събота, 31 декември 2011 г.
Унгарският парламент обяви социалистите за отговорни за комунистическите престъпления
Партията Фидес на премиера консерватор Виктор Орбан прокара днес в унгарския парламент промени в конституцията, според които социалистическата партия ще отговаря със задна дата за престъпления, извършени от бившата комунистическа партия, от която произхожда, предаде Франс прес.
От 1 януари 2012 г., когато влиза в сила новата конституция, Унгарската социалистическа партия (печелила изборите през 1994, 2002 и 2006 г.), като законен приемник на комунистите, ще бъде смятана за виновна за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, гласи новият конституционен закон, приет благодарение на мнозинството от две трети на Фидес в парламента.
Според новия закон пенсиите на все още живите бивши комунистически ръководители могат да бъдат намалени и дори отнети.
В списъка на престъпленията на комунистическия режим фигурират "унищожаването със съветска помощ на младата унгарска демокрация в края на Втората световна война, убийствата на мирни граждани, задлъжняването на страната, принудителния труд и издевателствата над цивилни, дискриминацията според произхода, религиозните и политически възгледи, и шпионирането на личния живот на хората".
Социалистическата партия и нейният предшественик - комунистическата партия - са смятани за отговорни и за провала на въстанието от 1956 г. и последвалия терор.
Социалистическата партия е наречена "престъпна организация", чиито ръководители "носят отговорност, която няма да се изличи никога. Като наследник на комунистите социалистическата партия споделя тази отговорност заради личните връзки, осигурили приемствеността между двете формации", се казва в новата конституция.
В знак на несъгласие с приетите текстове, депутатите от социалистическата и от зелената либерална партия не участваха в днешното парламентарно заседание.
По ирония на съдбата много от бившите кадри на комунистическата партия днес членуват във Фидес. Сред тях са двама бивши членове на Централния комитет на партията - Матяш
Сюрьош и Имре Пожгаи, които днес бяха почетни гости на Фидес в парламента.
Добави в Svejo
От 1 януари 2012 г., когато влиза в сила новата конституция, Унгарската социалистическа партия (печелила изборите през 1994, 2002 и 2006 г.), като законен приемник на комунистите, ще бъде смятана за виновна за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, гласи новият конституционен закон, приет благодарение на мнозинството от две трети на Фидес в парламента.
Според новия закон пенсиите на все още живите бивши комунистически ръководители могат да бъдат намалени и дори отнети.
В списъка на престъпленията на комунистическия режим фигурират "унищожаването със съветска помощ на младата унгарска демокрация в края на Втората световна война, убийствата на мирни граждани, задлъжняването на страната, принудителния труд и издевателствата над цивилни, дискриминацията според произхода, религиозните и политически възгледи, и шпионирането на личния живот на хората".
Социалистическата партия и нейният предшественик - комунистическата партия - са смятани за отговорни и за провала на въстанието от 1956 г. и последвалия терор.
Социалистическата партия е наречена "престъпна организация", чиито ръководители "носят отговорност, която няма да се изличи никога. Като наследник на комунистите социалистическата партия споделя тази отговорност заради личните връзки, осигурили приемствеността между двете формации", се казва в новата конституция.
В знак на несъгласие с приетите текстове, депутатите от социалистическата и от зелената либерална партия не участваха в днешното парламентарно заседание.
По ирония на съдбата много от бившите кадри на комунистическата партия днес членуват във Фидес. Сред тях са двама бивши членове на Централния комитет на партията - Матяш
Сюрьош и Имре Пожгаи, които днес бяха почетни гости на Фидес в парламента.
Добави в Svejo
сряда, 28 декември 2011 г.
понеделник, 26 декември 2011 г.
Из "Парад на мутиращи мутанти" от Атанас Ганчев на 26 декември 2011 г. в 14:39
Из "Парад на мутиращи мутанти"
от Атанас Ганчев на 26 декември 2011 г. в 14:39
ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН..
"Тъй е в нашата държава:от развала към провала,
от провала към развала..."/Стоян Михайловски, "Книга за българския народ"/
На Николай Мерашки
В навечерието на Нова Година сме.И по стара българска традиция правим равносметка на отминаващата, с надеждата,че няма да повторим неудачите на отминалите дни, че неуспехите са останали там, в миналото...За политиката работата е ясна, след поредните назначения/разбира се, чрез "демократични" избори/ просветление на българския хоризонт не се види и скоро няма да има, освен ако не се хванем здраво в ръце и да се докажем отново като българи, но трябват душа, сърце и най-вече Дух, та...
В другите области на живота ни:все същата тягостна, безпереспективна картинка...Преди няколко дни отмина една традиционна церемония,"За футболист на годината". Е, не толкова бляскава както преди, но все пак запазила помпозността си....Случи се нещо безпрецедентно, но може би начало на бъдещ прецедент..За първи път син наследи баща си на футболния трон...засега само на стълбицата ...на отличията.Е,едно такава номинация няма как да не провокира нашата мисловност в чисто ретроспективен и реминисцентен план..Двадесет и пет години години, тоЧно четвърт век делят сина от бащата. Но през 1986 година, след тежки битки в група с Франция,някогашните Югославия и ГДР,ВСЕ ДОКАЗАНИ ФУТБОЛНИ СИЛИ,не само че се класирахме, и то за пети път на световни футболни финали, но в Мексико, въпреки неособеното доброто си представяне, все пак съумяхме да прескочим групата си, па и направихме геройско 1:1 срещу действащия тогава световен шампион Италия на старта, пред погледите на близо милиард зрители от целия свят.А и завършихме годината като 15-и в света...А днес:последни в групата за европейско първенство,85-и в световната ранглиста, посмешище на всички, а все още копаем дъното.
Точно преди половин век,ЕДНО СЛАВНО ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛСТИ, чийто имена не искам да изреждам, за да не пропусна някого от тези големи мъже с български сърца, класираха Отечеството си за първи на СВЕТОВНИ ФУТБОЛНИ ФИНАЛИ.Днес не само те, но и европейските са ....през крив макарон.Защо ли?:
Попитали радио Ереван:
- Ше станем ли по-добре във футбола?
Оттам отговорили:
- Вие вече бяхте по- добре!
Та равносметката: С такъв футболен матрял като днешния - КОЛКОТО- ТОЛКОВА!
от Атанас Ганчев на 26 декември 2011 г. в 14:39
ПОПИТАЛИ РАДИО ЕРЕВАН..
"Тъй е в нашата държава:от развала към провала,
от провала към развала..."/Стоян Михайловски, "Книга за българския народ"/
На Николай Мерашки
В навечерието на Нова Година сме.И по стара българска традиция правим равносметка на отминаващата, с надеждата,че няма да повторим неудачите на отминалите дни, че неуспехите са останали там, в миналото...За политиката работата е ясна, след поредните назначения/разбира се, чрез "демократични" избори/ просветление на българския хоризонт не се види и скоро няма да има, освен ако не се хванем здраво в ръце и да се докажем отново като българи, но трябват душа, сърце и най-вече Дух, та...
В другите области на живота ни:все същата тягостна, безпереспективна картинка...Преди няколко дни отмина една традиционна церемония,"За футболист на годината". Е, не толкова бляскава както преди, но все пак запазила помпозността си....Случи се нещо безпрецедентно, но може би начало на бъдещ прецедент..За първи път син наследи баща си на футболния трон...засега само на стълбицата ...на отличията.Е,едно такава номинация няма как да не провокира нашата мисловност в чисто ретроспективен и реминисцентен план..Двадесет и пет години години, тоЧно четвърт век делят сина от бащата. Но през 1986 година, след тежки битки в група с Франция,някогашните Югославия и ГДР,ВСЕ ДОКАЗАНИ ФУТБОЛНИ СИЛИ,не само че се класирахме, и то за пети път на световни футболни финали, но в Мексико, въпреки неособеното доброто си представяне, все пак съумяхме да прескочим групата си, па и направихме геройско 1:1 срещу действащия тогава световен шампион Италия на старта, пред погледите на близо милиард зрители от целия свят.А и завършихме годината като 15-и в света...А днес:последни в групата за европейско първенство,85-и в световната ранглиста, посмешище на всички, а все още копаем дъното.
Точно преди половин век,ЕДНО СЛАВНО ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛСТИ, чийто имена не искам да изреждам, за да не пропусна някого от тези големи мъже с български сърца, класираха Отечеството си за първи на СВЕТОВНИ ФУТБОЛНИ ФИНАЛИ.Днес не само те, но и европейските са ....през крив макарон.Защо ли?:
Попитали радио Ереван:
- Ше станем ли по-добре във футбола?
Оттам отговорили:
- Вие вече бяхте по- добре!
Та равносметката: С такъв футболен матрял като днешния - КОЛКОТО- ТОЛКОВА!
неделя, 25 декември 2011 г.
събота, 24 декември 2011 г.
НЯКЪДЕ ТУК!-Белчо Дончев
НЯКЪДЕ ТУК!
Иска ми се да ми повярвате, това не е задължително, но всеки нов ден, всеки следващ час, минута, секунда от времето, което Той ми отмерва някъде от Там, е приключение! Понеже съм отговорен и отворен човек, сиреч всичко мое е и ваше, то и моето приключение наречено Живот, е и ваше, точно толкова, колкото вашето приключение наречено Живот е и мое!Искам по сложен начин да ви кажа, че тази вечер по телевизията, по Канал едно , пиейки си ракията, им се дивих на Неговата, Нашата и Нихната да ге…простотия! Тетка Цачева (пак вземам назаем попадения от Тони Филипов д-р), и винаги нашичкият ни социалист от към отвсякъде, и от там също, Серго, на Станишевите по-малкият! По-големият ми е колега, Георги се казва, архитект с извинение, той е от друга фалшива оперетка.
И ги гледах двамата. Тетка и Серго. Тя – притеснена от височайшото Му ПЕСовско присъствие , срича като дете, на което му липсват първите седем години. Той, владеещ всичко и всички по наследствено право и по идеологеческа предопределеност, ни предоставя своята пълна некомпетентност, по комунистически, тъпо и елементарно, жестоко и изключително обезсмислящо живота на всички европейци, ерго и българи, качвайки ни на надървеното социалистическо ретро трамвайче, което се люшва по лявото отклонение в небитието към Павка Корчагин и комунизма.
Не знам как е с вас, но аз мразя Павка Корчагин! Мразя и комунизма, защото той е деструктивен, защото той само иска нещо, но не знае как да го поститне, защото Комунизмът е бледо, карикатурно, изключително смешно подобие на Капитализма, Комунизмът е просташка злоба и завист на това, което постига Капитализмът, и искам преди да се срещнем следващия път, да ви кажа нещо важно:
Социализмът никога не е съществувал реално в човешкия живот и в човешката история! Социализмът е измислен от низши духом, за просташко вместване между хората на изключително низшите духом! Социализмът дава самочувствие на простаците!
Дава им власт!
Когато простацитге имат власт, става страшно за непростаците!
Всичко, което говоря и пиша е изключително просто и ясно ! Поне аз го разбирам така.
Писна ми от приключения, в които съм убитият!
Но предпочитам да умра от собствената си човешка глупост, отколкото да бъда „спасен“ от Сергейко!
Аз съм горд човек, аз съм Човек, и никога няма да падна до просташкото ниво да ме спасява някой социалист!
Никога до нивото на Сергейко Станишев..
Никога!!!
Ти както искаш! И Животът, и Разумът, и Простотията са край теб!
Всеки избира…защото и лъжата, и Истината, не са някъде там…
Те са някъде тук!
Аз ги усещам!
Също като теб!
Значи е време за избор!
Винаги е време за избор!
Истината не е някъде там!
Тя е някъде тук!
Време е да се поогледаме..
Или да заспим завинаги!
***
Лека нощ!
петък, 23 декември 2011 г.
В средата на декември-2011 г. в Русе бе погребана Мария Варамезова.
В средата на декември в Русе бе погребана Мария Варамезова.
Изпратиха я най-близките й. Нямаше почести, поклонения, опечалени опашки, венци, медии. Нямаше прекланящи се президенти, съчувстващи премиери, скръбни министри и депутати, плачещи представители на гилдията. Нямаше даже представители на големеещата се общинска власт.
Изпратиха я най-близките й. Нямаше почести, поклонения, опечалени опашки, венци, медии. Нямаше прекланящи се президенти, съчувстващи премиери, скръбни министри и депутати, плачещи представители на гилдията. Нямаше даже представители на големеещата се общинска власт.
Помпозните разлъки не са предназначени за непопулярни провинциални бабички. Това диктува йерархията на ценностите в днешното обезценено общество. Някои от националните началници забравиха, а други изобщо не са знаели, че ако не беше тя и хората като нея, всички те щяха да мечтаят за висшите си кресла от позициите на средностатистически аутсайдери.
Наричахме я майката на Русе. Бе тръгнала да се бори за чистия въздух на децата си в челото на нечувано смелата демонстрация срещу прикляканията на Живков пред нахалството на Чаушеску, срещу мрънканията на Гриша Филипов, срещу осъдилия града й на гибел режим.
Не се поколеба да се включи в Комитета за екологическа защита на Русе, в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, в дейността на демократичните партии и движения след 1989. Оттегли се достойно. Отиде си достойно, отгледала шест деца, единадесет внуци и шестима правнуци.
Уважаеми госпожи и господа президенти, премиери, министри, депутати, ритуалите не са за мъртвите, ритуалите са за живите. Уважението към заслужилите уважение е силен стимул за заслужаващи уважение бъдещи дела... Трогателно (и правилно) е присъствието ви при погребението на известни актьори, певци, бизнесмени, политически лидери.
Но след като не се поклонихте пред тленните й останки, не забравяйте поне да положите цвете на гроба на Мария, на една от онези, които запазиха през вековете българския ген и дух, които жертвено твориха историята на родината - не от патриотарски възторг, не за идеологически каузи, не под развени партийни знамена, а в защита на живота и хляба на дечицата си!
Източник: Проф. Николай ВАСИЛЕВ
четвъртък, 22 декември 2011 г.
сряда, 21 декември 2011 г.
вторник, 20 декември 2011 г.
петък, 16 декември 2011 г.
сряда, 14 декември 2011 г.
Октопод октопод съди-автор Иво Беров
Защо ли започва делото срещу така наречения „Октопод” ? Ами много просто.
Защото не започва делото „ Мафия”, „Амфетамин”, „ Наркодилър, „ Бирата”, „Приятелите на Йосич” и „ Убийци чрез разрив на сърцето”.
Защото ако беше станал политик, Алексей Петров без никакво съмнение щеше да заведе дела срещу Бойко Борисов с такива или подобни наименования.
И щеше да ги спечели.
Както Бойко Борисов ще спечели делата срещу Алексей Петров.
То не че Алексей Петров не пожела да стане политик.
Пожела. Ама закъсня. Бойко Борисов го изпревари. А и, честно казано Алексей Петров е по-отблъскващ от Бойко Борисов. Поне за мъжете. А може би и за някои жени. Но за тях не може да се твърди със сигурност. Те са несигурни и променчиви създания. Не се знае, например, кое точно звание, коя точно длъжност или обществена изява за тях е напоена с повече сексуално очарование. Дали да си председател на народното събрание е по-възбуждащо от това да си вицепрезидент на страната? А двете длъжности поотделно равняват ли се на едно появяване при Слави Трифонов ? Загадка на женските вселени…
А защо все пак Бойко Борисов ще спечели делата срещу Алексей Петров ?
О, не защото лицето Петров наистина е престъпник.
В България това, че наистина да си престъпник, въобще не означава, че ще те осъдят. В страната на обратностите по-вероятно е обратното – да не те осъдят.
Ето, на празника на Тошо Тошев по случай откриването на новите му вестници се събраха всичките кръстници на българския престъпен свят, пък нито имаше вой на сирени, нито арести, нито задържани, нито викове „ на колене, ти си абсолютен престъпник”. Имаше наздравици и благопожелания.
Може би защото органите на реда не могат да направят разлика между българското висше общество и тарторите на подземния свят ? Или пък между тях и своите началници.
При всички случаи Алексей Петров ще загуби и ще бъде осъден, защото на страната на неговия съперник Бойко е цялата държавна машина.
Колкото и да се пъне това лице / Петров/ , каквито и връзки, вестници и приятели да има, каквито и пари да извади, той не може да се мери с всичката полиция /една от най-големите в Европа спрямо населението/, с всичкия държавен бюджет и с всичките държавни служби на другото лице / Борисов/.
Ама съдът бил независим ?
Да, вярно е, че е бил независим.
Някога. Някъде.
Тук и сега той няма да посмее да се направи на независим. Бойко ще му намери колая. Ще му намери цаката. Ще му види сметката. Подкрепен от съвкупното българско природонаселение, което няма да търпи „той да ги хваща, пък те да го пускат”
Така че няма начин единият октопод да не осъди другия.
То нали затова хората избраха човек от подземния свят. Като знае похватите му да го подхване и да го напъха по затворите.
А после природонаселението ще си избере друг октопод от подземния свят, та да вкара тоя по затворите.
И ще се получи „ Октопод октопод съди и октопод во веки стои”. /На власт, разбира се/ . Библейско се получава някак. Цицероновско. Катоновско. Ама без Катон, който да рече „ Октоподо деленда ест ”. И Цицерон да рече: „ Докога, О Каталина, или който и да си там, ще злоупотребяваш с нашето търпение”
И без простодушното дете с неговото : „ Тате бе, а Бойко кога ще го съдят ?…” – пляс един шамар !
И без Явор Дачков. Защото няма медиите на единия октопод да съществуват редом с медиите на другия.
И тогава ще се разбере, че укорите срещу Явор Дачков са били не съвсем премерени и не дотам справедливи.
Защото в България можеш да разкриеш далаверите на един октопод само чрез медиите на друг октопода. В „градината на октоподите” / песен на Бийтълс/ свободни медии няма.
Разобличения срещу сегашната власт дойдоха от медиите на Алексей Петров, не от опозицията или от липсващите свободни медии. /И от тайните доклади на американския посланик дойдоха, ама тайни доклади всеки ден не се печатат./
И в тоя смисъл „октоподът” ще липсва на обществото ни.
Този октопод
А другият ще се вихри безнаказано. Без съперници. Без войни и битки. Без разобличения. И най-вече без зрелища.
А това вече не е държавническо.
неделя, 11 декември 2011 г.
събота, 10 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
Българската Матрица Станишев, Борисов, Мистър Смит и Матрицата
Българската Матрица
Станишев, Борисов, Мистър Смит и Матрицата
На 02.12.2011г. в сутрешния блок на Нова телевизия Сергей Станишев заяви: нашата партия БСП има силата и способността да управлява държавата по време на криза по-добре от ГЕРБ. Ние можем и знаем как, а управляващите – не.
Въпрос: защо на последните парламентарни избори БСП буквално сдаде властта в ръцете на ГЕРБ? Предаде я нарочно, не активира и не мобилизира членовете и симпатизантите си да гласуват за тях. Това е факт. Те просто оставиха, излязоха от властта, избягаха от отговорност по време на криза.
Сега си спомниха изведнъж, че могат да управляват по-добре. Да оставим настрана високите политически игри и да погледнем как управляваха. Допуснаха заменки на гори и земи за осем милиарда лева, с които ощетиха държавата и напълниха джобовете на олигарсите. ГЕРБ обешаха да развалят тези сделки, но въпреки гръмките закани нищо не направиха. Нещо повече, България ще бъде наказана да плати тези милиарди.
Тоест, всички български граждани ще платим заради управлението на Станишев, но също така и заради неизпълненото обещание на Борисов и ГЕРБ. Правителството на Станишев допусна сделки от рода „Батко и Братко“, при които стотици милиони левове бяха ограбени и наляти в частни джобове. Правителството на ГЕРБ не наказа виновните.
При Станишев нямаше никаква борба с корупцията, нито един висш полицай, следовател, прокурор, съдия и др. не бе наказан, не за връзки с бандитски формирования, а за това, че са част от тези престъпни групи. Сегашното правителство обеща, че това ще се промени. Нищо не направиха, както си беше така си остана. България официално е най-корумпираната страна в Европа.
Съответно и най-бедната. Корупция и мизерия вървят ръка за ръка. Точно както във филма „Матрицата“, мистър Смит се докосва до някой човек и той става мистър Смит. Продължава да изглежда себе си, но всъщност е част от огромната армия Смитовци. По същият начин в България всички докоснати от корупцията само изглеждат външно различни, водят театрални медийни битки помежду си, но всъщност са от един отбор. Този на мистър Смит и матрицата. От армията корумпирани и корумпиращи. Тези, които източват държавата и пълнят със заграбените пари джобовете си.
Схемата е една и съща вече 22 години. „Булгартабак“ струва 500 милиона, продава се за 100 милиона, след време ще бъде препродаден вече на реалната цена и разликата от 400 милиона ще отиде не за пенсии, здравеопазване, образование, култура, инфраструктура и др. Разликата се превръща в коли, вили, къщи, хотели, голф игрища и дебели банкови сметки на докоснатите от мистър Смит. Списъкът с подобни сделки е огромен: БТК, фармацевтични заводи, фабрики…
Схемата е една и съща: матрица. В култовия филм има добър герой и група от хора, прозряли истината, които се борят срещу Смитовци. В България съпротива няма. Никой не се сражава срещу корупцията и бедността. Никой не брани справедливостта. Къде са добрите герои?
