здравни заведения и услуги, ние не само ще сложим край на миграцията, която обезкръвява града ни, но и ще дадем мотив на „гурбетчиите” да се завърнат в родния град и да останат в него.

Саркози за циганите и конфликта в Катуница

Саркози за циганите и конфликта в Катуница
Автор: stoineff
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Френският президент Никола Саркози направи скандално изказване разярен от отправените му критики относно предприетото екстрадиране на циганите към родните им страни: "Само Хитлер може да интегрира ромите" -заяви френският президент по време на дебат излъчван по телевизията – Няма начин да интегрираш хора, които все още живеят в родово-общинния строй и отказват да полагат каквито и да е усилия да водят цивилизован живот. Как да интегрираш хора, които доброволно се отдават на просия, проституция и кражби, хора които искат наготово да ползват придобивките на съвременната социална държава, без да са положили и мъничко труд в изграждането и. Защо Българите се гордеят толкова много, че по време на холокоста са спасили “българските” евреи, а за циганите нищо не споменават, явно още тогава са искали да се отърват от тях. Нека тези, които са ги научили да живеят по този начин, нека те поемат отговорност за интеграцията им. Аз имам данни, че политиците особено що се отнася до България и Румъния, умишлено държат ромите в нищета, за да могат да си осигурят лесни за купуване гласове по време на избори. Знам, че един техен политик, за когото забележете самите Българи говорят, че бил най-умният от всички, та този политик каза, че: „Купуването на гласове било европейско явление.“ И този политик е лидер на партия, която уж също се бори за права и свободи на определен етнос. Какво може да очаквате от такъв народ, на когото дори и лидерите не са още интегрирани в европейските ценности. Франция е държава, която държи както на правата на гражданите си, така и та техните задължения. Забележително е обаче, че циганите отлично познават правата си, но отказват да спазват задълженията си. Те просто така са научени и това не става за година две. Не, Българите така са ги научили, те са проявявали криво-разбрана толерантност и щом са могли да ги търпят толкова време, ще си ги търпят и занапред. Аз не мога да си обясня, как и самите Българи претендират да са европейска нация, когато самите тях ги тъпчат по всевъзможни начини през целият им съзнателен живот. Прочетете книгата на приятелят ми Юрген Рот и ще се убедите в това. Българите са превърнати в овце, можещи единствено да блеят и да бъдат шибани, както се изрази наскоро друг техен забележете професор и министър в настоящето правителство. И те вместо да го изгонят с камъни си обръщат задниците за още. Затова да си вземат ромите обратно и да си ги търпят, като са си ги търпели досега, ние сме цивилизован народ и не можем да търпиме всякаква измет. Вярно, че Франция е родила девиза „Свобода, равенство, братство.“ но явно някой го бъркат със „Слободия, права, помощи.“, само че грешно са си направили сметката. Аз лично съм против, каквото и да е отпускане на средства за интегриране на когото и да било в цивилизованото общество, защото интеграцията не става с пари, а чрез осъзнаване и приемане на европейските ценности. Публична тайна е, че и България, и Румъния бяха приети в съюза по гео-политически съобръжения, без да са достигнали необходимото ниво на мислене и разбиране на ценностите за които говоря. Те гледат на нас, като на социален дом, които е длъжен да се грижи за тях, но ние не сме приют за бедни и отказваме да изпълняваме тази функция. Може би не е зле да се помисли, ако не за излизане от съюза на тези две страни, то поне за ограничаване свободата им на заселване в старите членки на съюза, докато не израстнат в мисленето си. На нас не ни трябват нито роби, нито просяци, а точно такъв тип е мисленето на българите, а ромите явно се възползват от този начин на мислене и са свикнали никой да не им дири сметка. Тука обаче е Франция и при нас неплатени сметки няма. За мен, народ който търпи такива хора в обществото, и политици които извличат дивиденти от положението на тези цигани – такива хора нямат място в Европейският съюз.“

петък, 23 септември 2011 г.

