Написано от Христо Христов
Понеделник, 24 Януари 2011 12:28
Сподели896
Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия.
Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:
БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.
По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса е на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г.
Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България - 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния й кредитор СССР.
Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г., едва след като в ЦК на БКП достигат сигнали въпреки контрола и наложената конспирация от страна на отговарящия за лагерите зам. вътрешен министър и дясна ръка на Живков Мирчо Спасов, че в тях се извършват убийства.
Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
Управлението на БКП не се е свенило да използва Държавна сигурност да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1975) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.
Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.
През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на ІІІ секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за „борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви” в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.
Репресивният апарат на Държвана сигурност е използван за потъпкване на човешките права на българските граждани, включително и на представители на малцинствата, като най-бруталните мащаби на тази политика, изповядвана от висшето ръководство на БКП, намира израз в насилствената смяна на имената на българските турци.
Тодор Живков използва репресивната машина на Държавна сигурност и в последните дни на своето управление за разправа с неформалните организации в страната и за разпръскване на мирния протест на независимото сдружение „Екогласност” пред градинката на „Кристал” на 26 октомври 1989 г.
През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов - Андрей Луканов - Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.
Независимият специализиран сайт „Държавна сигурност.com” е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.
Втората цел е да систематизира на едно място досегашната държавна политика, свързана с декомунизацията, както и да следи, отразява и популяризира в българското общество процесите, свързани с разграждането на комунистическото минало на национално и европейско равнище.
Поставените цели ще бъдат постигнати чрез:
Публикуване на обективна информация за проблемите с наследството на комунистическото минало и системата на Държавна сигурност в национален и европейски мащаб
Проучване на архивите на бившата българска Държавна сигурност и тяхното систематизиране и анализиране
Публикуване на материали за отраженията и проявленията на бившата Държавна сигурност върху обществено-политическия живот в България след промените през 1989 г.
Представяне на пълна и подробна информация за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Осъществяване на изследователски проекти за осветляване на комунистическото минало и изследването на архивите на Държавна сигурност.
Убеден съм, че когато хората са по-добре информирани за епохата на комунизма и за Държавна сигурност като ключов механизъм на комунистическото управление за контрол и влияние върху отделния индивид и върху цялото общество, една голяма част от неудобните въпроси, които изплуват всекидневно, ще намерят точните отговори.
И тогава българите ще имаме силата и аргументите да убедим властта да назовава ясно причините за една част от основните проблеми в държавата, свързани с миналото, и да предприема такива решения, с които да ги преодолява, а не заобикаля. Защото Джордж Оруел го е казал най-точно: „Който контролира миналото, контролира бъдещето”.
Затова знайте истинската история, помнете я и не я забравяйте!
За да не позволявате бъдещето ви да продължава да зависи от миналото на комунизма.
неделя, 6 ноември 2011 г.
Досието на Иван Костов
- Досието на Иван Костов
Автор: templar Категория: Политика
Прочетен: 11902 Коментари: 20 Гласове:
7
Последна промяна: 10.05.2008 16:31
Понеже в мрежата чат-пат се намират потомци на генетично непълноценните селски нерези, слезли по 09.09.1944г. от горите в градовете за да вършат грабежи, убийства и други криминални престъпления, и понеже същите много обичат високопарно да коментират Иван Костов и да пускат клевети по негов адрес, реших да забия на вратата на блoга това листче с извадки от досието на Иван Костов.
Аз уважавам Иван Костов, и колкото и да ми е писнало и втръснало от глупостите на тъпаците, които допреди няколко години празнуваха Дядо Мраз, 8-ми март и 1 май, влизам в диалог по темата "политикът Костов", когато имам насреща си аргументи, а не свинско грухтене. Но от комунисти не чакайте аргументи.
Комунистите са антибългарски отрепки, които искаха да направят България част от Югославия!
Комунистите са антибългарски отрепки, които измислиха македонската нация и убиваха в концлагери македонските българи, които отказаха да се нарекат македонци!
Комунистите са антибългарски отрепки, които официално поискаха България да стане 16-та република в състава на СССР!
Комунистите са антибългарски отрепки, които взривиха катедралния храм на собствената си страна и убиха повече хора от всеки друг атентат в световната история (рекордът бе подобрен от Ал кайда през 2001г.).
Комунистите са антибългарски отрепки, които подариха цели сектори от държавата и цели области от България на Ахмед Доган и ДПС и гласуваха закон, позволяващ на Турската държава да изпраща автобуси със свои граждани, които да избират кметове в България!