Тук са, всеки български гражданин е потенциален добър герой. Дори и да не е гледал филма „Матрицата“, достатъчно е да се сетим, че не сме зрители, а участници, действащи лица от нашия филм. Българската Матрица.
Написа: Ивайло Зартов
Станишев, Борисов, Мистър Смит и Матрицата
На 02.12.2011г. в сутрешния блок на Нова телевизия Сергей Станишев заяви: нашата партия БСП има силата и способността да управлява държавата по време на криза по-добре от ГЕРБ. Ние можем и знаем как, а управляващите – не.
Въпрос: защо на последните парламентарни избори БСП буквално сдаде властта в ръцете на ГЕРБ? Предаде я нарочно, не активира и не мобилизира членовете и симпатизантите си да гласуват за тях. Това е факт. Те просто оставиха, излязоха от властта, избягаха от отговорност по време на криза.
Сега си спомниха изведнъж, че могат да управляват по-добре. Да оставим настрана високите политически игри и да погледнем как управляваха. Допуснаха заменки на гори и земи за осем милиарда лева, с които ощетиха държавата и напълниха джобовете на олигарсите. ГЕРБ обешаха да развалят тези сделки, но въпреки гръмките закани нищо не направиха. Нещо повече, България ще бъде наказана да плати тези милиарди.
Тоест, всички български граждани ще платим заради управлението на Станишев, но също така и заради неизпълненото обещание на Борисов и ГЕРБ. Правителството на Станишев допусна сделки от рода „Батко и Братко“, при които стотици милиони левове бяха ограбени и наляти в частни джобове. Правителството на ГЕРБ не наказа виновните.
При Станишев нямаше никаква борба с корупцията, нито един висш полицай, следовател, прокурор, съдия и др. не бе наказан, не за връзки с бандитски формирования, а за това, че са част от тези престъпни групи. Сегашното правителство обеща, че това ще се промени. Нищо не направиха, както си беше така си остана. България официално е най-корумпираната страна в Европа.
Съответно и най-бедната. Корупция и мизерия вървят ръка за ръка. Точно както във филма „Матрицата“, мистър Смит се докосва до някой човек и той става мистър Смит. Продължава да изглежда себе си, но всъщност е част от огромната армия Смитовци. По същият начин в България всички докоснати от корупцията само изглеждат външно различни, водят театрални медийни битки помежду си, но всъщност са от един отбор. Този на мистър Смит и матрицата. От армията корумпирани и корумпиращи. Тези, които източват държавата и пълнят със заграбените пари джобовете си.
Схемата е една и съща вече 22 години. „Булгартабак“ струва 500 милиона, продава се за 100 милиона, след време ще бъде препродаден вече на реалната цена и разликата от 400 милиона ще отиде не за пенсии, здравеопазване, образование, култура, инфраструктура и др. Разликата се превръща в коли, вили, къщи, хотели, голф игрища и дебели банкови сметки на докоснатите от мистър Смит. Списъкът с подобни сделки е огромен: БТК, фармацевтични заводи, фабрики…
Схемата е една и съща: матрица. В култовия филм има добър герой и група от хора, прозряли истината, които се борят срещу Смитовци. В България съпротива няма. Никой не се сражава срещу корупцията и бедността. Никой не брани справедливостта. Къде са добрите герои?
Тук са, всеки български гражданин е потенциален добър герой. Дори и да не е гледал филма „Матрицата“, достатъчно е да се сетим, че не сме зрители, а участници, действащи лица от нашия филм. Българската Матрица.
Написа: Ивайло Зартов
ГЕРБ управлява България в стил „бандитска демокрация“
ГЕРБ управлява България в стил „бандитска демокрация“
Последният член на матрицата, за да бъде пълна, е ГЕРБ. Партия, създадена от БКП/БСП – за да прехвърли властта от бившите правоимащи на техните деца, внуци, роднински и кръгове от близки приятели.
БКП и в последствие БСП си свършиха работата:
1. Изнесоха откраднатия външен дълг зад границите на България в лични банкови сметки;
2. Раждадоха куфарчетата с пари на назначените бизнесмени, банкери и на миллионери (по подразбиране – владеещи десетки фирми и задгранични дружества, някои с неясна дейност);
3.Създадоха групата на Олигарсите и през периодично сменящите се правителства, служебни, на БСП и останалата грабителска група разориха българския народ чрез умишлено създадени нереални валутни курсове, банки без реална ликвидност и милиони още трикове.
Сега ГЕРБ има няколко основни задачи:
1. Трансформиране на властта към синовете, дъщерите, внуците на бившите правоимащи, както и техните тесни роднински и приятелски кръгове;
2. Легализиране на изнесения откраднат от българския народ външен Дълг;
3. Замитане на следите от 20 годишното върлуване – явно и неявно – на БСП.
Най-важният въпрос, който си задавам, е:
Ще бъде ли трансформирана ГЕРБ в постоянна структура, владееща години напред България – както БКП и Тодор Живков я владееха?
Или някъде в недрата на „ТИМА“ кукловоди се заражда нова партийна структура, която ще осъществи тази дългосрочна програма за управлението на България в стил „Криминална Демокрация“, установена в повечето Балкански страни и бивши републики на СССР и на първо място в Русия.
Написа: Александър Йоцов
Последният член на матрицата, за да бъде пълна, е ГЕРБ. Партия, създадена от БКП/БСП – за да прехвърли властта от бившите правоимащи на техните деца, внуци, роднински и кръгове от близки приятели.
БКП и в последствие БСП си свършиха работата:
1. Изнесоха откраднатия външен дълг зад границите на България в лични банкови сметки;
2. Раждадоха куфарчетата с пари на назначените бизнесмени, банкери и на миллионери (по подразбиране – владеещи десетки фирми и задгранични дружества, някои с неясна дейност);
3.Създадоха групата на Олигарсите и през периодично сменящите се правителства, служебни, на БСП и останалата грабителска група разориха българския народ чрез умишлено създадени нереални валутни курсове, банки без реална ликвидност и милиони още трикове.
Сега ГЕРБ има няколко основни задачи:
1. Трансформиране на властта към синовете, дъщерите, внуците на бившите правоимащи, както и техните тесни роднински и приятелски кръгове;
2. Легализиране на изнесения откраднат от българския народ външен Дълг;
3. Замитане на следите от 20 годишното върлуване – явно и неявно – на БСП.
Най-важният въпрос, който си задавам, е:
Ще бъде ли трансформирана ГЕРБ в постоянна структура, владееща години напред България – както БКП и Тодор Живков я владееха?
Или някъде в недрата на „ТИМА“ кукловоди се заражда нова партийна структура, която ще осъществи тази дългосрочна програма за управлението на България в стил „Криминална Демокрация“, установена в повечето Балкански страни и бивши републики на СССР и на първо място в Русия.
Написа: Александър Йоцов
събота, 3 декември 2011 г.
ЗАСЕГА… - Белчо Дончев, декември 3,12. 2011 г
ЗАСЕГА…
By Белчо Дончев, декември 3, 2011 2:13
Бате Бойко с мъка отвори едното си око. Тутакси релсите за пердета от неръждавейка срещу него се спаружиха като полиетилен върху горещ котлон, само че не замириса на същото, а на спаружена релса неръждавейка под погледа на Бате Бойко! Секунда преди пердетата, окачени по спихналите се релси да пламнат, Бате Бойко отвори и второто си око. И овладя пожара и положението!
Защото погледът на Бате Бойко можеше както да пали, така и да гаси пожари! Зависи от това кое е по-нужно в текущия исторически момент!
За Бате Бойко всички моменти са исторически!
Защото Историята, това е Той!
Отляво на Бате Бойко, Сергей, навил крачоли като начинаещ въдичар, прецапа вадичката, наричана все още по някаква историческа инерция „България“, и отиде да хвърля лявоориентираната си татова въдица в ПЕС. Там шарани много! „А шаранът, братлета, акъл няма, кълве на квото му хвърлиш!“ – мисли си щастливо Серьожа, и нагазва смело и по социалистически безотговорно в следващото си ниво на некомпетентност, както го е определил господинът Питър в своите принципи. Той, Сергей имаме предвид, баща му, аверите на баща му, сътвориха като стой та гледай българската история, защо Сергейчо, маминият, да не сътвори европейската? Щото тя и световната чака…И кого чака? Сергейчо чака! А какво чака Бате Бойко?
Никой не знае какво чака Бате Бойко. Бате Бойко също не знае, но не знае, че не знае!
От дясно на Бате Бойко му подават ръце, ама всичките с извинение десни! А Бате Бойко с десни ръце не иска да се ръкува! А и да иска – не знае как! А и да знае как, Бате Бойко не знае защо! Бате Бойко не знае твърде много неща, но знае едно!
Че е Премиер!
„Кой сега е номер едно, а!“ – знае Бате Бойко, и временно е прав!
Но не знае, че премиери преди него са били твърде много хора , и значителна част от тях са се осрали тотално в личен и национален смисъл поради същата мисъл!
…
Бате Бойко с мъка отвори едното си око. После другото. Нищо не пламна, ерго нищо нямаше за гасене. Лявата ръка го болеше от държане на ленти, а дясната от ножицата, с която ги прерязваше. Бедната, нещастна, корумпирана, мръсна, пълна с бездомни кучета, клошари и гадни пенсионери държавица си лежеше на мястото, на гъза на Европата, фрашкана с магистрали и магистрати, никому ненужна, тъпа, необразована, болна, очалгаросана…но Негова!
На Бате Бойко Борисов!
Форевър!
Засега…
By Белчо Дончев, декември 3, 2011 2:13
Бате Бойко с мъка отвори едното си око. Тутакси релсите за пердета от неръждавейка срещу него се спаружиха като полиетилен върху горещ котлон, само че не замириса на същото, а на спаружена релса неръждавейка под погледа на Бате Бойко! Секунда преди пердетата, окачени по спихналите се релси да пламнат, Бате Бойко отвори и второто си око. И овладя пожара и положението!
Защото погледът на Бате Бойко можеше както да пали, така и да гаси пожари! Зависи от това кое е по-нужно в текущия исторически момент!
За Бате Бойко всички моменти са исторически!
Защото Историята, това е Той!
Отляво на Бате Бойко, Сергей, навил крачоли като начинаещ въдичар, прецапа вадичката, наричана все още по някаква историческа инерция „България“, и отиде да хвърля лявоориентираната си татова въдица в ПЕС. Там шарани много! „А шаранът, братлета, акъл няма, кълве на квото му хвърлиш!“ – мисли си щастливо Серьожа, и нагазва смело и по социалистически безотговорно в следващото си ниво на некомпетентност, както го е определил господинът Питър в своите принципи. Той, Сергей имаме предвид, баща му, аверите на баща му, сътвориха като стой та гледай българската история, защо Сергейчо, маминият, да не сътвори европейската? Щото тя и световната чака…И кого чака? Сергейчо чака! А какво чака Бате Бойко?
Никой не знае какво чака Бате Бойко. Бате Бойко също не знае, но не знае, че не знае!
От дясно на Бате Бойко му подават ръце, ама всичките с извинение десни! А Бате Бойко с десни ръце не иска да се ръкува! А и да иска – не знае как! А и да знае как, Бате Бойко не знае защо! Бате Бойко не знае твърде много неща, но знае едно!
Че е Премиер!
„Кой сега е номер едно, а!“ – знае Бате Бойко, и временно е прав!
Но не знае, че премиери преди него са били твърде много хора , и значителна част от тях са се осрали тотално в личен и национален смисъл поради същата мисъл!
…
Бате Бойко с мъка отвори едното си око. После другото. Нищо не пламна, ерго нищо нямаше за гасене. Лявата ръка го болеше от държане на ленти, а дясната от ножицата, с която ги прерязваше. Бедната, нещастна, корумпирана, мръсна, пълна с бездомни кучета, клошари и гадни пенсионери държавица си лежеше на мястото, на гъза на Европата, фрашкана с магистрали и магистрати, никому ненужна, тъпа, необразована, болна, очалгаросана…но Негова!
На Бате Бойко Борисов!
Форевър!
Засега…
петък, 2 декември 2011 г.
Как завари и какво остави на България Иван Костов
02.12 22:10 - Относно Иван Костов
Автор: alexanderherzdorf
Иван Костов, който е министър-председател на България в периода 1997-2001 г. може да има много грехове, неупехи и постъпки, но съща така и постижинея. Твърденията обаче, че Костов и СДС са сринали икономиката на България са напълно необосвани и се разпространяват от всякакви нео-комунистически привърженици на конспиративни теории. Лично аз поставям под съмнение и миналото на Иван Костов, както и десните му убеждения, но не могат да бъдат отречени и различни негови заслуги, които той успява да постигне. Да погледнем следните факти и данни:
Когато Иван Костов стана министър-председател на Република България завари?
1. Месечна инфлация 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резервът е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща до 16% официално и над 25% реално, заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв = 12 долара.
6. Средна пенсия 18 000 лв = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение“ на мутрите. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП “бизнесмени“.
Какво остави след себе си Иван Костов?
1. Месечна инфлация 0,2%, годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара.
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплата 250 лв = 125 долара.
6. Средна пенсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изолация и свободно пътуване в Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат: нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България – намален до 9,5 милиарда долара.
10. Активни действия срещу мутрите и срещу тяхното влияние в обществения живот. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
Какво може да се добави към този списък?
- не пропусна през въздушното пространство на България преминаването на руски специални части, желаещи да извършат десант в Прищина, Косово, поканени от незнайно кого, най-вероятно от същите „прогресивни” сили, които продължават да държат Кремъл толкова време.
- не допусна в България десетки хиляди бежанци от войната в Югославия. В състоянието в което се намираше държавата по това време, това би било равносилно на самоубийство.
Автор: alexanderherzdorf
Иван Костов, който е министър-председател на България в периода 1997-2001 г. може да има много грехове, неупехи и постъпки, но съща така и постижинея. Твърденията обаче, че Костов и СДС са сринали икономиката на България са напълно необосвани и се разпространяват от всякакви нео-комунистически привърженици на конспиративни теории. Лично аз поставям под съмнение и миналото на Иван Костов, както и десните му убеждения, но не могат да бъдат отречени и различни негови заслуги, които той успява да постигне. Да погледнем следните факти и данни:
Когато Иван Костов стана министър-председател на Република България завари?
1. Месечна инфлация 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резервът е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща до 16% официално и над 25% реално, заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв = 12 долара.
6. Средна пенсия 18 000 лв = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение“ на мутрите. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП “бизнесмени“.
Какво остави след себе си Иван Костов?
1. Месечна инфлация 0,2%, годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара.
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплата 250 лв = 125 долара.
6. Средна пенсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изолация и свободно пътуване в Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат: нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България – намален до 9,5 милиарда долара.
10. Активни действия срещу мутрите и срещу тяхното влияние в обществения живот. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
Какво може да се добави към този списък?
- не пропусна през въздушното пространство на България преминаването на руски специални части, желаещи да извършат десант в Прищина, Косово, поканени от незнайно кого, най-вероятно от същите „прогресивни” сили, които продължават да държат Кремъл толкова време.
- не допусна в България десетки хиляди бежанци от войната в Югославия. В състоянието в което се намираше държавата по това време, това би било равносилно на самоубийство.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Премиерите на Родината ни от края на 20 век и началото на 21 век
Премиерите на Родината ни от края на 20 век и началото на 21 век
от Simeon Ivanov на 1 декември 2011 г. в 11:25
За да се зафана да ги описвам тия ми ти премиери, причината е събитията от последните месеци,седмици и дни,които случайно се случват в "отечесво/то ни/ любезно,как хубаво си ти,небото ти небо,земята ти земя"
Та ето първата случка.
Но преди това ми се иска, телевезиите,които имат архивни кадри да ги излъчат за да може хората да си спомнят,а младите да видят какво е ставало в края на 20 век,щото аз некои неща съм ги позабравил.Други пък може да ме поправят.Абе всеки си има право на своя гледна точка,нали?Сигичка е демокрация,бре!
И така,в "един хубав ден за българската демокрация"/по Ал.Йорданов/пред Народното събрание си изсипват от изневиделица много таксиметрови автомобили/предаваше се директно по телевизора/Наискачаха шофьорите от тех,дойдоа и още сеирджии и започнаха да реват:"Оставка,оставка.Убийци,убийци"Един вестник пък писа на първата си страница:"България уби дете!"Стана страшно и грозно даже.И пред тази подивяла тълпа излезе премиера на Отечеството ни за да каже какво се прави от службите на държавата за да се намери ли,дали е убито и кой или кои са убийците на Перърчо,син на един от шофьорите.Доколкото си спомням,бе съобщено,че Петърчо е намерен хвърлен в един контейнер.На заден план,далеко от премиера и тълпата беха ората на БКП-БСП,които се кикотеха,като гивендии,супер доволни,че премиера е освиркан и хич не ги бише еня,че е убито детенце.Сега и дребните подробности.Оказа се,казват некои,че тия хора са от фирмата на Алексей Петров,дето пък некои казват,че бил глава,опашка или тяло на Октопода и понеже няма присъда се кандидатира за Президент.Ако пък тоз вестник е бил "Труд",то негов гл.редактор е Тошо Тошев,който има и още едно име"Бор",дадено му от ДС.Може би е лъжа,тази клевета за този велик журналист.А детенцето е било удушено с кабел от психично болната си майка.Та тоз крадец,лъжец,некадърник,злодей и убиец е премиерът на България Иван Костов.Та нали вече 12-13 години все това ни го набиват в главите,а то си едно активно мероприятие на ДС.
И премиер стана негово ниско Височество Царот Симеон Втори/по ББ/,които рече и отсече,че за 800 дни ша нъ упраи и успя-има нема около 18500 декара гори,земи,дворци си зима от държавата без да му мигне очото.Той ръсеши какви ли не нелепости,че чипа ни трябва дъ съ смени,че бандитите нека се самаизтрепват, той и ние ши си гледаме кефа.Квот можа напраи.Ашкоусун!Евалла!Бравус.Хорашо!
След него дойде на власт бившият советски гражданин Сергей Димитриевич Станешев/абе нали нема бивш негър,бре!/ Та неговите верни и добри аркадаши крадоха на воля.Даскалите стачкуваха много,но той и тех изпързаля.Подписка ората писаха и подписаха,дъ съ маща,да се пръждоса, пък той ни рече,че сме циркаджии.Ами това сме си ние.Той и те,неговите де, са публика и ни скиват сеира.
Та най-после дойде и ред на народният спасител на нацията-г-н генерал лейтинант,д-р Бойко Борисов.Народът го ареса,убавец е даже.Сутрин,обед,вечер все различно казва-за разнообразие,демек.Дън скучаем,значи.Обещал бил,казал бил,чи то да не е като даването,бре!От де да ги зъми тия пари?Икономиката не работи,както требе.Чи той ли ни е виновен,а?Трябва компири да садим,висшистите чобани да стават,овците да пасат,значи.А възрастните ора да бачкат с памперси,що са им пенсии.Животът в българско е чудесен си мисли той и неговите гербери.И некакви си 30000-40000 простаци,пъпаци,лумпени от добро не разбират,бе!Решават и заявяват,че ще стачкуват на 30.11.2011 г.А той ни рече от телевизора:Ако има стачка,аз ще си подам оставката.Г-н Премиер,днес е 01.12.2011.и е веки е към 12 часа,где дяна таз оставка?
Май ще се окаже прав Радан Кънев,че не можете да управлявате,но Ви харесва.Ама на ората,е на всички де,пък не им харесва.Що не излезе,като оня премиер пред харата,които стачкуват да им речеш,що ще чиниш сигичка и занарпед или те са недостойни за твоето величаво присъствие.Та изпратихте един млад човек да го освиркат,пък бил той цял идин зам.председател на ПГ на ГЕРБ в Нарадното събрание?Аз само питам и отговор не чекам.
от Simeon Ivanov на 1 декември 2011 г. в 11:25
За да се зафана да ги описвам тия ми ти премиери, причината е събитията от последните месеци,седмици и дни,които случайно се случват в "отечесво/то ни/ любезно,как хубаво си ти,небото ти небо,земята ти земя"
Та ето първата случка.
Но преди това ми се иска, телевезиите,които имат архивни кадри да ги излъчат за да може хората да си спомнят,а младите да видят какво е ставало в края на 20 век,щото аз некои неща съм ги позабравил.Други пък може да ме поправят.Абе всеки си има право на своя гледна точка,нали?Сигичка е демокрация,бре!
