Написано от Атанас Киряков
Събота, 01 Октомври 2011 09:33
.
Сайтът Държавна сигурност.com публикува обръщението на режисьора Атанас Киряков, направено пред публиката след премиерната прожекция на най-новия му документален филм „Горяни” на 27 септември 2011 г. в Дома на киното в столицата.
Лентата за първи път показва на големия екран истината за малко позната на българското общество съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим. Текстът е предоставен от г-н Киряков, на когото благодарим. Заглавието е на сайта.
Атанас Киряков е автор на над 100 документални филми, сред които са филмите за лагери на комунизма „Оцелелите” (1990) и „Обречените” (1994). (Неговият филм „И в рая има ад” (2007) за големия български общественик Стефан Груев може да бъде видян тук).
Искам също специално да благодаря на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, който организира тази среща в Брюксел за да чуе светът за българската съпротива и който организира издаването на 1000 диска от филма за горяните, които с придружаващ текст ще бъдат изпратени в различни университети и организации в Америка, Европа, България, за да бъдат информирани за жестоката разправа на властта с тези хора.
За духовността
А сега без да ангажирам никого искам да се обърна към всички вас, които, щом сте тук, по един или друг начин сте част от крехкото гражданско общество на България. След този филм имам надежда да вървя напред с две коренно различни теми. Участвам в два конкурса, единият предстои, от другия вече имаме положителен резултат. Първата тема е за духовността – чрез портрета на обичания от всички нас Теодоси Спасов искам да обърна внимание на това как един човек прави своето откритие от звуците на един фолклорен инструмент, използван векове само за фолклорна музика. Изважда нови звуци, свири джаз с български корени, свири класическа музика и шества по света като равен с всички духовни хора на планетата, които го приемат като един от тях. Колко би било хубаво ако всеки от нас направи своето малко откритие и го сподели със света. Без това усилие на всеки от нас поотделно нищо хубаво няма да ни се случи.
Голямата манипулация на българския преход
Втората тема, за която заедно с продуцента Иван Тонев получихме одобрение от програма Медиа е за голямата манипулация на българския преход. За подмяната. За съжаление тази манипулация се извършва по време на всички правителства на Прехода. Моите герои от филма, който гледахте току-що, го казват – вижда се от това как живеят. Тази манипулация и фалшификация е злокобна. Тя е като една гигантска многоглава ламя, която се мъчи всячески да ни накара да повярваме, че изминалите 45 години след 1944 г. са били щастливо преживяване за българския народ. Непрекъснато се честват бивши величия, отричат се крещящи истини, както казва един от героите на филма – „комунизмът не е заклеймен, въпреки престъпленията му, въпреки жертвите, въпреки непоправимите рани, нанесени на душата на българския народ”. Едва ли има друг народ в света, който да оказва такава почит на диктатора, който 35 години го управляваше.
Преди няколко дни се откри един музей – Музей на социалистическото изкуство. Само дългата ръка на бившите тайни служби или скудоумието на някой глупак може да измисли такова чудо – не музей на изкуството на една тоталитарна държава, не музей на изкуството под диктата на тоталитарната власт, а социалистическо изкуство. Еврика. Открихме нов стил – социалистическо изкуство. Абе вие сте били големи хитреци. Просто гениално сте го измислили!
И в този музей ще се продават сувенирчета за да правим бизнес – малки ленинчета, сталинчета, димитровчета и какви ли още не символи в памет на щастливите години. Германците трябва да се поучат от нас и да започнат да произвеждат пречупени кръстове и значки с образа на Хитлер. Вече пресата поде и написа, че там ще видим творби на големи български майстори. Кой определя кои са майсторите, кой определи кои от тях са творци на социалистическото изкуство и кои – на други изкуства, и на кои.
Авторите на този музей ще бъдат ли експонирани като автори на социалистическо изкуство – нали и те са творили през този период. И цялото това безумие е в една сграда, на входа на която пише с огромни букви „Министерство на културата”. Музеят е открит от членове на правителството, гордо водени от министъра на културата. Даже някой е внушил на министъра на финансите, че от продадените сувенири и билети да влязат сериозни пари в хазната.
Мълчанието на обществото
Но най-страшно от всичко от това е, че почти никой не реагира. Някои хора продължават да ни внушават, уж така, случайно, че нищо лошо не се е случило през тези 45 години. Творците са творяли по социалистически, имало е социализъм, а не болшевишка диктатура, която си беше измислила социалистическия реализъм, на когото се смееше светът. Нека не позволяваме тази лъжа да шества и да трови душите на младите, които трябва да знаят истината за своята история.
Моля ви, реагирайте, протестирайте, пишете, обръщайте се към европейските институции – че у нас многоглавата ламя на тоталитарната система е навсякъде, че в нейни ръце са парите, откраднати от българския народ, в нейни ръце са лостовете за манипулация и фалшификация на истината. Нека алармираме света за всичко, което те вършат и да не позволяваме България да се превръща в Троянски кон в Европейския съюз.
вторник, 31 януари 2012 г.
Да живее простащината!
2012-01-31 09:49:17
Тези, които Вазов нарича Простият български народ, аз ги наричам Извънредно простият български народ, пише Калин Терзийски. Измъчва го мисълта, че в България простаците са успешни, а хората на духа им гълтат прахоляка.
Никога не съм обичал особено много народопсихологически разсъждения. Тоест – обичам ги. Аз самият много обичам да фабрикувам такива. Но заради втълпеното ми, дълбоко вплетеното в самата ми същност чувство за вина, аз дълбоко се съмнявам в стойността им.
Яж си мусаката и си трай
Започна ли да разсъждавам по този начин („Българите са такива, такива и такива...”) - и чувството ми за вина веднага изкрещява: Я спри, дървен философ такъв! Магаре с магаре! Какви са тия българи? Къде си виждал ти българи, че така хубаво и сладко обобщаваш? Като някакъв професор по фолклористика от катедрата по българистика, който току-що сито се е нахранил с мусака! Та нима не е всеки изключителен и различен от всички, че да го слагаш в някаква категория, без въобще да се загледаш внимателно в него? Така ми крещи моето чувство за вина.
Аз съм един типичен български интелигент от началото на ХХІ или на който и да било друг век. Объркан, несмел и пълен с чувство за вина. То не ми дава даже да направя някое и друго обобщение. Знам откъде идва моето чувство за вина. Аз цял живот съм се вслушвал в забележките и в критиките на другите. Цял живот!
Аз и Извънредно простият български народ
И ето, не мога да кажа нещо много важно, защото знам, че ще бъде критикувано ужасно злобно. А са ме учили да се червя от критиките, да ги изслушвам и да се съгласявам с тях. Типично по българо-интелигентски. Не мога да кажа: В България интелигентните хора са научени да се свиват, а простите хора са учени да си правят каквото си искат. Срам ме е, изпитвам чувство за вина да изрека такова мащабно обобщение. Но нищо. Ще го направя.
Ето: В България простият народ живее съвсем различен живот от този на образования и цивилизования народ. И не става въпрос само за чалгата. Става въпрос най-вече за дълбоко интимния душевен живот.
Образованите, интелигентни, цивилизовани и европейски хора в България живеят тревожен, измъчен и тежък душевен живот. Те са научени да бъдат скромни, да бъдат свити и злобно самокритични. И в общи линии са си такива. Като изключим моментите, в които им гръмват бушоните и започват или да се хвалят като луди, или да нападат другите като бесни кучета. Типични компенсаторни реакции на потиснатия човек.
Докато тези, които Иван Вазов нарича Простият български народ, а аз наричам Извънредно простият български народ – са възпитани хем да бъдат общо-взето безцеремонни, хем да не изпитват срам и чувство за вина от нищо. Следвайки това свое възпитание, те наистина са хора без особени ограничения. Успешни хора. И какъв е резултатът от това?
Простакът винаги печели
Интересно – какъв ли би могъл да бъде? Когато на едно състезание се явят двама бегачи, но единият е нахранен и отпочинал, а на другия предварително му счупят единия крак, пък след това го натоварят и с трийсет килограма камъни – не е особено трудно да се познае кой ще стигне първи до финала. Нали така? Естествено в случая двамата бегачи са метафора за простия българин и образования българин. А килограмите товар са именно това чувство за вина.
Ако помислим внимателно, ще открием, че в българския това чувство за вина обикновено се нарича с едни такива благовидни имена: добро възпитание, скромност, политическа коректност, толерантност, отстъпчивост, такт.
И ето: надпреварата към високите места в обществената пирамида е започнала. И ние виждаме, че по високите места са се изкачили тия, които не носят товарите. Тия, които не са със счупени предварително крака. Простаците, казано по-простичко.
