сряда, 16 ноември 2011 г.
МОСТ НАД ГОРСКАТА РЕКА -Атанас Ганчев
ИЗ "ПАРАД НА МУТИРАЩИ МУТАНТИ"
от Атанас Ганчев на 16 ноември 2011 г. в 14:07
МОСТ НАД ГОРСКАТА РЕКА
на Симеон Иванов
"Строим магистрали, реконструираме мостове, изграждаме пречествателни станции, само така ще привлечем чуждите инвеститори. След десет години ще бъдем средно развита европейска страна, със заможни и благоденстващи граждани"..........Дрън, дрън, та ярина!
Извратили се животните в нашенската кория. По-едрите заграбили по- моравите поляни и по сенчестите дъбрави и си построили щироки и удобни бърлоги - палати, а местата, където някога били горските задруги от типа на "Горски рай", "Дъхава прелест", дезактували и превърнали в общински поземлен горски фонд, като ги застроили с игрални зали и казина, барове и ресторанти, и шоп магазини...Омаскарили се горските хайванчета, започнали поголовно да лъжат, крадат, отдали се на содомия, татул и комарджилък...За да имат достатъчно средства за разгула си, изпращали потомството си на гурбет из съседните централни южни гори. Гледал ги Бог Пан,гневил се на блудовщината и бесовищината им, пращал им по-леки бедствия,като поройни дъждове и продължителна суша, та белким да се вразумят,но не било. Та, разгневил се най-накрая Всевишния и им изпратил зловещо Цунами, което измерчило половината гора,па и съборило мостта,който свързвал двата слога на общата Балканска гора...Видели се животните в чудо, нямало как да изпращат наемната своя горска ръка на юг и започнали да я окъсват и аха, аха да се разбунтуват.Събрал тогава Главата на Гората,Сивият Карпатски Вълк ,корийните велможи и им заповядал, да правят, да струват, но до три месеца да възстановят мостта. Добре, работна ръка имало бол,гладни атове и безделничещи катъри, колкото щеш, ама циментът бил кът.Тогава Лисицата,най-хитрата горска твар дала мъдър съвет,сиреч че тази работа, с цимента може да я свърши само магарето. Изпратил Вълкът послушни зверове да търсят Марко Папийонков из горските полянки.Дирили го,дирили го,открили го под един сенчест бор,с китара в ръка,с натопорчен,и с едва начената бутилка узо.Тананикал си весело нашият герой,хич не го е било дерт за горските кахъри :"Ей, довечера, като вляза в твоята хралупа, па като те гепна за долната шишарка, че като спусна копитца по двете ти по-малки шишарки, та ха наздраве Марко, за довечера и шишарките".
-Ей, Марко, Голямото Началство нареди веднага да се явиш при него! -рекъл малкия мечок,дето бил нещо като пресаташе на Вълкът.
Секнала песента на нашия герой,но не пресекнала глътката му,та отпил едра глътка от узото,грижливо скътал бутилката в десния джоб на кадифения си панталон и потеглил към горската резиденция "Боянска мура".Посрещнала го Кумата и го и въвела при Кумчото:
- Слушай, Марко,знаеш какво ни сполетя, братко! Неотложно,ама много спешно ни трябва цимент. И за твое благо е братле!
-Не бери грижа,Шефе ! Командироваш ме до Балкана и след седмица получаваш цимента!
Потеглил Марко Дългоухести и точно след седмица в Гората пристигнала дълга, дълга влакова копозиция,сто и двадесет вагона, пълни догоре с цимент, марка 500. Минала седмица,навъртял се месец,изтърколило се лятото,отминала и зимата, а от нашия герой ни вест, ни кост.Закахърили се горските зверове,все пак в неизвестност бил един от най- ценните им кадри. И аха да го отпишат, когато господин Магарешки цъфнал в родната гора,но въпреки че бил в нов марков кадифен костюм, бил изтънял до неузнаваемост,та дори и новияТ кат дрехи ни можел да скрие четящите му се ребра.Посрещнал го Вълкът:
- Думай, разправяй, що стана с тебе, приятелю скъпи!
