ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ !
By Белчо Дончев, ноември 23, 2011 21:07
Вървим вдъхновено. Вървим без умора.
Голямата цел е далечна, но близка.
Уверено водят ни Милите хора :
“ Това ще…! Така ще…! Докрай ще…! Дори ще…!”.
Балканът немее. Морето се киска.
Елате ни вижте!
Набираме скорост. Голям е наклонът.
Родината долу. Пред нас е просторът.
Подхващаме песен. Налучкваме тона :
“ Костюм ще…! Кола ще…! Парцел ще…! Пари ще…!”,
пригласяме с трепет на Милите хора.
Елате ни вижте!
Голям бе наклонът, обаче надолу.
Загряха спирачки. Разкапа се хорът.
Горивото свърши. Отели се волът :
“ Къде ще…! Кога ще…! Какво ще…! Дали ще…!”
“ Пристигнахме! – рекоха Милите хора -
Елате и вижте!”
И с Хонди, Фиати, японски мотори
поеха нагоре към нови победи
богати, усмихнати Милите хора :
“ Ний пак ще…! Ний тук ще…! И винаги ний ще…!”
…Останахме в блатото гладни и бледи.
Елате ни вижте!
сряда, 23 ноември 2011 г.
В защита на Иван Йорданов Костов и ДСБ -автор Wittgenstein-24 Ноември 2011
В защита на Иван Йорданов Костов и ДСБ
24 Ноември 2011
Wittgenstein
Публикувам като отделна статия мнението на Wittgenstein, тъй като го смятам за смислено и важно с оглед настоящата дискусия. Някои от нещата в него се разминават с истината, познаваема само от гледната точка на участвалите в тези събития: например клуб "Диалог" може и да си е мислел, че създава ДСБ, но истината беше съвсем различна, а клубът беше използван за достоверност на претенцията, че ДСБ е израства от гражданското общество - и не случайно скоро след основаването на партията клубът бе неглижиран. Реалният създател на ДСБ е д-р Николай Михайлов, който убеди Костов в необходимостта да напусне СДС и да основе нова партия. А иначе в доста сложната организация на това разцепление участваха както самия Иван Костов, така и голяма част от депутатите и апарата на СДС. Плюс няколко финансови стълба, разбира се.
Е.С.
В тясно специализираните форуми в интернет обикновено се дискутира спокойно и по същество, докато в политическите форуми често се подвизават най-невероятни субекти, особено пък ако не се изисква регистрация като тук. Затова прави чест на Едвин, че не изисква регистрация и търпи всякакви мнения именно в духа на СВОБОДАТА.
Ще изкажа „нЕкои съображения” :) под формата на „ферман” :) и предварително декларирам, че никой не е длъжен да го чете и коментира, ако го намира са досаден или „всезнайковски”. И така:
Въпреки че са обект на постоянни хули и атаки, партиите са необходими. Модерната демокрация е немислима без партии и който иска демокрация, трябва да иска партии. Всички бихме се радвали в България да има партия като описаната от Едвин. Разбира се, това е повече един платонически идеал, към който трябва да се стремим, но който надали може да се реализира 100% на практика. Само че и на 50% бихме били доволни.
Между другото както виждаме и в старите демокрации започнаха да изчезват „системността и прогнозирумостта”, които наистина са важни за политиката. Нещо повече - в Гърция и Италия бяха призовани да управляват „независими технократи и експерти”, защото партиите не искат и/или не могат да управляват в условията на тежка криза. („Независимите експерти” и „широките коалиции” бяха също така постоянен рефрен на БСП през 90-те години). Това е абсурдно. Партиите са именно за това – да поемат отговорност, особено в тежки, ключови моменти, независимо какво ще им струва това в електорален план. „В хубаво, слънчево време” всеки може да управлява. Друго е в лошо време. Затова прави чест на СДС-ОДС, че навремето извърши най-тежките реформи в България, като си понесе последиците от непопулярните мерки.
