
Аз побеснях и й казах: идвай с колата, отиваме на Шумако да ядем по едно шкембе и ще ти покажа къде живее Костов! А къде живее Костов знам защото отсреща до хотел Хранков живееше един мой познат и навремето ми е показвал.
Отиваме ние, намираме ул. „Крушова градина“, стигаме до края на улицата и аз й казвам – ето, тук са палатите на Костов. Тя изпадна в недоумение, понеже зад плътната тухлена ограда (напукана, понеже лошо са му я иззидали) нищо не се вижда – само покрива на двуетажната къща. И може да се види, че над стара тухлена постройка в двора е монтирана дървена типова къщичка, та се е получило нещо като павилион, може би лятна кухня.
„Ама това ли е?“ пита приятелката ми. „Това е“, казах й аз, а тя не вярва. Един човек мина по улицата – „Питай го, казвам й“, а нея я било срам. Тогава аз попитах – „Г-не, тук ли живее Иван Костов?“, „Да“, отвърна той.
Приятелката ми подви опашка и мълчеше през цялото време на връщане. Аз съм строителен инжетер-конструктор и сега също бих казала:
„Г-н Костов, дайте да Ви кажа как да си укрепите тухлената ограда – че ще се срути на главата на костенурката Гошо някой път! Сериозно го казвам!“

Написа: Tatyana Koleva
Забележка от Симеон:Благодаря на г-н Грънчаров и авторката,г-жа Татяна Колева!