Костов: Управлението на ГЕРБ води до безобразия

Костов: Управлението на ГЕРБ води до безобразия
ДСБ ще бъдат верни на своята политическа почтеност и ще подкрепят Румен Христов и Емануил Йорданов
Огорчен или не - ще си свърша работата, за националната кампания ДСБ ще бъдат верни на своята политическа почтеност и ще подкрепят спечелилия предварителните избори в Синята коалиция кандидат Румен Христов и неговия подгласник - Емануил Йорданов.
Това каза в интервю за БТА лидерът на ДСБ Иван Костов.
Румен Христов, Емануил Йорданов и претендентът на десните за кмет на София Прошко Прошков, според лидера на ДСБ обаче, трябва да изяснят политическата си основа, от името на която искат доверието на избирателите.
Ако тръгнем по линията на огорчението, Костов споделя, че най-голямото му огорчение са българските медиите преди години. Сега обаче, вярва той, те са се променили и не се хващат на компроматни атаки, а проверяват нещата и търсят отговори от тези, които говорят.
Лидерът на ДСБ се опасява от огромни манипулации на изборите и твърди, че има доказателства за такива от страна на ГЕРБ. Очаквам арогантно и мутренско поведение, заявява той и се надява Синята коалиция да стане необходим фактор за управлението на София.
Иван Костов разчита още ДПС да няма решаващата дума на президентския вот, защото, ако е така, този мит ще се превърне в доказана реалност за целия преход. Дали след изборите ще се запази Синята коалиция, зависи от партиите в нея - СДС и ДСБ, посочва Иван Костов.
Според него 10 години са неестествено много т.нар. автентична десница да бъде в опозиция. Костов предупреждава, че е твърде опасно, ако ГЕРБ вземат цялата власт в държавата.
Г-н Костов, как десният избирател отива на тези избори? Очаквате ли той да е активен?
За националната кампания ДСБ ще бъдат верни на своята политическа почтеност и ще подкрепят спечелилия предварителните избори в Синята коалиция кандидат Румен Христов и неговия подгласник - Емануил Йорданов.
Не очаквате ли избирателите да се объркат заради новата ситуация вдясно?
Това е въпрос на местните кампании. Нашата задача е да убедим избирателя, че ДСБ стои зад Синята коалиция. Имаме 130 регистрирани сини коалиции в страната, където ще гласуват около 80 процента от хората. Надяваме се, че Румен Христов и Емануил Йорданов ще подкрепят точно кампанията на Синята коалиция по места.
Как, според Вас, ще се представи президентската двойка Румен Христов-Емануил Йорданов, както и кандидатът за кмет на София Прошко Прошков?
Те трябва да решат проблемите с изясняване на политическата си основа. Т.е. от името на какво претендират за вота на избирателите. Аз им пожелавам да го направят успешно и убедително.
Вие чувствате ли се разочарован от действията на СДС, от това, че прие коалиция с Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски? Не е ли опит да бъдете отстранен от политиката или държан по-настрана?
В тази ситуация моите лични изживявания нямат значение. Важно е какво ще направят Демократи за силна България от политическа гледна точка. Аз персонално изцяло съм посветил живота си на точно тази дясна политика. Пред нея все още е пълно с препятствия и предизвикателства. Важното е, че ще спазим политическата почтеност - ще работим за успеха на кандидатите на Синята коалиция. Огорчен-неогорчен - ще си свърша работата, не съм огорчен.
Питам Ви, защото имаше предварителни избори между кандидатите на СДС и ДСБ, имаше споразумение, нагласата беше съвсем друга.
Ако тръгнем по линията на огорчението, най-голямото ми огорчение са българските медии преди години.
Защо, не Ви разбираме ли?
Защото говорим за огорчение. Вярвам, че сега медиите са по-зрели, че търсят доказателства, че не се хващат на компроматни атаки, опитват се да си обяснят нещата и търсят отговорност от хората, които говорят. Нещо, което не правеха много години наред след 2001 г. Всеки има право да проявява слабост на определени етапи, след това да я превъзмогва, да се развива. Убеден съм, че СДС ще намери
верните решения, както по време на тази кампания - Румен Христов и Мартин Димитров ме увериха, че ще застанат зад нашите кандидати и няма да правят кампания на чужди кандидати. Очаквам както по време на кампанията, така и след нея, СДС да намери верния път и тогава Вашите опасения ще получат естествен отговор или пък потвърждение.
Предрешен ли е изходът от предстоящата битка за държавен глава?
Не! Не искам да коментирам кампанията на кандидати, зад които не стои ДСБ, а други политически сили.
Очаквате ли да има промяна в политическото съотношение в Столичния общински съвет след изборите? Според някои партийни централи в него ще има представители на 4 сили - ГЕРБ, БСП, Синята коалиция и РЗС.
Не мога да коментирам такива прогнози. С тези неща у нас много се манипулира. Очаквам в Столична община Синята коалиция да стане абсолютно необходим елемент за управлението й.
Опасявате ли се от манипулации на изборите?
Не само се опасявам, но имам доказателства. Карам хората, но те са много наплашени, да кажат как са били принудени да се откажат да се кандидатират. Има общини, в които наши кандидати се отказаха да участват във вота, притиснати от ГЕРБ. Страхът е много голям. Някои проявяват смелост и огласяват фактите, но повечето се плашат. Предвиждам манипулации, арогантно и мутренско поведение на изборите. В ГЕРБ има хора, които и в момента го правят.
Имате ли програма максимум за местния вот?
Да, спечелване на областни кметове.
Дали ще бъде решаваща отново ролята на ДПС на този вот? Синята коалиция иска ли подкрепата на Ахмед Доган?
Това е въпрос на г-н Бойко Борисов, но той не е отправен към мен, защото ДСБ не са участвали в регистрацията на десния кандидат за държавен глава. Все пак ми се иска ДПС да няма решаващата дума на тези президентски избори, защото този мит ще се превърне в доказана реалност поне за целия преход.
Опасно ли е, ако ГЕРБ вземат цялата власт в държавата?
Да, много е опасно. Ще доведе до безобразия от най-големи мащаби.
Ще доведе ли до тоталитарно управление?
Музеят на социалистическото изкуство какво е, честването на Тодор Живков - какво е? Това не са ли сенките от тоталитарното минало!
Трябва ли да бъде запазена Синята коалиция и какво ще стане с нея след изборите?
Синята коалиция зависи от партиите в нея - СДС и ДСБ. ДСБ е опора на тази коалиция. Преди регистрациите избирателите бяха много мотивирани.
Не са ли много 10 години т.нар автентична десница у нас да бъде в опозиция?
Неестествено е това положение. Огромна заслуга за това има управляващата ГЕРБ, защото направи правителство на малцинството, купи си депутати и управлява с тях под формата на политическа коалиция с т.нар. независими народни представители.
Все пак защо 10 години хората не искат старата десница обратно в управлението?
Вотът на хората няколко пъти беше подменен. Първо от Симеон Сакскобургготски, който трябваше да направи коалиция със СДС, за да продължи реформите. Той обаче се съюзи с Ахмед Доган. Втората подмяна я направи пак НДСВ в Народното събрание, изигравайки ролята на алтернатива на БСП, каквато всъщност не беше, и управлява заедно със социалистическата партия, вместо да използва момента, когато можеше да свали правителството на Сергей Станишев. Т.е. на няколко пъти имаме подмяна на вота. Но най-грубата е на Бойко Борисов.
Синята коалиция, автентичните десни, са държани настрана от управлението на държавата чрез последователни манипулации в политическия театър. Няма по-естествено, когато твърдиш, че си десен, няма нещо по-естествено за теб от това да правиш реформи с тези, които са ги започнали и са сестрински партии - защо не управляваш със сестринските си партии, а с "Атака". Хората очакваха да ни видят в управлението, но вотът им беше подменен.
Автор:
Видка Атанасова

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Шуми Марица



По повод Независимостта на България

Край Босфора шум се вдига



По повод Независимостта на България

Държавният архив издаде втори сборник за въоръжената съпротива срещу комунизма – горяните