А иначе всеки е свободен да прави нови партии, но за да не се превърне тази лансирана от Едвин засега хипотетична нова формация в поредния проект на ДС и КГБ, на каквито проекти се нагледахме през последните 22 години, трябва да се имат предвид няколко момента.
Както вече имах възможност да отбележа, дясното пространство в България най-вероятно ще бъде заето не от една голяма, а от няколко партии, които би трябвало да си взаимодействат. Основаната причината за това е, че вкусовете и предпочитанията на десните избиратели вече са прекалено диференцирани. Трудно е да си представим например, че значим брой избиратели на ДСБ биха гласували за ГЕРБ или обратно. Дори между СДС и ДСБ почти няма обмен на избиратели. Това е причината, поради която ГЕРБ противно на своите очаквания не можа да погълне СК и по-специално ДСБ. Същевременно това е и обяснението за отказа на ГЕРБ да направи следизборна коалиция със СК, от която на пръв поглед нямаше нищо по-естествено. Подобна коалиция обаче щеше да е признание за провала на опита на ГЕРБ да се разправи със СК и допълнителна легитимация за сините, на което ГЕРБ не желаеше или по-скоро не му бе позволено да отиде.
А иначе специално ДСБ е един много интересен феномен в българския политически живот. Тя е единствената по-значима формация в България, която не е зачената като инженерен проект в лабораториите на ДС и КГБ, което я прави уникална.
ДСБ наистина е сравнително малка, “бутикова” според думите на Едвин и “политически клуб” според Огнян Минчев, но пак по думите на Минчев “влиятелен политически клуб”. Ограниченият й, но много устойчив електорат е израз на нейния елитен характер. Това е партията на елитните десни избиратели и в нея е съсредоточен експертният политически потенциал на България. Трябва да признаем, че доколкото има качествени десни избиратели и политици в България, те са основно там.
Между другото тя не е проект на Иван Костов, който чрез нея бил “разцепил “ СДС, както често се твърди. В действителност ДСБ беше инициирана от гражданското общество, което впоследствие ПОКАНИ Иван Костов, Катя Михайлова, Веско Методиев и т.н. да изградят и оглавят новата партия с оглед техния политически опит и знания. Те пък междувременно се бяха разочаровали от поведението на СДС след 2001 година и неговата колаборация с НДСВ. Всъщност както показа националната конференция през 2000, Костов още тогава нямаше мнозинство в ръководството на СДС. (Тогава той безуспешно призова делегатите да освободят СДС от компрометираните политици и така да върнат доверието към съюза.)
А НДСВ беше създадено, за да предотврати втори мандат на СДС-ОДС. След изборната победа 2001 Симеон покани и СДС в коалицията с ДПС и БСП и СДС правилно отказа, но поведението му впоследствие не беше последователно и повече от жалко. Аз твърдя, че ако тогава СДС беше на място, Симеон нямаше да може да управлява повече от няколко месеца. СДС обаче само симулираше опозиционност, докато в действителност прикрито подкрепяше това най-слабо, най-гротескно, най-промосковско и най-вредно в новата история на България правителство.
Може би тук е мястото и да кажем няколко думи за Иван Йорданов Костов. Не знам каква оценка ще даде историята за него, но засега изглежда съдбата е пожелала той да е централната фигура на българския преход. Независимо дали в управлението както в 1990-1992 и 1997-2001, или в опозиция през останалото време, той винаги е бил във фокуса на политическия живот. Самият факт, че е обект на толкова ожесточени спорове, на хули и хвалби едновременно, показва едно – че така или иначе става дума за ЛИЧНОСТ. Нещо, което не може да се каже за повечето други български политици на прехода, които са сиви безличия и нищожества. Съвсем логично те не предизвикват и съществени спорове. Едва ли някои би дискутирал разгорещено плюсовете и минусите на Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев или който и да било друг политик от последните 22 години.
