Споделих с приятелите си във Facebook новината, че Борисов пратил студентите да пасат овце, в отговор на въпрос: "Какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места?" Пред тях, премиерът се изцепил: "Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер? Имало безработни? Търсят се овчари!"
Попитаха ме, какво му е унизителното да се работи? Всички искали на бюро, пред компютър...
Подразних се от този въпрос. Подразних се, защото знаем кой му е помогнал. Знаем в чий хотел почива и с кого не играе карти премиерът, защото оня лъжел. Знаят го и в чужбина, особено, след като изтече грамата за сенчестия бизнес и метаамфетамините. Някой западен лидер да е канил официално премиера, или да подготвя напоследък визита в България?..
Знаем и кои са партньорите и съдружниците му, знаем и кой е бащата на дългогодишната му приятелка, видна банкерка. Всичко знаем.
Затова, когато му задават въпроси за безработицата и емигриращите млади хора, точно той е по-добре да си мълчи, или много да помисли, преди да отговори. За да не увеличи броя на емигрантите, вместо да ги върне до 3 години, както обеща...
Иначе, няма нищо унизително в това, да се работи. Не е задължително всички да работят на бюро, с компютър.
Унизителното е самият премиер.
Не ме интересуват спомените му за филиите с мас. Не ме интересуват жартиерените интервюта по пантофи с него, на връх рождения му ден (колко ли още българи са родени на този ден, далеч по-достойни от него?) Не ме интересува дали е садил картофи или дини на селския (тогава) бостан в Банкя премиерът. Нито ме интересуват овчарските му стратегии за икономически възход, намаляване на безработицата и спиране на емиграцията...
Унизително е, че човек, като него, с подобна биография, интелектуални способности, ценностна система и морални характеристики може да стане премиер на държава.
Унизителни са жалбите на премиера, че вече вече живее в изкривена и пречупена реалност, в която, вече се се променил и изкривил: "Преди ми беше най-любимо да отида на мач на "Левски" на "Герена". По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност"
Унизително е, че управленските визии и стратегии на премиера се свеждат до закуски с филия с мас, кърска работа на картофената нива и овчарски подвиквания към народа и медиите...
Унизително е, да имаш премиер, който "се държи като господар на народа, а не като негов слуга. Премиер, който се държи като пияна мутра, която паркира пред нощен бар..."
неделя, 19 юни 2011 г.
ТРАГЕДИЯ
ТРАГЕДИЯ
Мога да говоря, а мога и да не говоря. Мога да пиша, а мога и да не пиша. Мога да мисля, но не мога да не мисля. Това ме различава от много други хора.
Наблюдавам с ежедневно нарастващо отвращение примитивните боричкания на властолюбивите плазмодии и сe питам колко ниско ще запъпли низшата паплач от низши духовно, плоскоглави, слузести охлюви, за да се добере до властта. Тази, която им позволява да съществуват, без да вършат нищо смислено или не дай си Боже - изтощително. Тази, в която под маската на хуманна загриженост по стар псевдо-български обичай да си тъпчат портмоненцата и с това да изглеждат в навлажнените кравешки очи на почитателките си еротични, въпреки безформените си, мъжествено затлъстели и сексапилно атрофирали тела, лъсналите от притеснителна пот оплешивели темета и в конвулсивна алчност притреперващите, изтънели от бездействие плъхоподобни пръстчета. Тази, която им осигурява обществено внимание, каквито и несвързани глупости високопарно да споделят с аудиторията. Тази, която им дава повод да се чувстват човекоподобни, въпреки ясните опровергаващи индикации на това твърдение. Блажени низшите духом, тяхно е царството Българско.
Питам се обаче и защо няма кой да ги нашамароса едно хубаво за вразумяване и стимулиране на обективната им самооценка? Защо нормалните Българи вече не са в състояние да си посочат сами водачите и да изритат наглите натрапници на улицата?
Защото от преживянето на едни и същи простотии се затъпява прогресивно и до откат. Защото смелите и силните се изправят срещу непробиваемата стена на войнстващата с всички средства и отлично организирана посредственост. Защото самодостатъчните, самовъзвеличали се самозванци нямат никакво намерение да поумняват и да започнат да разбират щетите, които нанасят на Нацията с неконтролираното си съществуване.
Обаче цялата Държавна Власт се оказва в техни ръце, защото самопровъзгласили се за избраници на Народа плужеци застиват в героични пози по властовите си пиедестали, крадат където каквото докопат и опошляват всичко, до което се докоснат мазните им душички. Ръфат българското бъдеще, организирани като глутница хиени и няма да мръднат доброволно от софрата никога. Въпросът е: Как да бъдат прогонени?
