By Белчо Дончев, януари 30, 2012 0:33
Вчера гледах докуменален филм. Аз съм възрастен човек, само веднъж в живота си съм признавал, на Христо Троански, че две негови книги съм чел с насълзени очи! „Убийствено червено“ и „Кажи кога да умра“.
Снощи гледах филма на Атанас Киряков „Горяни“ с насълзени очи! Насълзени не само от мъка, но и от гордост! Този филм е като да гледаш на живо обесването на Васил Левски! Филм, направен не за да ни заблуди, че сме били някакви си, а да ни сподели, че някога, някъде, някои от нас са били истински! И почти всички тези от нас са били избити хладнокръвно, без никакъв сантимент, комунистът тази дума не я познава, убити са почти всички, но не всички, винаги на този свят остава някой, който е преживял Истината, и е готов да ни разкаже за нея, защото само за това е доживял той до днес – да ни разкаже, да сподели, да изплаче…иначе животът му е пуст, в животът му има само спомени за убити приятели, за предатели, за криминални типове, за простаци узурпирали властта, животът на тези хора е битка единствено за запазване на достойнството, на Човешкото достойнство, на Своето Човешко Достойнство, върху което се крепи крехката човешка цивилизациия, и без което комунетата ни схрускват като варена скаридка преди глътка топла комунистическа бира…
Мили мои братя, аз съм просто един от вас, гледам някакси телевизия, вече не чета вестници,вярно, пиша, почти всяка вечер пиша, но пиша по-скоро писма до себе си, отколкото до вас, не ми е работа да ви ангажирам с простотиите си, и като задавам въпроси, то е не защото очаквам вашите ясни и категорични отговори, а защото знам, договеждам се някакси, и аз не знам как, че единственият, който може да отговори на въпросът е този, който го задава!
Никой умен човек никога не задава въпрос, на който не знае отговора!
Имам голямо желание да си купя диск с филма на Атанас Киряков „Горяни“. Понеже му пропуснах втората част…
***
Обаче току що я гледах, благодарение на приятели.
Мисля си, много е вероятно да се лъжа, но все пак си мисля, че пред мен като човек, и пред нас като нация вече се е изправил фатален като паметникът на съветската армия фалос, пардон, въпрос:
Дали да потърся и намеря своето Българско, Истинско Нацонално Достойнство, това Достойнство, което виждам по родовите снимки от десетилетия преди девети септември, в този филм на Атанас Киряков, дали да се върна там, където ми е мястото, по земите на дедите си, дали да поискам да продължа да съм част от тях, дали да си остана истински българин, обичащ и пазещ българската земя, върху която да живеят и турци, и цигани, и арменци, и евреи, и всякакви други намерили парчето си хляб тук, или…
Или да стана руско мекере, продал и себе си, и бащинията си, и морето си, и планините си на Солнцевската московска мафиотска групировка, или на някоя друга, например Екатеринбургската, то има ли значение на коя КГБ бригада се продаваш, важно е да ти плащат добре, а те плащат, или ако не плащат – убиват!
***
На мен ми е лесно! Хвърлям мислите и въпросите си във времето и пространството, истината е, че не чакам отговор на тях, но съм наистина щастлив, като го получа, утре ще ме натисне фатално следващият въпрос, който не може би, ами направо ще прилича на вчерашния, сиреч, и аз се въртя в кръг, между въпроси, на които никой не отговаря и отговори, които си давам само аз, сиреч грешни…но нека този от вас, който не е грешен, пръв да хвърли камък върху мен…