Факт е също така, че българските медии особено след 1999-2000 са изключително критични Костов. Мисля, че подобна мащабна медийна кампания срещу един отделно взет политик в новата европейска история е рядкост. От друга страна знаем, че българските медии в своето мнозинство са рупори на посткомунистическата олигархия и мафия (и в крайна сметка са свързани с Москва). Ако това е така, дори само по този признак, без дори да знаем нищо конкретно Костов, можем по чисто умозрителен път да заключим логически, че той по някакъв начин трябва да е нарушил плановете и спокойствието на посткомунистическата олигархия. Самият Костов в доклада си пред първото Национално събрание на ДСБ каза, че критиката от страна на политическите противници би трябвало да радва, защото показва, че партията е на прав път. Ето защо ако медиите спрат да атакуват Костов и започнат да го хвалят, веднага би трябвало да се усъмним, че нещо не е наред. Впрочем още “вождът и учителят на българския народ” др. Георги Димитров е казал (според спомените на Петър Димитров-Рудар), че има нещо съмнително, ако врагът те хвали. (Цар Борис е бил изказал положително за държането на Гошо-Тарабата на Лайпцигския процес, а той като “самокритичен” човек се усъмнил в себе си, след като врагът го хвалел :))
Всички критици на Иван Костов трябва да отчитат този важен момент. Известно е, че Едвин не е фен на Иван Костов и в миналото подробно е излагал своите аргументи срещу него. Това е негово право. Той обаче трябва да си дава сметка, че по този начин се нарежда сред посткомунистическите критици на Костов и в някаква степен служи на тяхната кауза, която е във вреда на свободата, демокрацията и просперитета на България. Все пак се надявам, че тази антикостовистка позиция на Едвин е поне негово искренно не емоционално, а рационално вътрешно убеждение на демократ и антикомунист, а не e продиктувана от нещо друго.
Това беше моята пледоария за Иван Йорданов Костов и ДСБ :):)
В този смисъл ако наистина ще се прави нова дясна партия, тя НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ КОНСТРУИРА КАТО ЕЛЕКТОРАЛЕН КОНКУРЕНТ на СК и най-вече на ДСБ, А КАТО НЕИН ПАРТНЬОР, което би трябвало ясно и недвусмислено да се декларира още в самото начало. Политически конкурент на новата партия би трябвало да е ГЕРБ, а политически притивник, разбира се, БСП. Всичко друго би могло да бъде тълкувано като нов опит на посткомунистическата олигархия да осъществи своята заветна мечта – маргинализацията и елиминирането на СК и най-вече на ДСБ от българския политически живот.
Забележка от Симеон:Прави чест и поздравление,че г-н Сугарев е публикувал в блога си статията на Wittgenstein!
24 Ноември 2011
Wittgenstein
Публикувам като отделна статия мнението на Wittgenstein, тъй като го смятам за смислено и важно с оглед настоящата дискусия. Някои от нещата в него се разминават с истината, познаваема само от гледната точка на участвалите в тези събития: например клуб "Диалог" може и да си е мислел, че създава ДСБ, но истината беше съвсем различна, а клубът беше използван за достоверност на претенцията, че ДСБ е израства от гражданското общество - и не случайно скоро след основаването на партията клубът бе неглижиран. Реалният създател на ДСБ е д-р Николай Михайлов, който убеди Костов в необходимостта да напусне СДС и да основе нова партия. А иначе в доста сложната организация на това разцепление участваха както самия Иван Костов, така и голяма част от депутатите и апарата на СДС. Плюс няколко финансови стълба, разбира се.
Е.С.
В тясно специализираните форуми в интернет обикновено се дискутира спокойно и по същество, докато в политическите форуми често се подвизават най-невероятни субекти, особено пък ако не се изисква регистрация като тук. Затова прави чест на Едвин, че не изисква регистрация и търпи всякакви мнения именно в духа на СВОБОДАТА.