Опасна система е Демокрацията, не е мислена за български условия. Номера тук е веднъж да се добереш до сериозни финансови ресурси, после лесно. Точно това направиха комунистите и ние живеем с резултата. Купуваш си партии, купуваш си гласове, купуваш си избори, купуваш си парламента, купуваш си правителството, купуваш си властта и си господстваш на воля, умножавайки финансовите си ресурси. Дяволският кръг отдавна се е затворил и ако някой още не го е разбрал - ще изстрада това си познание.
Затова ще се множат бойките пиромани, загрижените опуневи, окостените прошляци, храбрите шивачи, хитрите овчари, орешковци, посерковци, гейчовци, лунатици, психопати, трактористи, багеристи, поялници, бушони, цървули и всякаква паплач, известни и неизвестни поборници за насъщния, па който им се върже. Те няма какво да губят. Но и няма какво да предложат, освен някое ново издание на наръчника по отклоняване на вниманието с цел грабеж, а после - беж... Напълно безнаказано. И както изглежда - няма измъкване от дяволския кръг. Още не. Няма как.
Трагедията не е в системата. Трагедията е в нас.
За кой ще гласуваш ти? Виждаш ли го? Аз не.
Петър Хранков
Мога да говоря, а мога и да не говоря. Мога да пиша, а мога и да не пиша. Мога да мисля, но не мога да не мисля. Това ме различава от много други хора.
Наблюдавам с ежедневно нарастващо отвращение примитивните боричкания на властолюбивите плазмодии и сe питам колко ниско ще запъпли низшата паплач от низши духовно, плоскоглави, слузести охлюви, за да се добере до властта. Тази, която им позволява да съществуват, без да вършат нищо смислено или не дай си Боже - изтощително. Тази, в която под маската на хуманна загриженост по стар псевдо-български обичай да си тъпчат портмоненцата и с това да изглеждат в навлажнените кравешки очи на почитателките си еротични, въпреки безформените си, мъжествено затлъстели и сексапилно атрофирали тела, лъсналите от притеснителна пот оплешивели темета и в конвулсивна алчност притреперващите, изтънели от бездействие плъхоподобни пръстчета. Тази, която им осигурява обществено внимание, каквито и несвързани глупости високопарно да споделят с аудиторията. Тази, която им дава повод да се чувстват човекоподобни, въпреки ясните опровергаващи индикации на това твърдение. Блажени низшите духом, тяхно е царството Българско.
Питам се обаче и защо няма кой да ги нашамароса едно хубаво за вразумяване и стимулиране на обективната им самооценка? Защо нормалните Българи вече не са в състояние да си посочат сами водачите и да изритат наглите натрапници на улицата?
Защото от преживянето на едни и същи простотии се затъпява прогресивно и до откат. Защото смелите и силните се изправят срещу непробиваемата стена на войнстващата с всички средства и отлично организирана посредственост. Защото самодостатъчните, самовъзвеличали се самозванци нямат никакво намерение да поумняват и да започнат да разбират щетите, които нанасят на Нацията с неконтролираното си съществуване.
Обаче цялата Държавна Власт се оказва в техни ръце, защото самопровъзгласили се за избраници на Народа плужеци застиват в героични пози по властовите си пиедестали, крадат където каквото докопат и опошляват всичко, до което се докоснат мазните им душички. Ръфат българското бъдеще, организирани като глутница хиени и няма да мръднат доброволно от софрата никога. Въпросът е: Как да бъдат прогонени?
Опасна система е Демокрацията, не е мислена за български условия. Номера тук е веднъж да се добереш до сериозни финансови ресурси, после лесно. Точно това направиха комунистите и ние живеем с резултата. Купуваш си партии, купуваш си гласове, купуваш си избори, купуваш си парламента, купуваш си правителството, купуваш си властта и си господстваш на воля, умножавайки финансовите си ресурси. Дяволският кръг отдавна се е затворил и ако някой още не го е разбрал - ще изстрада това си познание.
Затова ще се множат бойките пиромани, загрижените опуневи, окостените прошляци, храбрите шивачи, хитрите овчари, орешковци, посерковци, гейчовци, лунатици, психопати, трактористи, багеристи, поялници, бушони, цървули и всякаква паплач, известни и неизвестни поборници за насъщния, па който им се върже. Те няма какво да губят. Но и няма какво да предложат, освен някое ново издание на наръчника по отклоняване на вниманието с цел грабеж, а после - беж... Напълно безнаказано. И както изглежда - няма измъкване от дяволския кръг. Още не. Няма как.
Трагедията не е в системата. Трагедията е в нас.
За кой ще гласуваш ти? Виждаш ли го? Аз не.
Петър Хранков
Абонамент за:
Публикации (Atom)