- Аз не искам да бъда президент на държава в която полицаи безнаказано тъпчат, бият и ритат безпомощни хора. Аз не искам да бъда президент на държава, в която полицаи безнаказано принуждават жени по бельо да мръзнат с часове на открито при минусови темперетури. Българската полиция не е ГЕСТАПО. Затова настоявам виновните да бъдат наказани.
Не каза Росен Плевнелиев. А тъкмо това трябваше да каже.
Хайде, може би не трябваше да го казва вчера. Нали вчера беше зает с тържества в които участвА с вдъхновението на читалищен самодеец. Може да не го каже и днес. Защото, примерно, е зает с подготовката на изказването си.
Утре, обаче, трябва да го каже.
Защото това му е работата.
Цяло десетилетие умниците на държавата спорят какво точно е работата на президента. И тъй като тая работа все си остава не съвсем изяснена, някои президенти сами си я изясняват и съчиняват.
Първанов, например си измисли, че е социален президент. Макар че не се разбра какво точно му е социалното. Нито президентското впрочем.
А то тия наглед сложни въпроси си имат понякога съвсем прости отговори. Отговор, които някак се налагат от само себе си. Ако някои се досети за тях.
Президентът представлява нацията.
Президентът отстоява изконни човешки и граждански ценности.
Като представител на нацията Плевнелиев трябва да защити достойнството на България като правова държава, която спазва човешките права. Като защитник на изконни човешки и граждански ценности Плевнелиев трябва да се противопостави на полицейския произвол.
Ще го направи ли ?
Ще си свърши работата ?
Ще бъде ли президент. Или ще си остане човек на Бойко. Читалищен самодеец.
До края на седмицата отговорите ще станат ясни.
понеделник, 23 януари 2012 г.
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
Нина Денева
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:
а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;
б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.
Забележка:Та как се е усмилил др.Димитров да пише на Сталин!Но др.Сталин не забравя-Гошо талпата умира с помоща на съветските другари в Барвиха-СССР.А Г.Димитров колко хора е предал и ликвидирани от съв.товаришчи не се знае и до днес.
Из писмо-молба в пет точки на Георги Димитров до Сталин и Молотов с дата 22 септември 1944 г.:
5. Известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население на завзетите територии от някои военнослужащи от тиловите части на Червената армия. Така например:
а) произволно се отнемат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти без знанието на местната власт и без да се оформи по съответен начин изземването на животните и хранителните продукти;
б) произволно се изземват държавните и гражданските частни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Див Дядово, Шуменски район, е убит заедно с други и стар член на Комунистическата партия.
Забележка:Та как се е усмилил др.Димитров да пише на Сталин!Но др.Сталин не забравя-Гошо талпата умира с помоща на съветските другари в Барвиха-СССР.А Г.Димитров колко хора е предал и ликвидирани от съв.товаришчи не се знае и до днес.
Иван Костов: Ние сме поданици на милиционерска държава
в-к Преса
Дата: Понеделник 23 Януари, 2012 09:40:54
За новия президент, жестовете към Русия и диктата на монополите с бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов разговаря Николай СТОЯНОВ
Г-н Костов, вчера новият президент Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков" 2. Дали това е позитивен сигнал за ново начало, или избираме поредния държавна глава без особени надежди за промяна?
- Зависи от президента и неговия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обществото, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално отпускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия президент да оправдае очакванията.
Какво не може да е той, за съжаление - не може да е икономически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и катастрофира във всички свои напъни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не прави това. Просто да поеме своята роля - на човека, който представлява нацията.
Първите заявки на новия президент обаче са точно такива - че ще бъде икономически президент. Президентът ще се разочарова. Няма как да бъде.
А смятате ли, че битката му за връщане на посланиците с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта между външния министър Николай Младенов и премиера, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?
- Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете страни, от президента и от правителството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.
Само че очевидно у премиера липсва воля да се откаже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.
При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.
Като сме на президентска вълна, връщането на Първанов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?
- Не, няма. Той няма свои идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изцяло позициите на бившата комунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, бившите комунисти, които бяха категорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натовариха с ролята да превърне България в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.
Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реализира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните противници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Оттогава Първанов няма нови идеи.
Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днешния момент, не е показал дълбоко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната политика. Така че с какви идеи наистина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция? Извън президентската тема аз си спомням една ваша реплика преди време: „Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта разполага с всички инструменти, за да я смачка". Това беше по времето, когато се борехте с „Мултигруп". Петнайсет години по-късно на какво сме свидетели? Дали държавата успя да спечели битката, или мафията се пребори с държавата?
- Това е постоянна конфронтация. Един път печели едната страна, друг път - другата. Когато има колеблива воля на държавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сферата на заобикаляне на законите, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.
