събота, 25 август 2012 г.

ЗДРАВЕЙ И ДОВИЖДАНЕ, НЕАНДЕРТАЛЕЦО МОЙ"-Атанас Ганчев

  ЗДРАВЕЙ И ДОВИЖДАНЕ, НЕАНДЕРТАЛЕЦО МОЙ"
                            "Човек не трябва да обитава блатото,
                            човек трябва да живее на планини"
                                                                      /Фридрих Ницше/

     Финалните думи, последните редове на всяко едно писание, са винаги най-трудните. Но при мен се оказаха най-бързо споходилите ме, макар и да оттекват така болезнено.
     В началото на август, точно в разгара на
горещищите, когато моя Русе биеше всекидневнорекордите по топлик, ме сепна познат глас по джиесема :
    - Наско, чети ли как  описан Оня, как се пържат в Ада останалите?
    - За какво става дума, Васа? Пък и аз, да си призная честно, не ме вълнува змийското гнездо!
    - Едно към едно, всичко е точно, само че картинката е по-лоша и от нашето време.
   Обаждаше се колежка от нашия приятелски кръг, която навремето бе изпортена с норматива, та да се запазят часове за приближена на шефа, а впоследствие и съкратена, макар че Васа бе с Музикална академия,а Лила със средно музикално, но пък бе съпруга на влиятелен и платежоспособен тузар.
     Прочетох сигнала в сайта АНТИКОРУПЦИЯ:
   "  Господа, колективът на СОУ "Васил Левски"-гр.Русе е силно възмутен от действията на директора Галин Ганчев.Скоро господинът сам се номинира за най-добър директор на годината и получи награда. Вероятно за подкрепа е използвал свои хора, като голяма част от колектива не знае за това. Директорът нито веднъж не е дошъл навреме на работа, а все към 11-12 часа на обяд.Използва служебната кола като личен автомобил и злоупотребява със служебното си положение. Толкова малка ли е заплата на Галин Ганчев и има ли достойнство?
    Вторият служебен автомобил също се използва като личен от мъжа на домакинката.Под предлог - проекти разкарва цялото си семейство в чужбина ,като дори си позволи синът му Николай Ганчев да не участва  в НВО,освен български език и математика. Двете счетоводителки незнайно защо участват в проект за дислексията и също ходят с директора на екскурзии в чужбина. Госпожа директоршата, Галина Ганчева е от години назначена за педагогически съветник в училището и съпътства навсякъде мъжа си. Защо да не се разходи с чужди пари? Нейни приятели и роднини са също на различни длъжности в училището. Целият град пазнава училището като Ганчеви.
    Да не говорим за безобразията по приема в училището. Учителите са принудени да вардят по цял ден пред училищата- гнезда за приемане на документи. Учениците - кандидат гимназисти са заплашвани, че няма да си намерят място в града, ако не изберат СОУ"Васил Левски".
    Събират се пари за т.нар. благотворителен концерт. За тяхното използване не се знае нищо. За охрана парите са 2 лева на ученик, като това решение било взето от Училищното настоятелство.
    Наглостта на директора стига дотам, че увеличава парите на новоназначените млади учители, а тези с І и ІІ клас квалификация са унижавани, без да им се даде нужното трудово възнаграждение. Всичко това е представено под формата, че парите за квалификации са включени в заплатата. Да не говорим, че липсва прозрачност за заплатите. Зя едно работно място се иска подкуп от 3000 лева.Всичко това не може да се дакяже, докато не се назначи умишлена проверка.
   Тази година никой не получи възнаграждение за 24 май, а миналата година за работно облекло, с обяснението, че парите са отишли за аулата, която се строи. А какво става с парите от СБКО. Не е отразен на нито един фиш колко пари се вземат от СБКО. Годишният съвет се провежда извън града и е задължителен. Иначе неявилият се учител е принуден да си взема болничен. Обяснението е, че колективът е решил така, тъй като е известно, че на Общо събрание се решава, как ще се използват средствата. Несъгласните не могат да се противят. Те са застявени да правят това, което заповядва директорът.
     Директорът от години не взема часовете, които са му норматив, а използва колеги, които не смеят да се оплачат, от страх за работното си място. Съ ответно няма и материално възнаграждение.Само не е ясно как се приема всичко това в образеца, който се приема в началото на учебната година.
    Всеизвестно е, че Галин Ганчев е сменил много партии , като се започне от БКП  и се стигне до коалицията
"Приста"........" Сигналът, анонимен от 26.06.т.г. приключва тук.../ Е, вече е баш гражданин, при Меглена Кунева е "правнукът" на Венета Ботева, пардон на Големанов./
    След седмица, който оцелял от колегите пред пенсия, ще се опита да устиска, ако не го бастисат по бързата процедура на ранното учителско пенсиониране.
     А нашият герой, наред с достойнството на "достойния българин" и баш директорството, ще отбележи и свой личен рекорд в историята на "Свети Георгиевското учителство":двадесет и четири години баш бабаитлък.
     Моя милост чака контролата на пенсионното в Русе, та белким се види с пенсията, която му се полага.
     Е, на това му се вика:
     Българско училище,
     българска му работа!
     Довиждане, неандерталецо мой и никога срещи пред "Кауфланд"!

сряда, 15 август 2012 г.