Ще изкажа „нЕкои съображения” :) под формата на „ферман” :) и предварително декларирам, че никой не е длъжен да го чете и коментира, ако го намира са досаден или „всезнайковски”. И така:
Въпреки че са обект на постоянни хули и атаки, партиите са необходими. Модерната демокрация е немислима без партии и който иска демокрация, трябва да иска партии. Всички бихме се радвали в България да има партия като описаната от Едвин. Разбира се, това е повече един платонически идеал, към който трябва да се стремим, но който надали може да се реализира 100% на практика. Само че и на 50% бихме били доволни.
Между другото както виждаме и в старите демокрации започнаха да изчезват „системността и прогнозирумостта”, които наистина са важни за политиката. Нещо повече - в Гърция и Италия бяха призовани да управляват „независими технократи и експерти”, защото партиите не искат и/или не могат да управляват в условията на тежка криза. („Независимите експерти” и „широките коалиции” бяха също така постоянен рефрен на БСП през 90-те години). Това е абсурдно. Партиите са именно за това – да поемат отговорност, особено в тежки, ключови моменти, независимо какво ще им струва това в електорален план. „В хубаво, слънчево време” всеки може да управлява. Друго е в лошо време. Затова прави чест на СДС-ОДС, че навремето извърши най-тежките реформи в България, като си понесе последиците от непопулярните мерки.
А иначе всеки е свободен да прави нови партии, но за да не се превърне тази лансирана от Едвин засега хипотетична нова формация в поредния проект на ДС и КГБ, на каквито проекти се нагледахме през последните 22 години, трябва да се имат предвид няколко момента.
Както вече имах възможност да отбележа, дясното пространство в България най-вероятно ще бъде заето не от една голяма, а от няколко партии, които би трябвало да си взаимодействат. Основаната причината за това е, че вкусовете и предпочитанията на десните избиратели вече са прекалено диференцирани. Трудно е да си представим например, че значим брой избиратели на ДСБ биха гласували за ГЕРБ или обратно. Дори между СДС и ДСБ почти няма обмен на избиратели. Това е причината, поради която ГЕРБ противно на своите очаквания не можа да погълне СК и по-специално ДСБ. Същевременно това е и обяснението за отказа на ГЕРБ да направи следизборна коалиция със СК, от която на пръв поглед нямаше нищо по-естествено. Подобна коалиция обаче щеше да е признание за провала на опита на ГЕРБ да се разправи със СК и допълнителна легитимация за сините, на което ГЕРБ не желаеше или по-скоро не му бе позволено да отиде.
А иначе специално ДСБ е един много интересен феномен в българския политически живот. Тя е единствената по-значима формация в България, която не е зачената като инженерен проект в лабораториите на ДС и КГБ, което я прави уникална.
ДСБ наистина е сравнително малка, “бутикова” според думите на Едвин и “политически клуб” според Огнян Минчев, но пак по думите на Минчев “влиятелен политически клуб”. Ограниченият й, но много устойчив електорат е израз на нейния елитен характер. Това е партията на елитните десни избиратели и в нея е съсредоточен експертният политически потенциал на България. Трябва да признаем, че доколкото има качествени десни избиратели и политици в България, те са основно там.
Между другото тя не е проект на Иван Костов, който чрез нея бил “разцепил “ СДС, както често се твърди. В действителност ДСБ беше инициирана от гражданското общество, което впоследствие ПОКАНИ Иван Костов, Катя Михайлова, Веско Методиев и т.н. да изградят и оглавят новата партия с оглед техния политически опит и знания. Те пък междувременно се бяха разочаровали от поведението на СДС след 2001 година и неговата колаборация с НДСВ. Всъщност както показа националната конференция през 2000, Костов още тогава нямаше мнозинство в ръководството на СДС. (Тогава той безуспешно призова делегатите да освободят СДС от компрометираните политици и така да върнат доверието към съюза.)