-Не е за разправяне,ама щом си рекъл, да ти разкажа. Отивам аз, знаеш в Чамкория, дето са големите началства.Та препратиха ме те, в министерството на транспорта ли,на благоустройството ли беше, а там всички онези магарета, дето свършихме някога ПУЦ-а.Та като започнаха,здравей брат,де се изгуби,тъй цимент кайш, хубаво,ама как ще го строите този мост, надълго ли, нашироко ли,шото ако е надълго шъ отиде много цимент,а куй на широоку по маленку,ама ний че ти дадем за широку,за десет километра.И тъй писаха по едни книжа и отпуснаха цимент от сърце, що душа ми сака.
- Туй,туйнака с цимента бива, ама дето се загуби след туй бе, дзверо?
- Не е за разправяне тя,ама щом стана дума,та ти кажа.Видели ме другарките на моите някогашни съученици,па че като почнаха,добре си дошъл Марко, я какъв юнак, я какъв левент, я какъм хубавец си станал,та едни приеми,едно чудо,та я тая вечер при тя за разтуха, я другата седмица при оная за удоволствие, та виж, колко време се извъртяло.
Заживели си отново животните в нашата гора по старому.Мост си имали,па и остатъка от цимента препродали на отсрещната гора изгодно, па и на Марка му обещали, че догодина и нова централна горска пътека ще им построят, та да имат готовност с лентата.
Следва Горско правораздаване,Наука по горски, Култура и бит в гората, но не бързайте, всяка седмица по един ном памфлет, че да има до Коледа.
махала Шараните, Габровско-Севлиевски Балкан,Къща за отдих и туризъм"Парневи",24.07.2011 год..
от Атанас Ганчев на 16 ноември 2011 г. в 14:07
МОСТ НАД ГОРСКАТА РЕКА
на Симеон Иванов
"Строим магистрали, реконструираме мостове, изграждаме пречествателни станции, само така ще привлечем чуждите инвеститори. След десет години ще бъдем средно развита европейска страна, със заможни и благоденстващи граждани"..........Дрън, дрън, та ярина!
Извратили се животните в нашенската кория. По-едрите заграбили по- моравите поляни и по сенчестите дъбрави и си построили щироки и удобни бърлоги - палати, а местата, където някога били горските задруги от типа на "Горски рай", "Дъхава прелест", дезактували и превърнали в общински поземлен горски фонд, като ги застроили с игрални зали и казина, барове и ресторанти, и шоп магазини...Омаскарили се горските хайванчета, започнали поголовно да лъжат, крадат, отдали се на содомия, татул и комарджилък...За да имат достатъчно средства за разгула си, изпращали потомството си на гурбет из съседните централни южни гори. Гледал ги Бог Пан,гневил се на блудовщината и бесовищината им, пращал им по-леки бедствия,като поройни дъждове и продължителна суша, та белким да се вразумят,но не било. Та, разгневил се най-накрая Всевишния и им изпратил зловещо Цунами, което измерчило половината гора,па и съборило мостта,който свързвал двата слога на общата Балканска гора...Видели се животните в чудо, нямало как да изпращат наемната своя горска ръка на юг и започнали да я окъсват и аха, аха да се разбунтуват.Събрал тогава Главата на Гората,Сивият Карпатски Вълк ,корийните велможи и им заповядал, да правят, да струват, но до три месеца да възстановят мостта. Добре, работна ръка имало бол,гладни атове и безделничещи катъри, колкото щеш, ама циментът бил кът.Тогава Лисицата,най-хитрата горска твар дала мъдър съвет,сиреч че тази работа, с цимента може да я свърши само магарето. Изпратил Вълкът послушни зверове да търсят Марко Папийонков из горските полянки.Дирили го,дирили го,открили го под един сенчест бор,с китара в ръка,с натопорчен,и с едва начената бутилка узо.Тананикал си весело нашият герой,хич не го е било дерт за горските кахъри :"Ей, довечера, като вляза в твоята хралупа, па като те гепна за долната шишарка, че като спусна копитца по двете ти по-малки шишарки, та ха наздраве Марко, за довечера и шишарките".
