петък, 28 декември 2012 г.

Десетте лъжи на Борисов и Кеворкян- Димитър-Велико маринчевски

Veliko Marinchevski
Все повече недоволство и възмущение предизвикват лъжите на премиера, съпротивата във форумите на свободен интернет би трябвало да му показват, че се олива тотално. Радвам се да видя толкова критични, отрицателни коментари на възмущение след неделното предаване. Предаване, нещо като подарък от тандема ченге- мутро-милиционер за празниците- кутия с боксова ръкавица от лъжи… И аз да споделя:
Десетте лъжи на Борисов и Кеворкян- Димитър
Гледах Кеворкян и Борисов. Пък после се изкъпах…
Преди да ги гледам, си мислех да пиша статус: На бас, че доносникът Кеворкян- Димитър и Бойко БоЖивков ще си говорят на „ти”. И ‘айде на два баса, че Борисов ще излъже 10 пъти.
Не го написах, но така и стана.
Взех лист и химикал и зачаках лъжите.
За един час в ефир, пред Бъдни вечер и Рождество, този, който се кръсти непрекъснато пред камерата, Министър- председателят Борисов, излъга 10 пъти (не внимавах достатъчно, може да са повече) И отново нарече Бог „Началникът”, и се похвали, че дава огромни суми за църквата…
365 дни лъжи… 3 години… много лъжи, много нещо!
Борисов претопли, изяде и повърна лъжите на Тройната коалиция.
Какво да кажа… Премиер и агент на ДС си говореха приятелски на „ти”. Борисов е на „ ти” с почти всички журналисти-агенти(Тошо Тошев- бор и т.н.). И не само с журналисти- с ченгета от всички сфери, бизнесмени, олигарси)
Такива приятели, че чак в средата на разговора на Борисов му просветна, че ще го забележим, и мина на „Вие”, а агент Димитър изненадан му отвърна: „Е, сега на „Вие” ли ше си говорим?” Ма’ни ги тия- да си мислят к’вото щат… и си продължиха приятелски.
Абе хора! В коя държава водещ и министър- председател си говорят на „ти”!?!
В коя? В коя държава агент на репресивната комунистическа дс и десен министър-председател си говорят на „ти”?
Защо Борисов е на „ти“ с всички тях?
„Не лъжи”
-една от десетте Божи заповеди.
Десетте лъжи на Борисов:
Лъжа 1:
„Работим В НАЙ-ТЕЖКАТА финансова и икономическа криза СЛЕД ВОЙНАТА”
Ха- ха! Добра лъжа, наистина, „най тежката СЛЕД ВОЙНАТА!” При това я изказа още 4-5 пъти до края на предаването.
Борисов не е бил в криза по време на лукановата и виденовата кризи, когато държавата беше ограбена и фалирана, нямаше хляб, нямаше ток, магазините бяха празни, студ, тъмно, глад и мизерия, километрични опашки с купони за храна, дрънкахме с тенджерите по улиците…, а родителите ни плачеха вечер…КАТО СЛЕД ВОЙНА, ИСТИНСКА!
Но той не беше там- на улицата, тогава Бойко вероятно е бил на трапезата на тези, които го създадоха- комунистите, които е обслужвал, и с които е на „ти”.
Иван Костов управляваше и измъкна България от двете най- тежки кризи след войната. Стабилизира държавата, икономиката, финансовата система… Днес Борисов има всичко наготово: Стабилна държава и милиарди европари. Никакви усилия. Само лентички да реже… Много му се иска да го наречем реформатор и държавник, ама не- това е Костов, сори!
Другите европейски държави отдавна преодоляха кризата и имат ръст.
Кризата е в главите на Борисов (и Дянков).
Лъжа 2:
За строенето: „Всеки ден изнамираме и спестяваме пари”
Нищо не изнамират и нищо не спестяват!
Всичко построено от управляващите е с европейски пари, безвъзмездни средства, от европейски фондове. (И тяхно задължение!) Милиарди евро влизат в България и само трябва да бъдат усвоени. Минимални средства от бюджета отиват за строене. При това Герб не успяват да усвоят всички европари. Дали са усвоили 50 % от европарите?
Герб харчат безобразно пари от бюджета за глупости (футбол по бнт за 1 милион, разходка със самолет за махленския отбор на Бойко- „бистришките тигри” за хиляди левове и т.н)
Лъжа 3:
„Вдигнахме пенсиите“
Три години откакто са на власт герб, пенсиите (в моето семейство) не са повишени нито с лев! Нито с 1 лев!!! Факт. Голямото увеличение на Борисов е 5 лева от април догодина. 5 лева! К’ви пет лева бе!? И що един месец преди изборите? И за какво са тия пет лева, когато цените са се увеличили с над 25% от началото на управлението им, и на всеки 3 месеца се вдигат! Бриши и хвърляй…
Лъжа 4:
„Българите не са бедни, щото имат 35 милиарда в банки”
Браво! Да, Цветелина Бориславова („премиершата в сянка”)може и да има 1 милиард в банка, а другите 34 милиарда са в приятелите на Бойко от топ 50 на най- богатите българи… Много богати приятели има Борисов бе, много олигарх, много нещо. Васил Божков- Черепа, Валентин Златев, Цветан Василев… Банкер до банкера, олигарх до олигарха…
Българите, бако, са най- бедни в Европейския съюз. Там- последни във всички отрицателни класации.
Лъжа 5
„Герб няма вестник, няма телевизия”
Това вече е нагла лъжа!
