понеделник, 10 декември 2012 г.

ТЪЖНА ВЕСЕЛБА В БАЛКАНОФУНДИЕРАТА

от Атанас Ганчев на 10 декември 2012 г. в 15:49 ·
   Вечерта заспивам развеселен от блиц интервюто на господин премиера, сутринта същото сторва и вицето му, дето преди няколко дена се завърна от Америката. Мамка им комунисти, мамка им на всичките предишни управници и най-паче на Иван Костов и Надежда Михайлова -Нейнски, но ние можем, ние имаме народния вот и ще вдигнем Родината пак на крака. Каква Родина, какъв народен вот, какви изправени крака бе, днешни първи държавни мъже? Отечеството да, но що е Отечество в страна, където:
  подрастващите се упражняват всекидневно в телефонен тероризъм
  младежите, опити от наркотици, се убиват за удоволствие и демонстрация на бабаитлък, пък и водени от същите мотиви и с добавка към тях, пари за дрога, палят коли и...
  банди телефонни измамници мамят наивни стари хора
  организирани банди обират банкови сейфове, трошат банкови сейфове, тарашат пощенски клонове.
  други, но на по- високо ниво и с участието на бивши полицаи, точат ли, точат ддс-та за милиони левове.
  Приближени, без да са организирани в банди, но верни на управляващите, строго селектирани и групирани по надлежния ред, крадат, крадат ли на воля европейска пара по ....проекти.
   " Мила Родино, ти си"
...Цветан Радославов се обръща в гроба. Генералите Русев, Жеков, Златев, Михов, Луков спят в забвението. Народът, гладен и болен, се мята в изпарцалените постелки....
   Премиерът и вицето му пресмятат социологическите проценти и  искат нов мандтат....
   Баста, баста, стига, стига....
   Учителят Свинтила тъжно ме подканя да прочета последното му писмо:" Целта е тук никога да не се повтори Дойранската епопея. Целта е тук да не остане нищо годно, за каквато и да е Съпротива...."/24.12.1997 год./
   Гузно, гузно замълчавам.
   Потомък съм на герои само във фейсбука.