Приятно четене!
* * *
В справка на Държавна сигурност с гриф “строго секретно” от 4 април 1984:
“При обсъждане на научни материали е проявявал немарксистки възгледи. Партийната група е разглеждала неговото положение и е взела решение да бъде освободен и да не се допуска до педагогическа идеологическа работа“.
Затова е принуден да напусне ВИИ “Карл Маркс“. И постъпва във ВМЕИ “Ленин“ като математик – асистент.
Но и на новото място “в изказванията му също се забелязват немарксически позиции“, пише в справката на ДС. И апартаментът му е бил подслушван. Проучвани са били хората, с които е говорил. Тайно са претърсвали дома му.
“В библиотеката в кабинета му почти няма идеологическа литература.” Стените украсявал с разни математически формули, дори поставил някаква маймуна с английски текстове по нея. Едва след категорична намеса на Довереното лице маймуната била свалена и били поставени портретите на Маркс и Енгелс.
Това съобщава довереното лице “Стоян“.
Цяла пасмина упорито всекидневно, нагло, неуморно, прилежно и злобно разпространяват измислици за Костов. Като например това, че бил искал да става партиен член.
При изпълнение на плана за проверка на Костов обаче оперативният работник на Държавна сигурност научава неговия колега Иван Гаврилов, че “ако на партийната група се постави въпросът за приемането на Костов в БКП, към което се стремял ръководителят на катедрата Алекси Алексиев, той щял да се изкаже най-остро против”.
Разпространява се и друга клевета срещу Костов – че като преподавател бил хвалил социалистическата икономика. Агентурните данни на Държавна сигурност показват обаче точно обратното. Оперативният работник, разследвал Костов, докладва, че
“Костов дава негативна оценка на новия икономически подход и в научните му разработки има антикомунистически постановки”.
А най-гадната клевета срещу Костов е, че службите го били вербували и затова някога му било позволено да отиде в Русия, затова му били публикували статия “Работническо дело“ и всичко това си го пише в неговото досие.
Статия на Костов в “Работническо дело“ наистина има. Тя е писана още в началото на демократичните промени, но и сега може да служи като образец за пазарни и антикомунистически виждания в икономиката.
Костов има и досие. Само че не агентурно досие, а досие на човек, разработван и преследван от Държавна сигурност за “идеологическа диверсия“. Срещу него са проведени повече от девет разследвания за антикомунистическа дейност.
Как започва всичко, ли?
Започва мръснишки. В Шести отдел на Държавна сигурност постъпват агентурни данни от агент “Галя” и довереното лице “Толев” срещу главния асистент в катедра “Политикономия” Иван Йорданов Костов. Това става повод на 4 март 1983 шестаците да направят предложение за завеждането на дело за оперативна проверка /ДОП/ срещу него.
Само четири дни след това предложението е одобрено. Започва организирането и провеждането на оперативно –техническите и агентурни мероприятия. Те са съсредоточени в няколко направления. Целта им е да изяснят извършва ли “обектът” антисоциалистическа пропаганда и сред какъв кръг от лица развива вражеска дейност. После да я документират и преустановят.
За да бъде гарантирана ефикасността на операцията ДС разработва детайлизирана стратегия. Разграфена в девет пункта. Те предвиждат да се направят тайни обиски в дома и в кабинета на Костов. Да се организира за 20 дни подслушване на жилището му, така че да се установи какво и с кои лица разговаря. По време на тайните обиски да се преснимат написаните от него работни бележки и материали. Впоследствие те да се предоставят за анализ на “специалисти в областта на политикономията.” Документирани подробно са и всички подслушани телефонни разговори. Проверката, разбира се, не спира дотук. Иначе не би ставало дума за репресивния апарат на една тоталитарна и комунистическа държава. За другарите от Шести отдел на ДС и за оперативния работник, завел ДОП е важно и друго. Каква е средата, в която този вражески елемент осъществява своята противодържавна пропаганда и агитация. Ето защо надлежно се събират “сведения” и от неговите колеги
В справка по това дело четем:
“….При обсъждане на научни материали е проявявал немарксистки възгледи.Партийната група е разглеждала неговото положение и е взела решение да не се допуска до педагогическа идеологическа работа…
От проведено мероприятие “Г” таен обиск бяха документирани негови научни разработки, на които бе направена експертна оценка от специалисти от ВИИ “Карл Маркс”. Констатирано е недобросъвестно използване на цитати от класиците на марксизма, позволяващи нееднозначно тълкуване, акцентирано е върху използване на математически средства, което води до игнориране мирогледното и идеологическото съдържание на политическата икономия. Бе направена оценка на идеологическото съдържание на изказвания на обекта. В тях се дискредитира социалистическата икономическа система като нежизнеспособна, противопоставя се икономическата политика на БКП на икономическите закони, прокарва се теорията на пазарния социализъм. Получените по оперативен път данни бяха легализирани от открити източници. Болшинството от преподавателите в катедра “Политическа икономия” на ВМЕИ “Ленин” считат обекта за неподходящ за преподавателска работа. През декември 1983 за проявите на обекта със справка е уведомен Градския комитет на БКП…”
Екземпляр единствен
София, 04.04 1984 г.