Герб завладяха почти всички медии. Всички слугуват на Борисов и Герб, и им осигуряват комфорт-няма неудобни въпроси, тушират скандалите, отклоняват ги, не ги отразяват, няма журналистически разследвания. Водещите са приятели на Бойко, на „ти” с него, мълчат и слушкат, и въпросчета от слушалката, и смс-чета от премиера… Хеле пък ТВ 7 (ББареков) и Европа (на Стоянов брат- евродепутат гербер)
И как така всички вестници собственост на хората на Доган хвалят герб и правителството, а? Защо медиите на Доган хвалят правителството?
Лъжа 6
„Разсекретихме за първи път досиетата и изхвърлихме доносниците”
Тази лъжа Борисов изказва пред доносникът- агент и негов приятел Кеворкян- Димитър. Забележете каква наглост! Забележете каква близост, какво „ти”…
Не са разсекретили те досиетата за първи път, а правителството на ОДС на Иван Костов. А неговото любимо „величество” „цара”, ги засекрети веднага като дойде на власт!
Не изхвърлиха доносниците, а ги запазиха по възлови места и назначиха други агенти. Пуснаха една дълготрайна димка с дипломатите, на които им изтекоха мандатите по същото време. Какво съвпадение само! Аплодисменти.
Герб имат 35 кметове и областни управители агенти на ДС. Имат агенти на ДС къде ли не!
Лъжа 7
„Спрях АЕЦ Белене”
Лъжа!
3 години Герб строиха Белене…
Не спряха Белене, а продължават далаверата на века за източване на пари, комисионни, прикрито зад референдум, сега.
БСП и Герб ще гласуват „за” АЕЦ „Белене”.
ДСБ ще гласуват с „не” и са против „Белене”
Лъжа 8
„Толкова демокрация никога не е имало”
Борисов налага диктатура, върна тоталитарните практики, реставрира комунизма и Тодор Живков. Подчинил е медиите и свободата на словото. Подслушва се и се следи всичко. Страхът се завърна. Страхът!!
Лъжа 9
„„Балкан” е продадена за 150 хиляди долара”
Лъжа!„Балкан” беше продадена на стойността на дълговете на компанията и те са 130 милиона долара- Сто и тридесет милиона долара. И със задължението, купувачът да инвестира в компанията още 100 милиона. И тези 150 хиляди долара към тази сума. Не за 1 долар, както говорят глупаците и поръчковите, не за 150 хиляди, а за 230 150 000- Двеста и тридесет милиона сто и петдесет хиляди!
Компанията беше фалирала. Жан Виденов подписва споразумението за фалирането на „Балкан”. 2000 души елитни летци, стюардеси и техните семейства трябва да останат без доходи. Кабинетът на ОДС успява да го продаде няколко часа преди изтичането на срока в споразумението. Това е единствената неуспешна сделка от продадените 73 дружества фалирали и с тежки задължения от милиони долари!
В Европа по този начин фалираха още няколко авиокомпании и бяха продадени за малки суми, но това не е важно, важното е да се бие по Иван Костов, а не по Виденов и завещаното от правителството му.
Медиите(разбирай властта) тръбят, жалват се, че България трябва да плаща 10 милиона обезщетение на купувача Гад Зееви заради Иван Костов, но когато съдът отхвърля този иск и България НЯМА ДА ПЛАЩА 10 милиона, тогава- мълчание! Важното е да се набива в кухите кратуни, че заради Костов България е платила 10 млн., и да се потули, че България няма да плаща тези пари и обвиненията са били несъстоятелни.
Лъжа 10
„Костов разби СДС”
Айде стига!
Иван Костов не разби СДС, а напусна корумпираното, клиентелистко СДС, което разочарова десните хора. А в онова СДС беше пълно с внедрени червени, които работеха против СДС и него, пълно с предатели. От такива се чисти и до днес. Времето показа ясно кой какъв е и къде е. Къде са Бисеров, Цонев, Бонев?- при дпс-социалистите и мафията, Бакърджиев, Софиянски и „моделът Софиянски”, Сотиров, Юруков, Петър Стоянов, (сега гербер, брат му Емил Стоянов- евродепутат от герб, собственик на тв Европа- говорител на правителството), Бориславов, Марков, сега Кабанякойси…
Това, което се случи със СДС е по вина на Борисов и Герб. Те разцепиха партията докато я завладяваха, както сториха с Атака и РЗС. ИзГЕРБиха и СДС.
И чухме от Борисов как всички са добри политици- Станишев, жена му, разбираш ли- страхотна била! Мъдра, страшен пиар. Едно компрометиращо изпуснато от Кеворкян: „Защо храните жената на Станишев”…
Бойко храни жената на врага, плаща й за нещо??? Моля!? Да. Ама това въобще няма значение… Бойко е десен.
И тези всичките плюскат на една маса.
Доган и „цара” и всички въобще, каза- добри са…
Само Иван Костов е лош и виновен за всичко.
Много му пречат на Борисов автентичните дясно и лидер. И много го е страх от Костов!
Защото Иван Костов го превъзхожда неизмеримо.
И накрая, черешката на менте тортата на Борисов, който заяви в предаването:
„Една лъжа повторена хиляди пъти, става истина”
Е това е!
Да лъжеш цяло предаване и накрая да кажеш: „дръжте лъжеца!”
Затова Борисов лъже хиляди пъти.
Иска лъжите му да станат истина.
Няма да стане! (нагледах се и на (все по- малко) коментари от редовните какъв светец е той…)
Абсолютен лъжец!
Фалшивите десни и техните слуги трябва да бъдат разобличавани непрекъснато. Най- вече подмяната. Лъжата!