Нека не бъда голословен и да дам пример със себе си. Преди дни ми откраднаха всички документи. Аз веднага отидох да си извадя нови. На опашката имаше десетина човека. Изчаках ги, но ме върнаха десетина пъти, защото явно такъв си е редът на чиновниците. Продължих да чакам. Докато чаках, се питах: дали щях да чакам, ако бях фолк звездата Глория? Или Азис? Някой ще ме презре заради това желание да изтъкна себе си. Ще каже: щом си губиш документите, ще чакаш заедно с всички. Е да, де. Аз чаках. Но си мислех в това време: дали ако си загуби документите, и Азис ще чака така?
Когато за не-знам-си-кой път ме пуснаха до светая светих на гишето, дамата-чиновничка направи страховито-многозначителна физиономия и възкликна: Охо, открадната ви е личната карта! Ама вие си губите личната карта вече четвърти път! (И наистина, така си беше, разсеян съм!) Това вече не е чиста работа! Не ви знам, но сигурно не ви е чиста работата!
Дългокос, брадат, презрян
И ми се стори, че потрива ръце. Вижда ме – дългокос, брадат и с шалче на врата – и изпитва ненавист към мене. Каквато, между впрочем, винаги е имало у българите към интелигентите. Пък аз, съвсем по детински, негодуващ и засрамен, казах: Аз, простете ми, но съм носителят на Европейската награда за литература! Как може да подозирате, че си продавам личните карти на мафията? Защото вие явно това мислите...
И тогава дамата-чиновник ме изгледа с онова презрение, с което се убиват недоубитите български интелигенти. Аз приклекнах от този поглед... Но по-страшен беше погледът на Моето Чувство за Вина! То ме погледна с такова отвращение, че потънах на три метра в земята. Изплю се върху мене. Затова, че съм се изпуснал така глупашки. Да се хваля и чрез празни хвалби да търся справедливост. Потънах и май още съм там.
И така. Не знам какво точно да добавя към този мой пример. Може би това, че в цивилизованите страни възпитанието и образованието не правят от умните и образованите скопени срамежливци, а от простите и дивите – нагли господари. Там възпитанието като че ли просто прави хората по-добри един към друг. Но това си е там. Тук не е така.
Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев
Дойче веле
Тези, които Вазов нарича Простият български народ, аз ги наричам Извънредно простият български народ, пише Калин Терзийски. Измъчва го мисълта, че в България простаците са успешни, а хората на духа им гълтат прахоляка.
Никога не съм обичал особено много народопсихологически разсъждения. Тоест – обичам ги. Аз самият много обичам да фабрикувам такива. Но заради втълпеното ми, дълбоко вплетеното в самата ми същност чувство за вина, аз дълбоко се съмнявам в стойността им.
Яж си мусаката и си трай
Започна ли да разсъждавам по този начин („Българите са такива, такива и такива...”) - и чувството ми за вина веднага изкрещява: Я спри, дървен философ такъв! Магаре с магаре! Какви са тия българи? Къде си виждал ти българи, че така хубаво и сладко обобщаваш? Като някакъв професор по фолклористика от катедрата по българистика, който току-що сито се е нахранил с мусака! Та нима не е всеки изключителен и различен от всички, че да го слагаш в някаква категория, без въобще да се загледаш внимателно в него? Така ми крещи моето чувство за вина.
Аз съм един типичен български интелигент от началото на ХХІ или на който и да било друг век. Объркан, несмел и пълен с чувство за вина. То не ми дава даже да направя някое и друго обобщение. Знам откъде идва моето чувство за вина. Аз цял живот съм се вслушвал в забележките и в критиките на другите. Цял живот!
Аз и Извънредно простият български народ
И ето, не мога да кажа нещо много важно, защото знам, че ще бъде критикувано ужасно злобно. А са ме учили да се червя от критиките, да ги изслушвам и да се съгласявам с тях. Типично по българо-интелигентски. Не мога да кажа: В България интелигентните хора са научени да се свиват, а простите хора са учени да си правят каквото си искат. Срам ме е, изпитвам чувство за вина да изрека такова мащабно обобщение. Но нищо. Ще го направя.
Ето: В България простият народ живее съвсем различен живот от този на образования и цивилизования народ. И не става въпрос само за чалгата. Става въпрос най-вече за дълбоко интимния душевен живот.
Образованите, интелигентни, цивилизовани и европейски хора в България живеят тревожен, измъчен и тежък душевен живот. Те са научени да бъдат скромни, да бъдат свити и злобно самокритични. И в общи линии са си такива. Като изключим моментите, в които им гръмват бушоните и започват или да се хвалят като луди, или да нападат другите като бесни кучета. Типични компенсаторни реакции на потиснатия човек.
Докато тези, които Иван Вазов нарича Простият български народ, а аз наричам Извънредно простият български народ – са възпитани хем да бъдат общо-взето безцеремонни, хем да не изпитват срам и чувство за вина от нищо. Следвайки това свое възпитание, те наистина са хора без особени ограничения. Успешни хора. И какъв е резултатът от това?
Простакът винаги печели
Интересно – какъв ли би могъл да бъде? Когато на едно състезание се явят двама бегачи, но единият е нахранен и отпочинал, а на другия предварително му счупят единия крак, пък след това го натоварят и с трийсет килограма камъни – не е особено трудно да се познае кой ще стигне първи до финала. Нали така? Естествено в случая двамата бегачи са метафора за простия българин и образования българин. А килограмите товар са именно това чувство за вина.
Ако помислим внимателно, ще открием, че в българския това чувство за вина обикновено се нарича с едни такива благовидни имена: добро възпитание, скромност, политическа коректност, толерантност, отстъпчивост, такт.
И ето: надпреварата към високите места в обществената пирамида е започнала. И ние виждаме, че по високите места са се изкачили тия, които не носят товарите. Тия, които не са със счупени предварително крака. Простаците, казано по-простичко.
Нека не бъда голословен и да дам пример със себе си. Преди дни ми откраднаха всички документи. Аз веднага отидох да си извадя нови. На опашката имаше десетина човека. Изчаках ги, но ме върнаха десетина пъти, защото явно такъв си е редът на чиновниците. Продължих да чакам. Докато чаках, се питах: дали щях да чакам, ако бях фолк звездата Глория? Или Азис? Някой ще ме презре заради това желание да изтъкна себе си. Ще каже: щом си губиш документите, ще чакаш заедно с всички. Е да, де. Аз чаках. Но си мислех в това време: дали ако си загуби документите, и Азис ще чака така?
Когато за не-знам-си-кой път ме пуснаха до светая светих на гишето, дамата-чиновничка направи страховито-многозначителна физиономия и възкликна: Охо, открадната ви е личната карта! Ама вие си губите личната карта вече четвърти път! (И наистина, така си беше, разсеян съм!) Това вече не е чиста работа! Не ви знам, но сигурно не ви е чиста работата!
Дългокос, брадат, презрян
И ми се стори, че потрива ръце. Вижда ме – дългокос, брадат и с шалче на врата – и изпитва ненавист към мене. Каквато, между впрочем, винаги е имало у българите към интелигентите. Пък аз, съвсем по детински, негодуващ и засрамен, казах: Аз, простете ми, но съм носителят на Европейската награда за литература! Как може да подозирате, че си продавам личните карти на мафията? Защото вие явно това мислите...
И тогава дамата-чиновник ме изгледа с онова презрение, с което се убиват недоубитите български интелигенти. Аз приклекнах от този поглед... Но по-страшен беше погледът на Моето Чувство за Вина! То ме погледна с такова отвращение, че потънах на три метра в земята. Изплю се върху мене. Затова, че съм се изпуснал така глупашки. Да се хваля и чрез празни хвалби да търся справедливост. Потънах и май още съм там.
И така. Не знам какво точно да добавя към този мой пример. Може би това, че в цивилизованите страни възпитанието и образованието не правят от умните и образованите скопени срамежливци, а от простите и дивите – нагли господари. Там възпитанието като че ли просто прави хората по-добри един към друг. Но това си е там. Тук не е така.
Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев
Дойче веле
понеделник, 30 януари 2012 г.
ПОНЯКОГА СЪМ ГОРД…ПОНЯКОГА МЕ Е СРАМ
By Белчо Дончев, януари 30, 2012 0:33
Вчера гледах докуменален филм. Аз съм възрастен човек, само веднъж в живота си съм признавал, на Христо Троански, че две негови книги съм чел с насълзени очи! „Убийствено червено“ и „Кажи кога да умра“.
