Управляват ни едни СЪЩИ, БЪЛГАРО - УБИЙЦИ НА 21-ви ВЕК К ?
НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА КОЯТО НЕ ПРИЗНАВА МЕ ГЕНОЦИДА НАД САБСТВЕНИЯ СИ НАРОД?
Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.
Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта.
Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.
Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.
А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма и геноцида!
История на лагерите в България, извън въпроса за историческия и политически контекст на възникването им, остава и до днес непозната. Причините за това са много - както в предишното, така и в днешното общество. Една от основните между тях е мълчанието – предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно". Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите.
В лагерите са изпращали по административен път политически противници, неудобни или просто невинни хора без ясно формулирана вина, без съд и присъда – т.е. без документални следи. Самите лагери са представлявали затворен свят, контактите с живота "извън" са прекъснати или строго контролирани. Лагерният правилник забранява воденето на дневник или бележки, изобщо използването на хартия и молив, изнасянето на изписани листа се третира като тежко престъпление - дори личната кореспонденция при освобождаването на лагеристите се е изземала и унищожавала. Абсурдно е дори да се помисли за фотографиране. До този момент не открихме нито една визуална следа от лагерите. Следващият кръг на заличаване засяга самите физически тела. Липсват смъртни актове на хората, намерили гибелта си в лагерите, или ако има, те са фалшифицирани. Телата не се връщат на близките, а се погребват анонимно на дунавските острови. Заличаването на телата цели и заличаването на смъртта като лагерна реалност. Години по-късно, след промяната, останките на жертвите не са открити, поради ненадеждните свидетелства или небрежното следствие.
Лагерите на смъртта в България
Една от жертвите в Лагерите на смъртта, е собствения ми баща ЖЕЛЮ ИВАНОВ ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ, които е убит от палачите и даден за храна на прасетата на остров МАГАРЕЦ.
Уважаеми господин Бъчваров,
Пиша Ви във връзка с Вашето електронно съобщение от 31 август 2009 година, в което призовавате българското правителство да признае геноцида на жертвите на комунистическия режим в България, изпратено до Европейския парламент.
Изразявайки съчувствието си към Вас като пряк наследник в описания личен случай, бих желал да Ви информирам, че Европейският съюз, като политическа и законодателна институция, участва в приемане на законодателство в областите, свързани със сферата на действие на Европейския съюз.
Към неговите правомощия се отнася и вземането на решения за годишния бюджет на Европейския съюз.
Имайки предвид, че Европа ще се обедини само ако съумее да формира общ поглед върху историята си, Европейският парламент прие на 2 април 2009 година Резолюция относно Европейската съвест и тоталитаризма.
Спомените за трагичното минало на Европа трябва да бъдат поддържани живи, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение. В този документ Европейският парламент изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството. Двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа Парламентът изразява съжаление, че достъпът до документи е все още необосновано ограничен в някои държави-членки и призовава за полагане на истински усилия за осигуряване на достъп до архивите като се предприемат мерки да не се злоупотребява за политически цели. Пълния текст на резолюцията както и подробности по гласуването можете да намерите на нашата интернет-страница:
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2009-0213+0+DOC+XML+V0//BG
Благодаря Ви, че се обърнахте към Европейския парламент и Ви моля да
приемете моите най-добри пожелания.
С уважение
Жан-Луис Куньон
Завеждащ отдел
-----------------------------------------------
Европейски Парламент
Кореспонденция с гражданите
Част от стената с образите на преминалите през лагера в Белене.
Фотограф: Анелия Николова
Отговор от обръщението до Европейски пармамент за ГЕНОЦИДА НАД БАЩА МИ от комунистите и Държавна сигурност
ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ
НИЕ СМЕ ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА КОЯТО НЕ ПРИЗНАВА МЕ ГЕНОЦИДА НАД САБСТВЕНИЯ СИ НАРОД?
Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.
Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта.
Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.
Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.
А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма и геноцида!
История на лагерите в България, извън въпроса за историческия и политически контекст на възникването им, остава и до днес непозната. Причините за това са много - както в предишното, така и в днешното общество. Една от основните между тях е мълчанието – предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно". Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите.
В лагерите са изпращали по административен път политически противници, неудобни или просто невинни хора без ясно формулирана вина, без съд и присъда – т.е. без документални следи. Самите лагери са представлявали затворен свят, контактите с живота "извън" са прекъснати или строго контролирани. Лагерният правилник забранява воденето на дневник или бележки, изобщо използването на хартия и молив, изнасянето на изписани листа се третира като тежко престъпление - дори личната кореспонденция при освобождаването на лагеристите се е изземала и унищожавала. Абсурдно е дори да се помисли за фотографиране. До този момент не открихме нито една визуална следа от лагерите. Следващият кръг на заличаване засяга самите физически тела. Липсват смъртни актове на хората, намерили гибелта си в лагерите, или ако има, те са фалшифицирани. Телата не се връщат на близките, а се погребват анонимно на дунавските острови. Заличаването на телата цели и заличаването на смъртта като лагерна реалност. Години по-късно, след промяната, останките на жертвите не са открити, поради ненадеждните свидетелства или небрежното следствие.
Лагерите на смъртта в България
Една от жертвите в Лагерите на смъртта, е собствения ми баща ЖЕЛЮ ИВАНОВ ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ, които е убит от палачите и даден за храна на прасетата на остров МАГАРЕЦ.
Уважаеми господин Бъчваров,
Пиша Ви във връзка с Вашето електронно съобщение от 31 август 2009 година, в което призовавате българското правителство да признае геноцида на жертвите на комунистическия режим в България, изпратено до Европейския парламент.
Изразявайки съчувствието си към Вас като пряк наследник в описания личен случай, бих желал да Ви информирам, че Европейският съюз, като политическа и законодателна институция, участва в приемане на законодателство в областите, свързани със сферата на действие на Европейския съюз.
Към неговите правомощия се отнася и вземането на решения за годишния бюджет на Европейския съюз.
Имайки предвид, че Европа ще се обедини само ако съумее да формира общ поглед върху историята си, Европейският парламент прие на 2 април 2009 година Резолюция относно Европейската съвест и тоталитаризма.
Спомените за трагичното минало на Европа трябва да бъдат поддържани живи, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение. В този документ Европейският парламент изразява почит към всички жертви на тоталитарните и недемократични режими в Европа и отдава уважение на всички, които са водили борба срещу тиранията и подтисничеството. Двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа Парламентът изразява съжаление, че достъпът до документи е все още необосновано ограничен в някои държави-членки и призовава за полагане на истински усилия за осигуряване на достъп до архивите като се предприемат мерки да не се злоупотребява за политически цели. Пълния текст на резолюцията както и подробности по гласуването можете да намерите на нашата интернет-страница:
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2009-0213+0+DOC+XML+V0//BG
Благодаря Ви, че се обърнахте към Европейския парламент и Ви моля да
приемете моите най-добри пожелания.
С уважение
Жан-Луис Куньон
Завеждащ отдел
-----------------------------------------------
Европейски Парламент
Кореспонденция с гражданите
Част от стената с образите на преминалите през лагера в Белене.
Фотограф: Анелия Николова
Отговор от обръщението до Европейски пармамент за ГЕНОЦИДА НАД БАЩА МИ от комунистите и Държавна сигурност
ЖИВКО ЖЕЛЕВ БЪЧВАРОВ