Държавният архив издаде втори сборник за въоръжената съпротива срещу комунизма – горяните
Рубрики - Архиви
Написано от Христо Христов
Петък, 16 Септември 2011 18:5


[Бившият зам.-председател на парламента Атанас Железчев (вляво), Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата и председателят на Държавна агенция Архиви Мартин Иванов разговарят на премиерата на сборника | Фотограф: Христо Христов.]
Бившият зам.-председател на парламента Атанас Железчев (вляво), Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата и председателят на Държавна агенция Архиви Мартин Иванов разговарят на премиерата на сборника | Фотограф: Христо Христов.
Премиерата на 2 том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956) се състоя днес в Държавна агенция „Архиви” (ДАА) в столицата.
Тя беше открита от председателя на ДАА Мартин Иванов и на нея присъстваха бивши и настоящи депутати, репресирани от комунистическия режим, общественици, изследователи и журналисти.
Сборникът е събрал в 630 страници 172 документа от периода 1949-1956 г., които разкриват истината за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунизма в Източния блок – тази на Горянското движение в България срещу режима на БКП.
В изданието са включени непубликувани свидетелства за съпротивата срещу наложения в България след 1944 г. социален и политически модел на управление – доклади, рапорти и справки на сътрудници на Държавна сигурност, протоколи от разпити на задържаните, текстове от следствени и съдебни дела, съхранявани в архива на МВР, Държавния военноисторически архив и Централния държавен архив.
Документите съдържат сведения за размаха на горянското движение, за неговия характер, програмни цели, въоръжение и тактика.
В изданието тематично са представени прояви на недоволство сред българското население от действията на правителството след 1949 г.; данни за нелегалните организации и горянски групи в Пазарджишко, Ямболско, Старозагорско, Сливенско, Поповско, Русенско, Пловдивско, Казанлъшко и Самоковско; свидетелства за съществуването на малки нелегални въоръжени групи и самостоятелно действащи горяни; материали за ликвидирането на нелегалната горянска съпротива.
По думите на Нели Грозева от ДАА, архивните материали разкриват не само голямата подкрепа, която горяните са имали в обществото, но и огромния репресивен апарат, създаден от Държавна сигурност за ликвидирането на движението.

[Двата сборника за горяните на ДАА съдържат най-важните документи за въоръжената съпротива срещу комунизма в България | Фотограф: Христо Христов.]
Двата сборника за горяните на ДАА съдържат най-важните документи за въоръжената съпротива срещу комунизма в България | Фотограф: Христо Христов.
„Светът знае за бунтовете в ГДР през 1953 г., за унгарската революция през 1956 г., за Пражката пролет през 1980 г. и за полската съпротива на „Солидарност” срещу комунизма, но нищо не знае за българското горянско движение”, отбеляза Грозева.
Целта на сборника е именно да се популяризира в българското общество и извън пределите на страната една от най-ярките съпротиви срещу комунизма в България.
Председателят на ДАА Мартин Иванов подчерта, че сборникът се издава с подкрепата на починалия в края на юли тази година Дими Паница.
Амбицията на Държавна агенция „Архиви” е документите за горяните да бъдат качени в интернет, за да може да достигнат до повече хора и до по-младите поколения.
Паралелно с премиерата на 2 том на сборника в изложбената зала на ДАА на ул. „Московска” 5 в столицата беше открита и изложба "Лицата на Горянското движение" - портрети, нарисувани от художника и бивш лагерист от Белене Костадин Събев. Изложбата вече е била в Кюстендил, Благоевград, Перник, Сливен, Стара Загора и в Нов български университет в София.
Очаквайте в сайта Държавна сигурност.com фотогалерия „Лицата на Горянското движение” и историята на техния автор – Костадин Събев.

неделя, 18 септември 2011 г.

Как да забравиш жертвите и да честваш убийците-автор: Даниела Горчева, списание ″Диалог″, Холандия