Снощи гледах филма на Атанас Киряков „Горяни“ с насълзени очи! Насълзени не само от мъка, но и от гордост! Този филм е като да гледаш на живо обесването на Васил Левски! Филм, направен не за да ни заблуди, че сме били някакви си, а да ни сподели, че някога, някъде, някои от нас са били истински! И почти всички тези от нас са били избити хладнокръвно, без никакъв сантимент, комунистът тази дума не я познава, убити са почти всички, но не всички, винаги на този свят остава някой, който е преживял Истината, и е готов да ни разкаже за нея, защото само за това е доживял той до днес – да ни разкаже, да сподели, да изплаче…иначе животът му е пуст, в животът му има само спомени за убити приятели, за предатели, за криминални типове, за простаци узурпирали властта, животът на тези хора е битка единствено за запазване на достойнството, на Човешкото достойнство, на Своето Човешко Достойнство, върху което се крепи крехката човешка цивилизациия, и без което комунетата ни схрускват като варена скаридка преди глътка топла комунистическа бира…
Мили мои братя, аз съм просто един от вас, гледам някакси телевизия, вече не чета вестници,вярно, пиша, почти всяка вечер пиша, но пиша по-скоро писма до себе си, отколкото до вас, не ми е работа да ви ангажирам с простотиите си, и като задавам въпроси, то е не защото очаквам вашите ясни и категорични отговори, а защото знам, договеждам се някакси, и аз не знам как, че единственият, който може да отговори на въпросът е този, който го задава!
Никой умен човек никога не задава въпрос, на който не знае отговора!
Имам голямо желание да си купя диск с филма на Атанас Киряков „Горяни“. Понеже му пропуснах втората част…
***
Обаче току що я гледах, благодарение на приятели.
Мисля си, много е вероятно да се лъжа, но все пак си мисля, че пред мен като човек, и пред нас като нация вече се е изправил фатален като паметникът на съветската армия фалос, пардон, въпрос:
Дали да потърся и намеря своето Българско, Истинско Нацонално Достойнство, това Достойнство, което виждам по родовите снимки от десетилетия преди девети септември, в този филм на Атанас Киряков, дали да се върна там, където ми е мястото, по земите на дедите си, дали да поискам да продължа да съм част от тях, дали да си остана истински българин, обичащ и пазещ българската земя, върху която да живеят и турци, и цигани, и арменци, и евреи, и всякакви други намерили парчето си хляб тук, или…
Или да стана руско мекере, продал и себе си, и бащинията си, и морето си, и планините си на Солнцевската московска мафиотска групировка, или на някоя друга, например Екатеринбургската, то има ли значение на коя КГБ бригада се продаваш, важно е да ти плащат добре, а те плащат, или ако не плащат – убиват!
***
На мен ми е лесно! Хвърлям мислите и въпросите си във времето и пространството, истината е, че не чакам отговор на тях, но съм наистина щастлив, като го получа, утре ще ме натисне фатално следващият въпрос, който не може би, ами направо ще прилича на вчерашния, сиреч, и аз се въртя в кръг, между въпроси, на които никой не отговаря и отговори, които си давам само аз, сиреч грешни…но нека този от вас, който не е грешен, пръв да хвърли камък върху мен…
Вчера гледах докуменален филм. Аз съм възрастен човек, само веднъж в живота си съм признавал, на Христо Троански, че две негови книги съм чел с насълзени очи! „Убийствено червено“ и „Кажи кога да умра“.
Снощи гледах филма на Атанас Киряков „Горяни“ с насълзени очи! Насълзени не само от мъка, но и от гордост! Този филм е като да гледаш на живо обесването на Васил Левски! Филм, направен не за да ни заблуди, че сме били някакви си, а да ни сподели, че някога, някъде, някои от нас са били истински! И почти всички тези от нас са били избити хладнокръвно, без никакъв сантимент, комунистът тази дума не я познава, убити са почти всички, но не всички, винаги на този свят остава някой, който е преживял Истината, и е готов да ни разкаже за нея, защото само за това е доживял той до днес – да ни разкаже, да сподели, да изплаче…иначе животът му е пуст, в животът му има само спомени за убити приятели, за предатели, за криминални типове, за простаци узурпирали властта, животът на тези хора е битка единствено за запазване на достойнството, на Човешкото достойнство, на Своето Човешко Достойнство, върху което се крепи крехката човешка цивилизациия, и без което комунетата ни схрускват като варена скаридка преди глътка топла комунистическа бира…
Мили мои братя, аз съм просто един от вас, гледам някакси телевизия, вече не чета вестници,вярно, пиша, почти всяка вечер пиша, но пиша по-скоро писма до себе си, отколкото до вас, не ми е работа да ви ангажирам с простотиите си, и като задавам въпроси, то е не защото очаквам вашите ясни и категорични отговори, а защото знам, договеждам се някакси, и аз не знам как, че единственият, който може да отговори на въпросът е този, който го задава!
Никой умен човек никога не задава въпрос, на който не знае отговора!
Имам голямо желание да си купя диск с филма на Атанас Киряков „Горяни“. Понеже му пропуснах втората част…
***
Обаче току що я гледах, благодарение на приятели.
Мисля си, много е вероятно да се лъжа, но все пак си мисля, че пред мен като човек, и пред нас като нация вече се е изправил фатален като паметникът на съветската армия фалос, пардон, въпрос:
Дали да потърся и намеря своето Българско, Истинско Нацонално Достойнство, това Достойнство, което виждам по родовите снимки от десетилетия преди девети септември, в този филм на Атанас Киряков, дали да се върна там, където ми е мястото, по земите на дедите си, дали да поискам да продължа да съм част от тях, дали да си остана истински българин, обичащ и пазещ българската земя, върху която да живеят и турци, и цигани, и арменци, и евреи, и всякакви други намерили парчето си хляб тук, или…
Или да стана руско мекере, продал и себе си, и бащинията си, и морето си, и планините си на Солнцевската московска мафиотска групировка, или на някоя друга, например Екатеринбургската, то има ли значение на коя КГБ бригада се продаваш, важно е да ти плащат добре, а те плащат, или ако не плащат – убиват!
***
На мен ми е лесно! Хвърлям мислите и въпросите си във времето и пространството, истината е, че не чакам отговор на тях, но съм наистина щастлив, като го получа, утре ще ме натисне фатално следващият въпрос, който не може би, ами направо ще прилича на вчерашния, сиреч, и аз се въртя в кръг, между въпроси, на които никой не отговаря и отговори, които си давам само аз, сиреч грешни…но нека този от вас, който не е грешен, пръв да хвърли камък върху мен…
петък, 27 януари 2012 г.
понеделник, 23 януари 2012 г.
Новият президент да се противопостави на полицейското насилие - автор:Иво Беров
- Аз не искам да бъда президент на държава в която полицаи безнаказано тъпчат, бият и ритат безпомощни хора. Аз не искам да бъда президент на държава, в която полицаи безнаказано принуждават жени по бельо да мръзнат с часове на открито при минусови темперетури. Българската полиция не е ГЕСТАПО. Затова настоявам виновните да бъдат наказани.
Не каза Росен Плевнелиев. А тъкмо това трябваше да каже.
Хайде, може би не трябваше да го казва вчера. Нали вчера беше зает с тържества в които участвА с вдъхновението на читалищен самодеец. Може да не го каже и днес. Защото, примерно, е зает с подготовката на изказването си.
Утре, обаче, трябва да го каже.
Защото това му е работата.
Цяло десетилетие умниците на държавата спорят какво точно е работата на президента. И тъй като тая работа все си остава не съвсем изяснена, някои президенти сами си я изясняват и съчиняват.
Първанов, например си измисли, че е социален президент. Макар че не се разбра какво точно му е социалното. Нито президентското впрочем.
А то тия наглед сложни въпроси си имат понякога съвсем прости отговори. Отговор, които някак се налагат от само себе си. Ако някои се досети за тях.
Президентът представлява нацията.
Президентът отстоява изконни човешки и граждански ценности.
Като представител на нацията Плевнелиев трябва да защити достойнството на България като правова държава, която спазва човешките права. Като защитник на изконни човешки и граждански ценности Плевнелиев трябва да се противопостави на полицейския произвол.
Ще го направи ли ?
Ще си свърши работата ?
Ще бъде ли президент. Или ще си остане човек на Бойко. Читалищен самодеец.
До края на седмицата отговорите ще станат ясни.
Не каза Росен Плевнелиев. А тъкмо това трябваше да каже.
Хайде, може би не трябваше да го казва вчера. Нали вчера беше зает с тържества в които участвА с вдъхновението на читалищен самодеец. Може да не го каже и днес. Защото, примерно, е зает с подготовката на изказването си.
Утре, обаче, трябва да го каже.
Защото това му е работата.
Цяло десетилетие умниците на държавата спорят какво точно е работата на президента. И тъй като тая работа все си остава не съвсем изяснена, някои президенти сами си я изясняват и съчиняват.
Първанов, например си измисли, че е социален президент. Макар че не се разбра какво точно му е социалното. Нито президентското впрочем.
А то тия наглед сложни въпроси си имат понякога съвсем прости отговори. Отговор, които някак се налагат от само себе си. Ако някои се досети за тях.
Президентът представлява нацията.
Президентът отстоява изконни човешки и граждански ценности.
Като представител на нацията Плевнелиев трябва да защити достойнството на България като правова държава, която спазва човешките права. Като защитник на изконни човешки и граждански ценности Плевнелиев трябва да се противопостави на полицейския произвол.
Ще го направи ли ?
Ще си свърши работата ?
Ще бъде ли президент. Или ще си остане човек на Бойко. Читалищен самодеец.