понеделник, 10 декември 2012 г.

ТЪЖНА ВЕСЕЛБА В БАЛКАНОФУНДИЕРАТА

от Атанас Ганчев на 10 декември 2012 г. в 15:49 ·
   Вечерта заспивам развеселен от блиц интервюто на господин премиера, сутринта същото сторва и вицето му, дето преди няколко дена се завърна от Америката. Мамка им комунисти, мамка им на всичките предишни управници и най-паче на Иван Костов и Надежда Михайлова -Нейнски, но ние можем, ние имаме народния вот и ще вдигнем Родината пак на крака. Каква Родина, какъв народен вот, какви изправени крака бе, днешни първи държавни мъже? Отечеството да, но що е Отечество в страна, където:
  подрастващите се упражняват всекидневно в телефонен тероризъм
  младежите, опити от наркотици, се убиват за удоволствие и демонстрация на бабаитлък, пък и водени от същите мотиви и с добавка към тях, пари за дрога, палят коли и...
  банди телефонни измамници мамят наивни стари хора
  организирани банди обират банкови сейфове, трошат банкови сейфове, тарашат пощенски клонове.
  други, но на по- високо ниво и с участието на бивши полицаи, точат ли, точат ддс-та за милиони левове.
  Приближени, без да са организирани в банди, но верни на управляващите, строго селектирани и групирани по надлежния ред, крадат, крадат ли на воля европейска пара по ....проекти.
   " Мила Родино, ти си"
...Цветан Радославов се обръща в гроба. Генералите Русев, Жеков, Златев, Михов, Луков спят в забвението. Народът, гладен и болен, се мята в изпарцалените постелки....
   Премиерът и вицето му пресмятат социологическите проценти и  искат нов мандтат....
   Баста, баста, стига, стига....
   Учителят Свинтила тъжно ме подканя да прочета последното му писмо:" Целта е тук никога да не се повтори Дойранската епопея. Целта е тук да не остане нищо годно, за каквато и да е Съпротива...."/24.12.1997 год./
   Гузно, гузно замълчавам.
   Потомък съм на герои само във фейсбука.

неделя, 11 ноември 2012 г.

неделя, 21 октомври 2012 г.