Довереното лице “Стоян” разгръща усилията си в по-интернационален мащаб. Освен, че обвинява Костов в антиживиковизъм, в немарксистки и непартийни позиции, “Стоян” предупреждава, че:
“…Подобни мисли с непартийни позиции /Костов/ е изказвал във връзка със сътрудничеството и резултатите от него в СИВ и други въпроси…” Има и друго. Според “Стоян” обектът твърди , че “ въпреки дългогодишните разработки и проверки, новият икономически механизъм няма да подобри жизненото равнище на народа…”
Източник:: В-к Седем - Иво Беров
Автор: templar Категория: Политика
Прочетен: 11902 Коментари: 20 Гласове:
7
Последна промяна: 10.05.2008 16:31
Понеже в мрежата чат-пат се намират потомци на генетично непълноценните селски нерези, слезли по 09.09.1944г. от горите в градовете за да вършат грабежи, убийства и други криминални престъпления, и понеже същите много обичат високопарно да коментират Иван Костов и да пускат клевети по негов адрес, реших да забия на вратата на блoга това листче с извадки от досието на Иван Костов.
Аз уважавам Иван Костов, и колкото и да ми е писнало и втръснало от глупостите на тъпаците, които допреди няколко години празнуваха Дядо Мраз, 8-ми март и 1 май, влизам в диалог по темата "политикът Костов", когато имам насреща си аргументи, а не свинско грухтене. Но от комунисти не чакайте аргументи.
Комунистите са антибългарски отрепки, които искаха да направят България част от Югославия!
Комунистите са антибългарски отрепки, които измислиха македонската нация и убиваха в концлагери македонските българи, които отказаха да се нарекат македонци!
Комунистите са антибългарски отрепки, които официално поискаха България да стане 16-та република в състава на СССР!
Комунистите са антибългарски отрепки, които взривиха катедралния храм на собствената си страна и убиха повече хора от всеки друг атентат в световната история (рекордът бе подобрен от Ал кайда през 2001г.).
Комунистите са антибългарски отрепки, които подариха цели сектори от държавата и цели области от България на Ахмед Доган и ДПС и гласуваха закон, позволяващ на Турската държава да изпраща автобуси със свои граждани, които да избират кметове в България!
Приятно четене!
* * *
В справка на Държавна сигурност с гриф “строго секретно” от 4 април 1984:
“При обсъждане на научни материали е проявявал немарксистки възгледи. Партийната група е разглеждала неговото положение и е взела решение да бъде освободен и да не се допуска до педагогическа идеологическа работа“.
Затова е принуден да напусне ВИИ “Карл Маркс“. И постъпва във ВМЕИ “Ленин“ като математик – асистент.
Но и на новото място “в изказванията му също се забелязват немарксически позиции“, пише в справката на ДС. И апартаментът му е бил подслушван. Проучвани са били хората, с които е говорил. Тайно са претърсвали дома му.
“В библиотеката в кабинета му почти няма идеологическа литература.” Стените украсявал с разни математически формули, дори поставил някаква маймуна с английски текстове по нея. Едва след категорична намеса на Довереното лице маймуната била свалена и били поставени портретите на Маркс и Енгелс.
Това съобщава довереното лице “Стоян“.
Цяла пасмина упорито всекидневно, нагло, неуморно, прилежно и злобно разпространяват измислици за Костов. Като например това, че бил искал да става партиен член.
При изпълнение на плана за проверка на Костов обаче оперативният работник на Държавна сигурност научава неговия колега Иван Гаврилов, че “ако на партийната група се постави въпросът за приемането на Костов в БКП, към което се стремял ръководителят на катедрата Алекси Алексиев, той щял да се изкаже най-остро против”.