До края на седмицата отговорите ще станат ясни.
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
Нина Денева
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:
а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;
б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.
Забележка:Та как се е усмилил др.Димитров да пише на Сталин!Но др.Сталин не забравя-Гошо талпата умира с помоща на съветските другари в Барвиха-СССР.А Г.Димитров колко хора е предал и ликвидирани от съв.товаришчи не се знае и до днес.
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:
а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;
б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.
Забележка:Та как се е усмилил др.Димитров да пише на Сталин!Но др.Сталин не забравя-Гошо талпата умира с помоща на съветските другари в Барвиха-СССР.А Г.Димитров колко хора е предал и ликвидирани от съв.товаришчи не се знае и до днес.
Иван Костов: Ние сме поданици на милиционерска държава
в-к Преса
Дата: Понеделник 23 Януари, 2012 09:40:54
За новия президент, жестовете към Русия и диктата на монополите с бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов разговаря Николай СТОЯНОВ
Г-н Костов, вчера новият президент Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков" 2. Дали това е позитивен сигнал за ново начало, или избираме поредния държавна глава без особени надежди за промяна?
- Зависи от президента и неговия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обществото, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално отпускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия президент да оправдае очакванията.
Какво не може да е той, за съжаление - не може да е икономически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и катастрофира във всички свои напъни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не прави това. Просто да поеме своята роля - на човека, който представлява нацията.
Първите заявки на новия президент обаче са точно такива - че ще бъде икономически президент. Президентът ще се разочарова. Няма как да бъде.
А смятате ли, че битката му за връщане на посланиците с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта между външния министър Николай Младенов и премиера, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?
- Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете страни, от президента и от правителството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.
Само че очевидно у премиера липсва воля да се откаже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.
При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.
Като сме на президентска вълна, връщането на Първанов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?
- Не, няма. Той няма свои идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изцяло позициите на бившата комунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, бившите комунисти, които бяха категорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натовариха с ролята да превърне България в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.
Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реализира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните противници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Оттогава Първанов няма нови идеи.
Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днешния момент, не е показал дълбоко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната политика. Така че с какви идеи наистина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция? Извън президентската тема аз си спомням една ваша реплика преди време: „Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта разполага с всички инструменти, за да я смачка". Това беше по времето, когато се борехте с „Мултигруп". Петнайсет години по-късно на какво сме свидетели? Дали държавата успя да спечели битката, или мафията се пребори с държавата?
- Това е постоянна конфронтация. Един път печели едната страна, друг път - другата. Когато има колеблива воля на държавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сферата на заобикаляне на законите, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.
Мафията къса от обществото своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.
Дали не живеем в парадоксална ситуация - всички говорят за полицейска държава, всички говорят за засилване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?
- Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън правилата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент - месеци след отвличането на Мирослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудването на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от морална и от обществена гледнаточка върху семейството? Това е трайна практика на милиционерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гърба ни такива обвинения. Отношението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е средата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злокачествена ситуация, която характеризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.
Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, което се случва в парламента с независимите депутати и субсидиите?
- Разбира се.
Директно купуване на депутати? Не е ли подсъдно?
- Говорим за официалнанагла покупка на гласове,която е осъдителна по закон, когато гласовете са на гражданите. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.
Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на парламента - пактът „Дянков" и споразумението „Евро плюс". И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говорите от парламентарната трибуна по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.
В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява позиции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.
Вие конкретно водихте няколко битки - срещу монополите, срещу АЕЦ „Белене" и срещу „Бургас - Александруполис". Засега сте спечелили една - за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?
- Всичко зависи от способността ни да предизвикаме действия от страна на управляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на властта зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.
Това по отношение на„Белене". По-нататък кабинетът със сигурност ще разбере, че политиката в областта на монополите е прокризисна. Тя унищожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създават заетост, а другата третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко монопола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.
Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?
- Безспорно е концесия на Русия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да разберем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обречена позицията на България с това правителство пред руските интереси.
Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спасяването на еврото?
- Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза „не". Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се проследи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.
Дата: Понеделник 23 Януари, 2012 09:40:54
За новия президент, жестовете към Русия и диктата на монополите с бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов разговаря Николай СТОЯНОВ
Г-н Костов, вчера новият президент Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков" 2. Дали това е позитивен сигнал за ново начало, или избираме поредния държавна глава без особени надежди за промяна?
- Зависи от президента и неговия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обществото, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално отпускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия президент да оправдае очакванията.
Какво не може да е той, за съжаление - не може да е икономически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и катастрофира във всички свои напъни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не прави това. Просто да поеме своята роля - на човека, който представлява нацията.
Първите заявки на новия президент обаче са точно такива - че ще бъде икономически президент. Президентът ще се разочарова. Няма как да бъде.
А смятате ли, че битката му за връщане на посланиците с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта между външния министър Николай Младенов и премиера, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?
- Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете страни, от президента и от правителството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.
Само че очевидно у премиера липсва воля да се откаже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.
При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.
Като сме на президентска вълна, връщането на Първанов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?
- Не, няма. Той няма свои идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изцяло позициите на бившата комунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, бившите комунисти, които бяха категорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натовариха с ролята да превърне България в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.
Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реализира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните противници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Оттогава Първанов няма нови идеи.
Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днешния момент, не е показал дълбоко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната политика. Така че с какви идеи наистина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция? Извън президентската тема аз си спомням една ваша реплика преди време: „Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта разполага с всички инструменти, за да я смачка". Това беше по времето, когато се борехте с „Мултигруп". Петнайсет години по-късно на какво сме свидетели? Дали държавата успя да спечели битката, или мафията се пребори с държавата?
- Това е постоянна конфронтация. Един път печели едната страна, друг път - другата. Когато има колеблива воля на държавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сферата на заобикаляне на законите, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.
Мафията къса от обществото своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.
Дали не живеем в парадоксална ситуация - всички говорят за полицейска държава, всички говорят за засилване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?
- Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън правилата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент - месеци след отвличането на Мирослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудването на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от морална и от обществена гледнаточка върху семейството? Това е трайна практика на милиционерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гърба ни такива обвинения. Отношението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е средата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злокачествена ситуация, която характеризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.
Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, което се случва в парламента с независимите депутати и субсидиите?
- Разбира се.
Директно купуване на депутати? Не е ли подсъдно?
- Говорим за официалнанагла покупка на гласове,която е осъдителна по закон, когато гласовете са на гражданите. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.
Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на парламента - пактът „Дянков" и споразумението „Евро плюс". И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говорите от парламентарната трибуна по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.
В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява позиции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.
Вие конкретно водихте няколко битки - срещу монополите, срещу АЕЦ „Белене" и срещу „Бургас - Александруполис". Засега сте спечелили една - за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?
- Всичко зависи от способността ни да предизвикаме действия от страна на управляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на властта зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.
Това по отношение на„Белене". По-нататък кабинетът със сигурност ще разбере, че политиката в областта на монополите е прокризисна. Тя унищожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създават заетост, а другата третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко монопола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.
Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?
- Безспорно е концесия на Русия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да разберем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обречена позицията на България с това правителство пред руските интереси.
Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спасяването на еврото?
- Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза „не". Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се проследи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.
неделя, 22 януари 2012 г.
ПИСМО В ПИСМОТО от Атанас Ганчев на 22 януари 2012 г. в 17:23
ПИСМО В ПИСМОТО
от Атанас Ганчев на 22 януари 2012 г. в 17:23
ИЛИ ОШЕ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ДЕМОНИЯТА И ВЪЗТОРЗИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
По повод четиредесет дни от смъртта на Цончо Родев
и сто и тридесет години от рождението на Теодор Траянов
Уважаеми г-н Вълев,
Исках да Ви напиша настоящето писмо още когато публикувахте писмото на варненския поет, публицист и преводач Тихомир Йорданов и краткия си отговор/Искам да бъда. българовед/ Повод за писмото на г-н Йорданов станаха думите на признателност към творческото дело на Цончо Родев,
всъщност прощални слова за последния значим историчиски белетрист в нашата литература.
Не го сторих тогава, защото не бяха изминали девет дена от смъртта на автора на "Тътени"
и "Изпитание", и който за разлика от мнозина свои днешни събратя по перо, творчески мълча в последните двадесет години от дългия живот, с който го бе дарила Съдбата. Не го сторих, защото традицията Българска повелява през този дни не се говори за отишлия си от нас,защото душата му все още е скръбна и блуждаеща, а до четиридесетия ден броди около нас и тревожно подготвя Пътя си към Вечността. Днес, в навачерието на помена за четиридесетте дни, който по неведомите пътища на Съдбата съвпадна и със сто и тридесет годишнината от рождението на автора на "Български балади" и "Освободеният човек", но и "Пантеон" , Теодор Траянов, пиша онези редове, които наченах тогава и довършвам днес.