А НДСВ беше създадено, за да предотврати втори мандат на СДС-ОДС. След изборната победа 2001 Симеон покани и СДС в коалицията с ДПС и БСП и СДС правилно отказа, но поведението му впоследствие не беше последователно и повече от жалко. Аз твърдя, че ако тогава СДС беше на място, Симеон нямаше да може да управлява повече от няколко месеца. СДС обаче само симулираше опозиционност, докато в действителност прикрито подкрепяше това най-слабо, най-гротескно, най-промосковско и най-вредно в новата история на България правителство.
Може би тук е мястото и да кажем няколко думи за Иван Йорданов Костов. Не знам каква оценка ще даде историята за него, но засега изглежда съдбата е пожелала той да е централната фигура на българския преход. Независимо дали в управлението както в 1990-1992 и 1997-2001, или в опозиция през останалото време, той винаги е бил във фокуса на политическия живот. Самият факт, че е обект на толкова ожесточени спорове, на хули и хвалби едновременно, показва едно – че така или иначе става дума за ЛИЧНОСТ. Нещо, което не може да се каже за повечето други български политици на прехода, които са сиви безличия и нищожества. Съвсем логично те не предизвикват и съществени спорове. Едва ли някои би дискутирал разгорещено плюсовете и минусите на Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев или който и да било друг политик от последните 22 години.
Факт е също така, че българските медии особено след 1999-2000 са изключително критични Костов. Мисля, че подобна мащабна медийна кампания срещу един отделно взет политик в новата европейска история е рядкост. От друга страна знаем, че българските медии в своето мнозинство са рупори на посткомунистическата олигархия и мафия (и в крайна сметка са свързани с Москва). Ако това е така, дори само по този признак, без дори да знаем нищо конкретно Костов, можем по чисто умозрителен път да заключим логически, че той по някакъв начин трябва да е нарушил плановете и спокойствието на посткомунистическата олигархия. Самият Костов в доклада си пред първото Национално събрание на ДСБ каза, че критиката от страна на политическите противници би трябвало да радва, защото показва, че партията е на прав път. Ето защо ако медиите спрат да атакуват Костов и започнат да го хвалят, веднага би трябвало да се усъмним, че нещо не е наред. Впрочем още “вождът и учителят на българския народ” др. Георги Димитров е казал (според спомените на Петър Димитров-Рудар), че има нещо съмнително, ако врагът те хвали. (Цар Борис е бил изказал положително за държането на Гошо-Тарабата на Лайпцигския процес, а той като “самокритичен” човек се усъмнил в себе си, след като врагът го хвалел :))
Всички критици на Иван Костов трябва да отчитат този важен момент. Известно е, че Едвин не е фен на Иван Костов и в миналото подробно е излагал своите аргументи срещу него. Това е негово право. Той обаче трябва да си дава сметка, че по този начин се нарежда сред посткомунистическите критици на Костов и в някаква степен служи на тяхната кауза, която е във вреда на свободата, демокрацията и просперитета на България. Все пак се надявам, че тази антикостовистка позиция на Едвин е поне негово искренно не емоционално, а рационално вътрешно убеждение на демократ и антикомунист, а не e продиктувана от нещо друго.
Това беше моята пледоария за Иван Йорданов Костов и ДСБ :):)
В този смисъл ако наистина ще се прави нова дясна партия, тя НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ КОНСТРУИРА КАТО ЕЛЕКТОРАЛЕН КОНКУРЕНТ на СК и най-вече на ДСБ, А КАТО НЕИН ПАРТНЬОР, което би трябвало ясно и недвусмислено да се декларира още в самото начало. Политически конкурент на новата партия би трябвало да е ГЕРБ, а политически притивник, разбира се, БСП. Всичко друго би могло да бъде тълкувано като нов опит на посткомунистическата олигархия да осъществи своята заветна мечта – маргинализацията и елиминирането на СК и най-вече на ДСБ от българския политически живот.
Забележка от Симеон:Прави чест и поздравление,че г-н Сугарев е публикувал в блога си статията на Wittgenstein!
Абонамент за:
Публикации (Atom)