http://idealist.blog.bg/politika/2012/06/23/glaven-multak-na-republikata.971653
За да прочетете и видете видеоклипа копирайте линка и го поставете в адресбара.
неделя, 24 юни 2012 г.
Карикатура на диктатор
Tosho Peykov
10 minutes ago near Sofia · .Карикатура на диктатор.
Името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал” съобщи: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон” Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове”.
Автор: Press Office.
„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“
Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Този човек е забравил кой е и от къде идва. В нормална ситуация подобен човек не би станал кмет на Банкя, а камо ли министър-председател...
Вече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.
После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Малко след като стовари Живков в Правец, днешният премиер, слезе от шофьорското място на автомобила, в който се возеше царят. И отново отвори задната врата...
След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 г., когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.
И се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Доган се колебаеше.
Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес”. Доган обаче преглътна и Борисов отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После сто пъти повтори, че Доган е най-големия български политик. В МВР започна ерата „Борисов”.
Последваха десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата-Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.
После ерата „Борисов” се пренесе от МВР в София. През 2005 г. днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 г., справяне с кучетата, с дупките, с общинските далавери, със заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? В момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.
А Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят-милионер, който кръстосва страната с вертолети и самолети на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.
Всичко това е повтаряно до втръсване в българската и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтаряме го още веднъж, защото всеки ден го забравяме.
Защо не помним резила с Румяна Желева? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да направи еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост.
Затова понесохме скандала с Мишо Бирата. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера Борисов – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне...
Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е български премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.
UnlikeLike · · Share.
10 minutes ago near Sofia · .Карикатура на диктатор.
Името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал” съобщи: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон” Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове”.
Автор: Press Office.
„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“
Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Този човек е забравил кой е и от къде идва. В нормална ситуация подобен човек не би станал кмет на Банкя, а камо ли министър-председател...
Вече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.
После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Малко след като стовари Живков в Правец, днешният премиер, слезе от шофьорското място на автомобила, в който се возеше царят. И отново отвори задната врата...
След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 г., когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.
И се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Доган се колебаеше.
Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес”. Доган обаче преглътна и Борисов отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После сто пъти повтори, че Доган е най-големия български политик. В МВР започна ерата „Борисов”.
Последваха десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата-Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.
После ерата „Борисов” се пренесе от МВР в София. През 2005 г. днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 г., справяне с кучетата, с дупките, с общинските далавери, със заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? В момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.
А Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят-милионер, който кръстосва страната с вертолети и самолети на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.
Всичко това е повтаряно до втръсване в българската и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтаряме го още веднъж, защото всеки ден го забравяме.
Защо не помним резила с Румяна Желева? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да направи еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост.
Затова понесохме скандала с Мишо Бирата. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера Борисов – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне...
Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е български премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.
UnlikeLike · · Share.
Абонамент за:
Публикации (Atom)