Тъжна, но и величава е историята на новата българска литература/от Освобождението през 1878 год. до днес/. Тъжна с противоборствата, вътрешните крамоли и най-вече противопоставяния: стари и млади, традиционалисти и модернисти, десни и леви, социалистически реалисти и гнили декаденти и пр.пр.Пълна е с подли убийства: Светослав Миларов, Стефан Стамболов, Алеко Константинов, Гео Милев, Христо Ясенов, Тодор Страшимиров, Никола Вапцаров,Иван Хаджийски, Райко Алексиев, Георги Марков, със самоубийства:Димитър Бояджиев, Николай Ракитин, Христо Банковски, Йордан Кръчмаров и още колко и колко още, пълна е с изгнаничества:Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, Асен Цанков, Георги Марков, пълна е с предателства и омраза/онези октомврийски дни на 1944 -а, когато новият, "пролетарски" УС на СБП, под ръководството на Орлин Василев, Младен Исаев и др. отговорни другари, изхвърля от редиците си 105 -има от най-видните си членове, заради" реакционните "им възгледи, между които Димитър Талев,Фани Попова-Мутафова, Жана Николова, Владимир Полянов и пр.пр./
Но тази литература помни и чисти приятелства и протегнати ръце към по-младите/Теодор Траянов и Иван Пейчев, Антон Страшимиров и Христо Ясенов, Константин Гълъбов и Атанас Далчев и още...още/, тя пази спомена за самоотвержени войни и литературни задруги/д-р Кръстю Кръстев и "Мисъл",Владимир Василев и "Златорогъ", Иван Радославов и " Хиперион", Димитър Михалчев и "Българска мисъл",литературните кръжци "Стрелец" и "Отец Паисий" и още....Тя познава и онази върховна, почти неземна любов: Мара Белчева и Пенчо Славейков, Люба Касърова/Яна Язова/ и проф.Александър Балабанов, Вера Балабанова и Теодор Траянов,Жана Николова и проф.Константин Гълъбов,Мария и Владимир Полянови,Мария и Найден Шейтанови...Но тя съхранява в своите летописи и онова, крайното, типично българско противопоставяне:на официози , блюдолизци на всяка една власт и и неприсобленци, бедни, но горди духом творци.......
Българската литература.Тя помни!
ЕДНО ПИСМО НА Д-Р ЯНКО ЯНЕВ ДО ТЕОДОР ТРАЯНОВ
Драги Траянов,
Празнуваш шейсет годишния си рожден ден:-юбилей? Или празник на усамотението? Или поклон на един народ пред заклинателя на митически сили?
Ти не си вече "книжовник", "писател", залутан из нашите софийски улици, по които още личат следите на отритнати и прокълнати поети, чийто последен спътник си ти.Витоша те обгръща в сянката си и те извежда отвън онова, което като облак облича живота или то озарява за миг.
Помниш ли? Преди двадесет години, в София, упоени от видения и символи, ние говорехме цели нощи за романтика, за копнежи и - за Хьолдерлин.Бури отбрулиха от тогава много надежди. Едно остана:- духът, обречен да върши магии с живота, да играе с вечността на временното. Остана и твоят образ, невидимият рицар, който подобно тракийският конник в старите релефи, блуждае безутешен из равнините, закрилян от Тангра. Бъди спокоен. Ти нямаш нужда от утехата на утешимите. Твоят жречески дух е запален от Боговете.
Иде друг свят: той ще се кълне в пламъка на живота. И тогава песните ти ще станат молитва на свободните.
Ние, които, макар и угнетени от навъсеното небе на Балкана, играехме с мечти, гадаехме, заменяйки битието с музика,- останахме всеки случай верни на първородния копнеж на български дух : да запази своя ударен ритъм и радостта на трагичното си прояснение.Кой ще каже, че ние бяхме тогава само деца, а не и предвестници? Ние вървяхме по истинския път, по урвите на един свят, който беше само едно видение и който днес добива своя видим образ. Че в нас бликаше честа, езическа кръв: това беше силата ни. Тази сила днес се пробужда в душата на много народи. Тя избликва и в душата на нашия народ - в тъмните му дълбочини, в бездната, която облъхваше някога и челото на българските ханове. Затова никой не може да оспорва или да скъса връзката ни с новия свят, който - каквото и да стане- ще запали слънцето си над развалините на настоящето и ще озари също така и върховете на нашите планини от Дунав до Егея.
Бъди здрав, велики Тодоре!
Янко Янев
Берлин,март 1942 год......"
Какво благоволение на по- младия творец пред доаена на поетическите видения.
Но и каква жестока човешка орис за двамата от най-забележителните ни творци.?...След три години, зимата на 1945 година - в средата на месец януари умира, след като преди това е захвърлен върху въглищата в мазето на тогавашната Държавна Сигурност, Теодор Траянов, а месец по-късно , в нощта на 13 срещу 14 февруари загива заедно с тридесет и пет невинни граждани на Дрезден, жертви на жестоката бомбардировка над града , извършена от Съюзническите войски/полицейска справка № 434/06.08.1946 год., както и смъртен акт , с който се удостоверява смъртта на български доцент по философия,/ любезно предоставени ни в края на 2002 год. от тогавашния кмет на Дрезден, г-н Инголф Росберг.
Всеки роден от майка човек има свещенното право на:семейство, младост, идеи, род, родина, мечти и самоопределение. Цончо Родев, както и плеадата български писатели се роди и живя като горд Българин.
Почивай в мир и във Вечността, Творецо!
22.01.2012 год.
гр.Русе
от Атанас Ганчев на 22 януари 2012 г. в 17:23
ИЛИ ОШЕ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ДЕМОНИЯТА И ВЪЗТОРЗИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
По повод четиредесет дни от смъртта на Цончо Родев
и сто и тридесет години от рождението на Теодор Траянов
Уважаеми г-н Вълев,
Исках да Ви напиша настоящето писмо още когато публикувахте писмото на варненския поет, публицист и преводач Тихомир Йорданов и краткия си отговор/Искам да бъда. българовед/ Повод за писмото на г-н Йорданов станаха думите на признателност към творческото дело на Цончо Родев,
всъщност прощални слова за последния значим историчиски белетрист в нашата литература.
Не го сторих тогава, защото не бяха изминали девет дена от смъртта на автора на "Тътени"
и "Изпитание", и който за разлика от мнозина свои днешни събратя по перо, творчески мълча в последните двадесет години от дългия живот, с който го бе дарила Съдбата. Не го сторих, защото традицията Българска повелява през този дни не се говори за отишлия си от нас,защото душата му все още е скръбна и блуждаеща, а до четиридесетия ден броди около нас и тревожно подготвя Пътя си към Вечността. Днес, в навачерието на помена за четиридесетте дни, който по неведомите пътища на Съдбата съвпадна и със сто и тридесет годишнината от рождението на автора на "Български балади" и "Освободеният човек", но и "Пантеон" , Теодор Траянов, пиша онези редове, които наченах тогава и довършвам днес.
Тъжна, но и величава е историята на новата българска литература/от Освобождението през 1878 год. до днес/. Тъжна с противоборствата, вътрешните крамоли и най-вече противопоставяния: стари и млади, традиционалисти и модернисти, десни и леви, социалистически реалисти и гнили декаденти и пр.пр.Пълна е с подли убийства: Светослав Миларов, Стефан Стамболов, Алеко Константинов, Гео Милев, Христо Ясенов, Тодор Страшимиров, Никола Вапцаров,Иван Хаджийски, Райко Алексиев, Георги Марков, със самоубийства:Димитър Бояджиев, Николай Ракитин, Христо Банковски, Йордан Кръчмаров и още колко и колко още, пълна е с изгнаничества:Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, Асен Цанков, Георги Марков, пълна е с предателства и омраза/онези октомврийски дни на 1944 -а, когато новият, "пролетарски" УС на СБП, под ръководството на Орлин Василев, Младен Исаев и др. отговорни другари, изхвърля от редиците си 105 -има от най-видните си членове, заради" реакционните "им възгледи, между които Димитър Талев,Фани Попова-Мутафова, Жана Николова, Владимир Полянов и пр.пр./
Но тази литература помни и чисти приятелства и протегнати ръце към по-младите/Теодор Траянов и Иван Пейчев, Антон Страшимиров и Христо Ясенов, Константин Гълъбов и Атанас Далчев и още...още/, тя пази спомена за самоотвержени войни и литературни задруги/д-р Кръстю Кръстев и "Мисъл",Владимир Василев и "Златорогъ", Иван Радославов и " Хиперион", Димитър Михалчев и "Българска мисъл",литературните кръжци "Стрелец" и "Отец Паисий" и още....Тя познава и онази върховна, почти неземна любов: Мара Белчева и Пенчо Славейков, Люба Касърова/Яна Язова/ и проф.Александър Балабанов, Вера Балабанова и Теодор Траянов,Жана Николова и проф.Константин Гълъбов,Мария и Владимир Полянови,Мария и Найден Шейтанови...Но тя съхранява в своите летописи и онова, крайното, типично българско противопоставяне:на официози , блюдолизци на всяка една власт и и неприсобленци, бедни, но горди духом творци.......