Никой не е забравен и нищо не е забравено!
Тези думи може да се чуят тук-там по света и обикновено означават: почитаме паметта на жертвите и помним имената на убийците. Знаем, че опасността от загуба на свободата и демокрацията съществува винаги и навсякъде и че паметта ни е жизнено необходима. За да разпознаваме злото навреме. Преди да е станало твърде късно.
У нас обаче се придържаме към изцяло различна и твърде ″оригинална″ линия.
В България жертвите се забравят по най-бързия начин. Като жизнен народ българите не обичат да се травмират. Затова пък у нас отколе славят и почитат убийците, престъпниците, диктаторите, националните предатели.
На 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 година, получилите властта с решаващата помощ на Червената армия български комунисти избиват регентите, министрите и народните представители на България.
Имената им, естествено, тънат в забрава.
Но затова пък портретът на човека, който нарежда убийството им, с десетилетия виси във всички училища, а децата сричат възторжени стихове в негова чест.
Неговото име е Георги Димитров.
Наречен е още ″вожд и учител на българския народ”, както и ″героят от Лайпциг”. Под диктовката на Сталин вождът и учителят на народа настоява в телеграмите си от Москва до София (писани на руски език, разбира се) с помощта на ″тричленки от наши комунисти и комсомолци” безмилостно да бъде избита най-добрата част от този народ, най-образованата, най-смелата, най-достойната.
Това, разбира се, е мъдро решение. Така този народ е лишен от естествените си лидери и гарантирано му остава един-единствен ″вожд”. От своя страна този вожд си има по-голям вожд в Москва, пред когото треперят гащите на ″героя от Лайпциг”. Накрая, съвсем в духа на традицията след 1944, признателният български народ издига мавзолей на този национален предател и убиец и десетилетия наред от училище водят децата там да тръпнат пред мумията му.
Имената на българските вождове, естествено, редовно се скандират от възторжения народ, на тях се вдигат паметници, откриват им се музеи, организират им се всенародни – предимно правешки, чествания и увеселения.
Правешки загадки
Всенародните увеселения в Правец обаче се оказаха ″всенародни” единствено според националната правешка журналистика.
Понеже, както и да го погледне човек, 200 души не само не са целият български народ, но даже не са и цял Правец, който според последното преброяване има 3 800 жители. Община Правец пък наброява 7 540 жители.
Къде са се запилели в този исторически ден верните на Живков правчани, медиите мълчат, остават догадките.
Наистина, практичният българин много-много не почита умрелите, понеже келепир от тях няма.
Ех, ако Владко, Тошко и Жени не бяха толкова стиснати, а бяха опнали една всенародна трапеза с кебапчета, масовостта на мероприятието щеше да е завидна.
Но от родата на Живков не са свикнали да дават. Те само да вземат.
Така, например, подареният от Евгения Живкова бюст на Тодор Живков не бил нито поръчан, нито заплатен от родата. Горката внучка на Живков се била изпотрепала да обикаля България да търси оцелели след ноември 1989 бюстове на обичания от цял народ неин дядо. С други думи, подареният от внучката бюст на разполагалия с цяла държава управник, пак се оказа заплатен от признателните български граждани. Както и увеселенията по случай 100-годишнината се оказаха в голяма степен платени от общината.
За малко и оркестърът на Българска армия да свири, понеже заместник на военния министър радушно дал съгласието си.
Така де, мигар в Германия на някой министър ще му хрумне да огорчава феновете на Хитлер и да не им предостави държавен оркестър да свири в чест на рождения ден на любимия им фюрер?
Ексцесии в 21 век
У нас обаче веднага се намериха завистници и лоши хора от граждански организации, които успяха да огорчат невинната Живкова ″унукиня″ в навечерието на светлия празник и тя не скри обидата си пред ТВ7, че милият й дядо бил използван като плашило за управляващите и че в 21 век ″ставали такива ексцесии”.
Наострих уши да чуя за какви ексцесии става дума и дали някъде благодарният народ не е подпалил чучелото на Живков.
Не, оказа се, далеч по-страшно. След протести на гражданите и на опозицията не само че никой от правителството на ГЕРБ нямало да участва в тържествата, но и оркестърът на Българска армия нямало да свири в чест на незабравимия диктатор. От това по-голяма ексцесия, здраве му кажи.
Но както вече бе отбелязано, не чакай ти от българите почит към умрелите.
Кой какво помни
По-иначе стои въпросът с това какво помнят българите от своята история. И тук, оказва се, България може да даде един хубав урок на Европа и даже на целия свят.
Полша помни Катин. Чехия помни своята Пражка пролет. Унгария помни 1956 година. Светът помни Втората световна война. САЩ помнят 11 септември.
В България помнят родната къща на видния правчанин Тодор Живков.
Услужливи телевизионни камери я показват по телевизията. Български журналисти почтително слушат умилителни спомени от съседките на Живков.
Тук, да, ей тук, на – в тази къща се роди малкият Тодорчо... Не става ясно как малкият Тодорчо се е изхитрил да се роди в тази построена през 60-те години къща още през ... 1911 година.
Нейсе, запуши я. Друго обаче става ясно – че тутакси една циганка му предрекла, че ще стане цар. Това изглежда е напълно вярно. Такъв цар, че 100 години по-късно родата Му ведно с придворната Му интелигенция, придворната Му журналистика и вярната Му номенклатура неотклонно се придържат към максимата на Сенека: Terminus nullus falso est.
Което в народен превод ще рече, че лъжат като разпрани и окото им не мигва.
Събитие на седмицата и фраза на седмицата
Десет години след терористичните нападения през 2001, световните медии отново припомниха страшното утро на 11 септември.
У нас Българската национална телевизия, разбира се, съвсем логично обяви за събитие на седмицата празненствата по случай 100-я рожден ден на Тодор Живков, а за фраза на седмицата казаното от премиера на България за Тодор Живков.
Това, разбира се, отново потвърждава всеизвестния факт, че българите обичат само жизнерадостните събития и харесват само веселяшките изказвания.
В САЩ бяха открити мемориални комплекси с изписани на тях имената на жертвите на терористичните атаки. Както всяка година и тази, имената на всички загинали бяха прочетени на глас. Едно по едно. 2 974 души.
В България, естествено, никой никога не чете, нито пък знае имената на загиналите мъже, жени и деца в кървавия атентат през април 1925 в църквата ″Света Неделя″. Съмнително е дали някой знае, че на този ден комунистите се опитват чрез двустепенен терористичен акт да унищожат българския политически и военен елит, за да предадат властта в ръцете на Москва.
Разбира се, терористите в служба на СССР забавят, но не забравят.
20 години по-късно мащабите са завидни и българските комунисти се справят не само с политическия и военния елит, но и с администрацията, с интелектуалния и стопанския елит, а по-късно и със селяните, които отчаяно се борят и не си дават земята.
Както можеше да се очаква в духа на българската жизнеутвърждаваща традиция, и тази година на 9 септември българският парламент не почете с минута мълчание паметта на жертвите на преврата, донесъл десетилетен терор и почти пълна загуба на националния суверенитет.
В забрава тънат десетките хиляди имена на избитите в първите три месеца след 9 септември 1944, никой не помни имената на борците за свобода и не е чувал за горяните. Незнайни са и имената на избитите в комунистическите затвори и в зловещите концлагери на българския ГУЛАГ.
Мъдрост и сближение
Затова пък веселяците от Коалиция за България предложиха да бъдела почетена паметта на въоръжените от Съветския съюз терористи, които още от 1923 и 1925 година мечтаели за този същия 9 септември 1944.
Лидерът на БСП Сергей Станишев с присъщата му завладяваща откровеност дори заяви, че макар да не им били чисти помислите, тия хора имали идеали. А Янаки Стоилов предложи да се сближели хората, които били на противоположните страни в тези събития.
Да се чуди и мае човек как ще стане тази работа със сближаването? Защото от ″едната страна на това събитие” са убийците и техните наследници и днешни почитатели, а от другата... – избитите от тях.
Къде точно ще провеждат това сближаване, от Коалиция за България не уточняват. Но не вярвам в името на едното сближаване да се командироват вкупом чак на Оня свят, за да си стиснат ръцете с избитите.
Но да оставим мъдрите предложения на БСП (к) и да се върнем на темата за паметта и признателността.
Паметник на убития заради своите ″Задочни репортажи за България” писател Георги Марков в родината му, разбира се, няма.
За сметка на това на поръчителя на убийството му са издигнати не един, а два паметника в родното му село Правец.
На съвестта на този почетен правешки гражданин, съвест, за която няма доказателства някога наистина да е съществувала, лежи не само убийството на Марков в Лондон и на други български емигранти, наричани вражески или ″невъзвращенци”, а десетки хиляди убийства в България, извършени по идеологически и политически причини.
Но и в днешна, както и във вчерашна България, за масовия убиец и държавен изменник се говори с умиление, защото българинът обича енергичните и жизнени личности.
Поне така вкупом ни убеждават от повечето български медии.
Но дали наистина е така?
Дали наистина българите са били много, ама много щастливи по времето на Живков и сега непоносимо страдат поради липсата на минирани граници, депресират се, че не ги изселват и никак не могат да се примирят с липсата на ″законните’ пладнешки грабежи на домовете и имуществото им, на зловещите побоища и убийства в лагерите, затворите и в управленията на ″народната” милиция – единствената опора на ″народната” власт и дали чак пък толкова много им липсват опашките за тоалетна хартия, както и чакането с десетилетия за прокарване на телефон и купуване на москвич?
Щастливият държавник и ощастливените Му поданици
″Но ето че днес, 100 години след раждането му, отношението е коренно различно. Трябва да призная, че голямата промяна в отношението към Тодор Живков е плод не само на носталгията, а и на собствените му качества. Може да се направи изводът, че Живков е един от най-щастливите български политици: управлявал е достатъчно дълго, преживял е всичко, като се почне от пълна власт и слава до низвергване и омраза, но завършва живота си отново уважаван.”
Това твърди историчката доц. Искра Баева, член на ръководството на БСП в интервю за електронното издание ″Всеки ден” http://www.vsekiden.com/88953 през март 2011 година.
Кога и по какъв начин ″обществото” е упълномощило Искра Баева да говори от негово име, не става ясно на читателя, а едва ли историчката може да отговори на този въпрос.
Ако той, разбира се, й беше зададен.
Но нека тогава да чуем гласовете на част от това общество, от чието име така трогателно обичат да говорят комунистите.
Да чуем какво казват писатели, художници, преподаватели, учени, юристи, правозащитници, преводачи.
Да чуем гласовете не на внуците на диктатора, получавали наготово коли, вили, вносно обзавеждане, хойкали по света за наша сметка, разполагали с баснословни суми пари, включително във валута, а гласовете на бивши политически затворници.
Да чуем гласовете не на обслужващата властимащите слугинска журналистика, а на тези журналисти, които помнят възклицанието на непримиримия Илия Минев, прекарал 33 години по комунистическите затвори, пребиван до смърт, но останал с гордо изправена глава пред своите палачи:
″Бе, хора! Много по-лесно е да се бориш за свободата, отколкото да си роб!”