Писмо до Евгения от Любен Лачански

Госпожо,
ако знаех истинското ви име и настоящия актуален адрес, нямаше да пиша бадева във виртуалното пространство. Щяхте да получите моето частно мнение по повод панихидата на майка ви Людмила Тодорова Живкова, вие да ме напсувате и всичко да приключи просто и с вкус. По български. Но щом се изживявате като публична личност и никой не знае реално: коя сте, къде сте и защо трябва да се съобразяваме с прищевките и демимонденските ви превземки, огласявам мнението си в един приятелски сайт.
Госпожо Евгения, знам че никак не ви е лесно. Опитвам се да ви разбера, но въпреки литературните си сръчности не мога да провидя, докога ще се правите на национално необходима.
От Евангелията знаем, че е ужасно да живееш в лъжа. Но още по-ужасно е, когато лъжата се трансформира във вечна и принудена мистификация, под въздействието на една доказано престъпна клика. Има го и по-белетристично опростено в романа „Бесове” на покойният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. Препорчвам ви го.
Вие сте публично известна в пределите на Европа с това, че сте внучка на комунистическия велможа и тоталитарен управник Тодор Христов Живков. По-късно ставате и негова приемна дъщеря с фалшив нарочен закон, приет от бутафорното Народно събрание на Н Р Б под натиск от дядо ви.
Казват, че тогава бил много разстроен от кончината на майка ви, а вас много ви обичал. Странно, тъй като комунистите от неговата порода се гордееха с точно обратните чувства и категории, които те наричаха „комунистически ценности”. Не искам да изпадам в излишни умозатруднителни подробности, затова не цитирам дати, алинеи, номера, страници и броеве на бутафорните документи, оформили тази лъжлива ваша самоличност. До тук нямате никаква вина. Даже сте жертва на насилие. Насилие над вашето непълнолетие от един болен, синилен и развратен от безмерната си власт, необразован и корумпиран криминално-политизиран бандит.
С проста сметка мога да дам и сведения на колко години сте била на 10 ноември 1989 година. Но, нали сте дама, ще премълча. Тогава, вече пълнолетна и самостоятелна можехте в един миг да придобиете онова, което всичките окрадени милиони на странната страна България не биха могли да ви дадат. Свободата. Индентичността. Можехте да си върнете и леко пренебрегнатото бащино име, да се простите с „бесовските” илюзии и да се превърнете в един уважаван човек. Българите сме сантиментална пасмина и обичаме да правим от нечии жертви наши светци.
Предполагам и коя е причината, че не го сторихте. Убеден съм, че тя е и единствено материална. В захаросаните издания на дядовите ви мемоари се говори за морал, толерантност и прочее нафталинени скуки. Откровени глупости.
Нали никой не ви отне възможността да обичате и да се грижите за Т.Хр.Живков /въпреки грижата и на Б.Борисов/. Никой не ви отне уникалния дар да плетете своите уникални жилетки и ританки. Да обичате и да се грижите за Тодор Иванов Славков, ваш брат и племеник едновременно. За недосетливите, ще припомня че това е днешният милионер, дето си търси съпруги по телевизиите. /А, иначе разправят, че бил голям пич и сводници хич не му трябвали. Но знае ли човек, нещата се променят?/. Никой не ви забрани да приемате грижите и съветите на Иван Славков, ваш пастрок и зет едновременно. Вярно, че за пред зрителите на Суматохата /според Радичков/ и тримата споменати, днес имат биографии на политически затворници. Но това е биография-менте и вие много добре го знаете, макар и да не искате да го разберете.
Онези „страшни” събития са се оказали благодатна почва и за вашата кариера. И търговска и политическа. И това си е точно според Ленин Вл.Илич. Той твърди, че е направил такава държава, в която всяка шивачка ще може да я управлява. А, ние мислехме, че я преподредихме? С малко, но за винаги! Уви, не! За жалост.
Госпожо Евгения,
трябва да признаете, че вашата политическа кариера се разви по- зле и от тази на модистка, шивачка или стилистка. Както искате я наричайте. Вторичността и меркантилната обремененост са неотменен знак за качество и в двете ви начинания. Провалихте се и като плагиат на покойната си майка. Варианта да възродите асамблеи, детски дандании и спукани камбани на фона на „Бистришките баби”, също не сполучи. Здраве да е, може пък да ви върви в любовта?
Повярвайте ми госпожо, нямаше и да се сетя присмъртно за вашата личност и трескава народолюбива дейност, ако вие не бяхте ме предизвикали с панихидата по повод 70-годишнината на покойната ви майка.
Бог да я прости, тя е ваша майка и вие нямате право да не я тачите. Обратното би било кощунство и още по-жестоко от това, дори да си член на БКП. Никой не ви обвинява за факта, че искате да почетете покойницата. Никой няма право да ви обвинява. Иначе ще заприлича на хухавела Сидеров, комуто пречат Намаз-молитвите на мюсюлманите в София и извън страната ни даже. Но, на и Путин не му помага в православаната любов към хората. Както и да е...
Та, ако вие госпожо Евгения, не ми проглушихте ушите, че освен майка, покойната г-жа Людмила Живкова била и учен и държавник и миротворец и дететелюб и сърцевед  и... /можете да допълните по памет, а излишното да зачеркнете/ аз нямаше да ви пиша това нелюбезно писмо. Досежно панихидите, ние православните христяни сме приели, те да се правят на няколко позволени от религията и от гражданството места:
Около надгробието на непрежалимия покойник.
В храм, със съответния църковет ритуал или в дома на най-близките му роднини.
Има и някои изключения, но тъй като майка ви не е, в което съм убеден, Христо Ботев, генерал Иван Колев или Владимир Димитров-Майстора, тях няма да пояснявам.
Знам, че не сте от православно-християнско и религиозно семейство. Това, много добре го знае и оцелялата ни общественост. В нормите на политкоректността, само споменах как се процедира в държава, в която правосланото християнство е официална религия вписана в Конституцията.
Не държа да ми отговаряте, дали майка ви е изповядала друга религия или култ. Това не ме интересува. Интересува ме, защо решихте да превърнете СУ ”Св.Климент Охридски” в капище на странни, макар и неназовани култове и пристрастия. Кой ви даде този ненавременен съвет и заедно с него разрешението да поканите там стотина сеирджии. В последна сметка, кой ви отключи вратите и запали лампата? Не се извинявам за определението на присъстващите, защото освен вие и дълбокоуважавания ви от ТВ-публиката брат, друг едва ли таи нежни и сантиментални чувства към вашата скъпа роднина? Не споменавам имена, защото писмото ми ще се превърне в рекламен афиш на фарсови герои и анонимен миманс.
Искам да ви убедя госпожо Евгения, че тази политическа поръчка, която необмислено извършихте спрямо паметта на родителката ви е  грях и с странен колаж от пошлост и цинизъм.
А, може би, вие точно това сте имала предвид, като отмъщение за „вашето щастливо детство”.
А, стига бе! Едва ли? Прекалено е литературно за да се роди в почва от Правец. Знам, че вие няма да ми отговорите, защото вашите ментори вече го сториха с вайкания в екраните на нашите телевизори.
Да, ние сме неблагодарни талибани, които не са могли да разберат светлите пориви на Людмила Живкова? Хайде- де, как пък само Богомил Герасимов и Любомир Левчев ги разбраха, а аз не можах. Навярно не съм дорасъл, а Радко Радков, поетът, покойния я разбираше и пишеше на салфетки в ресторанта на СБЖ възхвални стихове за нея. Повече пиянски, нежели хлабествени. После се кръстеше най-искрено и: ”Че кой друг ще направи театър на луд човек, как няма да и напиша още една ода?”
Добре, че имаше и тогава неколцина прилични хора, та не публикуваха всичките му „салфетки”. Но, Радко, Бог да го прости, е талантлив и покойник, и не може да се защити. Затова ще цитирам една епиграма, на нине здравствующий поетушка, който може да ме опровергае, че не съм прав и за времето и за идеите и за пространството на вменяваните ни идиотизми.
Тогава по София, а мисля, че и в страната се бяха преекспонирали пана с прочутия „Леонардов човек”. Оня, дето е в „квадратурата на кръга”. А в просташкия ни, иначе цивилен живот, пак ни беше подгонила поредната криза на плановия комунистически растеж.
Осемдесет и шест лева заплата, два лева и шейсет стотинки сирене. Гроздовата на същата цена, ако не беше вече три лева и двадесет стотинки. Електроенергията и кюмюра и при дядо ви се плащаха. Цинична раклама светкаше над главите ни срещу ЦУМ:
”Спестявайте за летуване - в ДСК”. А, къде другаде?
И доката се чудехме дали да не изпием и този ден евентуалните си спестявания в някой от прослушваните клубове, /СРС - имат завидни традиции в кръчмарския бранш/ един от нас /не споменавам името нарочно, за да не създавам активни борци/ написа следното:
„МОЖЕМ ДА СЕ ХРАНИМ И С ХОРМОНИ,
НО РАБОТИМ ЗА СВЕТОВНАТА ХАРМОНИЯ.
А КОЙТО ИСКА ДА КЛИНЧИ
ЩЕ ГО ШИБА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ”.
Според запознати с тогавашните норми в МВР-ДС, за подобно волнодумство даваха от 3 до 5 години затвор. Естествено, че само за тунеядство, хулиганство, обявяваха те за луд и ти разплакваха и майката и цялата фамилия. Така, че ни Блаватска, ни Рьорих можеха да те спасят. Понякога дори и дядо ви не искаше. Той много, много обичаше да наказва. Попитайте вуйчо си /брат си - Владимир Тодоров Живков, как се направи специален експрес-закон за да го вкарат  лично него в казармата. На превъзпитание, щото нещо много се беше разпуснал. Нали и той щеше да бъде министър. Това, културата във вашето семейство я нямат за занаят. Цялата култура, уж тайно, ходеше на поклонение при Ванга. Брежнев и Андропов и те тайно. Така е и до днес с други, по-демократични Вангелии. Съчиненията за споменатата Ванга са равни по брой на съчиненията на обожествявания Тодор Живков. Може и да са повече. Писах  ви, че културата в България никой я няма за нищо. Затова и вие се опитахте да превърнете най-приличния ни Университет в ритуална зала. Успяхте. Стана скандал... А на вас, по-добре стана ли ви? На идната утрин събудихте ли се по-добра? Или се почувствахте, като министър на обединената ни култура? Странно защо си спомних, че в СУ”Св.Климент Охридски”, след опиянението от промените, за кратко имаше мемориална плоча на загиналите преподаватели и студенти антикомунисти. На несъгласните... После тя изчезна незнайно къде. Но това едва ли има някаква връзка точно с вас Евгения. 
Бъдете здрава. Другото е Божие провидение...