И така,в "един хубав ден за българската демокрация"/по Ал.Йорданов/пред Народното събрание си изсипват от изневиделица много таксиметрови автомобили/предаваше се директно по телевизора/Наискачаха шофьорите от тех,дойдоа и още сеирджии и започнаха да реват:"Оставка,оставка.Убийци,убийци"Един вестник пък писа на първата си страница:"България уби дете!"Стана страшно и грозно даже.И пред тази подивяла тълпа излезе премиера на Отечеството ни за да каже какво се прави от службите на държавата за да се намери ли,дали е убито и кой или кои са убийците на Перърчо,син на един от шофьорите.Доколкото си спомням,бе съобщено,че Петърчо е намерен хвърлен в един контейнер.На заден план,далеко от премиера и тълпата беха ората на БКП-БСП,които се кикотеха,като гивендии,супер доволни,че премиера е освиркан и хич не ги бише еня,че е убито детенце.Сега и дребните подробности.Оказа се,казват некои,че тия хора са от фирмата на Алексей Петров,дето пък некои казват,че бил глава,опашка или тяло на Октопода и понеже няма присъда се кандидатира за Президент.Ако пък тоз вестник е бил "Труд",то негов гл.редактор е Тошо Тошев,който има и още едно име"Бор",дадено му от ДС.Може би е лъжа,тази клевета за този велик журналист.А детенцето е било удушено с кабел от психично болната си майка.Та тоз крадец,лъжец,некадърник,злодей и убиец е премиерът на България Иван Костов.Та нали вече 12-13 години все това ни го набиват в главите,а то си едно активно мероприятие на ДС.
И премиер стана негово ниско Височество Царот Симеон Втори/по ББ/,които рече и отсече,че за 800 дни ша нъ упраи и успя-има нема около 18500 декара гори,земи,дворци си зима от държавата без да му мигне очото.Той ръсеши какви ли не нелепости,че чипа ни трябва дъ съ смени,че бандитите нека се самаизтрепват, той и ние ши си гледаме кефа.Квот можа напраи.Ашкоусун!Евалла!Бравус.Хорашо!
След него дойде на власт бившият советски гражданин Сергей Димитриевич Станешев/абе нали нема бивш негър,бре!/ Та неговите верни и добри аркадаши крадоха на воля.Даскалите стачкуваха много,но той и тех изпързаля.Подписка ората писаха и подписаха,дъ съ маща,да се пръждоса, пък той ни рече,че сме циркаджии.Ами това сме си ние.Той и те,неговите де, са публика и ни скиват сеира.
Та най-после дойде и ред на народният спасител на нацията-г-н генерал лейтинант,д-р Бойко Борисов.Народът го ареса,убавец е даже.Сутрин,обед,вечер все различно казва-за разнообразие,демек.Дън скучаем,значи.Обещал бил,казал бил,чи то да не е като даването,бре!От де да ги зъми тия пари?Икономиката не работи,както требе.Чи той ли ни е виновен,а?Трябва компири да садим,висшистите чобани да стават,овците да пасат,значи.А възрастните ора да бачкат с памперси,що са им пенсии.Животът в българско е чудесен си мисли той и неговите гербери.И некакви си 30000-40000 простаци,пъпаци,лумпени от добро не разбират,бе!Решават и заявяват,че ще стачкуват на 30.11.2011 г.А той ни рече от телевизора:Ако има стачка,аз ще си подам оставката.Г-н Премиер,днес е 01.12.2011.и е веки е към 12 часа,где дяна таз оставка?
Май ще се окаже прав Радан Кънев,че не можете да управлявате,но Ви харесва.Ама на ората,е на всички де,пък не им харесва.Що не излезе,като оня премиер пред харата,които стачкуват да им речеш,що ще чиниш сигичка и занарпед или те са недостойни за твоето величаво присъствие.Та изпратихте един млад човек да го освиркат,пък бил той цял идин зам.председател на ПГ на ГЕРБ в Нарадното събрание?Аз само питам и отговор не чекам.
събота, 26 ноември 2011 г.
Отчен доклад Пред VІІІ-то Национално събрание на ДСБ
Уважаеми делегати, скъпи приятели,
Позволете ми да спестя увода и да пристъпя направо към съществената част от доклада.
Политическите позиции на ДСБ.
През 2007 и следващите години ДСБ беше естествена опозиция на БСП, ДПС и НДСВ. Не само заради идейното противопоставяне и не само заради обвързаността на тези партии с тоталитарния режим и неговия репресивен апарат. Бяхме срещу тях защото водиха 8 години политика на реабилитация на комунизма, на неговите лица и символи. Защото ги държахме отговорни за създаването на фасадната демокрация, за епидемията на корупцията, за симбиозата им с организираната престъпност, за опита им да ни обвържат необратимо с руските енергийни доставки.
Тук трябва да признаем, че като опозиция ние не можахме да привлечем доверието на избирателите към себе си. Причините са в нас и извън нас. Вътрешните причини трябва да анализираме самокритично и докато стигнем до верните изводи. Очевидно досега не сме успели. Външните причини са по-ясни. Това са непрекъснатите клеветнически атаки и професионално очерняне, в което сътрудниците на бившата политическа полиция са недостижими експерти. Мнозина от крадливите участници в нашето управление преминаха на страната на Сакскобургготски и Доган и станаха най-кресливите рупори точно срещу ДСБ.
През 2009 г. след специална и изключително добре финансирана и проведена подготовка в медиите ГЕРБ привлече доверието и направи правителство.
Ние подкрепяхме 14 месеца това правителство, защото то обеща да следва
същите политики, които ние бяхме обявили в своята предизборна програма, защото обяви разумна програма за борба с кризата. Защото обещаха да намалят енергийната зависимост на страната и поискаха спиране на преговорите за „Белене” и „Южен поток”. Подкрепяхме ги, защото обещаха, че ще отстранят и накажат корумпираните и престъпни политици на Тройната коалиция. В този период се опитахме да бъдем гарант и коректив на управлението им. Нещо повече, предложихме им своите планове за реформи в пет ключови публични области.
След лятото на 2010 г. стана ясно, че ГЕРБ не желае да извърши реформи. Обявиха нови, този път напълно неадекватни мерки срещу кризата и предложиха бюджет на статуквото. Този бюджет ние не подкрепихме. С това започна дистанцирането ни от управляващите. Не дадохме доверие на правителството, когато то го поиска от НС. При следващия вот на недоверие напуснахме залата, за да се разграничим от неговите действия. Заради безобразията и абсолютно неприемливите действия на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов снехме публично доверието си от него. Когато бе поискан вот на недоверие срещу политиката на вътрешен ред и сигурност, подкрепихме вота. Тази есен отново гласувахме против бюджетната политика на управляващите.
Изключение от тази последователна политика спрямо ГЕРБ бе призивът на НР на ДСБ да бъде подкрепен Росен Плевнелиев на втория тур на президентските избори. Убедени сме, че когато става въпрос за такъв избор, трябва да бъдем срещу готовия да ни продаде на Москва комунист.
В подкрепа на отстояваните от нас досега позиции няма да се позовавам на недопустимото за член на ЕНП отношение на ГЕРБ спрямо ДСБ, на бруталното вмешателство в нашите вътрешни коалиционни отношения и разбиването на Синята коалиция за президентските избори. Ще пренебрегна и фалшивите им гласове в арията на клеветата срещу нас.
По-важното за нас е пълното нежелание да бъдат наказани корумпираните и престъпни политици от тройната
коалиция. Това, че зависимостите на премиера Борисов замениха заварената мафия, че рекетът на управляващите замени корупцията.
Това, че бяха възобновени преговорите за АЕЦ „Белене” и на руската страна бяха направени недопустими отстъпки, че консултантът на Москва манипулира преговорните позиции на българското правителство, че съпротивляващият се заместник-министър по енергетика бе уволнен за назидание.
И накрая ние застанахме срещу ГЕРБ защото управлява с парламентарно мнозинство, съставено от рекетирани и подкупени „независими депутати”; защото премирът Борисов скандално реабилитира Тодор Живков; защото върнаха страха от репресивния апарат; защото купуваха масово и смачкаха избирателите на последните избори.
Призовавам делегатите да дадат своята оценка за политическите ни позиции спрямо ГЕРБ, която да залегне в резолюцията на Националното събрание.
Анализ на участието на ДСБ на изборите 2007–2011
На общинските избори през 2007 г. ДСБ се яви на редица места в рамките на местни коалиции. В София и 12 областни градове имахме кандидати и листи за общински съветници заедно със СДС. Отделно от това в страната имаше още 46 такива общини. Общият брой на българските граждани, подкрепили сини кандидати, бе 306 632.
За изборите за европейски и български парламент през 2009 г. създадохме Синята коалиция. На първите тя получи подкрепата на 202 934 български граждани. Днес благодарение на това доверие в коалицията имаме двама европейски депутати. Същата 2009 г. СК стана парламентарна сила с подкрепата на 276 570 избиратели.
В изпълнение на решенията на своите ръководни органи ДСБ започна подготовка за местните и президентски избори през 2011 г. в рамките на СК. През есента на 2010 г. предложихме принципите за общо явяване на
изборите. Не постигнахме съгласие за регистрация на коалицията за изборите и за кандидатите за кмет на столицата и президент на страната. Предложихме на СДС да избере една от двете позиции, а другият кандидат да посочим ние. Това не бе прието.
Така стигнахме до споразумението за предварителни избори, които проведохме през юни 2011 г. Спечелилите изборите не бяха обявени официално за кандидати на СК за президент и кмет на София. Впоследствие се оказа, че това е направено с умисъл. СДС регистрира кандидата за президентските избори Румен Христов от името на друга коалиция, без участието на ДСБ. След дълги протакания и отказ да се приемат резултатите от предварителните избори СК бе регистрирана в София едва в предпоследния момент. В последния момент бе регистрирана СК във Варна.
След сложни преговори и с конкретно позоваване на резултатите от предварителните избори регистрирахме 103 „сини коалиции”, от които 42 бяха с участието и на други партии. В 43 общини ние участвахме самостоятелно, а в 22 – в коалиции, изградени от нас без СДС. Така общият брой на общините, в които имаше наше участие на местни избори 2011 г., бе 173.
Резултатите са 2 общински кметове от ДСБ, 14- на местни „сини коалиции”, 4 - на други коалиции с участието на ДСБ и 21 кмета, подкрепени от нас още на първи тур. Имаме 100 общински съветници от ДСБ при 103 през 2007 г. Зад наши кандидати в общинските листи при различните варианти застанаха 205 892 български граждани, в сравнение с 209 000 през 2007 г. Най-голямо е отстъплението ни в общинските съвети в големите градове на страната, което частично е компенсирано от гласове в други общини.
Общо гласовете за партиите от СК, явили се в различни формации на изборите за общински съветници, са 260 751 или 7.8% от вота.
Обобщавайки подкрепата за партиите от нашата коалиция в периода, който отчитаме, тя е следната: през 2007 г. за общински съветници – 8.6%; 2009 г. за
ЕП – 7.8%; 2009 г. за НС – 6.5%; 2011 за общински съветници – 7.8%.
Следва да направим изводи и от провала на коалицията „Съюз на десните сили” на президентските избори 2011 г., където тя получи едва 65 761 гласа.
Изводите от изборните ни участия, от неудовлетворителните резултати в големите градове и от президентските избори следва да бъдат направени от нашето Национално събрание. Предлагам за дискусия следните заключения: 1) На национален и местен пропорционален вот СК има постоянна и трайна подкрепа на свои избиратели; 2) Последните неудовлетворителни резултати в големите градове се дължат на противоречия и разпокъсаност в ДСБ или в съответната СК и на откъсване на националната от местните кампании; 3) Провалът на президентските избори на коалицията „Съюз на десните сили” всъщност е провал на опитите да бъде подменена СК и да бъдат отстранени ДСБ от политическата сцена на страната.
И още един въпрос за дискусия: Следва ли да допускаме в бъдеще да се явяваме на избори в коалиции, разкъсвани от междуособици и с партньори, не спазващи подписаните с нас споразумения?
Коалиционна политика, оценка на Синята коалиция
Първите две години на отчетния период, както и в годините след своето създаване, ДСБ нямаше коалиционна политика. Следвахме собствените си позиции и решения. Тази политика доведе до компромиси и изборни загуби първо на президентските избори през 2006 г., а след това и на изборите за ЕП през 2007 г., където не преминахме бариерата за избор на депутат. Същото се случи и със СДС.
Поемането на последователен курс за коалиционна политика започна от края на 2007 и се изрази в мандата, даден на ръководството от V-то НС – „ да стане инициатор и да направи възможното за създаване на дясна изборна коалиция, която да участва в следващото управление на страната.” Коалиционният курс беше аргументиран със следните
доводи: Първо, загубите създадоха опасението, че няма да можем да създадем собствена парламентарна група на следващите избори. Това опасение, споделяно и от избирателите на СДС, създаде силен обществен натиск за създаване на коалиция. Трето, на преден план по важност излезе съхраняването на идентичността на автентичната десница, за която да гласуват десните избиратели. И най-важният, четвърти аргумент – коалицията бе мотивирана с нуждата да участваме в управлението на страната.
От доводите се вижда, че с влизането си в коалиция сме направили компромис, компромис между страха и надеждата – надеждата, че можем да ревизираме делата на тройната коалиция; да изправим виновните за провала на страната пред съдебната власт и да отстраним мафията и олигархията от властта; но най-вече – да спасим България от престъпността и изолацията й в ЕС. Заради този страх и тази надежда ДСБ помогнахме на СДС да оцелее във вътрешните си борби и да се яви на изборите за ЕП и за НС през 2009 г. Затова създадохме СК и станахме нейна опора и ядро със своите идеи, програми, организация и дух.
Първият удар върху Синята коалиция бе създаването на правителство на малцинството от ГЕРБ със сляпата подкрепа на Атака.
Вторият удар дойде от първоначалната ни подкрепа за това правителство. Негативите от тази подкрепа понасяме и сега.
Третият удар дойде от ръководството на СДС. То наруши Споразумението за провеждане на отворени предварителни избори на СК и конкретно следните текстове от него: т. 2.4. „За официалните избори за президент на страната партиите, подкрепили споразумението, да се регистрират като коалиция пред ЦИК” и т. 5.3. „Партиите, подписали това споразумение се задължават: 1) да не участват в друга регистрация пред ЦИК, освен измежду партиите в Синята коалиция; 2) да не издигат или подкрепят кандидати извън партиите в Синята коалиция за Президент”. Негативите от този удар бяха засилени от това, че СК бе подменена именно с
хората и партиите, които нанесоха най-тежки поражения върху доверието в българската десница по време и след нашето управление. С такива хора и партии ДСБ не можеше да бъде заедно.
Четвъртият удар дойде от провала на президентските избори. Само един от четирима избиратели на СК, т.е. тези, които подкрепиха ДСБ и СДС на местните избори за общински съветници, гласува за Румен Христов. Този удар нанесе, макар и частично, поражение и на нас. Основно, защото поради своята политическа почтеност, ние спазихме нарушеното от партньорите ни споразумение. Подкрепихме, макар и извън регистрацията, кандидата на десните сили. Политическата причина да не се оттеглим от това Споразумение и да не издигнем Светослав Малинов за свой кандидат беше, че с това щяхме да разрушим 103 местни СК и да предопределим края на тази коалиция.
Големият политически проблем пред СК е, че надеждите, с които бе създадена, са неосъществими в това НС. Сега ние подкрепяме ПГ на СК, заради верността си към доверието на избирателите.
Националното събрание трябва да обсъди и заеме позиции по отношение съдбата на тази коалиция. Предлагам на дебат тезата, че ние трябва да подкрепим СК, дори сега, след всички удари върху нея, че не трябва да бъдем тези, които рушат, а тези, които създават надежди на десницата.
Политическите перспективи
Перспективите могат да се видят при точен анализ и изводи от проведените избори. Пропорционалните изборите за общински съветници през 2011, които са единствената основа за прогнозиране на парламентарните избори, показват следното:
1. ГЕРБ с 30% от гласовете и 106 депутата нe би имал самостоятелно мнозинство в парламента;
2. БСП с 21% от вота и 74 депутата, заедно с ДПС – 9.3% и 33 депутата - не са алтернатива;
3. Атака не би влезнала в НС;
4. СК със своите 7.8% и 27 депутата би продължила да е парламентарна сила. (Повечето депутати са поради резултата и голямото разпиляване на гласове.
Вероятността да се появи нова парламентарна партия е малка. Всеки опит на кандидат за президент да създаде след неуспех на избори партия, която да преодолее изборната бариера, са били неуспешни. Примерите са Желю Желев и Богомил Бонев. А днес са налице фактори, които правят това още по-трудно, отколкото в миналото. Те са много по-високите разходи, много по-силното подозрение към партиите – превръщането на едно спонтанно гражданско движение в партия най-често е фатално. Опирането на структури и лица от провалилата се партия на Симеон Сакскобургготски е заредено с голям политически риск.
При тези обстоятелства агресивната политика на ГЕРБ за разрушаване на конкурентната синя формация е обяснима само по два начина: Първо, ГЕРБ иска да си разчисти пътя, за да се коалира с БСП или ДПС, като обясни такъв ход като наложен от кризата и липса на алтернатива. Второ, ГЕРБ допуска да излезе временно в опозиция и, след сигурен провал в провеждането на реформи от БСП и ДПС, да направи самостоятелно мнозинство и правителство.
ГЕРБ е в правото си да прави всякакви свои сметки и да следва партийния си интерес. Но и двете му сметки са много вредни за България. От първата ще следва барикадиране на статуквото на олигархичната държава. След сбъдване на втората ни очаква катаклизъм от типа на този, който преживяхме при Жан Виденов. Нуждаещата се от спешни реформи България ще потъне дълбоко в блатото на безизходицата.
За идейната платформа на ДСБ
Чуват се гласове, че програмата на десницата е изчерпана, защото вече имаме частна собственост, пазарна икономика, членове сме на НАТО и ЕС. Няма да споря, нечии програми може да са изчерпани. Позволете обаче да прочета на глас част от нашето Възвание за силна България:
„Всички имаме усещането, че демокрацията ни е фасада, зад която няма истински дом. Българският комунизъм си отива, но оставя зад тази фасада на ключови позиции в икономиката, в политическите партии и медиите своята олигархия и бивша държавна сигурност, остава и създадената от тях организирана престъпност. Това е основната причина у нас да има силна престъпност и слаба държава, силна корупция и слаба администрация, значителна сенчеста икономика и много бедни”;
и част от Учредителната декларация на ДСБ:
„Политическата система на страната е в криза. Нито една от партиите не сочи българската перспектива. Те нямат идеи за бъдещето, за развитието на обществото и държавата. България е без политическо лидерство, включително и десницата. Страната ни отново започна да губи ценно историческо време от своето държавно и политическо развитие.
Партиите от прехода постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията, бившите репресивни служби и организираната престъпност. Те нямат воля да видят кризата и не правят усилия да се справят с нея. Отговорът на българските граждани е обезверяване, апатия и отказ от гласуване. Демокрацията ни се превръща във фасада, зад която се крие статукво, комфортно за “елита” и отблъскващо за гражданите.
Създаваме новата партия, за да бъдем алтернатива на фасадната демокрация.”
И сега питам: кое от тази политическа платформа е изчерпано, кои думи от нея не са верни днес? Силна ли е днес България или сме най-слабата и бедна, най-корумпираната и мафиотизирана, най-болната и с кратък човешки живот нация в ЕС. Не сме ли ние с най-безпомощната държава и с най-голямото беззаконие?
С това не искам да кажа, че междувременно не са се случили сериозни събития, които налагат да дискутираме и развием политическата си платформа. Такива са на първо място
тържеството на посткомунизма в страната ни, процесите на криза и дезинтеграция в ЕС, катаклизмите, които разтърсват социалната държава, помръкналите надежди за приемане на еврото, очертаващият се „ледников период” пред глобалната икономика. За тази дискусия следва да проведем специално НС на ДСБ. На него трябва да проведем сериозен дебат върху политическите си идеи през следващите години.
Организационно състояние на ДСБ
На VIII-то Национално събрание делегатите представляват 200 общински и районни организации. Според официалните данни, тези организации имат 8 414 членове и 8 615 регистрирани симпатизанти, общо – 17 029. За сравнение през 2007 г. на ІV-то Национално събрание общинските и районни организации са били 193 със 11 360 члена и 7 515 регистрирани симпатизанти или общо 18 875 души.
Намаляването на членовете на ДСБ не е най-големият ни проблем. По-сериозни от него са отслабналата политическа мотивация за действие, за поемане на отговорност, за кандидатиране на избори, за правене на изборна кампания и за отстояване на позициите на ДСБ по места. Такъв проблем е страхът, с който живеем и който се засили по време на и след последните избори. Отглас от тези слабости са появата на вътрешни противопоставяния, неспособност да се постигне единство около издигнатите кандидати, падащите кворуми на събранията и нередовното членство.
ДСБ следва да посвети отделно НС само на целта да създадем силна и действена организация – такава, която да бъде интересна и желана човешка среда за хората с будна политическа съвест и десни убеждения.
На този форум следва да обсъдим как силно променящите се времена – с интернет, мобилни комуникации, със социалните мрежи – влияят върху нашата политическа структура. Как е най-добре да се позиционираме в дебата на съвременното общество и политика.
Най-важно е засилването на вътрешния ни политически живот сега. За това вече има налице достатъчно финансови възможности. Трябва да възстановим провеждането на семинари на различни места в страната. На тях следва да създаваме потенциал за политическо действие, на първо място на общинските ръководства на ДСБ. Те трябва да придобият смелост, решителност и компетентност да заемат публична позиция и да я отстояват в дебат с други политици. Специално внимание и непрекъсната подкрепа следва да получават от партията нашите кметове, общински съветници и участници в местната администрация. Те трябва да имат способността и рефлекса да реагират адекватно, като подкрепят или критикуват предлаганите решения на местните проблеми; да участват с добра експертиза при обсъждането на общинските бюджети; да могат да се противопоставят на общинската корупция. На следващо място стои непрекъснатата подготовка на предизборните щабове.