Българската литература.Тя помни!
ЕДНО ПИСМО НА Д-Р ЯНКО ЯНЕВ ДО ТЕОДОР ТРАЯНОВ
Драги Траянов,
Празнуваш шейсет годишния си рожден ден:-юбилей? Или празник на усамотението? Или поклон на един народ пред заклинателя на митически сили?
Ти не си вече "книжовник", "писател", залутан из нашите софийски улици, по които още личат следите на отритнати и прокълнати поети, чийто последен спътник си ти.Витоша те обгръща в сянката си и те извежда отвън онова, което като облак облича живота или то озарява за миг.
Помниш ли? Преди двадесет години, в София, упоени от видения и символи, ние говорехме цели нощи за романтика, за копнежи и - за Хьолдерлин.Бури отбрулиха от тогава много надежди. Едно остана:- духът, обречен да върши магии с живота, да играе с вечността на временното. Остана и твоят образ, невидимият рицар, който подобно тракийският конник в старите релефи, блуждае безутешен из равнините, закрилян от Тангра. Бъди спокоен. Ти нямаш нужда от утехата на утешимите. Твоят жречески дух е запален от Боговете.
Иде друг свят: той ще се кълне в пламъка на живота. И тогава песните ти ще станат молитва на свободните.
Ние, които, макар и угнетени от навъсеното небе на Балкана, играехме с мечти, гадаехме, заменяйки битието с музика,- останахме всеки случай верни на първородния копнеж на български дух : да запази своя ударен ритъм и радостта на трагичното си прояснение.Кой ще каже, че ние бяхме тогава само деца, а не и предвестници? Ние вървяхме по истинския път, по урвите на един свят, който беше само едно видение и който днес добива своя видим образ. Че в нас бликаше честа, езическа кръв: това беше силата ни. Тази сила днес се пробужда в душата на много народи. Тя избликва и в душата на нашия народ - в тъмните му дълбочини, в бездната, която облъхваше някога и челото на българските ханове. Затова никой не може да оспорва или да скъса връзката ни с новия свят, който - каквото и да стане- ще запали слънцето си над развалините на настоящето и ще озари също така и върховете на нашите планини от Дунав до Егея.
Бъди здрав, велики Тодоре!
Янко Янев
Берлин,март 1942 год......"
Какво благоволение на по- младия творец пред доаена на поетическите видения.
Но и каква жестока човешка орис за двамата от най-забележителните ни творци.?...След три години, зимата на 1945 година - в средата на месец януари умира, след като преди това е захвърлен върху въглищата в мазето на тогавашната Държавна Сигурност, Теодор Траянов, а месец по-късно , в нощта на 13 срещу 14 февруари загива заедно с тридесет и пет невинни граждани на Дрезден, жертви на жестоката бомбардировка над града , извършена от Съюзническите войски/полицейска справка № 434/06.08.1946 год., както и смъртен акт , с който се удостоверява смъртта на български доцент по философия,/ любезно предоставени ни в края на 2002 год. от тогавашния кмет на Дрезден, г-н Инголф Росберг.
Всеки роден от майка човек има свещенното право на:семейство, младост, идеи, род, родина, мечти и самоопределение. Цончо Родев, както и плеадата български писатели се роди и живя като горд Българин.
Почивай в мир и във Вечността, Творецо!
22.01.2012 год.
гр.Русе
петък, 20 януари 2012 г.
събота, 14 януари 2012 г.
четвъртък, 12 януари 2012 г.
Не, този човек не е нравствен изверг-Иво Беров
Този човек пожали не убитото момиче, а полицейското куче
Бойко Борисов : „Кучето свърши много работа. Заслужава и то, както разбира се и всички, награда".
Не, този човек не е нравствен изверг.
Той е по-скоро нравствено джудже. Нещо като емоционален трол.
Емоционален аутист. Той е с чувствителността на шестгодишно дете, на което все още никой не е обяснил кое е добро и кое зло.
Когато човек се сблъска със смъртта на младо момиче той първо жали момичето.
После жали родителите и близките му.
После мисли върху причините за смъртта му.
После преценява как би могъл да отстрани тези причини, ако отговаря за престъпността в една държава.
Бойко Борисов, обаче, явно не е човек. Може би е свръхчовек. Поне за някой.
За убитото момиче той не отрони и дума за съжаление.
Нито изказа съчувствие към родителите и близките му. Тъкмо обратното. Започна да ги укорява за нещо си там. Затова че се усъмнили в работата на любимия му министър Цветанов.
За причините на битовата престъпност и за това, че хората не вярват на полицията той не помисли. Не се досети да помисли.
Сети се за кучето.
Пожали кучето.
Похвали кучето.
И каза, че кучето трябва да бъде възнаградено с пържоли.
Да жалиш едно полицейски куче, да му поръчваш пържоли, се правиш на тарикат, отворко и умник и да се хвалиш пред разтворения гроб на младо момиче ?
А може би все пак този човек е нравствен урод…
Бойко Борисов : „Кучето свърши много работа. Заслужава и то, както разбира се и всички, награда".
Не, този човек не е нравствен изверг.
Той е по-скоро нравствено джудже. Нещо като емоционален трол.
Емоционален аутист. Той е с чувствителността на шестгодишно дете, на което все още никой не е обяснил кое е добро и кое зло.
Когато човек се сблъска със смъртта на младо момиче той първо жали момичето.
После жали родителите и близките му.
После мисли върху причините за смъртта му.
После преценява как би могъл да отстрани тези причини, ако отговаря за престъпността в една държава.
Бойко Борисов, обаче, явно не е човек. Може би е свръхчовек. Поне за някой.
За убитото момиче той не отрони и дума за съжаление.
Нито изказа съчувствие към родителите и близките му. Тъкмо обратното. Започна да ги укорява за нещо си там. Затова че се усъмнили в работата на любимия му министър Цветанов.
За причините на битовата престъпност и за това, че хората не вярват на полицията той не помисли. Не се досети да помисли.
Сети се за кучето.
Пожали кучето.
Похвали кучето.
И каза, че кучето трябва да бъде възнаградено с пържоли.
Да жалиш едно полицейски куче, да му поръчваш пържоли, се правиш на тарикат, отворко и умник и да се хвалиш пред разтворения гроб на младо момиче ?
А може би все пак този човек е нравствен урод…
четвъртък, 5 януари 2012 г.
сряда, 4 януари 2012 г.
Стабилни сме в мизерията, нали, г-н премиер?
4 януари 2012 16:23 | Тодор Пройчев |
Ако ще още 100 пъти да фалират, гърците не могат да изравнят прага на бедността си с българския
Министър-председателят Бойко Борисов пожела на всички българи в новата 2012 година да са живи и здрави, защото имало доста трудности, с които трябвало да се справим. Значи, така – има трудности, но иначе сме много стабилни. Финансово, де… Нали така се хвали през цялата 2011-а година Борисов и дори ни сочи за пример на останалите от Клуба на богатите, т.е. на Европейския съюз. И още – през цялата 2011-а премиерът здраво ни плашеше с примера на Гърция – щото там не били стабилни (финансово, де) и хората излезли по улиците. Подпалили си били държавата, а у нас всичко си било кротко и мирно! Т.е., май, нещо си благоденстваме, ние, българите. А, да не забравя – и кредитните рейтинги на държавата никой не смеел да ги пипа…
Сега гърците ги чакала страшна мизерия. Над 20% от населението било заплашено от бедност, предупреждава днес гръцката статистическа агенция Елстат. Според доклада финансовата граница на бедността е 7178 евро на човек годишно. Само за сравнение – в крайно стабилната България през 2011 година прагът на бедност е бил около 6400 лева на човек. Та, значи – 6400 лева срещу 7100 евро или почти 14 000 лева… По-нататък сметките си ги правете сами. Според мен обаче излиза, че ако в Гърция от бедност са заплашени една пета от хората, у нас почти целият народ си живее адски стабилно под гръцкия праг на бедността. Толкова сме стабилни, че още 100 пъти гърците да фалират пак не могат да ни стигнат в мизерията. Та, с какво ни плашите, г-н премиер?