събота, 17 септември 2011 г.

Управляват ни едни СЪЩИ, БЪЛГАРО - УБИЙЦИ НА 21-ви ВЕК К ? -Живко Желев Бъчваров






Управляват ни едни СЪЩИ, БЪЛГАРО - УБИЙЦИ НА 21-ви ВЕК К ?
НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА КОЯТО НЕ ПРИЗНАВА МЕ ГЕНОЦИДА НАД САБСТВЕНИЯ СИ НАРОД?
Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.
Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта.
Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.
Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.
А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма и геноцида!
История на лагерите в България, извън въпроса за историческия и политически контекст на възникването им, остава и до днес непозната. Причините за това са много - както в предишното, така и в днешното общество. Една от основните между тях е мълчанието – предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно". Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите.
В лагерите са изпращали по административен път политически противници, неудобни или просто невинни хора без ясно формулирана вина, без съд и присъда – т.е. без документални следи. Самите лагери са представлявали затворен свят, контактите с живота "извън" са прекъснати или строго контролирани. Лагерният правилник забранява воденето на дневник или бележки, изобщо използването на хартия и молив, изнасянето на изписани листа се третира като тежко престъпление - дори личната кореспонденция при освобождаването на лагеристите се е изземала и унищожавала. Абсурдно е дори да се помисли за фотографиране. До този момент не открихме нито една визуална следа от лагерите. Следващият кръг на заличаване засяга самите физически тела. Липсват смъртни актове на хората, намерили гибелта си в лагерите, или ако има, те са фалшифицирани. Телата не се връщат на близките, а се погребват анонимно на дунавските острови. Заличаването на телата цели и заличаването на смъртта като лагерна реалност. Години по-късно, след промяната, останките на жертвите не са открити, поради ненадеждните свидетелства или небрежното следствие.
Лагерите на смъртта в България
Една от жертвите в Лагерите на смъртта, е собствения ми баща ЖЕЛЮ ИВАНОВ ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ, които е убит от палачите и даден за храна на прасетата на остров МАГАРЕЦ.

Уважаеми господин Бъчваров,
Пиша Ви във връзка с Вашето електронно съобщение от 31 август 2009 година, в което призовавате българското правителство да признае геноцида на жертвите на комунистическия режим в България, изпратено до Европейския парламент.
Изразявайки съчувствието си към Вас като пряк наследник в описания личен случай, бих желал да Ви информирам, че Европейският съюз, като политическа и законодателна институция, участва в приемане на законодателство в областите, свързани със сферата на действие на Европейския съюз.
Към неговите правомощия се отнася и вземането на решения за годишния бюджет на Европейския съюз.
Имайки предвид, че Европа ще се обедини само ако съумее да формира общ поглед върху историята си, Европейският парламент прие на 2 април 2009 година Резолюция относно Европейската съвест и тоталитаризма.
Спомените за трагичното минало на Европа трябва да бъдат поддържани живи, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение. В този документ Европейският парламент изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството. Двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа Парламентът изразява съжаление, че достъпът до документи е все още необосновано ограничен в някои държави-членки и призовава за полагане на истински усилия за осигуряване на достъп до архивите като се предприемат мерки да не се злоупотребява за политически цели. Пълния текст на резолюцията както и подробности по гласуването можете да намерите на нашата интернет-страница:
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2009-0213+0+DOC+XML+V0//BG
Благодаря Ви, че се обърнахте към Европейския парламент и Ви моля да
приемете моите най-добри пожелания.
С уважение
Жан-Луис Куньон
Завеждащ отдел
-----------------------------------------------
Европейски Парламент
Кореспонденция с гражданите
Част от стената с образите на преминалите през лагера в Белене.
Фотограф: Анелия Николова
Отговор от обръщението до Европейски пармамент за ГЕНОЦИДА НАД БАЩА МИ от комунистите и Държавна сигурност
ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Не мога да повярвам,че мога да чета

И българите имат своя революция Автор: Даниела Горчева


Общоприето е, че българите за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт.