вторник, 25 септември 2012 г.

Писмо на ДСБ до Президента РБ

Уважаеми г-н Президент,

Със следните основания възразяваме категорично на Вашите твърденияпред “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „...чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.”

1. Вие повтаряте мита, че „активите” в икономиката, завещани от Живковия режим, са стрували 30 млрд., а са били продадени „само” за 3 млрд. евро. Той тръгва от бившия главен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и основна пропаганда на БСП през 2001 г.

2. През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22.08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв.

Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна, поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика в 1989 г., който значително надхвърля нейните активи. Пасивите формираха голяма част от 12-те млрд. долара външен държавен дълг, заради който през 1990 г. премиерът Луканов обяви пред външните кредитори фалит на България. Те формираха дори по-голям размер необслужвани вътрешни кредити.

3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада напълно. Не съществува нито един анализ, почиващ на международно призната методика за оценка, който да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия струват претендираните 30 млрд. евро. Закъснялата касова приватизация у нас стартира реално едва в края на 1997 г., когато, както Вие сам посочвате, страната ни вече е претърпяла два държавни банкрута, причинени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния сектор в икономиката за 1996 г. е загуба от 583 млн. долара, а отрицателната му рентабилност е 15 на сто. Всеки може да направи преценка колко струва капитал, който се самоунищожава напълно от загуби за по-малко от 7 години.