Следва да създадем наше Училище за политици и в него да обучаваме тези наши членове, които имат желание за активно и отговорно участие в политиката. По този начин можем да разширим кръга на подготвените и компетентни хора в и около партията ни; на тези, които са способни да формулират, предлагат и защитават пред обществото своите политически позиции. Такова училище ще бъде притегателен център за младите в партията. На най-добрите можем да помогнем да завършат магистратура или да специализират в авторитетни европейски университети; да се развиват в нашите международни контакти.
Във връзка с подобряване отчетността на организационното състояние на партията посветеното на организацията ни Национално събрание следва да реши дали да проведем актуализация на документите на членовете и симпатизантите на ДСБ.
Заключение
С този наш форум ние открито заявяваме политическите си позиции и оценки пред обществото. Ние не играем чужди роли в чужди пиеси. Сами пишем своя сценарий. Това само по себе си е толкова рядко в българската политика днес.
Ние сме тези, които първи се обявиха за алтернатива на фасадната демокрация и за категоричен противник на мафиотизацията на страната и овладяването й от олигархията.
Тези, които са събрали голямо богатство от натрупан опит, компетентност и решителност в посочването и справянето с проблемите в страната, които не приемат политическите решения да бъдат заменени от евтин популизъм.
Тези, които, без да са в управлението на България, сами са се натоварили и не снемат от себе си отговорността за нейната съдба. Които винаги са готови да споделят отговорността за вземането и провеждането на трудни и непопулярни политически действия срещу кризата и за крайно необходимите ни реформи.
Тези, на които дори опонентите признават, че могат да допринесат съществено за България.
Това сме ние – Демократите за силна България.
Позволете ми да спестя увода и да пристъпя направо към съществената част от доклада.
Политическите позиции на ДСБ.
През 2007 и следващите години ДСБ беше естествена опозиция на БСП, ДПС и НДСВ. Не само заради идейното противопоставяне и не само заради обвързаността на тези партии с тоталитарния режим и неговия репресивен апарат. Бяхме срещу тях защото водиха 8 години политика на реабилитация на комунизма, на неговите лица и символи. Защото ги държахме отговорни за създаването на фасадната демокрация, за епидемията на корупцията, за симбиозата им с организираната престъпност, за опита им да ни обвържат необратимо с руските енергийни доставки.
Тук трябва да признаем, че като опозиция ние не можахме да привлечем доверието на избирателите към себе си. Причините са в нас и извън нас. Вътрешните причини трябва да анализираме самокритично и докато стигнем до верните изводи. Очевидно досега не сме успели. Външните причини са по-ясни. Това са непрекъснатите клеветнически атаки и професионално очерняне, в което сътрудниците на бившата политическа полиция са недостижими експерти. Мнозина от крадливите участници в нашето управление преминаха на страната на Сакскобургготски и Доган и станаха най-кресливите рупори точно срещу ДСБ.
През 2009 г. след специална и изключително добре финансирана и проведена подготовка в медиите ГЕРБ привлече доверието и направи правителство.
Ние подкрепяхме 14 месеца това правителство, защото то обеща да следва
същите политики, които ние бяхме обявили в своята предизборна програма, защото обяви разумна програма за борба с кризата. Защото обещаха да намалят енергийната зависимост на страната и поискаха спиране на преговорите за „Белене” и „Южен поток”. Подкрепяхме ги, защото обещаха, че ще отстранят и накажат корумпираните и престъпни политици на Тройната коалиция. В този период се опитахме да бъдем гарант и коректив на управлението им. Нещо повече, предложихме им своите планове за реформи в пет ключови публични области.
След лятото на 2010 г. стана ясно, че ГЕРБ не желае да извърши реформи. Обявиха нови, този път напълно неадекватни мерки срещу кризата и предложиха бюджет на статуквото. Този бюджет ние не подкрепихме. С това започна дистанцирането ни от управляващите. Не дадохме доверие на правителството, когато то го поиска от НС. При следващия вот на недоверие напуснахме залата, за да се разграничим от неговите действия. Заради безобразията и абсолютно неприемливите действия на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов снехме публично доверието си от него. Когато бе поискан вот на недоверие срещу политиката на вътрешен ред и сигурност, подкрепихме вота. Тази есен отново гласувахме против бюджетната политика на управляващите.
Изключение от тази последователна политика спрямо ГЕРБ бе призивът на НР на ДСБ да бъде подкрепен Росен Плевнелиев на втория тур на президентските избори. Убедени сме, че когато става въпрос за такъв избор, трябва да бъдем срещу готовия да ни продаде на Москва комунист.
В подкрепа на отстояваните от нас досега позиции няма да се позовавам на недопустимото за член на ЕНП отношение на ГЕРБ спрямо ДСБ, на бруталното вмешателство в нашите вътрешни коалиционни отношения и разбиването на Синята коалиция за президентските избори. Ще пренебрегна и фалшивите им гласове в арията на клеветата срещу нас.
По-важното за нас е пълното нежелание да бъдат наказани корумпираните и престъпни политици от тройната
коалиция. Това, че зависимостите на премиера Борисов замениха заварената мафия, че рекетът на управляващите замени корупцията.
Това, че бяха възобновени преговорите за АЕЦ „Белене” и на руската страна бяха направени недопустими отстъпки, че консултантът на Москва манипулира преговорните позиции на българското правителство, че съпротивляващият се заместник-министър по енергетика бе уволнен за назидание.
И накрая ние застанахме срещу ГЕРБ защото управлява с парламентарно мнозинство, съставено от рекетирани и подкупени „независими депутати”; защото премирът Борисов скандално реабилитира Тодор Живков; защото върнаха страха от репресивния апарат; защото купуваха масово и смачкаха избирателите на последните избори.
Призовавам делегатите да дадат своята оценка за политическите ни позиции спрямо ГЕРБ, която да залегне в резолюцията на Националното събрание.
Анализ на участието на ДСБ на изборите 2007–2011
На общинските избори през 2007 г. ДСБ се яви на редица места в рамките на местни коалиции. В София и 12 областни градове имахме кандидати и листи за общински съветници заедно със СДС. Отделно от това в страната имаше още 46 такива общини. Общият брой на българските граждани, подкрепили сини кандидати, бе 306 632.
За изборите за европейски и български парламент през 2009 г. създадохме Синята коалиция. На първите тя получи подкрепата на 202 934 български граждани. Днес благодарение на това доверие в коалицията имаме двама европейски депутати. Същата 2009 г. СК стана парламентарна сила с подкрепата на 276 570 избиратели.
В изпълнение на решенията на своите ръководни органи ДСБ започна подготовка за местните и президентски избори през 2011 г. в рамките на СК. През есента на 2010 г. предложихме принципите за общо явяване на
изборите. Не постигнахме съгласие за регистрация на коалицията за изборите и за кандидатите за кмет на столицата и президент на страната. Предложихме на СДС да избере една от двете позиции, а другият кандидат да посочим ние. Това не бе прието.
Така стигнахме до споразумението за предварителни избори, които проведохме през юни 2011 г. Спечелилите изборите не бяха обявени официално за кандидати на СК за президент и кмет на София. Впоследствие се оказа, че това е направено с умисъл. СДС регистрира кандидата за президентските избори Румен Христов от името на друга коалиция, без участието на ДСБ. След дълги протакания и отказ да се приемат резултатите от предварителните избори СК бе регистрирана в София едва в предпоследния момент. В последния момент бе регистрирана СК във Варна.
След сложни преговори и с конкретно позоваване на резултатите от предварителните избори регистрирахме 103 „сини коалиции”, от които 42 бяха с участието и на други партии. В 43 общини ние участвахме самостоятелно, а в 22 – в коалиции, изградени от нас без СДС. Така общият брой на общините, в които имаше наше участие на местни избори 2011 г., бе 173.
Резултатите са 2 общински кметове от ДСБ, 14- на местни „сини коалиции”, 4 - на други коалиции с участието на ДСБ и 21 кмета, подкрепени от нас още на първи тур. Имаме 100 общински съветници от ДСБ при 103 през 2007 г. Зад наши кандидати в общинските листи при различните варианти застанаха 205 892 български граждани, в сравнение с 209 000 през 2007 г. Най-голямо е отстъплението ни в общинските съвети в големите градове на страната, което частично е компенсирано от гласове в други общини.
Общо гласовете за партиите от СК, явили се в различни формации на изборите за общински съветници, са 260 751 или 7.8% от вота.
Обобщавайки подкрепата за партиите от нашата коалиция в периода, който отчитаме, тя е следната: през 2007 г. за общински съветници – 8.6%; 2009 г. за
ЕП – 7.8%; 2009 г. за НС – 6.5%; 2011 за общински съветници – 7.8%.
Следва да направим изводи и от провала на коалицията „Съюз на десните сили” на президентските избори 2011 г., където тя получи едва 65 761 гласа.
Изводите от изборните ни участия, от неудовлетворителните резултати в големите градове и от президентските избори следва да бъдат направени от нашето Национално събрание. Предлагам за дискусия следните заключения: 1) На национален и местен пропорционален вот СК има постоянна и трайна подкрепа на свои избиратели; 2) Последните неудовлетворителни резултати в големите градове се дължат на противоречия и разпокъсаност в ДСБ или в съответната СК и на откъсване на националната от местните кампании; 3) Провалът на президентските избори на коалицията „Съюз на десните сили” всъщност е провал на опитите да бъде подменена СК и да бъдат отстранени ДСБ от политическата сцена на страната.
И още един въпрос за дискусия: Следва ли да допускаме в бъдеще да се явяваме на избори в коалиции, разкъсвани от междуособици и с партньори, не спазващи подписаните с нас споразумения?
Коалиционна политика, оценка на Синята коалиция
Първите две години на отчетния период, както и в годините след своето създаване, ДСБ нямаше коалиционна политика. Следвахме собствените си позиции и решения. Тази политика доведе до компромиси и изборни загуби първо на президентските избори през 2006 г., а след това и на изборите за ЕП през 2007 г., където не преминахме бариерата за избор на депутат. Същото се случи и със СДС.
Поемането на последователен курс за коалиционна политика започна от края на 2007 и се изрази в мандата, даден на ръководството от V-то НС – „ да стане инициатор и да направи възможното за създаване на дясна изборна коалиция, която да участва в следващото управление на страната.” Коалиционният курс беше аргументиран със следните
доводи: Първо, загубите създадоха опасението, че няма да можем да създадем собствена парламентарна група на следващите избори. Това опасение, споделяно и от избирателите на СДС, създаде силен обществен натиск за създаване на коалиция. Трето, на преден план по важност излезе съхраняването на идентичността на автентичната десница, за която да гласуват десните избиратели. И най-важният, четвърти аргумент – коалицията бе мотивирана с нуждата да участваме в управлението на страната.
От доводите се вижда, че с влизането си в коалиция сме направили компромис, компромис между страха и надеждата – надеждата, че можем да ревизираме делата на тройната коалиция; да изправим виновните за провала на страната пред съдебната власт и да отстраним мафията и олигархията от властта; но най-вече – да спасим България от престъпността и изолацията й в ЕС. Заради този страх и тази надежда ДСБ помогнахме на СДС да оцелее във вътрешните си борби и да се яви на изборите за ЕП и за НС през 2009 г. Затова създадохме СК и станахме нейна опора и ядро със своите идеи, програми, организация и дух.
Първият удар върху Синята коалиция бе създаването на правителство на малцинството от ГЕРБ със сляпата подкрепа на Атака.
Вторият удар дойде от първоначалната ни подкрепа за това правителство. Негативите от тази подкрепа понасяме и сега.
Третият удар дойде от ръководството на СДС. То наруши Споразумението за провеждане на отворени предварителни избори на СК и конкретно следните текстове от него: т. 2.4. „За официалните избори за президент на страната партиите, подкрепили споразумението, да се регистрират като коалиция пред ЦИК” и т. 5.3. „Партиите, подписали това споразумение се задължават: 1) да не участват в друга регистрация пред ЦИК, освен измежду партиите в Синята коалиция; 2) да не издигат или подкрепят кандидати извън партиите в Синята коалиция за Президент”. Негативите от този удар бяха засилени от това, че СК бе подменена именно с
хората и партиите, които нанесоха най-тежки поражения върху доверието в българската десница по време и след нашето управление. С такива хора и партии ДСБ не можеше да бъде заедно.
Четвъртият удар дойде от провала на президентските избори. Само един от четирима избиратели на СК, т.е. тези, които подкрепиха ДСБ и СДС на местните избори за общински съветници, гласува за Румен Христов. Този удар нанесе, макар и частично, поражение и на нас. Основно, защото поради своята политическа почтеност, ние спазихме нарушеното от партньорите ни споразумение. Подкрепихме, макар и извън регистрацията, кандидата на десните сили. Политическата причина да не се оттеглим от това Споразумение и да не издигнем Светослав Малинов за свой кандидат беше, че с това щяхме да разрушим 103 местни СК и да предопределим края на тази коалиция.
Големият политически проблем пред СК е, че надеждите, с които бе създадена, са неосъществими в това НС. Сега ние подкрепяме ПГ на СК, заради верността си към доверието на избирателите.
Националното събрание трябва да обсъди и заеме позиции по отношение съдбата на тази коалиция. Предлагам на дебат тезата, че ние трябва да подкрепим СК, дори сега, след всички удари върху нея, че не трябва да бъдем тези, които рушат, а тези, които създават надежди на десницата.
Политическите перспективи
Перспективите могат да се видят при точен анализ и изводи от проведените избори. Пропорционалните изборите за общински съветници през 2011, които са единствената основа за прогнозиране на парламентарните избори, показват следното:
1. ГЕРБ с 30% от гласовете и 106 депутата нe би имал самостоятелно мнозинство в парламента;
2. БСП с 21% от вота и 74 депутата, заедно с ДПС – 9.3% и 33 депутата - не са алтернатива;
3. Атака не би влезнала в НС;
4. СК със своите 7.8% и 27 депутата би продължила да е парламентарна сила. (Повечето депутати са поради резултата и голямото разпиляване на гласове.
Вероятността да се появи нова парламентарна партия е малка. Всеки опит на кандидат за президент да създаде след неуспех на избори партия, която да преодолее изборната бариера, са били неуспешни. Примерите са Желю Желев и Богомил Бонев. А днес са налице фактори, които правят това още по-трудно, отколкото в миналото. Те са много по-високите разходи, много по-силното подозрение към партиите – превръщането на едно спонтанно гражданско движение в партия най-често е фатално. Опирането на структури и лица от провалилата се партия на Симеон Сакскобургготски е заредено с голям политически риск.
При тези обстоятелства агресивната политика на ГЕРБ за разрушаване на конкурентната синя формация е обяснима само по два начина: Първо, ГЕРБ иска да си разчисти пътя, за да се коалира с БСП или ДПС, като обясни такъв ход като наложен от кризата и липса на алтернатива. Второ, ГЕРБ допуска да излезе временно в опозиция и, след сигурен провал в провеждането на реформи от БСП и ДПС, да направи самостоятелно мнозинство и правителство.
ГЕРБ е в правото си да прави всякакви свои сметки и да следва партийния си интерес. Но и двете му сметки са много вредни за България. От първата ще следва барикадиране на статуквото на олигархичната държава. След сбъдване на втората ни очаква катаклизъм от типа на този, който преживяхме при Жан Виденов. Нуждаещата се от спешни реформи България ще потъне дълбоко в блатото на безизходицата.
За идейната платформа на ДСБ
Чуват се гласове, че програмата на десницата е изчерпана, защото вече имаме частна собственост, пазарна икономика, членове сме на НАТО и ЕС. Няма да споря, нечии програми може да са изчерпани. Позволете обаче да прочета на глас част от нашето Възвание за силна България:
„Всички имаме усещането, че демокрацията ни е фасада, зад която няма истински дом. Българският комунизъм си отива, но оставя зад тази фасада на ключови позиции в икономиката, в политическите партии и медиите своята олигархия и бивша държавна сигурност, остава и създадената от тях организирана престъпност. Това е основната причина у нас да има силна престъпност и слаба държава, силна корупция и слаба администрация, значителна сенчеста икономика и много бедни”;
и част от Учредителната декларация на ДСБ:
„Политическата система на страната е в криза. Нито една от партиите не сочи българската перспектива. Те нямат идеи за бъдещето, за развитието на обществото и държавата. България е без политическо лидерство, включително и десницата. Страната ни отново започна да губи ценно историческо време от своето държавно и политическо развитие.
Партиите от прехода постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията, бившите репресивни служби и организираната престъпност. Те нямат воля да видят кризата и не правят усилия да се справят с нея. Отговорът на българските граждани е обезверяване, апатия и отказ от гласуване. Демокрацията ни се превръща във фасада, зад която се крие статукво, комфортно за “елита” и отблъскващо за гражданите.
Създаваме новата партия, за да бъдем алтернатива на фасадната демокрация.”
И сега питам: кое от тази политическа платформа е изчерпано, кои думи от нея не са верни днес? Силна ли е днес България или сме най-слабата и бедна, най-корумпираната и мафиотизирана, най-болната и с кратък човешки живот нация в ЕС. Не сме ли ние с най-безпомощната държава и с най-голямото беззаконие?
С това не искам да кажа, че междувременно не са се случили сериозни събития, които налагат да дискутираме и развием политическата си платформа. Такива са на първо място
тържеството на посткомунизма в страната ни, процесите на криза и дезинтеграция в ЕС, катаклизмите, които разтърсват социалната държава, помръкналите надежди за приемане на еврото, очертаващият се „ледников период” пред глобалната икономика. За тази дискусия следва да проведем специално НС на ДСБ. На него трябва да проведем сериозен дебат върху политическите си идеи през следващите години.
Организационно състояние на ДСБ
На VIII-то Национално събрание делегатите представляват 200 общински и районни организации. Според официалните данни, тези организации имат 8 414 членове и 8 615 регистрирани симпатизанти, общо – 17 029. За сравнение през 2007 г. на ІV-то Национално събрание общинските и районни организации са били 193 със 11 360 члена и 7 515 регистрирани симпатизанти или общо 18 875 души.
Намаляването на членовете на ДСБ не е най-големият ни проблем. По-сериозни от него са отслабналата политическа мотивация за действие, за поемане на отговорност, за кандидатиране на избори, за правене на изборна кампания и за отстояване на позициите на ДСБ по места. Такъв проблем е страхът, с който живеем и който се засили по време на и след последните избори. Отглас от тези слабости са появата на вътрешни противопоставяния, неспособност да се постигне единство около издигнатите кандидати, падащите кворуми на събранията и нередовното членство.
ДСБ следва да посвети отделно НС само на целта да създадем силна и действена организация – такава, която да бъде интересна и желана човешка среда за хората с будна политическа съвест и десни убеждения.
На този форум следва да обсъдим как силно променящите се времена – с интернет, мобилни комуникации, със социалните мрежи – влияят върху нашата политическа структура. Как е най-добре да се позиционираме в дебата на съвременното общество и политика.
Най-важно е засилването на вътрешния ни политически живот сега. За това вече има налице достатъчно финансови възможности. Трябва да възстановим провеждането на семинари на различни места в страната. На тях следва да създаваме потенциал за политическо действие, на първо място на общинските ръководства на ДСБ. Те трябва да придобият смелост, решителност и компетентност да заемат публична позиция и да я отстояват в дебат с други политици. Специално внимание и непрекъсната подкрепа следва да получават от партията нашите кметове, общински съветници и участници в местната администрация. Те трябва да имат способността и рефлекса да реагират адекватно, като подкрепят или критикуват предлаганите решения на местните проблеми; да участват с добра експертиза при обсъждането на общинските бюджети; да могат да се противопоставят на общинската корупция. На следващо място стои непрекъснатата подготовка на предизборните щабове.
Следва да създадем наше Училище за политици и в него да обучаваме тези наши членове, които имат желание за активно и отговорно участие в политиката. По този начин можем да разширим кръга на подготвените и компетентни хора в и около партията ни; на тези, които са способни да формулират, предлагат и защитават пред обществото своите политически позиции. Такова училище ще бъде притегателен център за младите в партията. На най-добрите можем да помогнем да завършат магистратура или да специализират в авторитетни европейски университети; да се развиват в нашите международни контакти.
Във връзка с подобряване отчетността на организационното състояние на партията посветеното на организацията ни Национално събрание следва да реши дали да проведем актуализация на документите на членовете и симпатизантите на ДСБ.
Заключение
С този наш форум ние открито заявяваме политическите си позиции и оценки пред обществото. Ние не играем чужди роли в чужди пиеси. Сами пишем своя сценарий. Това само по себе си е толкова рядко в българската политика днес.
Ние сме тези, които първи се обявиха за алтернатива на фасадната демокрация и за категоричен противник на мафиотизацията на страната и овладяването й от олигархията.
Тези, които са събрали голямо богатство от натрупан опит, компетентност и решителност в посочването и справянето с проблемите в страната, които не приемат политическите решения да бъдат заменени от евтин популизъм.
Тези, които, без да са в управлението на България, сами са се натоварили и не снемат от себе си отговорността за нейната съдба. Които винаги са готови да споделят отговорността за вземането и провеждането на трудни и непопулярни политически действия срещу кризата и за крайно необходимите ни реформи.