"И СИ ОСТАВАМ ЗАЗИДАН В ТИШИНАТА СВОЯ"


   Йордан Палежев,"Стихотворения",Мисъл.Литературен форум,2011 год.
Безспорно,днес прехвърлил поетическия хребет,отдавна навлязъл в златните години на житейската мъдрост,той е е дно от емблематичните имена на русенската култура.Поет, литературен историк,публицист, опитал и горчилката на политическите борби,но оставащ си винаги изправен пред своя вътрешен съд,съдът на твореца,който не свършва никога,който не приключва и в мига,когато небето ни повика.
   Йордан Палежев. И като възрастова принадлежност,и като поетическа инвенция,и като цялостен творчески натюрел, той принадлежи,ако си послужим с определението на един напълно забравен литературен критик/"Едно поколение"/,към онази не толкова компактна, като предходните, но достатъчно хомогенна като присъствие творческа генерация,коЯто доскоро битуваше в литературно историческото пространство като "следаприлско поколение".Творците,които проходиха,а някои от тях, по-чевръстите и по-пробивните тогава,дебютираха в периода между "знаменития" Пети конгрес на БКП/1962 год./ и Пражката пролет /1968 год./
   Поетите,които се опитаха да освободят лириката ни от сковащите догми на соцреализма и да я върнат отново в законното й пространство между небето и земята. Поетите,които за разлика от следващата генерация, тази на "тихия патос",просто успяха само да разчупят някои от строго установените канони,но като цялостна поетическа визия бяха обречени да останат при литературното статуткво,независимо от поетическите си вдъхновения и върхове.
   За разлика от връстниците си/Иван Цанев,Владимир Попов, Георги Константинов, Калин Донков/, поради ред причини и най-вече заради несъгласието си с литературните порядки на оная система, той закъсня с дебюта си.Първата му стихосбирка "Слънчев процеп" се появи едва през 1987 година и авторът й,както върху подарения ми екземпляр, така и върху останалите други такива,собственоръчно бе отбелязъл годините/1965-1975/,през които е писал лиричните си импресии/"Декември","Речно камъче","Фрагмент","Вълшебство" и др./, но не като обвинение против "миазмите" на времето, нито като сплитка на душата, а като собственоръчен белег за собствената болка и собственоръчно забит камък в невинаги поетичното българско поле:
                      "......Вървят ловци с хранилки
                       вместо  с хрътки,
                       към дивеча в снега
                                         вървят едвам.
                       Две цеви върху всяко рамо щръкнали:
                       в едното -зърно, в другото -сачма.---"
   Да, напълно закономерно в "Слънчев процеп" присъства и стихотворението "В скалната църква", посветено на Атанас Далчев, което всъщност е не само завещанието на учителя, а изпълнението на обетът даден пред Него/ да си спомним вечното Далчево "Камък"/:
                     ".....През процепа промушваме се ние,грешните,
                            и ти- с тревога гледам- спущаш се едвам.
                            Пред тебе отворът сякаш станал бе по-тесен,
                            вместо да се помръдне цялата скала."
                                          с.Иваново,декември 1975
    Ще  последва никога  не свършващия поетов съд в "Мълком",1992 год.Разкъсван между Демиург и Прокруст,между Руините,Фреските и Преписките,той Поетът задаваше,задава го и днес,онзи вечен и страшен въпрос:
    "ЧОВЕКО,УСПЯ ЛИ ДА /ЗАПАЗИШ/ ИЛИ/РАЗГРАБИШ/ ГНЕЗДАТА:
                             "... Ала тя - с език припламнал броди,
                                  дири нещо и не го намира"
                                                     /"Гущерче"/
    Връщайки се към "Мълком" се опитвам да избягам от нейната трансцеденталност и да се върна към времето на моята младост:
                                ".... Хора,бдете
                                      не достига светлината
                                      и ще намалее още!"
                                                    /"Ян Палах"/
   Всъщност темата за открадната светлина  и прокудената свобода Йордан Палежев продължи и в мемоарната си книга "Тихата инквизиция", но това е друга тема и за нея трябват и други отправни гледни точки.
   След "Мълком" ще последват "Скални приписки",Българска сбирка,1998 год. и поетовото предчувствие за нашите безумия в настъпващия нов век на новото хилядолетие:
                            "....напразни ще са нашите усилия
                                и жадни в хоризонта ще се реем,
                                ако ли в своята надменност късно
                                вестта от Бога сме приели...."
                                                   /"Отсъствие - Орлите"/
   За да приключи голямото поетово търсене на изконното,но вече кодирано в Новия свят.Вечният свят на Истината, Красотата,Доброто и Съвършенството, които винаги ни държат изправени като Човеци, като Деца на Света,създаден от Него.
   Житейската равносметка вече е на път да приключи,но Кръстът Човешки и Съдът Поетов не свършват.Затова финалът на тази своеобразна лична антология е присъствието на другия любим учител на Йордан Палежев, великият противоборец Константинос Кавафис:
                                "...... Патил и препатил,
                                        Тези думи, ниско слезли,
                                         Колко щастие ми носят.
                                         Аз съм само куче скитник,
                                         повече не ще да зная...."
                                                /Константинос Кавафис,"Куче",превод Йордан Палежев/
   Носи си Кръста,Човече Божи!
                                                            С уважение: твоят някогашен кръжочник Атанас Ганчев
   15.08.2012 год.
    читалище "Георги Бенковски", гр.Русе.

Аве Мария-изп.Лучано Павароти