4. Положението в България е същото както в останалите бивши социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 г. е положителен само в няколко от тях, между които е и България. В бившата ГДР например, чиято икономика би трябвало да струва в пъти повече от българската през 2007 г., приватизацията приключва окончателно с колосалната загуба от 104.5 млрд. евро. Това е прието от Бундестага за нормално, защото по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната агенция „Тройханд”, „Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по друг начин резултатите от 40-годишната комунистическа диктатура в икономиката.”

5. Приватизацията в Чехия е известна не с това, че държавата е намерила стратегически инвеститори, а с факта, че там за пръв път в световната история се проведе точно обратния процес, наречен „масова приватизация”. Държавната собственост в над 80 на сто от предприятията беше разпръсната между 7 милиона граждани без плащане с реални пари, а чрез механизма на създадените за целта приватизационни фондове. По-късно този опит е определен като най-неудачният тип приватизация, както от международните наблюдатели, така и в самата Чехия. Казаното от Вас, че в Чехия (за разлика от България) държавните предприятия са „оставени да работят”, съдържа внушение, че и в България държавните предприятия са работели, но „лошата приватизация” им е попречила да се развият. Как са работели се вижда от числата по-горе. Повечето от тях приключиха 1995 г. с фактически фалит.

6. Поради посочената по-горе причина, международните финансови институции поставиха на България твърди условия за спасяване от втори държавен фалит. Основното сред тях беше незабавна ликвидация или приватизация на всички държавни предприятия, „произвеждащи загуби”. Вместо това, правителството на БСП призова държавните дружества да спрат да плащат дълговете си към банките. В резултат последваха верижни банкови фалити, реална несъстоятелност на 71 най-големи предприятия и национална икономическа катастрофа.

7. Страната ни беше изведена от тази пълна разруха от ОДС чрез най-мащабните реформи в новата история на България. Централна роля в тези реформи беше именно касовата приватизация, благодарение на която България беше призната за страна с пазарна икономика. Без тези реформи, стабилизирането на българския лев, оздравяването на цялата финансова и икономическа система на страната, както и присъединяването ни към ЕС и НАТО, бе невъзможно.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Из художествено – документалната повест „Решетката“ от Атанас Ганчев

Из художествено – документалната повест „Решетката“ от Атанас Ганчев на 18 септември 2012 г. в 22:38

Из художествено – документалната повест „Решетката“
от Атанас Ганчев на 18 септември 2012 г. в 22:38 ч.
Вместо пролог

ЗА МНОГО ГОДИНИ, ШЕФЧЕ!
На Галя, Пламена, Владислав, Пламен и всички ония мои ученици, на които вдъхнах любов към живота.
“ Ненавременното отмъщение води до второ престъпление“
/Жан Расин/
Бях го забравил това въведение, а след поредния микроинсулт не исках да се връщам към все още ненапълно завършената си учителска изповед. Но даскал Владо Луков взе, че ми изпрати последната си книга, „Мястото, откъдето започва безкраят“ и вместо Слънчевият Човек у мен, проговори онзи другия, от обратната страна на Юпитер….
Петък, Седемнадесети декември,2004 год.
Миналият четвъртък, в деня на студентския празник, който няколко колеги и колежки от училището празнуваме, за да си припомняме отлетелите години, ходих в Окръжната болница/дн. МБАЛ/, за да занеса на една колежка от нас, която в настоящия момент бе председател на НУС /Независим Учителски Синдикат/ плик със скромните шестдесет лева, които приятели и колеги бяхме събрали помежду си, за да я подпомогнем, но най – вече с обичта си да й вдъхнем сили да се пребори с коварната болест, множествена склероза.
Ели, бавно, бавно гаснеше. Стани ми тягостно, затворих се в себе си, както го сториха Маргото, Веселка, Валя, Галя, Лили и останалите.
Но юбилеят си е юбилей, па и Шефът чукаше петдесетака, нямаше как да не го удостоим с присъствието си.
Събитието, помпозно за скромните ни даскалски възможности бе насрочено за един часа следобед, като за целта двете смени бяха слети. Имах само един учебен час него ден, и то четвърти в следобедната смяна и той се оказа извън учебните занятия…..А и сутринта ходих до една агенция….прощалната, та закъснях.
Чинно строени във фоайето на втория етаж, където са директорските кабинети и от чиято югозападна страна ни гледа Апостола от онази литография с камата, револвера и Библията, колегите слушаха похвалните слова, които председателите на училищните секции на синдикатите и на методическите обединения, поднасяха пред Главата на школото, господина Галин Ганчев, където си вадеха хляба.Раболепието стигна своя връх, когато състудентът му от някогашния Полувисш Учителски Институт в Силистра, а по-късно и от задочните им години във ВТУ“ Кирил и Методий“, в момента на срочен трудов договор като учител по немски език, се вживя в ролята на придворен поет, та зазвучаха едни слова и словца:за момчето, което скрито зад порутения зид на някогашната тухлена фабрика в родната Трявна, далеч от хлапашката врява на връстниците си, с очи, устремени към небето, с мечти, пленени от любовта към морето, чете ли, чете ли… Иде ми да прихна от смях, но Ели, Ели, очите на Ели са пред мен…..Спотайвам дълбоко в себе си присмехулника:

Ех, защо не съм поет,

поет като наший Колка,

та да напиша ода,

възторжена ода

за шефа, за шефа

и коремната му обиколка.