Ако ще още 100 пъти да фалират, гърците не могат да изравнят прага на бедността си с българския
Министър-председателят Бойко Борисов пожела на всички българи в новата 2012 година да са живи и здрави, защото имало доста трудности, с които трябвало да се справим. Значи, така – има трудности, но иначе сме много стабилни. Финансово, де… Нали така се хвали през цялата 2011-а година Борисов и дори ни сочи за пример на останалите от Клуба на богатите, т.е. на Европейския съюз. И още – през цялата 2011-а премиерът здраво ни плашеше с примера на Гърция – щото там не били стабилни (финансово, де) и хората излезли по улиците. Подпалили си били държавата, а у нас всичко си било кротко и мирно! Т.е., май, нещо си благоденстваме, ние, българите. А, да не забравя – и кредитните рейтинги на държавата никой не смеел да ги пипа…
Сега гърците ги чакала страшна мизерия. Над 20% от населението било заплашено от бедност, предупреждава днес гръцката статистическа агенция Елстат. Според доклада финансовата граница на бедността е 7178 евро на човек годишно. Само за сравнение – в крайно стабилната България през 2011 година прагът на бедност е бил около 6400 лева на човек. Та, значи – 6400 лева срещу 7100 евро или почти 14 000 лева… По-нататък сметките си ги правете сами. Според мен обаче излиза, че ако в Гърция от бедност са заплашени една пета от хората, у нас почти целият народ си живее адски стабилно под гръцкия праг на бедността. Толкова сме стабилни, че още 100 пъти гърците да фалират пак не могат да ни стигнат в мизерията. Та, с какво ни плашите, г-н премиер?
Камерън към Меркел: „Моля, не ми давайте за пример българите!“
03 вторник яну 2012
В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:
“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се панкиьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум, опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“
За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?
Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.
Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява с все по-тъмни краски.
И още - Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела гтоляма част от трудосопособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?
Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?
Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.
Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единственно за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато малдежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.
Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня - Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.
Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.
Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?
Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“
В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:
“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се панкиьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особенно ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум, опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“
За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?
Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.
Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява с все по-тъмни краски.
И още - Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела гтоляма част от трудосопособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?
Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?
Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.
Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единственно за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато малдежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.
Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня - Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.
Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.
Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?
Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“
понеделник, 2 януари 2012 г.
неделя, 1 януари 2012 г.
Бойко успя да обърка работите в държавата ни дотам, че пак само Костов може да ги оправи -Ангел Грънчаров
Във Фейсбук на едно място се започна интересна дискусия във връзка с декомунизационните мерки на унгарското правителство. Който иска, нека да иде там и да прочете дискусията в нейната пълнота, аз тук ще публикувам главното според мен. Както е обичай у нас, когато стане дума за политика, винаги разговора опира до Костов; ето, и той път стана така; един активен фейсбуков (или фейсбучен) деятел, г-н Георги Кокеров, рече ето това, и то в един библейски възвишен стил:
… Ако Иван Костов беше казал на българите за трудностите в управлението си щеше да бъде разбран и тогава историята на Бьлгария щеше да е друга. Той не направи това и историята е известна. Днес неизвестностите пред България са още повече. Сега според мен „От нийде надежда взорът не види“…
Тогава на моя милост се наложи реагира, щото не ми се нравят тия прекалено черни прогнози за бъдещето, а пък бъдещето, знайно е, няма как да е бляскаво, ако не сме си разчистили сметките с миналото, т.е. ако не сме го проумели и ако продължаваме да нехаем за неговата истина; ето затова написах там следната реплика:
Г-н Кокеров явно е привърженик на популярната теория, натрапена на българите от ченгетата на ДС като Кеворкян, Т.Тошев и компания, според която Иван Костов е виновен за абсолютно всичко; по тая логика не друг, а тъкмо Костов е виновен дори и за това, че Б.Борисов не само нищо не прави в тая посока, но и нищо няма да направи, по простата причина, че самият той е бил комунист…
Георги Кокеров ми отвърна ето как:
Г-н Грънчаров, не слушам никой и никой не може да ми влияе и да измени мнението ми. Иван Костов не стигна до края в своя звезден час. Или се уплаши, или му свиха юздите и го озаптиха. Когато беше на ход не игра до края. Сега е твърде късно и за другите. Най-малко мога да се влияя от парвенюта като Кеворкян и Т.Тошев. В бъдеще комунизмът в Бьлгария може да бъде победен и изхвьрлен само с инструментите и средствата на морала. Но в днешна България без собственици това е невъзможно.
Тая сутрин, ставайки след новогодишната нощ – моя милост спи малко, три-четири часа са ми предостатъчни да се наспя – рекох да направя първия си политически коментар за 2012 година именно във Фейсбук; ето какво написах там:
Не знам защо и тоя разговор пак опря до Костов; винаги става така; не мога да кажа защо, но явно има защо; и то е твърде съществено; Костов, дали харесва някому или не му харесва, въпреки всичко играе ключова роля в българската политика и досега, пък и за в бъдеще. Не съм ничий адвокат, но във връзка със становището на г-н Кокеров искам да подхвърля нещичко. Щото особено ми е мъчно когато антикомунисти, водени от най-чисти пориви, допускат една много досадна грешка: да изискват от Костов специално максималното, не съобразявайки се с реалностите; а политиката е изкуство на възможното, сиреч, умение за съобразяване с реалностите, а не е фантастика, в която всичко е възможно.
Тъй че Костов не е „бог“, а е човек, нищо че е силна личност; а пък силата му иде от това, че е умен – едно рядко срещано качество в българската политика. Освен това има принципи, чувства се, че действията му са ценностно подплътени. Това вече съвсем рядко се среща в българската политика. Поради това Костов е уникално явление в нея.
Аз много съм писал по тия проблеми за случилото се в славните години на епохалния български преход; две книги имам написани и издадени по всичките тия проблеми, в които съм вложил разбирането си. Водел ме е в писането на тия книги един-единствен мотив: истината. Смятам, че трябва да помогнем истината да излезе наяве; не мога да се примиря, че някои сили съвсем умишлено ни баламосват с откровени лъжи, а пък има бол наивници, които се връзват на приказките им.
Та книгите, които съм написал по тия проблеми, имат следните заглавия: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (подзаглавие „Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността“) и другата е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“). Който се интересува, може да се запознае с моето тълкуване на тия най-важни български въпроси, ако разлисти книгите ми. Намират се и онлайн.
А сега относно конкретния проблем, който се заформи по-горе; могъл ли е Костов, като беше на власт, да стигне „до края“, т.е. да разобличи и да набута ченгетата където им е мястото, да декомунизира и дегенгесизира България, та да бяхме стъпили още тогава на твърдия и верния път? А Костов почти нищичко не можа да направи в тая посока; сякаш прояви нерешителност; все едно ръцете му бяха вързани. Защо ли?
Ако един политик приеме желаното за действително, сиреч, ако игнорира реалностите, той сам си подписва смъртната присъда като политик. Костов имаше през годините на своето управление следния избор: или да действа волунтаристично, да опита да прави „всичко, което трябва“, водейки се от принципа „а след мен и потоп“, или да постъпи умно, съобразявайки се с реалностите, и да направи максималното в рамките на онова, което действителността позволява. Освен това всеки политик е длъжен да прави градация на целите, да преценява кое е истински важно и кое може да почака.
За Костов имаше една главна цел, която той изпълни бляскаво: да тури икономиката на България на пазарни основи, да направи така, че частната собственост да стане водеща, а пък това вече беше решаващата предпоставка България да смени геостратегическия си избор и да се насочи твърдо към западната цивилизация на свободата, към Европейския съюз и към НАТО. Всичко друго трябваше да застане зад тоя същностен стратегически приоритет на управлението му.
Ако Костов беше се захванал да гони вещици, да насочи целия ресурс на властта в друга посока, рискуваше ченгетата да го свалят още на първата година; а те това можеха да го направят, ох, как можеха! Видяхме как едва го изтърпяха в тия 4 години, изтърпяха го зящото той водеше сложна играс с тях, а пък после му забиха ножа, спретнаха му преврат, домъкнаха от Мадрид чучелото Симеончо, само и само Костов да не е повече на власт. Но Костов все пак ги прецака проклетите ченгета; отмъстиха му, ама той постигна главното: България е в ЕС и НАТО и има всички условия да бъде просперираща европейска страна! Ако Костов не умееше да мисли стратегически, щеше да си изгърми патроните като Филип Димитров и ченгетата щяха да го свалят още на първата година; България сега щеше да е като Белорусия и като Узбекистан; но Костов е умен и ги прецака; е, за сметка на това ченгетата вече 11 години му отмъщават и го плюят, бълвайки зелена пяна из устата си като чуят името „Костов“. Но победителят е той. Това, че така силно го мразят, е свидетелство за това. Факт. Неоспорима истина. Защо някой друг не мразят толкова ченгетата? А?
Тая ченгесарска напаст е тъй силна и днес, че не може да се пребори и изчисти току-така, с кряскане; тя държи всички лостове; Костов е умен и е знаел това и тогава. Разбира се, е бил приготвил на ченгетата заслуженото, обаче те, за да предотвратят очакваните ги удари, направиха и невъзможното и го свалиха от власт. И ето, вече 11 години България боксува, работите вървят на зле, щото ни управляват в тия години ченгета и техните слуги, а пък Костов е сатанизиран и най-ненавистен.