Истината обаче е друга. Българите имат своята масова въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в същите хронологически рамки и в същите мащаби като въоръжената съпротива на поляци, германци, румънци, балтийци. За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, въпреки множеството свидетелства и документите, открити в архива на Държавна сигурност (тайните комунистически служби на България).
Горяните
Въоръжената съпротива в България, наречена Горянско движение, възниква още в през есента на 1944 като спонтанна съпротива срещу съветската окупация и съпровождащия я комунистически терор, избил в първите месеци след съветската инвазия близо 30 хиляди души от националния елит. В планините излизат стотици хора, понякога цели семейства. Първоначално горяните са предимно офицери от българската армия, дейци на ВМРО, бивши полицаи, студенти, националисти, анархисти и дори бивши комунисти. Но след 1947, когато легалната опозиция е разтурена, земеделският лидер Никола Петков обесен по нареждане на Сталин, а десетки хиляди опозиционери са изпратени в концлагерите, горянските чети нарастват с членове на опозиционния Български земеделски народен съюз. Общият брой на горяните и техните помагачи е около 10 000 души, а разкритите от милицията нелегални организации – над 600.
Георги Русев, рис. Костадин Събев
Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети и множество по-малки и дори горяни-единаци, които се сражават сами. Други 52 чети влизат през границата - наричани от комунистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че така ще подтикнат Запада към война за освобождението на Източна Европа. А тази надежда е много силна у източноевропейците до 1956, когато изживяват покрусата от смазването на Унгарското въстание и от бездействието на Запада.
Курти Карагенов, рис. Костадин Събев
През 1950 САЩ скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа. “Искаме война!” – такъв възглас на отчаянието и надеждата може да се чуе през 1950 в българските села, в които комунистите провеждат насилствена колективизация. Селяните бягат в гората, за да не влязат в ТКЗС (комунистическите земеделски кооперации). Цели села в Западна България преминават границата с Югославия с добитъка си. Хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си вземат инвентара и добитъка, стига се до сблъсъци с милицията, пламват селски бунтове. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се на селските площади стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, “Не искаме да вършеем на общ харман”, са виковете на женските протести. Преди войната българският селянин се е подигравал с новините, идващи от Съветския съюз, а сега съветизацията нахлува в живота му с милиционерското насилие, с отнемането на частната собственост, с овластяването на най-мързеливите и криминални съселяни, с кражбите на кооперативната собственост, с гледката на гладуващите в двора на ТКЗС крави.
Иван Узунов, рис. Костадин Събев
В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от нелегалното радио "Горянин". В края на май 1951 радиото съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов2. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.
На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.
Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха.
Операцията срещу горяните се води лично от министър-председателя на България Вълко Червенков³ и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.
И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.
Защо тази съпротива остава неизвестна?
България има своите горяни, както Полша има своите прокълнати войници, Румъния – своите хайдути, Балтийските страни – своите горски братя. България има и силна легална опозиция – до разтурването й през 1947 най-влиятелната партия е опозиционният БЗНС със 750 000 членове, докато комунистическата партия, поставена и крепена на власт от Съветската армия, има 25 хиляди члена. Това, което прави българският случай различен, са българските комунисти. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха народното недоволство и то се превърна в революции срещу съветската окупация, българските комунистически властници останаха предани на Москва и послушно проведоха съветизацията на България. След което се постараха да изличат спомена за горяните. Внушиха, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.
Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.


БЕЛЕЖКИ
1. Рисунките на художника Костадин Събев (роден през 1930 година, ятак на горяните, осъден през 1951 година и прекарал дълги години в затвора) са правени по снимки.
2. Георги Маринов Стоянов – Търпана, командир на четата в Сливенския балкан, е роден на 6 май 1915. В края на 1951 г. е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.
3. Вълко Червенков – министър–председател на България от 1950 до 1956 година.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

ГОЛЕМИЯТ МАЙТАП

ГОЛЕМИЯТ МАЙТАП
By Белчо Дончев, септември 8, 2011 22:08
Страшно и фатално обичам умните хора. По тази причина, сред всичките ми приятели където и когато и да е, няма да намерите нито един глупак, освен мен.
Аз безусловно съм глупак, и животът ми го доказва. Приятелите ми не са такива! Ще кажете, че има безсмислица /нонсенс на френски, да се таковам у интилигента/, обаче мога да ви кажа, че безсмислицата наистина я има! Всичките ми приятели са страхотни пичове, приятелките, съответно – пички! Умни хора, които живеят живота си по точно техният си начин, Всички се вместиха, или поне се престориха, че са се вместили в скобите, които Животът им е отворил при раждането и ще затвори при смъртта, всички мои приятели са много сериозни хора със сериозно чувство за хумор, за мен е чест да бъда част от тях, и аз много ги обичам! Не мога да обичам човек без чувство за хумор! Аз и себе си обичам единствено заради това чувство!
Страшно и фатално обичам умните хора!
Въпросът е – какво да правим с комунистите?
В същото това време комунистите се питат какво да правят с нас!
Голям майтап!

Белчо,цар си!Поставих го в блога си без да те питам.Няма да ми се сърдиш,нали?

сряда, 7 септември 2011 г.