Тези, на които дори опонентите признават, че могат да допринесат съществено за България.
Това сме ние – Демократите за силна България.
Цитат на вечерта от Георги Желев:
"Благодарим ти Партийо любима,
затова, че днес те има.
Благодарим за грижата голяма,
макар, че пенсиите нови пак ги няма.
Благодарим ти за стандарта на салама,
какво, че гледаме го само на реклама.
Благодарим за хляба и водата,
какво, че скача им цената.
Благодарим и за цената на бензина,
Не пътуваме, не ходим в магазина.
Благодарим за новите ни магистрали,
за да ги има, никога и нищо не сме яли.
Благодарим ти за борбата с Октопода,
как хубаво е с белезниците на пода!
Благодарим за близостта голяма,
от Цецо никой вече тайни няма.
Благодарим ти за Шенген,
чакаме го вече всеки ден.
Благодарим за перспективата пред нас,
но най-добре - без Вас !!!!"
затова, че днес те има.
Благодарим за грижата голяма,
макар, че пенсиите нови пак ги няма.
Благодарим ти за стандарта на салама,
какво, че гледаме го само на реклама.
Благодарим за хляба и водата,
какво, че скача им цената.
Благодарим и за цената на бензина,
Не пътуваме, не ходим в магазина.
Благодарим за новите ни магистрали,
за да ги има, никога и нищо не сме яли.
Благодарим ти за борбата с Октопода,
как хубаво е с белезниците на пода!
Благодарим за близостта голяма,
от Цецо никой вече тайни няма.
Благодарим ти за Шенген,
чакаме го вече всеки ден.
Благодарим за перспективата пред нас,
но най-добре - без Вас !!!!"
петък, 25 ноември 2011 г.
МОЛЯ ВИ! - Белчо Дончев, ноември 26, 2011 1:13
Земята, мили приятели, е не само мястото, но е и единственото място, на което ние хората сме такива, каквито сме.
Винаги адски се притеснявам, когато трябва, ама наистина трябва, да напиша нещо , което е наистина важно. Защото – кой съм аз, та да определям какво е важно и какво не? От друга страна – да ебем и животот, у който никой нормален човек няма право да определя важното в живота си и оставя това си задължение на комунистите!
Аз лично от комунисти нямам никаква нужда! Никога не съм имал, нямам,и няма да имам! Знам, знам до болка, че комунистите имат нужда от мен! Защото комунизмът и комунистите без глупаци са мъртви за историята и това, което я прави такава. Питам се – докога ще бъда глупакът, даващ живот на идиоти, творящи античовешка, в частния случай – антибългарска история, водещи ни като правоверни овце към единствено техни, но не и наши цели, подчиняващи се на идиотизми от чисто идеологически теоретицизъм, нямащи нищо общо с жалкия ми и ни животец като такъв, ?
Ами, писна ми!
Земята, мили мои приятели е не само единственото място, на което бихме могли да бъдем това, което наистина сме!
Земята, и Животът ни върху Нея е нашата единствена възможност! При това в единствено и твърде лично число!
Нека да не го предаваме на комунистите! Моля ви…Животът няма поправителен…усещам го от опита на дядо си Дончо, погребан в село Вонеща вода, окръг Великотърновски! Просто го усещам…а вие, усещате ли го?
Винаги адски се притеснявам, когато трябва, ама наистина трябва, да напиша нещо , което е наистина важно. Защото – кой съм аз, та да определям какво е важно и какво не? От друга страна – да ебем и животот, у който никой нормален човек няма право да определя важното в живота си и оставя това си задължение на комунистите!
Аз лично от комунисти нямам никаква нужда! Никога не съм имал, нямам,и няма да имам! Знам, знам до болка, че комунистите имат нужда от мен! Защото комунизмът и комунистите без глупаци са мъртви за историята и това, което я прави такава. Питам се – докога ще бъда глупакът, даващ живот на идиоти, творящи античовешка, в частния случай – антибългарска история, водещи ни като правоверни овце към единствено техни, но не и наши цели, подчиняващи се на идиотизми от чисто идеологически теоретицизъм, нямащи нищо общо с жалкия ми и ни животец като такъв, ?
Ами, писна ми!
Земята, мили мои приятели е не само единственото място, на което бихме могли да бъдем това, което наистина сме!
Земята, и Животът ни върху Нея е нашата единствена възможност! При това в единствено и твърде лично число!
Нека да не го предаваме на комунистите! Моля ви…Животът няма поправителен…усещам го от опита на дядо си Дончо, погребан в село Вонеща вода, окръг Великотърновски! Просто го усещам…а вие, усещате ли го?
сряда, 23 ноември 2011 г.
ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ ! -Белчо Дончев
ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ !
By Белчо Дончев, ноември 23, 2011 21:07
Вървим вдъхновено. Вървим без умора.
Голямата цел е далечна, но близка.
Уверено водят ни Милите хора :
“ Това ще…! Така ще…! Докрай ще…! Дори ще…!”.
Балканът немее. Морето се киска.
Елате ни вижте!
Набираме скорост. Голям е наклонът.
Родината долу. Пред нас е просторът.
Подхващаме песен. Налучкваме тона :
“ Костюм ще…! Кола ще…! Парцел ще…! Пари ще…!”,
пригласяме с трепет на Милите хора.
Елате ни вижте!
Голям бе наклонът, обаче надолу.
Загряха спирачки. Разкапа се хорът.
Горивото свърши. Отели се волът :
“ Къде ще…! Кога ще…! Какво ще…! Дали ще…!”
“ Пристигнахме! – рекоха Милите хора -
Елате и вижте!”
И с Хонди, Фиати, японски мотори
поеха нагоре към нови победи
богати, усмихнати Милите хора :
“ Ний пак ще…! Ний тук ще…! И винаги ний ще…!”
…Останахме в блатото гладни и бледи.
Елате ни вижте!
By Белчо Дончев, ноември 23, 2011 21:07
Вървим вдъхновено. Вървим без умора.
Голямата цел е далечна, но близка.
Уверено водят ни Милите хора :
“ Това ще…! Така ще…! Докрай ще…! Дори ще…!”.
Балканът немее. Морето се киска.
Елате ни вижте!
Набираме скорост. Голям е наклонът.
Родината долу. Пред нас е просторът.
Подхващаме песен. Налучкваме тона :
“ Костюм ще…! Кола ще…! Парцел ще…! Пари ще…!”,
пригласяме с трепет на Милите хора.
Елате ни вижте!
Голям бе наклонът, обаче надолу.
Загряха спирачки. Разкапа се хорът.
Горивото свърши. Отели се волът :
“ Къде ще…! Кога ще…! Какво ще…! Дали ще…!”
“ Пристигнахме! – рекоха Милите хора -
Елате и вижте!”
И с Хонди, Фиати, японски мотори
поеха нагоре към нови победи
богати, усмихнати Милите хора :
“ Ний пак ще…! Ний тук ще…! И винаги ний ще…!”
…Останахме в блатото гладни и бледи.
Елате ни вижте!
В защита на Иван Йорданов Костов и ДСБ -автор Wittgenstein-24 Ноември 2011
В защита на Иван Йорданов Костов и ДСБ
24 Ноември 2011
Wittgenstein
Публикувам като отделна статия мнението на Wittgenstein, тъй като го смятам за смислено и важно с оглед настоящата дискусия. Някои от нещата в него се разминават с истината, познаваема само от гледната точка на участвалите в тези събития: например клуб "Диалог" може и да си е мислел, че създава ДСБ, но истината беше съвсем различна, а клубът беше използван за достоверност на претенцията, че ДСБ е израства от гражданското общество - и не случайно скоро след основаването на партията клубът бе неглижиран. Реалният създател на ДСБ е д-р Николай Михайлов, който убеди Костов в необходимостта да напусне СДС и да основе нова партия. А иначе в доста сложната организация на това разцепление участваха както самия Иван Костов, така и голяма част от депутатите и апарата на СДС. Плюс няколко финансови стълба, разбира се.
Е.С.
В тясно специализираните форуми в интернет обикновено се дискутира спокойно и по същество, докато в политическите форуми често се подвизават най-невероятни субекти, особено пък ако не се изисква регистрация като тук. Затова прави чест на Едвин, че не изисква регистрация и търпи всякакви мнения именно в духа на СВОБОДАТА.
Ще изкажа „нЕкои съображения” :) под формата на „ферман” :) и предварително декларирам, че никой не е длъжен да го чете и коментира, ако го намира са досаден или „всезнайковски”. И така:
Въпреки че са обект на постоянни хули и атаки, партиите са необходими. Модерната демокрация е немислима без партии и който иска демокрация, трябва да иска партии. Всички бихме се радвали в България да има партия като описаната от Едвин. Разбира се, това е повече един платонически идеал, към който трябва да се стремим, но който надали може да се реализира 100% на практика. Само че и на 50% бихме били доволни.
Между другото както виждаме и в старите демокрации започнаха да изчезват „системността и прогнозирумостта”, които наистина са важни за политиката. Нещо повече - в Гърция и Италия бяха призовани да управляват „независими технократи и експерти”, защото партиите не искат и/или не могат да управляват в условията на тежка криза. („Независимите експерти” и „широките коалиции” бяха също така постоянен рефрен на БСП през 90-те години). Това е абсурдно. Партиите са именно за това – да поемат отговорност, особено в тежки, ключови моменти, независимо какво ще им струва това в електорален план. „В хубаво, слънчево време” всеки може да управлява. Друго е в лошо време. Затова прави чест на СДС-ОДС, че навремето извърши най-тежките реформи в България, като си понесе последиците от непопулярните мерки.
А иначе всеки е свободен да прави нови партии, но за да не се превърне тази лансирана от Едвин засега хипотетична нова формация в поредния проект на ДС и КГБ, на каквито проекти се нагледахме през последните 22 години, трябва да се имат предвид няколко момента.
Както вече имах възможност да отбележа, дясното пространство в България най-вероятно ще бъде заето не от една голяма, а от няколко партии, които би трябвало да си взаимодействат. Основаната причината за това е, че вкусовете и предпочитанията на десните избиратели вече са прекалено диференцирани. Трудно е да си представим например, че значим брой избиратели на ДСБ биха гласували за ГЕРБ или обратно. Дори между СДС и ДСБ почти няма обмен на избиратели. Това е причината, поради която ГЕРБ противно на своите очаквания не можа да погълне СК и по-специално ДСБ. Същевременно това е и обяснението за отказа на ГЕРБ да направи следизборна коалиция със СК, от която на пръв поглед нямаше нищо по-естествено. Подобна коалиция обаче щеше да е признание за провала на опита на ГЕРБ да се разправи със СК и допълнителна легитимация за сините, на което ГЕРБ не желаеше или по-скоро не му бе позволено да отиде.
А иначе специално ДСБ е един много интересен феномен в българския политически живот. Тя е единствената по-значима формация в България, която не е зачената като инженерен проект в лабораториите на ДС и КГБ, което я прави уникална.
ДСБ наистина е сравнително малка, “бутикова” според думите на Едвин и “политически клуб” според Огнян Минчев, но пак по думите на Минчев “влиятелен политически клуб”. Ограниченият й, но много устойчив електорат е израз на нейния елитен характер. Това е партията на елитните десни избиратели и в нея е съсредоточен експертният политически потенциал на България. Трябва да признаем, че доколкото има качествени десни избиратели и политици в България, те са основно там.
Между другото тя не е проект на Иван Костов, който чрез нея бил “разцепил “ СДС, както често се твърди. В действителност ДСБ беше инициирана от гражданското общество, което впоследствие ПОКАНИ Иван Костов, Катя Михайлова, Веско Методиев и т.н. да изградят и оглавят новата партия с оглед техния политически опит и знания. Те пък междувременно се бяха разочаровали от поведението на СДС след 2001 година и неговата колаборация с НДСВ. Всъщност както показа националната конференция през 2000, Костов още тогава нямаше мнозинство в ръководството на СДС. (Тогава той безуспешно призова делегатите да освободят СДС от компрометираните политици и така да върнат доверието към съюза.)
А НДСВ беше създадено, за да предотврати втори мандат на СДС-ОДС. След изборната победа 2001 Симеон покани и СДС в коалицията с ДПС и БСП и СДС правилно отказа, но поведението му впоследствие не беше последователно и повече от жалко. Аз твърдя, че ако тогава СДС беше на място, Симеон нямаше да може да управлява повече от няколко месеца. СДС обаче само симулираше опозиционност, докато в действителност прикрито подкрепяше това най-слабо, най-гротескно, най-промосковско и най-вредно в новата история на България правителство.
Може би тук е мястото и да кажем няколко думи за Иван Йорданов Костов. Не знам каква оценка ще даде историята за него, но засега изглежда съдбата е пожелала той да е централната фигура на българския преход. Независимо дали в управлението както в 1990-1992 и 1997-2001, или в опозиция през останалото време, той винаги е бил във фокуса на политическия живот. Самият факт, че е обект на толкова ожесточени спорове, на хули и хвалби едновременно, показва едно – че така или иначе става дума за ЛИЧНОСТ. Нещо, което не може да се каже за повечето други български политици на прехода, които са сиви безличия и нищожества. Съвсем логично те не предизвикват и съществени спорове. Едва ли някои би дискутирал разгорещено плюсовете и минусите на Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев или който и да било друг политик от последните 22 години.
Факт е също така, че българските медии особено след 1999-2000 са изключително критични Костов. Мисля, че подобна мащабна медийна кампания срещу един отделно взет политик в новата европейска история е рядкост. От друга страна знаем, че българските медии в своето мнозинство са рупори на посткомунистическата олигархия и мафия (и в крайна сметка са свързани с Москва). Ако това е така, дори само по този признак, без дори да знаем нищо конкретно Костов, можем по чисто умозрителен път да заключим логически, че той по някакъв начин трябва да е нарушил плановете и спокойствието на посткомунистическата олигархия. Самият Костов в доклада си пред първото Национално събрание на ДСБ каза, че критиката от страна на политическите противници би трябвало да радва, защото показва, че партията е на прав път. Ето защо ако медиите спрат да атакуват Костов и започнат да го хвалят, веднага би трябвало да се усъмним, че нещо не е наред. Впрочем още “вождът и учителят на българския народ” др. Георги Димитров е казал (според спомените на Петър Димитров-Рудар), че има нещо съмнително, ако врагът те хвали. (Цар Борис е бил изказал положително за държането на Гошо-Тарабата на Лайпцигския процес, а той като “самокритичен” човек се усъмнил в себе си, след като врагът го хвалел :))
Всички критици на Иван Костов трябва да отчитат този важен момент. Известно е, че Едвин не е фен на Иван Костов и в миналото подробно е излагал своите аргументи срещу него. Това е негово право. Той обаче трябва да си дава сметка, че по този начин се нарежда сред посткомунистическите критици на Костов и в някаква степен служи на тяхната кауза, която е във вреда на свободата, демокрацията и просперитета на България. Все пак се надявам, че тази антикостовистка позиция на Едвин е поне негово искренно не емоционално, а рационално вътрешно убеждение на демократ и антикомунист, а не e продиктувана от нещо друго.
Това беше моята пледоария за Иван Йорданов Костов и ДСБ :):)
В този смисъл ако наистина ще се прави нова дясна партия, тя НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ КОНСТРУИРА КАТО ЕЛЕКТОРАЛЕН КОНКУРЕНТ на СК и най-вече на ДСБ, А КАТО НЕИН ПАРТНЬОР, което би трябвало ясно и недвусмислено да се декларира още в самото начало. Политически конкурент на новата партия би трябвало да е ГЕРБ, а политически притивник, разбира се, БСП. Всичко друго би могло да бъде тълкувано като нов опит на посткомунистическата олигархия да осъществи своята заветна мечта – маргинализацията и елиминирането на СК и най-вече на ДСБ от българския политически живот.
Забележка от Симеон:Прави чест и поздравление,че г-н Сугарев е публикувал в блога си статията на Wittgenstein!
24 Ноември 2011
Wittgenstein
Публикувам като отделна статия мнението на Wittgenstein, тъй като го смятам за смислено и важно с оглед настоящата дискусия. Някои от нещата в него се разминават с истината, познаваема само от гледната точка на участвалите в тези събития: например клуб "Диалог" може и да си е мислел, че създава ДСБ, но истината беше съвсем различна, а клубът беше използван за достоверност на претенцията, че ДСБ е израства от гражданското общество - и не случайно скоро след основаването на партията клубът бе неглижиран. Реалният създател на ДСБ е д-р Николай Михайлов, който убеди Костов в необходимостта да напусне СДС и да основе нова партия. А иначе в доста сложната организация на това разцепление участваха както самия Иван Костов, така и голяма част от депутатите и апарата на СДС. Плюс няколко финансови стълба, разбира се.
Е.С.
В тясно специализираните форуми в интернет обикновено се дискутира спокойно и по същество, докато в политическите форуми често се подвизават най-невероятни субекти, особено пък ако не се изисква регистрация като тук. Затова прави чест на Едвин, че не изисква регистрация и търпи всякакви мнения именно в духа на СВОБОДАТА.
Ще изкажа „нЕкои съображения” :) под формата на „ферман” :) и предварително декларирам, че никой не е длъжен да го чете и коментира, ако го намира са досаден или „всезнайковски”. И така:
Въпреки че са обект на постоянни хули и атаки, партиите са необходими. Модерната демокрация е немислима без партии и който иска демокрация, трябва да иска партии. Всички бихме се радвали в България да има партия като описаната от Едвин. Разбира се, това е повече един платонически идеал, към който трябва да се стремим, но който надали може да се реализира 100% на практика. Само че и на 50% бихме били доволни.
Между другото както виждаме и в старите демокрации започнаха да изчезват „системността и прогнозирумостта”, които наистина са важни за политиката. Нещо повече - в Гърция и Италия бяха призовани да управляват „независими технократи и експерти”, защото партиите не искат и/или не могат да управляват в условията на тежка криза. („Независимите експерти” и „широките коалиции” бяха също така постоянен рефрен на БСП през 90-те години). Това е абсурдно. Партиите са именно за това – да поемат отговорност, особено в тежки, ключови моменти, независимо какво ще им струва това в електорален план. „В хубаво, слънчево време” всеки може да управлява. Друго е в лошо време. Затова прави чест на СДС-ОДС, че навремето извърши най-тежките реформи в България, като си понесе последиците от непопулярните мерки.
А иначе всеки е свободен да прави нови партии, но за да не се превърне тази лансирана от Едвин засега хипотетична нова формация в поредния проект на ДС и КГБ, на каквито проекти се нагледахме през последните 22 години, трябва да се имат предвид няколко момента.
Както вече имах възможност да отбележа, дясното пространство в България най-вероятно ще бъде заето не от една голяма, а от няколко партии, които би трябвало да си взаимодействат. Основаната причината за това е, че вкусовете и предпочитанията на десните избиратели вече са прекалено диференцирани. Трудно е да си представим например, че значим брой избиратели на ДСБ биха гласували за ГЕРБ или обратно. Дори между СДС и ДСБ почти няма обмен на избиратели. Това е причината, поради която ГЕРБ противно на своите очаквания не можа да погълне СК и по-специално ДСБ. Същевременно това е и обяснението за отказа на ГЕРБ да направи следизборна коалиция със СК, от която на пръв поглед нямаше нищо по-естествено. Подобна коалиция обаче щеше да е признание за провала на опита на ГЕРБ да се разправи със СК и допълнителна легитимация за сините, на което ГЕРБ не желаеше или по-скоро не му бе позволено да отиде.
А иначе специално ДСБ е един много интересен феномен в българския политически живот. Тя е единствената по-значима формация в България, която не е зачената като инженерен проект в лабораториите на ДС и КГБ, което я прави уникална.
ДСБ наистина е сравнително малка, “бутикова” според думите на Едвин и “политически клуб” според Огнян Минчев, но пак по думите на Минчев “влиятелен политически клуб”. Ограниченият й, но много устойчив електорат е израз на нейния елитен характер. Това е партията на елитните десни избиратели и в нея е съсредоточен експертният политически потенциал на България. Трябва да признаем, че доколкото има качествени десни избиратели и политици в България, те са основно там.
Между другото тя не е проект на Иван Костов, който чрез нея бил “разцепил “ СДС, както често се твърди. В действителност ДСБ беше инициирана от гражданското общество, което впоследствие ПОКАНИ Иван Костов, Катя Михайлова, Веско Методиев и т.н. да изградят и оглавят новата партия с оглед техния политически опит и знания. Те пък междувременно се бяха разочаровали от поведението на СДС след 2001 година и неговата колаборация с НДСВ. Всъщност както показа националната конференция през 2000, Костов още тогава нямаше мнозинство в ръководството на СДС. (Тогава той безуспешно призова делегатите да освободят СДС от компрометираните политици и така да върнат доверието към съюза.)
А НДСВ беше създадено, за да предотврати втори мандат на СДС-ОДС. След изборната победа 2001 Симеон покани и СДС в коалицията с ДПС и БСП и СДС правилно отказа, но поведението му впоследствие не беше последователно и повече от жалко. Аз твърдя, че ако тогава СДС беше на място, Симеон нямаше да може да управлява повече от няколко месеца. СДС обаче само симулираше опозиционност, докато в действителност прикрито подкрепяше това най-слабо, най-гротескно, най-промосковско и най-вредно в новата история на България правителство.