Но ето, сега се вижда, че работите така се оплетоха, че пак само Костов може да ги оправи. Боко ако има грам акълец, ще вземе да се оттегли, ако ще да стане патриарх, ако ще да стане цар-Бърдоква, ако ще да стане главен футболист на Республиката ни, но да се оттегли от властта и да остави Костов да въведе ред в държавата. Както, прочее, и стана в Италия: като техния политически нерез Берлускони се оттегли, а пък страната ще бъде спасявана от умни и разбиращи хора като Костов. Но къде ти грам акълец или пък разум у Боко?!
По тая причина той първом ще чака да си счупи хептен тиквата, а пък след това пак ще дойде часа на Костов, щото той е доказал, и то на дело, и то три пъти досега, че единствен може да извежда България от кризи, и то от много по-страшни кризи от тая сегашната. У нас в резюме преходът може да се сведе ето до това: ченгетата-комунисти крадат и вкарват страната в криза, Костов я изважда от кризата, после ченгетата и комунистите пак вземат реванш, после Костов пак я спасява, и така.
Това е положението. И ще се разбере от всички съвсем скоро, че е точно така. Хайде чао, принудихте ме да направя първия си политически коментар за 2012 година. Както и да е, да си пожелаем в 2012 година България отново да надмогне кризата; вече знаем как това може да стане!
… Ако Иван Костов беше казал на българите за трудностите в управлението си щеше да бъде разбран и тогава историята на Бьлгария щеше да е друга. Той не направи това и историята е известна. Днес неизвестностите пред България са още повече. Сега според мен „От нийде надежда взорът не види“…
Тогава на моя милост се наложи реагира, щото не ми се нравят тия прекалено черни прогнози за бъдещето, а пък бъдещето, знайно е, няма как да е бляскаво, ако не сме си разчистили сметките с миналото, т.е. ако не сме го проумели и ако продължаваме да нехаем за неговата истина; ето затова написах там следната реплика:
Г-н Кокеров явно е привърженик на популярната теория, натрапена на българите от ченгетата на ДС като Кеворкян, Т.Тошев и компания, според която Иван Костов е виновен за абсолютно всичко; по тая логика не друг, а тъкмо Костов е виновен дори и за това, че Б.Борисов не само нищо не прави в тая посока, но и нищо няма да направи, по простата причина, че самият той е бил комунист…
Георги Кокеров ми отвърна ето как:
Г-н Грънчаров, не слушам никой и никой не може да ми влияе и да измени мнението ми. Иван Костов не стигна до края в своя звезден час. Или се уплаши, или му свиха юздите и го озаптиха. Когато беше на ход не игра до края. Сега е твърде късно и за другите. Най-малко мога да се влияя от парвенюта като Кеворкян и Т.Тошев. В бъдеще комунизмът в Бьлгария може да бъде победен и изхвьрлен само с инструментите и средствата на морала. Но в днешна България без собственици това е невъзможно.
Тая сутрин, ставайки след новогодишната нощ – моя милост спи малко, три-четири часа са ми предостатъчни да се наспя – рекох да направя първия си политически коментар за 2012 година именно във Фейсбук; ето какво написах там:
Не знам защо и тоя разговор пак опря до Костов; винаги става така; не мога да кажа защо, но явно има защо; и то е твърде съществено; Костов, дали харесва някому или не му харесва, въпреки всичко играе ключова роля в българската политика и досега, пък и за в бъдеще. Не съм ничий адвокат, но във връзка със становището на г-н Кокеров искам да подхвърля нещичко. Щото особено ми е мъчно когато антикомунисти, водени от най-чисти пориви, допускат една много досадна грешка: да изискват от Костов специално максималното, не съобразявайки се с реалностите; а политиката е изкуство на възможното, сиреч, умение за съобразяване с реалностите, а не е фантастика, в която всичко е възможно.
Тъй че Костов не е „бог“, а е човек, нищо че е силна личност; а пък силата му иде от това, че е умен – едно рядко срещано качество в българската политика. Освен това има принципи, чувства се, че действията му са ценностно подплътени. Това вече съвсем рядко се среща в българската политика. Поради това Костов е уникално явление в нея.
Аз много съм писал по тия проблеми за случилото се в славните години на епохалния български преход; две книги имам написани и издадени по всичките тия проблеми, в които съм вложил разбирането си. Водел ме е в писането на тия книги един-единствен мотив: истината. Смятам, че трябва да помогнем истината да излезе наяве; не мога да се примиря, че някои сили съвсем умишлено ни баламосват с откровени лъжи, а пък има бол наивници, които се връзват на приказките им.
Та книгите, които съм написал по тия проблеми, имат следните заглавия: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (подзаглавие „Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността“) и другата е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“). Който се интересува, може да се запознае с моето тълкуване на тия най-важни български въпроси, ако разлисти книгите ми. Намират се и онлайн.
А сега относно конкретния проблем, който се заформи по-горе; могъл ли е Костов, като беше на власт, да стигне „до края“, т.е. да разобличи и да набута ченгетата където им е мястото, да декомунизира и дегенгесизира България, та да бяхме стъпили още тогава на твърдия и верния път? А Костов почти нищичко не можа да направи в тая посока; сякаш прояви нерешителност; все едно ръцете му бяха вързани. Защо ли?
Ако един политик приеме желаното за действително, сиреч, ако игнорира реалностите, той сам си подписва смъртната присъда като политик. Костов имаше през годините на своето управление следния избор: или да действа волунтаристично, да опита да прави „всичко, което трябва“, водейки се от принципа „а след мен и потоп“, или да постъпи умно, съобразявайки се с реалностите, и да направи максималното в рамките на онова, което действителността позволява. Освен това всеки политик е длъжен да прави градация на целите, да преценява кое е истински важно и кое може да почака.
За Костов имаше една главна цел, която той изпълни бляскаво: да тури икономиката на България на пазарни основи, да направи така, че частната собственост да стане водеща, а пък това вече беше решаващата предпоставка България да смени геостратегическия си избор и да се насочи твърдо към западната цивилизация на свободата, към Европейския съюз и към НАТО. Всичко друго трябваше да застане зад тоя същностен стратегически приоритет на управлението му.
Ако Костов беше се захванал да гони вещици, да насочи целия ресурс на властта в друга посока, рискуваше ченгетата да го свалят още на първата година; а те това можеха да го направят, ох, как можеха! Видяхме как едва го изтърпяха в тия 4 години, изтърпяха го зящото той водеше сложна играс с тях, а пък после му забиха ножа, спретнаха му преврат, домъкнаха от Мадрид чучелото Симеончо, само и само Костов да не е повече на власт. Но Костов все пак ги прецака проклетите ченгета; отмъстиха му, ама той постигна главното: България е в ЕС и НАТО и има всички условия да бъде просперираща европейска страна! Ако Костов не умееше да мисли стратегически, щеше да си изгърми патроните като Филип Димитров и ченгетата щяха да го свалят още на първата година; България сега щеше да е като Белорусия и като Узбекистан; но Костов е умен и ги прецака; е, за сметка на това ченгетата вече 11 години му отмъщават и го плюят, бълвайки зелена пяна из устата си като чуят името „Костов“. Но победителят е той. Това, че така силно го мразят, е свидетелство за това. Факт. Неоспорима истина. Защо някой друг не мразят толкова ченгетата? А?
Тая ченгесарска напаст е тъй силна и днес, че не може да се пребори и изчисти току-така, с кряскане; тя държи всички лостове; Костов е умен и е знаел това и тогава. Разбира се, е бил приготвил на ченгетата заслуженото, обаче те, за да предотвратят очакваните ги удари, направиха и невъзможното и го свалиха от власт. И ето, вече 11 години България боксува, работите вървят на зле, щото ни управляват в тия години ченгета и техните слуги, а пък Костов е сатанизиран и най-ненавистен.
Но ето, сега се вижда, че работите така се оплетоха, че пак само Костов може да ги оправи. Боко ако има грам акълец, ще вземе да се оттегли, ако ще да стане патриарх, ако ще да стане цар-Бърдоква, ако ще да стане главен футболист на Республиката ни, но да се оттегли от властта и да остави Костов да въведе ред в държавата. Както, прочее, и стана в Италия: като техния политически нерез Берлускони се оттегли, а пък страната ще бъде спасявана от умни и разбиращи хора като Костов. Но къде ти грам акълец или пък разум у Боко?!
По тая причина той първом ще чака да си счупи хептен тиквата, а пък след това пак ще дойде часа на Костов, щото той е доказал, и то на дело, и то три пъти досега, че единствен може да извежда България от кризи, и то от много по-страшни кризи от тая сегашната. У нас в резюме преходът може да се сведе ето до това: ченгетата-комунисти крадат и вкарват страната в криза, Костов я изважда от кризата, после ченгетата и комунистите пак вземат реванш, после Костов пак я спасява, и така.
Това е положението. И ще се разбере от всички съвсем скоро, че е точно така. Хайде чао, принудихте ме да направя първия си политически коментар за 2012 година. Както и да е, да си пожелаем в 2012 година България отново да надмогне кризата; вече знаем как това може да стане!
Абонамент за:
Публикации (Atom)