Тържествената част приключи и започна веселата. В учителската стая, не много пищно, но не и много скромно. Наздравици, тостове, умилителни слова:
- Ех, Шефче, петнадесет ли години минаха, откакто дойде като Началство в училището! Да знаеш, не си се променил, все си същия левент, убав и ентелигентен, но много, много по – умен отпреди.
Левентинът, сияещ от радостните възгласи на подчинените си, чукаше чашата си със шампанско с всеки поотделно. Дойде и при мен. Погледна ме едно мазно, той така гледа, когато иска да изработи някого, чукнахме се и празникът продължи до пет вечерта, а за началството и свитата му, Бог знае докога…
На последващия ден, неделя, изпратихме Елисавета Маринова в последния й път.
На четиридесетия й ден, след постановка на Шефа , ме изгониха от работа, за да назначат придворния поет Кольо Симидчиев на моето място, а след година да го направят и синдикален лидер.
Един по един, колежките и колегите от малкия ни приятелски кръг, напуснахме училището. Някои отидоха при Ели, други ги съкратиха, трети сами побягнаха, четвърти ги пенсионираха по бързата учителска процедура .
Останалото е ….“Решетката“.
28.12.2010 год.
махала Шараните, Габровско- Севлиевски Балкан.
22.08.2012 год., гр.Русе.

събота, 25 август 2012 г.

ЗДРАВЕЙ И ДОВИЖДАНЕ, НЕАНДЕРТАЛЕЦО МОЙ"-Атанас Ганчев

  ЗДРАВЕЙ И ДОВИЖДАНЕ, НЕАНДЕРТАЛЕЦО МОЙ"
                            "Човек не трябва да обитава блатото,
                            човек трябва да живее на планини"
                                                                      /Фридрих Ницше/

     Финалните думи, последните редове на всяко едно писание, са винаги най-трудните. Но при мен се оказаха най-бързо споходилите ме, макар и да оттекват така болезнено.
     В началото на август, точно в разгара на
горещищите, когато моя Русе биеше всекидневнорекордите по топлик, ме сепна познат глас по джиесема :
    - Наско, чети ли как  описан Оня, как се пържат в Ада останалите?
    - За какво става дума, Васа? Пък и аз, да си призная честно, не ме вълнува змийското гнездо!
    - Едно към едно, всичко е точно, само че картинката е по-лоша и от нашето време.
   Обаждаше се колежка от нашия приятелски кръг, която навремето бе изпортена с норматива, та да се запазят часове за приближена на шефа, а впоследствие и съкратена, макар че Васа бе с Музикална академия,а Лила със средно музикално, но пък бе съпруга на влиятелен и платежоспособен тузар.
     Прочетох сигнала в сайта АНТИКОРУПЦИЯ:
   "  Господа, колективът на СОУ "Васил Левски"-гр.Русе е силно възмутен от действията на директора Галин Ганчев.Скоро господинът сам се номинира за най-добър директор на годината и получи награда. Вероятно за подкрепа е използвал свои хора, като голяма част от колектива не знае за това. Директорът нито веднъж не е дошъл навреме на работа, а все към 11-12 часа на обяд.Използва служебната кола като личен автомобил и злоупотребява със служебното си положение. Толкова малка ли е заплата на Галин Ганчев и има ли достойнство?
    Вторият служебен автомобил също се използва като личен от мъжа на домакинката.Под предлог - проекти разкарва цялото си семейство в чужбина ,като дори си позволи синът му Николай Ганчев да не участва  в НВО,освен български език и математика. Двете счетоводителки незнайно защо участват в проект за дислексията и също ходят с директора на екскурзии в чужбина. Госпожа директоршата, Галина Ганчева е от години назначена за педагогически съветник в училището и съпътства навсякъде мъжа си. Защо да не се разходи с чужди пари? Нейни приятели и роднини са също на различни длъжности в училището. Целият град пазнава училището като Ганчеви.
    Да не говорим за безобразията по приема в училището. Учителите са принудени да вардят по цял ден пред училищата- гнезда за приемане на документи. Учениците - кандидат гимназисти са заплашвани, че няма да си намерят място в града, ако не изберат СОУ"Васил Левски".
    Събират се пари за т.нар. благотворителен концерт. За тяхното използване не се знае нищо. За охрана парите са 2 лева на ученик, като това решение било взето от Училищното настоятелство.
    Наглостта на директора стига дотам, че увеличава парите на новоназначените млади учители, а тези с І и ІІ клас квалификация са унижавани, без да им се даде нужното трудово възнаграждение. Всичко това е представено под формата, че парите за квалификации са включени в заплатата. Да не говорим, че липсва прозрачност за заплатите. Зя едно работно място се иска подкуп от 3000 лева.Всичко това не може да се дакяже, докато не се назначи умишлена проверка.
   Тази година никой не получи възнаграждение за 24 май, а миналата година за работно облекло, с обяснението, че парите са отишли за аулата, която се строи. А какво става с парите от СБКО. Не е отразен на нито един фиш колко пари се вземат от СБКО. Годишният съвет се провежда извън града и е задължителен. Иначе неявилият се учител е принуден да си взема болничен. Обяснението е, че колективът е решил така, тъй като е известно, че на Общо събрание се решава, как ще се използват средствата. Несъгласните не могат да се противят. Те са застявени да правят това, което заповядва директорът.
     Директорът от години не взема часовете, които са му норматив, а използва колеги, които не смеят да се оплачат, от страх за работното си място. Съ ответно няма и материално възнаграждение.Само не е ясно как се приема всичко това в образеца, който се приема в началото на учебната година.
    Всеизвестно е, че Галин Ганчев е сменил много партии , като се започне от БКП  и се стигне до коалицията
"Приста"........" Сигналът, анонимен от 26.06.т.г. приключва тук.../ Е, вече е баш гражданин, при Меглена Кунева е "правнукът" на Венета Ботева, пардон на Големанов./
    След седмица, който оцелял от колегите пред пенсия, ще се опита да устиска, ако не го бастисат по бързата процедура на ранното учителско пенсиониране.
     А нашият герой, наред с достойнството на "достойния българин" и баш директорството, ще отбележи и свой личен рекорд в историята на "Свети Георгиевското учителство":двадесет и четири години баш бабаитлък.
     Моя милост чака контролата на пенсионното в Русе, та белким се види с пенсията, която му се полага.
     Е, на това му се вика:
     Българско училище,
     българска му работа!
     Довиждане, неандерталецо мой и никога срещи пред "Кауфланд"!