Мафията къса от обществото своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.
Дали не живеем в парадоксална ситуация - всички говорят за полицейска държава, всички говорят за засилване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?
- Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън правилата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент - месеци след отвличането на Мирослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудването на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от морална и от обществена гледнаточка върху семейството? Това е трайна практика на милиционерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гърба ни такива обвинения. Отношението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е средата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злокачествена ситуация, която характеризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.
Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, което се случва в парламента с независимите депутати и субсидиите?
- Разбира се.
Директно купуване на депутати? Не е ли подсъдно?
- Говорим за официалнанагла покупка на гласове,която е осъдителна по закон, когато гласовете са на гражданите. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.
Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на парламента - пактът „Дянков" и споразумението „Евро плюс". И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говорите от парламентарната трибуна по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.
В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява позиции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.
Вие конкретно водихте няколко битки - срещу монополите, срещу АЕЦ „Белене" и срещу „Бургас - Александруполис". Засега сте спечелили една - за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?
- Всичко зависи от способността ни да предизвикаме действия от страна на управляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на властта зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.
Това по отношение на„Белене". По-нататък кабинетът със сигурност ще разбере, че политиката в областта на монополите е прокризисна. Тя унищожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създават заетост, а другата третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко монопола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.
Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?
- Безспорно е концесия на Русия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да разберем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обречена позицията на България с това правителство пред руските интереси.
Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спасяването на еврото?
- Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза „не". Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се проследи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.
Дата: Понеделник 23 Януари, 2012 09:40:54
За новия президент, жестовете към Русия и диктата на монополите с бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов разговаря Николай СТОЯНОВ
Г-н Костов, вчера новият президент Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков" 2. Дали това е позитивен сигнал за ново начало, или избираме поредния държавна глава без особени надежди за промяна?
- Зависи от президента и неговия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обществото, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално отпускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия президент да оправдае очакванията.
Какво не може да е той, за съжаление - не може да е икономически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и катастрофира във всички свои напъни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не прави това. Просто да поеме своята роля - на човека, който представлява нацията.
Първите заявки на новия президент обаче са точно такива - че ще бъде икономически президент. Президентът ще се разочарова. Няма как да бъде.
А смятате ли, че битката му за връщане на посланиците с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта между външния министър Николай Младенов и премиера, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?
- Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете страни, от президента и от правителството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.
Само че очевидно у премиера липсва воля да се откаже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.
При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.
Като сме на президентска вълна, връщането на Първанов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?
- Не, няма. Той няма свои идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изцяло позициите на бившата комунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, бившите комунисти, които бяха категорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натовариха с ролята да превърне България в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.
Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реализира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните противници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Оттогава Първанов няма нови идеи.
Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днешния момент, не е показал дълбоко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната политика. Така че с какви идеи наистина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция? Извън президентската тема аз си спомням една ваша реплика преди време: „Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта разполага с всички инструменти, за да я смачка". Това беше по времето, когато се борехте с „Мултигруп". Петнайсет години по-късно на какво сме свидетели? Дали държавата успя да спечели битката, или мафията се пребори с държавата?
- Това е постоянна конфронтация. Един път печели едната страна, друг път - другата. Когато има колеблива воля на държавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сферата на заобикаляне на законите, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.
Мафията къса от обществото своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.
Дали не живеем в парадоксална ситуация - всички говорят за полицейска държава, всички говорят за засилване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?
- Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън правилата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент - месеци след отвличането на Мирослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудването на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от морална и от обществена гледнаточка върху семейството? Това е трайна практика на милиционерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гърба ни такива обвинения. Отношението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е средата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злокачествена ситуация, която характеризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.
Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, което се случва в парламента с независимите депутати и субсидиите?
- Разбира се.
Директно купуване на депутати? Не е ли подсъдно?
- Говорим за официалнанагла покупка на гласове,която е осъдителна по закон, когато гласовете са на гражданите. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.
Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на парламента - пактът „Дянков" и споразумението „Евро плюс". И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говорите от парламентарната трибуна по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.
В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява позиции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.
Вие конкретно водихте няколко битки - срещу монополите, срещу АЕЦ „Белене" и срещу „Бургас - Александруполис". Засега сте спечелили една - за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?
- Всичко зависи от способността ни да предизвикаме действия от страна на управляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на властта зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.
Това по отношение на„Белене". По-нататък кабинетът със сигурност ще разбере, че политиката в областта на монополите е прокризисна. Тя унищожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създават заетост, а другата третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко монопола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.
Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?
- Безспорно е концесия на Русия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да разберем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обречена позицията на България с това правителство пред руските интереси.
Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спасяването на еврото?
- Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза „не". Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се проследи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)