Peter Porumbachanov

В българската история има твърде малко политици, които са обичали искрено страната си и това ги е карало да защитят интересите на сънародниците си. Често пъти, нашите дипломати са проигравали предимствата, които българските мъже са печелили на бойното поле, плащайки с кръвта си. Днес почти не се намират държавници, в които живее онзи стар и благороден дух на най-висша жертвоготовност, що се касае до благото на нацията и защитата на държавният суверенитет.

Очевидно е, че Костов ярко контрастира на политическата маса в България. Днешните ни политици са в голямата си част егоистични, себични и лакоми вампири, които смучат народа, макар от тоз народ да е останала бледа сянка от живот. Костов е не разбиран, защото днешното поколение е продукт на една безсмислена и твърде имагинерна народност, която се роди в годините на режима. Безпринципно и бездуховно общество живее днес по земята, където велики владетели са носили слава за една вече забравена България.

Ще минат много години и моите колеги историци в бъдещето ще пишат, че след падането на комунистическият режим в България е имало един велик български държавник – Иван Костов, който е бил живата съвест на нацията, но е преминал почти самотен в онзи исторически момент заради здравият духовен сън, от който българите трудно се събуждат, понякога след пет века.

вторник, 6 септември 2011 г.

Писателят Георги Марков за социализма


“ Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, в които не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, СЪД, КОЙТО САМ Е ОСЪДЕН, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, ...мачове,... за които резултатът се знае, преди да са започнали, и ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО СА РАЗКРИТИ, ПРЕДИ ДА СА ИЗВЪРШЕНИ. Писателя -Георги Марков, за социализма “
Писателят Георги Марков е убит от ДС по повод рождения ден на убиеца Тодор Живков.

Неизбодени очи-виж този филм

По повод стогодишнината на Тодор Живков-предателят

От блога на Иво Беров :


По повод стогодишнината на Тодор Живков не е зле още веднъж да бъде прочетен оня документ, който надминава всички представи, предположения, раздувки и измислици. Документ, който няма нужда от обяснения и тълкувания, защото сам по себе си обяснява всичко. За да го разбере човек, са нужни две неща. Първо. Да е грамотен. Второ – да има около 7-8 грама незасегнато от слабости и немощи сиво вещество. Документът преди се е намирал в
Централния партиен архив, фонд 1Б, опис 5, архивна единица 600 –
и представлява стенографски протокол от заседанието на пленума на Централния комитет на БКП, състояло се на 4.ХII.1963 год.
Сега документът се намира в
Държавен архив, протокол (IХ+144 машинописни страници) и се съхранява в банков сейф.
Ето какво са си казали другарите на това свое заседание :
Предс. Митко Григоров: Другари, откривам заседанието на пленума на ЦК на партията. За дневен ред се предлага една-единствена точка: Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз. Доклад ще направи др. Тодор Живков. Друго предложение има ли? – Няма. Има думата др. Тодор Живков.
Тодор Живков:
Другари, Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива, и за обединение на НРБ със Съветския съюз. За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.
Курсът на партията за най-тясно сближение, а в перспектива и за сливане на НРБ със Съветския съюз (к.м.) поставя не само големи икономически проблеми, но и други изключително важни въпроси, каквито са въпросите за по-нататъшната съдба на българската нация и за суверенитета на българската държава.
Ние сме убедени, че партията и българският народ ще посрещнат с голяма радост и въодушевление по-нататъшното най-тясно сближение и свързване на НРБ със Съветския съюз, че перспективата за обединяване на НРБ със Съветския съюз в бъдеще ще предизвика в подавляващата част от българския народ небивало висок политически и трудов ентусиазъм. (Ръкопляскания.)
/ Ръкопляскат присъстващите на пленума 87 членове на ЦК и 51 кандидат-членове.
Тодор Павлов: Смятам, че да се проведе референдум по този въпрос няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, че да няма колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно…
Димо Дичев: Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че по типа на Съветския съюз ще се създават други социалистически държави и те ще се развиват и присъединяват към Съветския съюз.
Цола Драгойчева: Споделям възторга и радостта да работя като комунист там, където ме изпрати партията за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз, да бъдем една от републиките на Съветския съюз.
Стоян Стоименов: Другари, ние днес решаваме едно велико дело, решаваме светлото бъдеще на нашата нация и на нашия народ. Ние сме щастливи, че това, за което нашата партия близо 8 десетилетия се бори, днес нашият Централен комитет начело с др. Тодор Живков практически го решава. Ние сме щастливо поколение, защото пристъпваме към разрешаването на този въпрос. Разбира се, би било радостно, ако ние сега вкупом всички социалистически страни се обединим със Съветския съюз … Аз съм безкрайно щастлив, че доживях този тържествен момент и заставам зад доклада на др. Живков.
Начо Папазов: Не случайно, когато стана революцията на 9 септември, голяма част от хората вдигнаха лозунга за Съветска република, защото всички живееха с идеята, че като се освободи, България ще бъде Съветска социалистическа република.
Андрей Михайлов: Ние, кандидат-членовете на ЦК, ако ни се разреши, с две ръце и най-чисто сърце ще гласуваме за най-съкровената мечта на нашия народ – да се съединим с братските съветски народи.

Всички изказали се, без изключение изказват безрезервната си подкрепа и възторг от предложението на другаря Тодор Живков България да спре да съществува като независима държава.
Добавка : На един от предишните пленуми през юли 1963-та Живков дефинира до пределна яснота разбирането си за държавния суверенитет: „Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!”

Това нещо ли могло да мине и без всякакви тълкувания. Но някак трудно човек може да се въздържи.

Да си представим един добър писател със силно развито въображение, който да си въобрази и да опише възможно най-долния, отблъскващ, пошъл и същевременно смешен и тъпанарски вид национално предателство.
Каквото и да си въобрази един такъв писател, каквото и да измисли, каквото и да напише, то няма да бъде по-тъпанарско, по-долно, по-отблъскващо и по гротескно / като драсканици по пещерна стена/ от този партиен документ.