Може би тук е мястото и да кажем няколко думи за Иван Йорданов Костов. Не знам каква оценка ще даде историята за него, но засега изглежда съдбата е пожелала той да е централната фигура на българския преход. Независимо дали в управлението както в 1990-1992 и 1997-2001, или в опозиция през останалото време, той винаги е бил във фокуса на политическия живот. Самият факт, че е обект на толкова ожесточени спорове, на хули и хвалби едновременно, показва едно – че така или иначе става дума за ЛИЧНОСТ. Нещо, което не може да се каже за повечето други български политици на прехода, които са сиви безличия и нищожества. Съвсем логично те не предизвикват и съществени спорове. Едва ли някои би дискутирал разгорещено плюсовете и минусите на Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев или който и да било друг политик от последните 22 години.
Факт е също така, че българските медии особено след 1999-2000 са изключително критични Костов. Мисля, че подобна мащабна медийна кампания срещу един отделно взет политик в новата европейска история е рядкост. От друга страна знаем, че българските медии в своето мнозинство са рупори на посткомунистическата олигархия и мафия (и в крайна сметка са свързани с Москва). Ако това е така, дори само по този признак, без дори да знаем нищо конкретно Костов, можем по чисто умозрителен път да заключим логически, че той по някакъв начин трябва да е нарушил плановете и спокойствието на посткомунистическата олигархия. Самият Костов в доклада си пред първото Национално събрание на ДСБ каза, че критиката от страна на политическите противници би трябвало да радва, защото показва, че партията е на прав път. Ето защо ако медиите спрат да атакуват Костов и започнат да го хвалят, веднага би трябвало да се усъмним, че нещо не е наред. Впрочем още “вождът и учителят на българския народ” др. Георги Димитров е казал (според спомените на Петър Димитров-Рудар), че има нещо съмнително, ако врагът те хвали. (Цар Борис е бил изказал положително за държането на Гошо-Тарабата на Лайпцигския процес, а той като “самокритичен” човек се усъмнил в себе си, след като врагът го хвалел :))
Всички критици на Иван Костов трябва да отчитат този важен момент. Известно е, че Едвин не е фен на Иван Костов и в миналото подробно е излагал своите аргументи срещу него. Това е негово право. Той обаче трябва да си дава сметка, че по този начин се нарежда сред посткомунистическите критици на Костов и в някаква степен служи на тяхната кауза, която е във вреда на свободата, демокрацията и просперитета на България. Все пак се надявам, че тази антикостовистка позиция на Едвин е поне негово искренно не емоционално, а рационално вътрешно убеждение на демократ и антикомунист, а не e продиктувана от нещо друго.
Това беше моята пледоария за Иван Йорданов Костов и ДСБ :):)
В този смисъл ако наистина ще се прави нова дясна партия, тя НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ КОНСТРУИРА КАТО ЕЛЕКТОРАЛЕН КОНКУРЕНТ на СК и най-вече на ДСБ, А КАТО НЕИН ПАРТНЬОР, което би трябвало ясно и недвусмислено да се декларира още в самото начало. Политически конкурент на новата партия би трябвало да е ГЕРБ, а политически притивник, разбира се, БСП. Всичко друго би могло да бъде тълкувано като нов опит на посткомунистическата олигархия да осъществи своята заветна мечта – маргинализацията и елиминирането на СК и най-вече на ДСБ от българския политически живот.
Забележка от Симеон:Прави чест и поздравление,че г-н Сугарев е публикувал в блога си статията на Wittgenstein!
вторник, 22 ноември 2011 г.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Обществото срещу лъжата -Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия
Обществото срещу лъжата
Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия
13:37 | 21.11.2011 | 921 прочитания
Размер на текста
 |
Maledictum interpretando facias acriu. (Publilius Syrus) Оправдаваш ли злодеянията, способен си и на по-големи (Публий Сир)
Интересно е да се анализира на какви нови злодеяния са способни тези, които напоследък грубовато опипват пулса на обезкръвеното от един безкрайно проточил се криминален преход българско общество с опита си да реабилитират един убиец, диктатор и държавен изменник, да честват шумно 100-годишнината от рождението му, да го изкарват голям държавник, реформатор и едва ли не човек, стремящ се към ЕС, да излъчват фарисейски филми с плитко скроена пропаганда и явни манипулации. Да не говорим за тези, които направиха изумителен с наглостта си опит публично да отрекат държавната измяна на Живков и двукратния му опит да предаде националния суверенитет на България, за да го представят като ... хитър правешки ход за крънкане на пари от СССР.
Като оставим настрани мизерната морална позиция да се възторгваш пред угодничеството, селската хитрост и предателството спрямо българската нация, с които Живков задържа властта си в продължение на десетилетия, логично е да помислим, че тези, които се опитват да реабилитират злодействата на Живков, се канят да повторят „подвига” на това жестокия и злобно-отмъстително диктатор у дома, но за сметка на това - покорен кремълски васал.
Тоест, канят се да извършат държавна измяна и национално предателство.
А ако наистина искат да възстановят обективния поглед към комунистическия управник, да бъдат така добри не да акцентират върху нищо незначещи посещения на ловеца Франц-Йозеф Щраус (вж филма”Последният лов”, излъчен по БТВ на 10 ноември), когото Живков наричал свой приятел (вероятно придружено с характерното „ха-ха”), а да го сравняват с другите комунистически ръководители в соцлагера.
Защото при това сравнение се вижда, че дори дошлите на власт след смазването на антисъветските въстания през 1956 година в Полша и Унгария колаборационисти като Владислав Гомулка и Янош Кадар, успяват да извоюват известна автономия от Москва и от съветския модел в полза на своите народи, чиито революции са предали.
В Полша през 1956 година, например, е спряна колективизацията, либерализира се отношението към църквата, едно от условията е съветските офицери и маршал Рокосовски да напуснат страната, освобождават кардинал Вишински от затвора и т.н. В Унгария след смазването на революцията през 1956 Янош Кадар успява да либерализира икономиката, да извоюва частен сектор в селското стопанство и в сферата на услугите, цензурата е най-слабата от целия соцлагер, унгарците могат да пътуват сравнително свободно.
Нищо подобно не става в България след като Живков поема властта и угодничи ли, угодничи в полза на Кремъл, показвайки най-голяма вярност в целия соцлагер.
Това, което отличава управлението на Живков, е неговото унизително подмазачество пред Кремъл и неговата злобна отмъстителност (подобна на тази на Георги Димитров) спрямо всичко, което по някакъв начин заплашва личната му власт. Защото не е случайно, че точно по времето на Живков разказвачите на вицове за неговата особа се озовават в лагери и затвори, а талантливият музикант Сашо Сладура е жестоко убит в създадения по нареждане на Живков зловещ концлагер край Ловеч.
Докато при Димитров и Червенков репресивната машина премазва противниците на съветизацията – бившата парламентарна опозиция и предвоенните политически лидери, "вражеските класови елементи", селските стопани и комунистите -"националисти", при Живков, наред с тези зададени от Москва цели, нейната мощ придобива един твърде персонален фокус – срещу противниците в БКП, които смятат, че Живков е еднодневка, чийто политически живот свършва с падането на Хрушчов, срещу безпартийните присмехулници, разказващи вицове за първия секретар и за партийната политика.
Поставяйки единствено свои послушни хора в Политбюро, Живков го превръща в параван и рупор на едноличните му решения, отнемайки ролята му на колективен орган на БКП. Решенията се вземат от Живков, а Политбюро само ги формализира. Променя се и самата структура на репресивната власт – на върха й изплува Държавна сигурност, вездесъща и контролирана от Живков.
На мястото на сталинистките съдебни разправи срещу "врага с партиен билет”, Живков въвежда мафиотския принцип "своите хора” – тоест, членовете на висшата комунистическа номенклатура да бъдат лишавани от власт, но не и от привилегии и никога да не бъдат давани под съд.
Този чисто мафиотски принцип – нещата да не излизат от „семейството”, както и създаването на една каста от цинични и стоящи над закона кадри на ДС, са факторите, които по-късно ще предопределят протичането на прехода – с липсата на правосъдие, с мафия и с вирусоподобното разграбване на държавата и ресурсите на страната.
Сигурност и спокойствие
В утрото на 7 септември 2011, преподавателката по най-нова история от Софийския Университет Искра Баева заявява в ефира на Българското национално радио (програма "Хоризонт" Преди всички, 7/09/2011):
"По-голямата част от българите си спомнят за спокойствието и не много богатия, но сигурен живот по времето на социализма.”
Трогателно е, наистина постоянството, с което комунистическите функционери и обслужващият ги от псевдо интелектуалци персонал, си позволяваха в продължение на десетилетия да говорят от името на "народа”.
От името на този народ, който лишиха от интелектуалния му, политически, стопански и военен елит. От името на този народ, който оградиха с минирани граници и който безпощадно избиваха и тероризираха за щяло и нещяло.
Но що за цинизъм е да твърдиш на всеослушание, че този същият народ (или поне по-голямата част от него) си спомнял с тъга насила наложения му от червените сатрапи живот?
Че и да наричаш този живот "сигурен” и "спокоен”!
Ето един-единствен щрих от картината на сигурността и спокойствието на българските граждани по времето на мъдрото управление на благодушния Тодор Живков от Правец:
На вратата се звънеше и тропаше..
Ударите се усилваха, чуваха се ругатни. Скочих от кревата, срещу мен няколко униформени и цивилни, насочили пистолетите си, викат:
"Музика империалистическа ще слушате, откъде я взехте, къде е магнетофонът, всичко ще си кажете!”
Майка ми плачеше, а баща ми обясняваше, че съм музикант, че свиря на цигулка, на акордеон и китара и че обичам музиката.
"Ти не ни обяснявай! Ние знаем коя музика е разрешена и коя – не!”
След това взеха магнетофона и единствената ролка, която имахме и казаха на брат ми да се облича по-бързо, за да даде обяснения в милицията.
Магнетофонът не върнаха, но и брат ми не се върна. Дойде си след около две години. Белене, там го закарали.
Брат ми беше на 19 години, а аз – на 14. Годината беше 1957-а.
Това е откъс от спомените на Божидар Петров (вж. Българският Гулаг. Свидетели. София, 1991).
Ето и дребен детайл от идиличния пейзаж на 60-те години (по спомени на Иван Желев Кисьов):
"„Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче! – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вместо да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на милицията.”
Той замахна, че въздухът изпищя, сопата описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер.
Бригадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и светлината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда.
Донесоха чувал и го натъпкаха вътре.
Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече.
В началото бяхме 180 лагеристи; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата година чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите и бригадирите имаше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове.
*
Може да се продължи в същия дух и за 70-те, и за 80-те години.
Никога не бих пожелала на госпожа Баева да изпита на свой гръб "спокойствието” и "сигурността”, които стотици хиляди семейства в България са изпитали, докато близките им са преминавали през изтезанията в милиционерските участъци и затворите или през ада на концлагерите у нас.
Не бих пожелала на госпожата (или да пази Господ на нейните потомци) дори частичка от спомените или от кошмарите, които още сънуват оцелелите оттам някогашни младежи, девойки и деца. (Да, имало е дори и деца!)
Но има предел на допустимото, който дори известните с цинизма си комунистически "историци” НИКОГА не трябва да прекрачват.
Ето какво наистина мисли част от българското общество за честванията на Тодор Живков, за начина, по който те бяха отразени в по-голямата част от медиите и за опита да се реабилитира един диктатор:
Нева Мичева, преводач, журналист:
"It must all be recorded with not a single fact omitted. And when the time comes - as it surely will - let the world read and know what the murderers have done."
Това е мотото, което се чете на страницата на Яд Вашем, йерусалимския мемориал, посветен на паметта на загиналите в Холокоста.
"Всичко трябва да бъде съхранено и нито един факт да не бъде пропуснат. И когато дойде времето – а то непременно ще дойде – светът да прочете и да узнае какво са сторили убийците."
Режимът на Живков е един режим на присвояване, унижение, убийство и нарушаване на основни човешки права, сравним с режимите в СССР, Хитлерова Германия и някои латиноамерикански военни диктатури.
Срамота е откраднатата собственост, съсипаните животи и отнетите възможности да бъдат наричани другояче освен със собствените им имена.
Срамота е, че днешна България да не уважава хората си и да ги убива и ограбва повторно, като лепи розови етикети на една нередна от началото до края история.
Милиционерска държава на лагери за несъгласните, на несвобода на словото, на доносници и бегълци през граница, на изтръгнати насила лични притежания, на право, което се подчинява на личния интерес на малцина, на корекоми и богатски забежки за хората във властта – всеки факт за това извращение трябваше отдавна да е документиран и светът, но най-вече ние, да четем и да знаем какво са сторили убийците.
Мисля, че е безобразно етически и е естетически гнусно да се говори за диктатора в една тоталитарна, репресивна и съсипваща хората и ресурсите на България система като за държавник, като за отговорна личност, като за благодетел.
Тодор Живков е един символ на скудоумието на комунизма в българския му вариант с все шуробаджанащината, безогледността, крадливостта и наглостта да задава тон.
Тодор Живков и всички, които му се редят в късата сянка, са престъпници спрямо България, която, сигурна съм, при все склонността си към инерция и хаос, щеше да стигне далеч по-напред, ако не се беше разболяла от комунизъм след Втората световна война.
На 7 септември се е случило едно важно за България нещо и то е, че България нападна свой гражданин с отровен чадър. Докато днешна България не си спомня какви абсурдни свинства е вършила довчера спрямо гражданите (себе си), нищо свястно няма да стане от нея.
Емил Данаилов, фотограф, журналист, бивш главен редактор на сп. "Одисей"
Тържествата по случай годишнината на Живков са чиста гавра и дебелоочие. Като види човек кой му е кумирът на днешния министър – председател и не само разбира кой е и откъде се е появил, но и накъде ще завлече България. За съжаление българската журналистика е журналистика с извадени зъби.
Григор Божилов Симов, бивш политически затворник
(Той е прекарал 13 години от младостта си зад решетките на комунистическите затвори в България. Григор Симов е съосновател и координатор на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) с председател Илия Минев и е автор на "Откритото писмо – апел", изпратено през 1986 година до Виенската конференция за преглед на изпълнението на договореностите от Хелзинки).
Отношението към комунизма у нас е следствие от липсата на ясна и категорична позиция на Запада по така важния – и не само за нас, българите, въпрос за комунизма като престъпна теория и практика.
Относно твърдението на Искра Баева: "...един нов вид политически елит, който живее по съвсем различен начин, който има други интереси” - отговорът ми е, че всъщност няма никакъв нов политически елит.
Относно твърдението на Искра Баева: "...един нов вид политически елит, който живее по съвсем различен начин, който има други интереси” - отговорът ми е, че всъщност няма никакъв нов политически елит.
Има само "преустроил се" стар комунистически елит, който, по команда, тактично е загърбил комунистическите лозунги и се е окичил с нови, демократични, либерални и даже – националистически имена и лозунги, без реално да се е разграничил от комунизма и комунистическото си минало, което Те величаят при всеки удобен случай.
А по повод казаното от премиера Бойко Борисов, че: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години..." - ще копирам извадка от оценката на Петър Младенов за икономическото положение в България, към края на 1989 г., в негово изказване пред пленум на МВР: "...Другари, картината в икономиката е потресаваща! От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта...Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да не докараме нещата до взрив..." (Цялата публикация е на следния адрес) http://tsbotev.blog.bg/politika/2011/09/08/drugari-kartinata-v-ikonomikata-e-potresavashta.816272)
А по повод казаното от премиера Бойко Борисов, че: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години..." - ще копирам извадка от оценката на Петър Младенов за икономическото положение в България, към края на 1989 г., в негово изказване пред пленум на МВР: "...Другари, картината в икономиката е потресаваща! От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта...Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да не докараме нещата до взрив..." (Цялата публикация е на следния адрес) http://tsbotev.blog.bg/politika/2011/09/08/drugari-kartinata-v-ikonomikata-e-potresavashta.816272)
Антон Чипев, политически емигрант от 1944 г.
(Роден е през 1920 година. Установява се в Монреал, където дълги години ръководи успешно частно предприятие. Издига се до заместник-министър в Министерството за интеграция на културните общности и на имиграцията в провинция Квебек, а по-късно е избран за член на Канадския федерален съд за имиграцията и бежанците).
Като възрастен българин, живущ в чужбина и оттам следил процесите след 1989 година в България, мога само да изкажа мъката си от това, което българите сами си навлякоха през последното десетилетие.
Защото не може безнаказано в обществените дела постоянно да се ръководиш от егоизъм, безразличие и безотговорност, вместо да градиш ново, свободно гражданско общество.
Затова сега, след като цял свят им се чуди как се подадоха на лъжите на "монарха-министър-председател Симеон Сакскобургготски", после решиха да гласуват доверие на Георги Първанов с агентурно име "Гоце” и решиха хора като него и Сергей Станишев да ги "водят в Европа", накрай не намериха по-добро, отколкото да настанят да ги командва неговият - пък и наследен от Тодор Живков - "телохранител" !
Парламентарната демокрация наистина не позволява да се оправдаваш с "волята на избирателя", но историята не признава такова условие – и по-често бърже, отколкото бавно, съди и отсъжда неумолимо.
Михаил Константинов, математик
Смятам тези тържества за неуместни. Не е зле да се припомни, че това Живков лично е участвал в изтезанията и убийствата след 9 септември 1944 г. Убийството на Георги Марков преди 33 години също е по негова заповед.
По повод изказаното от премиера Борисов, мога да кажа, че и Хитлер е построил много неща (още са здрави магистралите, строени тогава), развил е в невероятна степен технологиите (главно военните), извадил е Германия от кризата. Но е виновен за безброй престъпления и за войната.
Факт е, че мнозина си спомнят с носталгия за Живков и за онази епоха. И това е много тъжно. Но то стана възможно по две причини. Първо, дистанцията на времето и интуитивното обвързване на собствената им младост с онова време. И второ - престъпленията, кражбите и всеобхватното чувство за несправедливост, за които вина имат всички без изключение правителства след 1990 г.
А отварянето на досиетата на ДС и РУМНО се забавиха безкрайно и за съжаление се случиха при управлението на тройната коалиция. Защо се случиха именно тогава е друг, също интересен въпрос.
Мен обаче ме интересува защо не се случиха през 1997-2001 г.? Аз впрочем знам защо, но това знание не ме прави щастлив. А и последните (комични, меко казано) действия на дясната опозиция показват още едно тъжно нещо.
Може и не всички да сме маскари, както се опитват да ни убеждават комунистите, но очевидно всички сме политически некадърници. Може би само в ДПС са политически кадърни, но това ли трябва да ни е светлият пример за подражание?
Българските медии (с малки изключения) са били, са и ще бъдат политически и икономически зависими. Ако беше жив вестник "Демокрация", сигурно нямаше да отрази неутрално новината за честванията на комунистическия касапин. Но не аз затрих в. "Демокрация". За сведение: не го закри и Сакскобургготски, макар че стана по негово време. Всички знаем кой и защо затри този вестник.
И още едно сведение, или по-точно, прогноза*. На 23 октомври ще има люта битка за 4-то място на президентските избори. Битка между СДС и "Атака". С повече шансове е последната. Ако десните запазят сегашното си политическо ръководство, през 2016 г. ще имат възможността да се бият зверски за 6-то място. Ако съм жив тогава, в тази битка аз няма да участвам. Чудя се даже дали да участвам в сегашната. Както казваше един от лидерите, вероятно ще го направя, но с отвращение.
* анкетите са правени в началото на септември. Следва продължение.
неделя, 20 ноември 2011 г.
Иван Костов за Бюджет 2012
Иван Костов – председател на партия ДСБ – в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
от Simeon Ivanov на 19 ноември 2011 г. в 21:03
Благодарности към Дарик радио и информационната агенция Фокус,че имаме възможност да прочетем интервюто на г-н Иван Костов.
Иван Костов за Бюджет 2012
19 ноември 2011 | 12:13 | Дарик радио, "Седмицата"
Иван Костов – председател на партия ДСБ – в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
http://focus-news.net/?id=f19700
Аз четох интервюто с голямо внимание и изпитвам уважение и респект от г-н Костов.Нека оплювачите му да се запрът за малко.Нека и те и другите,които не харесват Костов да прочетат казаното от него и да се замислят за нашето дереже днес и какво ще ни се случи утре.Нека съпартийците, почитателите,привържениците и последователите на Костов да не ме анатемосват.Аз съм костовист и вярвам на Костов.
Народе мой,положението вместо да се влошава,става по-безнадежно!
И понеже аз съм един прост човек,но не и простак, правя няколко прости предложения,които знам,че няма да се приемат.Някои са горди от глупост,други от суета.Малко са тия,които се жертват за род и родина.А простите неща винаги са гениални.Аз не съм гении-прост съм си,като останалите милиони прости в моята страна,наивник съм,утопист съм даже./например, кламерът е проста работа,но е велико откритие,поне за мен/
Ето простите предложения:
1.Да не се провеждат предсрочни избори,защото ГЕРБ ще ги спечели пак.Може и БСП да ги спечели.Или и двете да сформират новото правителство от което родината ни няма нужда.
