сряда, 6 юли 2011 г.

Приятели си сладко спинкат

Капка Вачева:
"На днешната дата умира големият българин - СТЕФАН СТАМБОЛОВ, след като два дни по-рано насред София е съсечен зверски от продажните си политически противници, които дори след смъртта не му дадоха покой..
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ !
И да помним този зловещ знак на посичане на българи вдигнали глави в защита и в интерес на България :( .
Наш дълг е да ги пазим и да не го допускаме, защото ние, България има нужда от тези свои чада."
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов - Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876). През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори още от времето на Учредителното събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г. from www.slovo.bg

Демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София

  • Екатерина, благодаря за великолепната справка - ето тези неща трябва да се знаят и дискутират, спестявани досега на на нас и на световната публика. Задайте си въпросите защо окупантския съветски монумент на съветската армия е издигнат от комунистите не веднага след разгрома на националсоциалистическия режим на Хитлер през 1945 (справка: военните гробищни мемориали в Берлин и Виена), ами едва 1954-та?!

    ПСА е знаков и показателен в тази връзка и е издигнат едва след смазването на организираното антикомунистическо Горянско движение. Военизираната операция срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков.

    Като след кървавия деветосептемврийки комунистически преврат диктатурно ръководеното сатрапско вълко-червенково правителство директно под наставленията на Сталин е отправяло неведнъл ултиматуми към представителите на горянската съпротива, че ако не може да се справи българската армия с потушаването на патриотичната горянска съпротива, при нужда БКП винаги може да повика за подкрепа Съветската армия..

    Ето тези неща трябва да се знаят - а не внушаваните инсинуации на комунистите че се борили против някакъв си измислен "фашизъм", единствено за да си подсигурят полвинвековното крадене на гърба на целия български народ - не за нещо друго. Тази братоубийствена комунистическа епоха на управление с неописуемите поражения над българската държавност, икономика и суверенитет, бледнее спрямо тази през османското владичество. Знаменита дата на антихристиянското и човеконенавистно комунистическо 45 г. управление е идеологическия и кономически крах на тоталитарния режим през 1989, и националната икономическа катастрофа през 1990 година на лукановото управление!