-Ей, Марко, Голямото Началство нареди веднага да се явиш при него! -рекъл малкия мечок,дето бил нещо като пресаташе на Вълкът.
Секнала песента на нашия герой,но не пресекнала глътката му,та отпил едра глътка от узото,грижливо скътал бутилката в десния джоб на кадифения си панталон и потеглил към горската резиденция "Боянска мура".Посрещнала го Кумата и го и въвела при Кумчото:
- Слушай, Марко,знаеш какво ни сполетя, братко! Неотложно,ама много спешно ни трябва цимент. И за твое благо е братле!
-Не бери грижа,Шефе ! Командироваш ме до Балкана и след седмица получаваш цимента!
Потеглил Марко Дългоухести и точно след седмица в Гората пристигнала дълга, дълга влакова копозиция,сто и двадесет вагона, пълни догоре с цимент, марка 500. Минала седмица,навъртял се месец,изтърколило се лятото,отминала и зимата, а от нашия герой ни вест, ни кост.Закахърили се горските зверове,все пак в неизвестност бил един от най- ценните им кадри. И аха да го отпишат, когато господин Магарешки цъфнал в родната гора,но въпреки че бил в нов марков кадифен костюм, бил изтънял до неузнаваемост,та дори и новияТ кат дрехи ни можел да скрие четящите му се ребра.Посрещнал го Вълкът:
- Думай, разправяй, що стана с тебе, приятелю скъпи!
-Не е за разправяне,ама щом си рекъл, да ти разкажа. Отивам аз, знаеш в Чамкория, дето са големите началства.Та препратиха ме те, в министерството на транспорта ли,на благоустройството ли беше, а там всички онези магарета, дето свършихме някога ПУЦ-а.Та като започнаха,здравей брат,де се изгуби,тъй цимент кайш, хубаво,ама как ще го строите този мост, надълго ли, нашироко ли,шото ако е надълго шъ отиде много цимент,а куй на широоку по маленку,ама ний че ти дадем за широку,за десет километра.И тъй писаха по едни книжа и отпуснаха цимент от сърце, що душа ми сака.
- Туй,туйнака с цимента бива, ама дето се загуби след туй бе, дзверо?
- Не е за разправяне тя,ама щом стана дума,та ти кажа.Видели ме другарките на моите някогашни съученици,па че като почнаха,добре си дошъл Марко, я какъв юнак, я какъв левент, я какъм хубавец си станал,та едни приеми,едно чудо,та я тая вечер при тя за разтуха, я другата седмица при оная за удоволствие, та виж, колко време се извъртяло.
Заживели си отново животните в нашата гора по старому.Мост си имали,па и остатъка от цимента препродали на отсрещната гора изгодно, па и на Марка му обещали, че догодина и нова централна горска пътека ще им построят, та да имат готовност с лентата.
Следва Горско правораздаване,Наука по горски, Култура и бит в гората, но не бързайте, всяка седмица по един ном памфлет, че да има до Коледа.
махала Шараните, Габровско-Севлиевски Балкан,Къща за отдих и туризъм"Парневи",24.07.2011 год..
Деца, имате ли въпроси?-пита Бойко Борисов
Да не стане като във вица:Пред децата е Бойко Борисов. Разказва за пожарникарския живот. Накрая пита: - Деца, имате ли въпроси?
Иванчо вдига ръка: - Имам три въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
ББ се изпотява, но точно в този момент звънва звънеца и децата се втурват навън. След междучасието ББ отново пита децата имат ли въпроси
Петърчо вдига ръка:
- Имам пет въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
4) Защо звънеца би 20 минути по-рано?
5) И къде е Иванчо?
Този тъжен и поучителен виц цитира Николай Тотов
Иванчо вдига ръка: - Имам три въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
ББ се изпотява, но точно в този момент звънва звънеца и децата се втурват навън. След междучасието ББ отново пита децата имат ли въпроси
Петърчо вдига ръка:
- Имам пет въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
4) Защо звънеца би 20 минути по-рано?
5) И къде е Иванчо?
Този тъжен и поучителен виц цитира Николай Тотов
Абонамент за:
Публикации (Atom)