2. Народът мой,мнозинството от него де,вЕрва и обича Бойко Борисов.Спор по това не може да има.Аз не го обичам и не му вярвам/това е друга бира/.Та ще е отговорност превелика Бойко Борисов да състави ново правителство от експерти,а такива има все още и да покани за вецепремиер Иван Костов.Само някои министри от сегашното правителство са на ниво,но се умориха.
3. Иван Костов е доказал,че знае и може да извади страната от перманентната криза.Призовавам го да приеме,ако трябва и да се откаже от лидерския си пост.Да приеме,че Бойко Борисов ще му е шеф,за да я бъде България-достоен член на НАТО и ЕС.
4. Аз в чудеса не вярвам,но може пък да станат.Та нека тогава оплювачите на Костов да замлъкнат завинаги и ДСБ да покаже,че е истинската консервативна дясна партия,която жертва своя лидер за спасението на България!
Забележка: Ще публикуувам това пак през 2012,2013 и 2014 години,за да видим какво ще ни се случи през това време.
Иван Костов за Бюджет 2012
19 ноември 2011 | 12:13 | Дарик радио, "Седмицата"
Иван Костов – председател на партия ДСБ – в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
http://focus-news.net/?id=f19700
Аз четох интервюто с голямо внимание и изпитвам уважение и респект от г-н Костов.Нека оплювачите му да се запрът за малко.Нека и те и другите,които не харесват Костов да прочетат казаното от него и да се замислят за нашето дереже днес и какво ще ни се случи утре.Нека съпартийците, почитателите,привържениците и последователите на Костов да не ме анатемосват.Аз съм костовист и вярвам на Костов.
Народе мой,положението вместо да се влошава,става по-безнадежно!
И понеже аз съм един прост човек,но не и простак, правя няколко прости предложения,които знам,че няма да се приемат.Някои са горди от глупост,други от суета.Малко са тия,които се жертват за род и родина.А простите неща винаги са гениални.Аз не съм гении-прост съм си,като останалите милиони прости в моята страна,наивник съм,утопист съм даже./например, кламерът е проста работа,но е велико откритие,поне за мен/
Ето простите предложения:
1.Да не се провеждат предсрочни избори,защото ГЕРБ ще ги спечели пак.Може и БСП да ги спечели.Или и двете да сформират новото правителство от което родината ни няма нужда.
2. Народът мой,мнозинството от него де,вЕрва и обича Бойко Борисов.Спор по това не може да има.Аз не го обичам и не му вярвам/това е друга бира/.Та ще е отговорност превелика Бойко Борисов да състави ново правителство от експерти,а такива има все още и да покани за вецепремиер Иван Костов.Само някои министри от сегашното правителство са на ниво,но се умориха.
3. Иван Костов е доказал,че знае и може да извади страната от перманентната криза.Призовавам го да приеме,ако трябва и да се откаже от лидерския си пост.Да приеме,че Бойко Борисов ще му е шеф,за да я бъде България-достоен член на НАТО и ЕС.
4. Аз в чудеса не вярвам,но може пък да станат.Та нека тогава оплювачите на Костов да замлъкнат завинаги и ДСБ да покаже,че е истинската консервативна дясна партия,която жертва своя лидер за спасението на България!
Забележка: Ще публикуувам това пак през 2012,2013 и 2014 години,за да видим какво ще ни се случи през това време.
събота, 19 ноември 2011 г.
Иван Костов за Бюджет 2012 19 ноември 2011 | 12:13 | Дарик радио, "Седмицата"
Иван Костов за Бюджет 2012
19 ноември 2011 | 12:13 | Дарик радио, "Седмицата"
Начало / Мнение
Иван Костов – председател на партия ДСБ – в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
Водещ: ”Седмицата” продължава с Иван Костов – министър на финансите на България през 1991-1992 г., министър-председател в периода 1997-2001 г. Здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Това всъщност е вашият бюджет, нали, вашият модел на бюджет от 1997 г.? Вътре се сменят цифрите, но моделът е вашият или не сте съгласен?
Иван Костов: Не.
Водещ: Всички преписват бюджетите.
Иван Костов: Преписват, но това е лошо на епигоните, че се съобразяват с променените обстоятелства и действителност. И когато не се съобразяваш с променените обстоятелства, ставаш все по-неадекватен и все по-неадекватен. Управлението е реагиране на случващите се неща, които се променят непрекъснато. Не може с един и същ бюджет да се оправяш от 1998 г. насам. Не може, това е неразумно.
Водещ: Значи все пак сте съгласен, че бюджетът на Българя се преписва през всичките тези години?
Иван Костов: Да, част от него сериозно се преписва – да.
Водещ: Какво трябва да се промени, според вас, в модела, който сам сте създал?
Иван Костов: Тежки промени трябва да се направят в няколко сфери, защото трябва да се отрази големият демографският процес на свиване на населението. Това е основно, ако говорим най-общо. Населението намалява примерно за 10 години с половин милион. Освен това има емиграция. Т.е. то намалява ефективно още повече и в този смисъл, се пита дали тази публична сфера, цялата публична сфера с отделните сектори е адекватна към намаляващите се по брой хора. След това вътре в тази демографска структура има промяна на възрастовия състав. Стават все повече възрастните и все повече децата. Всичко това има мощно отражение върху публичните сектори на образованието, на здравеопазването, на МВР, всички служби, свързани със земеделие, с какво ли не, хигиенни и т.н. Защото просто хората стават много по-малко и нуждата да бъдат обслужвани, защото това се забрави в последните 10-12 години, че публичната сфера съществува заради хората, а не хората съществуват заради издържането от бюджета. Това са огромни промени и да не бъдат отразени ... Ще ви дам примери – все по-малко болни, все повече болници. Един лекар, за да бъде специалист в сектора, в който работи, трябва да лекува много хора, той трябва да има много практика. Голям лекар се става с голяма практика, без голяма практика не може да станеш никога голям лекар. А как ще станеш голям лекар, след като са пръснати в малки болници толкова много хора, които изнемогват? И между другото, при тях идват много малко пациенти. Как ще стане качествена медицинската помощ при тази структура? Естествено, че не може да стане. И се губи качеството на този сектор, на здравеопазването, непрекъснато, поради това, че той не се адаптира.
Водещ: Тоест, каква промяна трябва да се направи?
Иван Костов: Друг пример. Ние сме писали, давали сме, подписвали сме се с това правителство, давахме им програми, писахме им планове какво трябва да се направи. И аз ако се върна и започна да повтарям всичко това, може би няма да е съществено, защото същественото е, че не се разбира нуждата от реформа. Защото излезе министърът на образованието ...
Водещ: На здравеопазването.
Иван Костов: И на образованието, и на здравеопазването излязоха и те се оправдаваха с глобалната криза. Кризата е финансова за тези, които имат задължения. Те имат пари, защото те разполагат с парите на българския данъкоплатец. Те не са в криза. Те са господарите на кризисното време, защото са хората с парите. Разбирате ли ме? Кризата прави този, който има кеш на лични пари особено важен. Той диктува условията, той може да диктува цени, защото това е пазар на търсенето, не на предлагането. Т.е. който търси, той определя условията. И тези министри, които търсят на практика услугите, плащат заплати и прочее, те се оправдават със световна криза, което показва в каква степен не разбират каква роля имат те, каква е функцията, която имат.Ето примерно министърът на образованието не може да отговори на въпроса, защо толкова много висши учебни заведения има, след като освен промяната в демографското състояние и намаляващият брой млади хора, намалява още по-силно броят на младите хора, които завършват средно образование, примерно, поради промяна на етническия състави и т.н. И се получава така, че всички, завършили средно образование, имат места да завършат висше. Това е анормално. Никъде не става такова нещо.
Водещ: Тоест вие искате закриване?
Иван Костов: Не, не, аз искам реформи, аз искам оптимизиране, искам модернизиране, защото образованието не е заради 14-те учителя, а заради 8-те ученика, които отиват в защитеното училище, разбирате ли? Защото тези 8 деца, те се учат по взаимно учителната метода. Т.е. четвърти клас учи трети, трети учи втори, втори учи първи. 14 учители ги наглеждат. Всичките са в един клас – безумие. Това училище съществува заради 8-те деца, не заради сградата и не заради учителите, разбирате ли? Децата трябва да получат качествено образование, децата са важните, те са на върха на интереса на министъра. А той това разбира ли го, не го ли разбира, аз не знам. Но защитените училища, вместо 100, както успя да ги устрои, неправейки нищо тройната коалиция, станаха 103. Ето това е политика, която показва, че парите на данъкоплатеца се разхищават. За тези 8 деца решението е много просто. Едно бусче ги кара там, където има други деца, където първи глас ще са с първи, втори с втори, трети с трети, нали разбирате колко е проста логиката? А това училище си намира друго предназначение. Може да бъде преустроени, просто идеи има.
Водещ: От това, което казахте за демографския проблем, излиза, че ще подкрепите предложенията за пенсионна промяна още от следващата година. Не виждате ли в тези предложения някакъв опит да се отговори точно на демографския проблем?
Иван Костов: Там има катастрофа на това, което те нарекоха реформа. И не може да се подкрепи нищо без да се договорим какво се е случило и защо се случи това нещо. Ние имахме три много сериозни възражения срещу това, което миналата година се рекламираше като реформа. Реформата, самата дума в момента се обезпредмети, тя няма същото съдържание, каквото имаше преди 10 години. Сега реформа се нарича всякакъв напън нещо да се направи, но напъни не се подкрепят.
Водещ: Е, какво да се направи, ако не да се вдигне от догодина пенсионната възраст, какво да се направи?
Иван Костов: Няма такива елементарни решения. Ето, по медиите вървят дебати, има толкова идеи, предложения, трябва да се седне пакет, комплекс от действия трябва да се направят. Не е само вдигане на възрастта. Възрастта трябва да се вдигне, когато останалият комплекс от мерки се види, че не може да даде очаквания резултат. Разбирате ли? Тогава част се вдига. Защото синдикатите имат много силен аргумент. Това поколение веднъж му вдигнаха възрастта с 5 години, след това на жените с 3, на мъжете, и след това още веднъж да им се вдига, идва им твърде много. Те са прави в този смисъл да казват, че не може едно поколение да изнесе цялата тежест на пенсионната реформа. И аз чувам либералните икономисти от другата страна как се нахвърлят върху синдикатите с техните очевидно не дали ефект мерки. Кажете ми какво от това, което либералните икономисти предлагаха и беше внедрено по време на управлението на либералната така да се каже коалиция на Симеон Сакскобургготски, нали така се наричаха, и ДПС и след това социално либералната, коя от мерките даде ефект? Коя? Дали борсата, която се създаде и която се напълни с акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Станаха перачници и като станаха перачници ги затвориха без да ги почистят в това окаяно състояние, в което е в момента Софикс на 322 пункта, представяте ли, в какво жалко състояние е българската борса? Дали плоският данък, какво даде като ефект на българската икономика? Къде са чуждестранните инвестиции?
Водещ: Тоест вие сте против плоския данък?
Иван Костов: Не, не, аз питам какво даде.
Водещ: Но нали беше дясно предложение.
Иван Костов: Това не е дясно предложени, моля ви се. Това е либерално предложение. Това е предложение да се изперат пари. И в момента не го атакувам с оглед да предложа друго, а аз питам – какъв е ефектът. И вижте какъв е окончателният извод – ние продаваме евтино територия без сигурност на инвеститорите. Какъвто и евтин данък да сложим там и от 10 на 8 да го намалим, каквото да им предлагаме то ще е по-евтино и по-нежелано от ниската цена, която даваме. Защо инвеститорите ходят в страни, където и данъците са съвсем други, има и високи, насочващи и подкрепящи бизнеса, защо? Защото има изключително високо качество на средата, която се предлага. Предлага се бизнес среда, предлагат се публични услуги, предлага се адекватна система на публична сфера към обществото. Предлага се сигурност. Къде е сигурността в България, след като едно дело във ВАС може да бъде спечелено с едно телефонно обаждане? Къде е сигурността, когато наритват чуждестранните инвеститори във ВКС при търговски дела? Как може да дойде тука, като вижда какво е безчинстването? И накрая – всички виждат, нека да не си правим илюзии, че това правителство управлява изцяло в интерес на олигархията, изцяло в интерес на олигархията. Кой чуждестранен инвеститор ще отиде в олигархична икономика, а не в конкурентна? Защо да ходи в олигархична? За да плаща по-скъп дизел, отколкото го плаща в собствената си страна ли? Защо да го направи? Или пък да купува лекарства двойно по-високи, защото тука има монополисти и картелиране на пазара и доят бюджета? Как може такова нещо. Кой е луд да го направи това нещо, ако е чуждестранен инвеститор. Те са прогонени от останалата цялостна политика и не могат да бъдат върнати с такива мерки. Трябва да бъдат върнати с истинска промяна, с истински решения на най-болните въпроси на страната.
Водещ: Сега, приходите на България догодина. По данъците вие изразихте съмнение, че България трябва да продължава тази данъчна политика с плоския данък. Аз дадох за пример Марио Монти, новият италиански премиер, той първото, което каза е – ще вдигна данъците на богатите. Това трябва ли да стане в България?
Иван Костов: Да. Това нещо е абсолютно закъсняло. Дебат не може да се проведе сега. Той трябваше да се проведе предварително. Данъците на богатите ако се вдигнат, в смисъл всички данъци и осигурителни вноски, това обаче означава и пълна промяна в пенсионната система. Защото не можете да накарате човек да се осигурява върху 3 хил. лв. заплата и да получава 700 лв. пенсия. Нали разбирате защо, то е очевадно? Защото той ще се запита, а къде са ми другите пари, на които съм се осигурявал, аз съм се осигурявал на 2-3 или 4 хил. , а къде ми е пенсията, вие ми давате 350 евро пенсия, няма такъв мач никъде в Европа, никъде в света. Разбирате ли, те са свързани нещата. При нас обаче има таван на максималните пенсии, има и таван на максималните осигурителни вноски. Понеже говорите за пенсиите, навлизат в тази тема – този въпрос е нерешим по този начин. Или след това – минималните преговори, задължителните минимални прагове за облагане. Миналата година ги вдигнаха. Ние казвахме – няма да има ефект, няма да се съберат парите. Ами не се събраха парите. Видяха, че не се събраха, видяха, че намаляха като брой самоосигуряващите се лица, видяха, че изчезнаха от полезрението на НОИ маса пари, сега отново вдигат осигурителните прагове с близо 6% и намаляват, този път са вече мъдри, намаляват приходите, които очакват от тях. Т.е. казват – да, да, така е, ще изтекат още хора в сивата икономика. Разбирате ли колко се обърква? Всичко става една абсолютна каша без решение.
Водещ: През данъците за следващата година няма решение, през инвестициите, според вас, в тази среда няма решение. Европейските пари, това, което разбрах от г-н Горанов, е, че част от сметката е България да задели все пак по-голяма сума за съфинансиране.
Иван Костов: Е, да, то иначе те не могат да влязат.
Водещ: Той всъщност каза – ние искаме да дадем шанс да влязат.
Иван Костов: Това е една хубава приказка. Дано.
Водещ: Те много бяха критикувани, защо залагат такъв голям приход от европейски фондове.
Иван Костов: Да, огромен е. Скокът е огромен.
Водещ: Но пък има и логика в това, което той обяснява, че ако пък не го заложим, а наистина българският бизнес се окаже активен, няма да могат да влязат тези пари. Другата възможност са заеми. Трябва ли да вземе България догодина?
Иван Костов: Разбира се и то преди да излязат огромните пари за рефинансиране, защото Италия ще се появи догодина с 370 млрд. дълг, главница, която трябва да рефинансира. И ако ние се появим тогава в „окото на тайфуна”, нали си представяте колко ще платим за една емисия, за нашите мънички 1 млрд., които ни трябват, за да погасим еврооблигацията.
Водещ: Нашето държание, до колкото разбирам, ще бъде – ние пари ще имаме, защото сме си събрали там, обаче хайде, добре, ще вземем, щом искате, ще заменим дълга с нова. За да не ни вдигат много, защото ако отидеш и кажеш – закъсал съм много – те ще ни кажат – о ...
Иван Костов: Но те всички знаят, че сме закъсали и че трябва да излезем.
Водещ: Ама ние се правим, че не сме, така ли?
Иван Костов: Вижте, всички инвеститори дебнат българското правителство в момента. Дебнат, смисъл чакат го да стъпи върху терена на истинската емисия, защото знаят, че зад него няма централна банка, която да му напечата пари, знаят, че сме във валутен борд, т.е. знаят, че нямаме никаква маневреност. Знаят, че фискалният резерв е на прага на изтощаването, защото вътре са останали сребърния фонд, парите за извеждане на централите на АЕЦ „Козлодуй” за централите и ги чакат да излязат.
Водещ: Какво да направи България?
Иван Костов: Трябва да излезе преди, трябва да излезе веднага.
Водещ: Да изпреварим Италия?
Иван Костов: Не само Италия, там са Испания, кой ли не. Ако погледнете какво е влошаването на условията за тези страни, които се откъсват в Еврозоната от водещите, вие ще видите драматична разлика вече между Германия, Финландия, Холандия, Австрия и останалите. Даже Франция вече започва да отива към страните, които трябва да плащат много по-скъпо за своя дълг. Защо не могат да платят скъпо за своя дълг? Защо Италия не може тези 370 млрд. да ги рефинансира на 7%? Защото лихвените разходи в бюджета ще станат огромни и ще изместят не лихвени разходи, не лихвените разходи са тези, които създават живота в публичния сектор, лихвените отиват по банките.
Водещ: Т.е. вашият съвет е България бързо да взима заем?
Иван Костов: Много бързо, но не виждам от кой ще го вземе.
Водещ: Понеже следващият събеседник е Милен Велчев. В какво се състои упрекът ви към замяната дълга?
Иван Костов: Не, не, няма да се връщам.
Водещ: Защото това, което вие съветвате, не е ли също да смениш един дълг с друг? Т.е. на пръв поглед външната опаковка е същата, че правилното икономическо поведение е, ако имаш да връщаш пари, бързо да се договориш.
Иван Костов: Само че тогава тактиката да бъде изкупуван български дълг на много ниски цени в рамките на 73-75 цента за долар, беше успешната тактика за намаляване на дълга. Дългът беше заменен на много по-висока сума. Т.е. върху интересите на България беше нанесен тежък удар. Първо се капитализираха брейди облигациите и след това на най-високите нива бяха купени. И всъщност беше платено много повече. Сега вече последният останал аргумент, който аз чувам, е, че така сме си платили за повишения рейтинг. Аз пак да питам сега. Добре, ние сме с повишен рейтинг, къде са чуждестранните инвестиции, къде е куражът на българското правителство да излезе на пазара и да изтегли необходимите му оперативна резерви? Защото той трябва да има оперативен фискален резерв момента. Не само да погаси еврооблигациите в началото на последващата година, а ако се сбъдне предупреждението на рейтинговата агенция „Фич” за финансова паника, да отиде срещу паниката, да я блокира бързо. Т.е. много реални буфери трябваше да има в бюджета. Ако ще идват много тежки времена, а те ще бъдат тежки за правителства, за банки, за пенсионни фондове, за застрахователни институции. Разбирате ли, няма да са много тежки за селскостопански производители, за индустриалци и т.н., защото кризата се развива преди всичко във финансовия сектор. И ако идват такива тежки времена, значи трябва да имаш финансови възможности да отреагираш. Ние в момента нямаме финансови възможности да отреагираме. Имаме правителство, което го е страх да се появи на пазара и да каже – искам 1 млрд., защото ще чуе сигурно лихви, които в момента искат от Италия и от Испания. Няма как да чуят по-малко.
Водещ: Накрая разходите. Кой от недоволните, според вас, е прав и трябва правителството задължително да удовлетвори исканията му – земеделци, спешна помощ, железничари, учени, студенти?
Иван Костов: Аз не разсъждавам така върху тези неща. Никога не съм се готвил да отговоря на въпрос – кой от недоволните трябва да бъде удовлетворен. Взимам пример, за да го обясня това. Земеделските производители в предходната година реализираха гигантски печалби от покачената цена и от обстоятелството, че Русия не излезе на пазара предвид тежката година на своето зърнопроизводство, направиха огромни печалби. Земеделието не се прави всяка година с огромни печалби до степен да можеш да обновиш всичките си трактори, комбайни, да купиш джипове и т.н. и да ти останат пак толкова много пари. Това не е земеделие. Това се случва, това е хубава година. Но вие спомняте в Библията за 7-те тлъсти и 7-те кльощави крави, които сънувал фараон и как Моисей му обяснил – има добри години, има и недостатъчно добри. Но именно мъдростта на управлението, което Моисей е демонстрирал, помага да се преминава през тези неща. Къде е мъдростта на управлението, което на тлъстата крава й се слагат още толкова в яслата, за да няма в следващата година, когато, между другото, годината е съвсем нормална сега. И аз наистина не мога да разбера, защо тези, преди всичко страшно, те имат наистина тръстова структура българските зърнопроизводители. Това са гигантски латифунди. За да си ги представите, за кой изнемощял става въпрос, трябва да му се дадат пари. Най-голямата е 1,2 млн. дка, най-голямата структура там от зърнопроизводство. 30-40 хил. това е нормална латифундия. Знаете ли какво значи латифундия? Латифундия няма нищо общо с конкурентно стопанство. Те понеже по веригата държат мелниците и държат хлебопроизводството, те могат да диктуват цена, каквато си искат на хляба и са го направили. И от миналата година ни накараха, България, зърнопроизводител да плащаме цена, която е като в Европа.