Разпространява се и друга клевета срещу Костов – че като преподавател бил хвалил социалистическата икономика. Агентурните данни на Държавна сигурност показват обаче точно обратното. Оперативният работник, разследвал Костов, докладва, че
“Костов дава негативна оценка на новия икономически подход и в научните му разработки има антикомунистически постановки”.
А най-гадната клевета срещу Костов е, че службите го били вербували и затова някога му било позволено да отиде в Русия, затова му били публикували статия “Работническо дело“ и всичко това си го пише в неговото досие.
Статия на Костов в “Работническо дело“ наистина има. Тя е писана още в началото на демократичните промени, но и сега може да служи като образец за пазарни и антикомунистически виждания в икономиката.
Костов има и досие. Само че не агентурно досие, а досие на човек, разработван и преследван от Държавна сигурност за “идеологическа диверсия“. Срещу него са проведени повече от девет разследвания за антикомунистическа дейност.
Как започва всичко, ли?
Започва мръснишки. В Шести отдел на Държавна сигурност постъпват агентурни данни от агент “Галя” и довереното лице “Толев” срещу главния асистент в катедра “Политикономия” Иван Йорданов Костов. Това става повод на 4 март 1983 шестаците да направят предложение за завеждането на дело за оперативна проверка /ДОП/ срещу него.
Само четири дни след това предложението е одобрено. Започва организирането и провеждането на оперативно –техническите и агентурни мероприятия. Те са съсредоточени в няколко направления. Целта им е да изяснят извършва ли “обектът” антисоциалистическа пропаганда и сред какъв кръг от лица развива вражеска дейност. После да я документират и преустановят.
За да бъде гарантирана ефикасността на операцията ДС разработва детайлизирана стратегия. Разграфена в девет пункта. Те предвиждат да се направят тайни обиски в дома и в кабинета на Костов. Да се организира за 20 дни подслушване на жилището му, така че да се установи какво и с кои лица разговаря. По време на тайните обиски да се преснимат написаните от него работни бележки и материали. Впоследствие те да се предоставят за анализ на “специалисти в областта на политикономията.” Документирани подробно са и всички подслушани телефонни разговори. Проверката, разбира се, не спира дотук. Иначе не би ставало дума за репресивния апарат на една тоталитарна и комунистическа държава. За другарите от Шести отдел на ДС и за оперативния работник, завел ДОП е важно и друго. Каква е средата, в която този вражески елемент осъществява своята противодържавна пропаганда и агитация. Ето защо надлежно се събират “сведения” и от неговите колеги
В справка по това дело четем:
“….При обсъждане на научни материали е проявявал немарксистки възгледи.Партийната група е разглеждала неговото положение и е взела решение да не се допуска до педагогическа идеологическа работа…
От проведено мероприятие “Г” таен обиск бяха документирани негови научни разработки, на които бе направена експертна оценка от специалисти от ВИИ “Карл Маркс”. Констатирано е недобросъвестно използване на цитати от класиците на марксизма, позволяващи нееднозначно тълкуване, акцентирано е върху използване на математически средства, което води до игнориране мирогледното и идеологическото съдържание на политическата икономия. Бе направена оценка на идеологическото съдържание на изказвания на обекта. В тях се дискредитира социалистическата икономическа система като нежизнеспособна, противопоставя се икономическата политика на БКП на икономическите закони, прокарва се теорията на пазарния социализъм. Получените по оперативен път данни бяха легализирани от открити източници. Болшинството от преподавателите в катедра “Политическа икономия” на ВМЕИ “Ленин” считат обекта за неподходящ за преподавателска работа. През декември 1983 за проявите на обекта със справка е уведомен Градския комитет на БКП…”
Екземпляр единствен
София, 04.04 1984 г.
Довереното лице “Стоян” разгръща усилията си в по-интернационален мащаб. Освен, че обвинява Костов в антиживиковизъм, в немарксистки и непартийни позиции, “Стоян” предупреждава, че:
“…Подобни мисли с непартийни позиции /Костов/ е изказвал във връзка със сътрудничеството и резултатите от него в СИВ и други въпроси…” Има и друго. Според “Стоян” обектът твърди , че “ въпреки дългогодишните разработки и проверки, новият икономически механизъм няма да подобри жизненото равнище на народа…”
Източник:: В-к Седем - Иво Беров
Абонамент за:
Публикации (Atom)