Една на пръв поглед малка подробност.
Нито за миг, по никакъв начин и по никакъв повод другарите не проявяват ни най-малко безпокойство, че ще срещнат някаква съпротива, отпор, възражение, или пък възраженийце от страна на българския народ. Нито пък са допускали и най-мъничкото съмненийце, че този народ може да не е съгласен, че палачинката може да се обърна, че някой някога може да им иска сметка за доказаното и документирано националното предателство.
Другарите наистина са били хора от народа. И са си го познавали. Народа си де.
И наистина, сега никой не споменава това национално предателство. Никой не търси сметка на предателите, никой не търси възмездие, пък дори и нравствено само.
И съдиха Живков за нещо си там, но не и за предателството му.
А пък широките народни маси барабар с един прокопсал премиер смятат, че същия тоя бил построил две Българии.
Любопитно, как щеше да ги пробута на руснаците тия две Българии– може би като Първа Българска Съветска Социалистическа Република и Втора Българска Съветска Социалистическа Република.
А освен това и изразът „национално предателство” се употребява толкова често и толкова не на място, че онова, истинското национално предателство някак съвсем се изгуби в обърканите и изкривени български понятия.
Всъщност можеше да се мине и без това насметено из кюшетата на обществената ни памет заседание на ЦК на БКП, ако някъде преди век и нещо България беше стигнала там, където я тикаше стадният нейн порив.
При царя-император-бащица-спасител и покровител, който да оправи народа.

Всичко си е било почти готово за присъединяването на България към Русия и превръщането й в Заддунавска Губерния / Задунайская Губерния/. И руски генерали се моткали из коридорите на властта, един от тях даже български премиер е бивал / Леонид Соболев/, и Каулбарс – пратеникът на руския императора се е разпореждал из България като в бащинията си, и Петко Каравелов заедно с русофилите е подготвял съответния преврат, и княз Батемберг е бил напъден , и руски военни кораби наобиколяли Варна като гарги, и България аха, да се отърве на най-после от себе си, когато се появява оня хаймана, оня лАмер, оня пройдоха и „вагабонтин”, оня „дзвер” , онова чудовище / не тоя път не става въпрос за Костов/ – Стефан Стамболов, за него става въпрос, който разтуря „калимерата”.
Не случайно Стамболов бива убит по такъв един поучителен начин. Първо му отрязват ръцете. После му избождат очите. / Едното око, по свидетелство на очевидци дълго време виси на нерва си и се клати/. Чак след това секат останалото.
И това не свършва дотук. Има си продължение.
Тълпата играе хоро на гроба му. Някои се изхождат. Тоест серат. Българското общество сере на гроба на този, който вдига едно въстание против турците и участва като апостол в друго. Сере на гроба на този, който е в основата на Българското съединението, сере на гроба този, който зорлем накара Фердинанд да обяви България за независима държава, сере на гроба на най-големия свой политик, сере на гроба на най-големия строител на Нова България. Сере и играе хоро на гроба му.
И моля, без извинението, че това са го направили шайка разюздани и беснуващи изроди.
Ако не знаеха, че народът мълчаливо ще одобри стореното, ако не знаеха, че Фердинанд ще си кюта, ако не знаеха, че никой няма да ги преследва, изродите нито щяха да беснуват, нито да изродстват.
Но и онова момче, оня лАмер, оня хаймана, оня пройдоха, оня „дзвер” и онова чудовище Стамболов май си е заслужавал гаврите.
Да отклони българската съдба от нейното велико, изначално и изконно славянско предначертание – да стане руска губерния – това си заслужава и кьоравенето, и съсичането, и хорото на гроба, и срането, и всичко останало.
А и паметникът на Стамболов, оня в градинката пред Кристал, много добре е издялан с разцепена глава– нека знае потомството какво се случва на онези, дето искат България да бъде независима държава. Дето вдигат разни въстания и правят разни съединения…/ А някой знае ли сега къде е гроба на Стамболов ? Някой отишъл ли е да му се поклони ? Щото гроба на Живков всички го знаят. И ходят на поклонение. Най-вече разните началници от „Граждани за Европейско Развитие на България“/
А иначе сега всички ще се правят, че празнуват Съединението. Ще се правят, че знаят как е станало то и че оценяват значението му. После ще се преструват, че празнуват българската независимост. Същите тия, които празнуваха стогодишнината на Тодор Живков – комунистът, който се отказа от независимостта на България. Същият бодигард на Живков, който обяви, че началникът му е построил две Българии и че всяко правителство направило и една стотна от това, което началникът му е направил трябва да се гордее със себе си, сега ще се гордее с българското съединение. И с обявяването на България за независима държава. А може и на Стамболов да отдаде почит. Без да си има хал хабер нито от живота му, нито от делото му, нито от значението му.
Защото така е пожелала България. Защото такъв човек си е избрала за водач.
Същата тая България, която хич не се притеснява да чества почти едновременно стогодишнината на продажника и предателя Тодор Живков и бореца за независимост Стефан Стамболов. Да чества и обявяването на българската независимост / 22 септември/ , и загубата на българската независимост – 9 септември. / То нищо че не е национален празник. Пак ще има цветя върху паметника на окупаторите/.
Което прави от всичките тия септемврийски празнувания не празници, а тюрлюгювеч. Мазна ориенталска манджа. Пошлост, лицемерие, високопарни локуми, байганьовско тупане по космати гърди и най-вече, преди всичко – запивки по родните места с „ България на три ракии и три морета” като прибавка.
И трудно може човек да провиди във всичките тия празнични дунанми една единствена ценност, която да обединява българите като хора, като граждани, като народ и като нация.
Но май все пак има една. Ама тя не е суверенитета на България. Нито независимостта й. Нито Съединението. Нито свободата. Нито оная проклетия – демокрацията.
Казал си го е човека : Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!”
Ето я общобългарската ценност – да има ядене, да живее.


Стана ли вече поне донякъде ясно откъде никнат всичките тия измислици за благодатното живковско време?
И защо Бойко Борисов е вечен ?
Е, разясненията ще продължат в следващото писание.
Послепис : Има все пак в България една тънка и незначителна прослойка от читави и смислени хора за които писанието ми не се отнася.
Адмирации г-н Иво Беров