Водещ: Т.е. правителството трябва да е твърдо със зърнопроизводителите, да не отстъпва на техните искания?
Иван Костов: Аз в момента само анализирам.
Водещ: Въпросът е ще разчитат ли на политическа подкрепа, защото това би окрилило една твърдост на министър-председателя, на министъра на земеделието, когато знаят, че тяхната братска партия от ЕНП ги подкрепя.
Иван Костов: Ние отказахме да подкрепим бюджета на първо четене, заради всички тези неща, които той съдържа, заради липсата на противодействие, буфери срещу рисковете, заради липсата на реформи, заради тези банкрутирали министри. Вие ме питате реформа на пенсионната система. Ами той е банкрутирал отвсякъде министъра. Той е пробвал всичко. Не могат синдикатите очевидно да направят реформа в пенсионната система. Трябва да дойдат хора, които все пак гледат общия интерес, а не синдикален някакъв интерес и да направят реформата. Поради всички тези причини, че няма отговори на тези въпроси, че на един полицай на улицата седи един в канцеларията, заради всичко това не може да бъде подкрепен този бюджет, защото и не може сега на второ четене, вие ще ме питате, ще гласувате ли определени суми. Те не се гласуват по този начин, членуват се сумарно чл.1 приходи, чл.2 разходи. Там ще има против приходи, против разходи и т.н.
Водещ: Благодаря ви. Иван Костов – гост на „Седмицата” на Дарик.
19 ноември 2011 | 12:13 | Дарик радио, "Седмицата"
Начало / Мнение
Иван Костов – председател на партия ДСБ – в интервю за „Седмицата” на Дарик радио
Водещ: ”Седмицата” продължава с Иван Костов – министър на финансите на България през 1991-1992 г., министър-председател в периода 1997-2001 г. Здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Това всъщност е вашият бюджет, нали, вашият модел на бюджет от 1997 г.? Вътре се сменят цифрите, но моделът е вашият или не сте съгласен?
Иван Костов: Не.
Водещ: Всички преписват бюджетите.
Иван Костов: Преписват, но това е лошо на епигоните, че се съобразяват с променените обстоятелства и действителност. И когато не се съобразяваш с променените обстоятелства, ставаш все по-неадекватен и все по-неадекватен. Управлението е реагиране на случващите се неща, които се променят непрекъснато. Не може с един и същ бюджет да се оправяш от 1998 г. насам. Не може, това е неразумно.
Водещ: Значи все пак сте съгласен, че бюджетът на Българя се преписва през всичките тези години?
Иван Костов: Да, част от него сериозно се преписва – да.
Водещ: Какво трябва да се промени, според вас, в модела, който сам сте създал?
Иван Костов: Тежки промени трябва да се направят в няколко сфери, защото трябва да се отрази големият демографският процес на свиване на населението. Това е основно, ако говорим най-общо. Населението намалява примерно за 10 години с половин милион. Освен това има емиграция. Т.е. то намалява ефективно още повече и в този смисъл, се пита дали тази публична сфера, цялата публична сфера с отделните сектори е адекватна към намаляващите се по брой хора. След това вътре в тази демографска структура има промяна на възрастовия състав. Стават все повече възрастните и все повече децата. Всичко това има мощно отражение върху публичните сектори на образованието, на здравеопазването, на МВР, всички служби, свързани със земеделие, с какво ли не, хигиенни и т.н. Защото просто хората стават много по-малко и нуждата да бъдат обслужвани, защото това се забрави в последните 10-12 години, че публичната сфера съществува заради хората, а не хората съществуват заради издържането от бюджета. Това са огромни промени и да не бъдат отразени ... Ще ви дам примери – все по-малко болни, все повече болници. Един лекар, за да бъде специалист в сектора, в който работи, трябва да лекува много хора, той трябва да има много практика. Голям лекар се става с голяма практика, без голяма практика не може да станеш никога голям лекар. А как ще станеш голям лекар, след като са пръснати в малки болници толкова много хора, които изнемогват? И между другото, при тях идват много малко пациенти. Как ще стане качествена медицинската помощ при тази структура? Естествено, че не може да стане. И се губи качеството на този сектор, на здравеопазването, непрекъснато, поради това, че той не се адаптира.
Водещ: Тоест, каква промяна трябва да се направи?
Иван Костов: Друг пример. Ние сме писали, давали сме, подписвали сме се с това правителство, давахме им програми, писахме им планове какво трябва да се направи. И аз ако се върна и започна да повтарям всичко това, може би няма да е съществено, защото същественото е, че не се разбира нуждата от реформа. Защото излезе министърът на образованието ...
Водещ: На здравеопазването.
Иван Костов: И на образованието, и на здравеопазването излязоха и те се оправдаваха с глобалната криза. Кризата е финансова за тези, които имат задължения. Те имат пари, защото те разполагат с парите на българския данъкоплатец. Те не са в криза. Те са господарите на кризисното време, защото са хората с парите. Разбирате ли ме? Кризата прави този, който има кеш на лични пари особено важен. Той диктува условията, той може да диктува цени, защото това е пазар на търсенето, не на предлагането. Т.е. който търси, той определя условията. И тези министри, които търсят на практика услугите, плащат заплати и прочее, те се оправдават със световна криза, което показва в каква степен не разбират каква роля имат те, каква е функцията, която имат.Ето примерно министърът на образованието не може да отговори на въпроса, защо толкова много висши учебни заведения има, след като освен промяната в демографското състояние и намаляващият брой млади хора, намалява още по-силно броят на младите хора, които завършват средно образование, примерно, поради промяна на етническия състави и т.н. И се получава така, че всички, завършили средно образование, имат места да завършат висше. Това е анормално. Никъде не става такова нещо.
Водещ: Тоест вие искате закриване?
Иван Костов: Не, не, аз искам реформи, аз искам оптимизиране, искам модернизиране, защото образованието не е заради 14-те учителя, а заради 8-те ученика, които отиват в защитеното училище, разбирате ли? Защото тези 8 деца, те се учат по взаимно учителната метода. Т.е. четвърти клас учи трети, трети учи втори, втори учи първи. 14 учители ги наглеждат. Всичките са в един клас – безумие. Това училище съществува заради 8-те деца, не заради сградата и не заради учителите, разбирате ли? Децата трябва да получат качествено образование, децата са важните, те са на върха на интереса на министъра. А той това разбира ли го, не го ли разбира, аз не знам. Но защитените училища, вместо 100, както успя да ги устрои, неправейки нищо тройната коалиция, станаха 103. Ето това е политика, която показва, че парите на данъкоплатеца се разхищават. За тези 8 деца решението е много просто. Едно бусче ги кара там, където има други деца, където първи глас ще са с първи, втори с втори, трети с трети, нали разбирате колко е проста логиката? А това училище си намира друго предназначение. Може да бъде преустроени, просто идеи има.
Водещ: От това, което казахте за демографския проблем, излиза, че ще подкрепите предложенията за пенсионна промяна още от следващата година. Не виждате ли в тези предложения някакъв опит да се отговори точно на демографския проблем?
Иван Костов: Там има катастрофа на това, което те нарекоха реформа. И не може да се подкрепи нищо без да се договорим какво се е случило и защо се случи това нещо. Ние имахме три много сериозни възражения срещу това, което миналата година се рекламираше като реформа. Реформата, самата дума в момента се обезпредмети, тя няма същото съдържание, каквото имаше преди 10 години. Сега реформа се нарича всякакъв напън нещо да се направи, но напъни не се подкрепят.
Водещ: Е, какво да се направи, ако не да се вдигне от догодина пенсионната възраст, какво да се направи?
Иван Костов: Няма такива елементарни решения. Ето, по медиите вървят дебати, има толкова идеи, предложения, трябва да се седне пакет, комплекс от действия трябва да се направят. Не е само вдигане на възрастта. Възрастта трябва да се вдигне, когато останалият комплекс от мерки се види, че не може да даде очаквания резултат. Разбирате ли? Тогава част се вдига. Защото синдикатите имат много силен аргумент. Това поколение веднъж му вдигнаха възрастта с 5 години, след това на жените с 3, на мъжете, и след това още веднъж да им се вдига, идва им твърде много. Те са прави в този смисъл да казват, че не може едно поколение да изнесе цялата тежест на пенсионната реформа. И аз чувам либералните икономисти от другата страна как се нахвърлят върху синдикатите с техните очевидно не дали ефект мерки. Кажете ми какво от това, което либералните икономисти предлагаха и беше внедрено по време на управлението на либералната така да се каже коалиция на Симеон Сакскобургготски, нали така се наричаха, и ДПС и след това социално либералната, коя от мерките даде ефект? Коя? Дали борсата, която се създаде и която се напълни с акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Станаха перачници и като станаха перачници ги затвориха без да ги почистят в това окаяно състояние, в което е в момента Софикс на 322 пункта, представяте ли, в какво жалко състояние е българската борса? Дали плоският данък, какво даде като ефект на българската икономика? Къде са чуждестранните инвестиции?
Водещ: Тоест вие сте против плоския данък?
Иван Костов: Не, не, аз питам какво даде.
Водещ: Но нали беше дясно предложение.
Иван Костов: Това не е дясно предложени, моля ви се. Това е либерално предложение. Това е предложение да се изперат пари. И в момента не го атакувам с оглед да предложа друго, а аз питам – какъв е ефектът. И вижте какъв е окончателният извод – ние продаваме евтино територия без сигурност на инвеститорите. Какъвто и евтин данък да сложим там и от 10 на 8 да го намалим, каквото да им предлагаме то ще е по-евтино и по-нежелано от ниската цена, която даваме. Защо инвеститорите ходят в страни, където и данъците са съвсем други, има и високи, насочващи и подкрепящи бизнеса, защо? Защото има изключително високо качество на средата, която се предлага. Предлага се бизнес среда, предлагат се публични услуги, предлага се адекватна система на публична сфера към обществото. Предлага се сигурност. Къде е сигурността в България, след като едно дело във ВАС може да бъде спечелено с едно телефонно обаждане? Къде е сигурността, когато наритват чуждестранните инвеститори във ВКС при търговски дела? Как може да дойде тука, като вижда какво е безчинстването? И накрая – всички виждат, нека да не си правим илюзии, че това правителство управлява изцяло в интерес на олигархията, изцяло в интерес на олигархията. Кой чуждестранен инвеститор ще отиде в олигархична икономика, а не в конкурентна? Защо да ходи в олигархична? За да плаща по-скъп дизел, отколкото го плаща в собствената си страна ли? Защо да го направи? Или пък да купува лекарства двойно по-високи, защото тука има монополисти и картелиране на пазара и доят бюджета? Как може такова нещо. Кой е луд да го направи това нещо, ако е чуждестранен инвеститор. Те са прогонени от останалата цялостна политика и не могат да бъдат върнати с такива мерки. Трябва да бъдат върнати с истинска промяна, с истински решения на най-болните въпроси на страната.
Водещ: Сега, приходите на България догодина. По данъците вие изразихте съмнение, че България трябва да продължава тази данъчна политика с плоския данък. Аз дадох за пример Марио Монти, новият италиански премиер, той първото, което каза е – ще вдигна данъците на богатите. Това трябва ли да стане в България?
Иван Костов: Да. Това нещо е абсолютно закъсняло. Дебат не може да се проведе сега. Той трябваше да се проведе предварително. Данъците на богатите ако се вдигнат, в смисъл всички данъци и осигурителни вноски, това обаче означава и пълна промяна в пенсионната система. Защото не можете да накарате човек да се осигурява върху 3 хил. лв. заплата и да получава 700 лв. пенсия. Нали разбирате защо, то е очевадно? Защото той ще се запита, а къде са ми другите пари, на които съм се осигурявал, аз съм се осигурявал на 2-3 или 4 хил. , а къде ми е пенсията, вие ми давате 350 евро пенсия, няма такъв мач никъде в Европа, никъде в света. Разбирате ли, те са свързани нещата. При нас обаче има таван на максималните пенсии, има и таван на максималните осигурителни вноски. Понеже говорите за пенсиите, навлизат в тази тема – този въпрос е нерешим по този начин. Или след това – минималните преговори, задължителните минимални прагове за облагане. Миналата година ги вдигнаха. Ние казвахме – няма да има ефект, няма да се съберат парите. Ами не се събраха парите. Видяха, че не се събраха, видяха, че намаляха като брой самоосигуряващите се лица, видяха, че изчезнаха от полезрението на НОИ маса пари, сега отново вдигат осигурителните прагове с близо 6% и намаляват, този път са вече мъдри, намаляват приходите, които очакват от тях. Т.е. казват – да, да, така е, ще изтекат още хора в сивата икономика. Разбирате ли колко се обърква? Всичко става една абсолютна каша без решение.
Водещ: През данъците за следващата година няма решение, през инвестициите, според вас, в тази среда няма решение. Европейските пари, това, което разбрах от г-н Горанов, е, че част от сметката е България да задели все пак по-голяма сума за съфинансиране.
Иван Костов: Е, да, то иначе те не могат да влязат.
Водещ: Той всъщност каза – ние искаме да дадем шанс да влязат.
Иван Костов: Това е една хубава приказка. Дано.
Водещ: Те много бяха критикувани, защо залагат такъв голям приход от европейски фондове.
Иван Костов: Да, огромен е. Скокът е огромен.
Водещ: Но пък има и логика в това, което той обяснява, че ако пък не го заложим, а наистина българският бизнес се окаже активен, няма да могат да влязат тези пари. Другата възможност са заеми. Трябва ли да вземе България догодина?
Иван Костов: Разбира се и то преди да излязат огромните пари за рефинансиране, защото Италия ще се появи догодина с 370 млрд. дълг, главница, която трябва да рефинансира. И ако ние се появим тогава в „окото на тайфуна”, нали си представяте колко ще платим за една емисия, за нашите мънички 1 млрд., които ни трябват, за да погасим еврооблигацията.
Водещ: Нашето държание, до колкото разбирам, ще бъде – ние пари ще имаме, защото сме си събрали там, обаче хайде, добре, ще вземем, щом искате, ще заменим дълга с нова. За да не ни вдигат много, защото ако отидеш и кажеш – закъсал съм много – те ще ни кажат – о ...
Иван Костов: Но те всички знаят, че сме закъсали и че трябва да излезем.
Водещ: Ама ние се правим, че не сме, така ли?
Иван Костов: Вижте, всички инвеститори дебнат българското правителство в момента. Дебнат, смисъл чакат го да стъпи върху терена на истинската емисия, защото знаят, че зад него няма централна банка, която да му напечата пари, знаят, че сме във валутен борд, т.е. знаят, че нямаме никаква маневреност. Знаят, че фискалният резерв е на прага на изтощаването, защото вътре са останали сребърния фонд, парите за извеждане на централите на АЕЦ „Козлодуй” за централите и ги чакат да излязат.
Водещ: Какво да направи България?
Иван Костов: Трябва да излезе преди, трябва да излезе веднага.
Водещ: Да изпреварим Италия?
Иван Костов: Не само Италия, там са Испания, кой ли не. Ако погледнете какво е влошаването на условията за тези страни, които се откъсват в Еврозоната от водещите, вие ще видите драматична разлика вече между Германия, Финландия, Холандия, Австрия и останалите. Даже Франция вече започва да отива към страните, които трябва да плащат много по-скъпо за своя дълг. Защо не могат да платят скъпо за своя дълг? Защо Италия не може тези 370 млрд. да ги рефинансира на 7%? Защото лихвените разходи в бюджета ще станат огромни и ще изместят не лихвени разходи, не лихвените разходи са тези, които създават живота в публичния сектор, лихвените отиват по банките.
Водещ: Т.е. вашият съвет е България бързо да взима заем?
Иван Костов: Много бързо, но не виждам от кой ще го вземе.
Водещ: Понеже следващият събеседник е Милен Велчев. В какво се състои упрекът ви към замяната дълга?
Иван Костов: Не, не, няма да се връщам.
Водещ: Защото това, което вие съветвате, не е ли също да смениш един дълг с друг? Т.е. на пръв поглед външната опаковка е същата, че правилното икономическо поведение е, ако имаш да връщаш пари, бързо да се договориш.
Иван Костов: Само че тогава тактиката да бъде изкупуван български дълг на много ниски цени в рамките на 73-75 цента за долар, беше успешната тактика за намаляване на дълга. Дългът беше заменен на много по-висока сума. Т.е. върху интересите на България беше нанесен тежък удар. Първо се капитализираха брейди облигациите и след това на най-високите нива бяха купени. И всъщност беше платено много повече. Сега вече последният останал аргумент, който аз чувам, е, че така сме си платили за повишения рейтинг. Аз пак да питам сега. Добре, ние сме с повишен рейтинг, къде са чуждестранните инвестиции, къде е куражът на българското правителство да излезе на пазара и да изтегли необходимите му оперативна резерви? Защото той трябва да има оперативен фискален резерв момента. Не само да погаси еврооблигациите в началото на последващата година, а ако се сбъдне предупреждението на рейтинговата агенция „Фич” за финансова паника, да отиде срещу паниката, да я блокира бързо. Т.е. много реални буфери трябваше да има в бюджета. Ако ще идват много тежки времена, а те ще бъдат тежки за правителства, за банки, за пенсионни фондове, за застрахователни институции. Разбирате ли, няма да са много тежки за селскостопански производители, за индустриалци и т.н., защото кризата се развива преди всичко във финансовия сектор. И ако идват такива тежки времена, значи трябва да имаш финансови възможности да отреагираш. Ние в момента нямаме финансови възможности да отреагираме. Имаме правителство, което го е страх да се появи на пазара и да каже – искам 1 млрд., защото ще чуе сигурно лихви, които в момента искат от Италия и от Испания. Няма как да чуят по-малко.
Водещ: Накрая разходите. Кой от недоволните, според вас, е прав и трябва правителството задължително да удовлетвори исканията му – земеделци, спешна помощ, железничари, учени, студенти?
Иван Костов: Аз не разсъждавам така върху тези неща. Никога не съм се готвил да отговоря на въпрос – кой от недоволните трябва да бъде удовлетворен. Взимам пример, за да го обясня това. Земеделските производители в предходната година реализираха гигантски печалби от покачената цена и от обстоятелството, че Русия не излезе на пазара предвид тежката година на своето зърнопроизводство, направиха огромни печалби. Земеделието не се прави всяка година с огромни печалби до степен да можеш да обновиш всичките си трактори, комбайни, да купиш джипове и т.н. и да ти останат пак толкова много пари. Това не е земеделие. Това се случва, това е хубава година. Но вие спомняте в Библията за 7-те тлъсти и 7-те кльощави крави, които сънувал фараон и как Моисей му обяснил – има добри години, има и недостатъчно добри. Но именно мъдростта на управлението, което Моисей е демонстрирал, помага да се преминава през тези неща. Къде е мъдростта на управлението, което на тлъстата крава й се слагат още толкова в яслата, за да няма в следващата година, когато, между другото, годината е съвсем нормална сега. И аз наистина не мога да разбера, защо тези, преди всичко страшно, те имат наистина тръстова структура българските зърнопроизводители. Това са гигантски латифунди. За да си ги представите, за кой изнемощял става въпрос, трябва да му се дадат пари. Най-голямата е 1,2 млн. дка, най-голямата структура там от зърнопроизводство. 30-40 хил. това е нормална латифундия. Знаете ли какво значи латифундия? Латифундия няма нищо общо с конкурентно стопанство. Те понеже по веригата държат мелниците и държат хлебопроизводството, те могат да диктуват цена, каквато си искат на хляба и са го направили. И от миналата година ни накараха, България, зърнопроизводител да плащаме цена, която е като в Европа.
Водещ: Т.е. правителството трябва да е твърдо със зърнопроизводителите, да не отстъпва на техните искания?
Иван Костов: Аз в момента само анализирам.
Водещ: Въпросът е ще разчитат ли на политическа подкрепа, защото това би окрилило една твърдост на министър-председателя, на министъра на земеделието, когато знаят, че тяхната братска партия от ЕНП ги подкрепя.
Иван Костов: Ние отказахме да подкрепим бюджета на първо четене, заради всички тези неща, които той съдържа, заради липсата на противодействие, буфери срещу рисковете, заради липсата на реформи, заради тези банкрутирали министри. Вие ме питате реформа на пенсионната система. Ами той е банкрутирал отвсякъде министъра. Той е пробвал всичко. Не могат синдикатите очевидно да направят реформа в пенсионната система. Трябва да дойдат хора, които все пак гледат общия интерес, а не синдикален някакъв интерес и да направят реформата. Поради всички тези причини, че няма отговори на тези въпроси, че на един полицай на улицата седи един в канцеларията, заради всичко това не може да бъде подкрепен този бюджет, защото и не може сега на второ четене, вие ще ме питате, ще гласувате ли определени суми. Те не се гласуват по този начин, членуват се сумарно чл.1 приходи, чл.2 разходи. Там ще има против приходи, против разходи и т.н.
Водещ: Благодаря ви. Иван Костов – гост на „Седмицата” на Дарик.
Абонамент за:
Публикации (Atom)