сряда, 15 август 2012 г.

"И СИ ОСТАВАМ ЗАЗИДАН В ТИШИНАТА СВОЯ"


   Йордан Палежев,"Стихотворения",Мисъл.Литературен форум,2011 год.
Безспорно,днес прехвърлил поетическия хребет,отдавна навлязъл в златните години на житейската мъдрост,той е е дно от емблематичните имена на русенската култура.Поет, литературен историк,публицист, опитал и горчилката на политическите борби,но оставащ си винаги изправен пред своя вътрешен съд,съдът на твореца,който не свършва никога,който не приключва и в мига,когато небето ни повика.
   Йордан Палежев. И като възрастова принадлежност,и като поетическа инвенция,и като цялостен творчески натюрел, той принадлежи,ако си послужим с определението на един напълно забравен литературен критик/"Едно поколение"/,към онази не толкова компактна, като предходните, но достатъчно хомогенна като присъствие творческа генерация,коЯто доскоро битуваше в литературно историческото пространство като "следаприлско поколение".Творците,които проходиха,а някои от тях, по-чевръстите и по-пробивните тогава,дебютираха в периода между "знаменития" Пети конгрес на БКП/1962 год./ и Пражката пролет /1968 год./
   Поетите,които се опитаха да освободят лириката ни от сковащите догми на соцреализма и да я върнат отново в законното й пространство между небето и земята. Поетите,които за разлика от следващата генерация, тази на "тихия патос",просто успяха само да разчупят някои от строго установените канони,но като цялостна поетическа визия бяха обречени да останат при литературното статуткво,независимо от поетическите си вдъхновения и върхове.
   За разлика от връстниците си/Иван Цанев,Владимир Попов, Георги Константинов, Калин Донков/, поради ред причини и най-вече заради несъгласието си с литературните порядки на оная система, той закъсня с дебюта си.Първата му стихосбирка "Слънчев процеп" се появи едва през 1987 година и авторът й,както върху подарения ми екземпляр, така и върху останалите други такива,собственоръчно бе отбелязъл годините/1965-1975/,през които е писал лиричните си импресии/"Декември","Речно камъче","Фрагмент","Вълшебство" и др./, но не като обвинение против "миазмите" на времето, нито като сплитка на душата, а като собственоръчен белег за собствената болка и собственоръчно забит камък в невинаги поетичното българско поле:
                      "......Вървят ловци с хранилки
                       вместо  с хрътки,
                       към дивеча в снега
                                         вървят едвам.
                       Две цеви върху всяко рамо щръкнали:
                       в едното -зърно, в другото -сачма.---"
   Да, напълно закономерно в "Слънчев процеп" присъства и стихотворението "В скалната църква", посветено на Атанас Далчев, което всъщност е не само завещанието на учителя, а изпълнението на обетът даден пред Него/ да си спомним вечното Далчево "Камък"/:
                     ".....През процепа промушваме се ние,грешните,
                            и ти- с тревога гледам- спущаш се едвам.
                            Пред тебе отворът сякаш станал бе по-тесен,
                            вместо да се помръдне цялата скала."
                                          с.Иваново,декември 1975
    Ще  последва никога  не свършващия поетов съд в "Мълком",1992 год.Разкъсван между Демиург и Прокруст,между Руините,Фреските и Преписките,той Поетът задаваше,задава го и днес,онзи вечен и страшен въпрос:
    "ЧОВЕКО,УСПЯ ЛИ ДА /ЗАПАЗИШ/ ИЛИ/РАЗГРАБИШ/ ГНЕЗДАТА:
                             "... Ала тя - с език припламнал броди,
                                  дири нещо и не го намира"
                                                     /"Гущерче"/
    Връщайки се към "Мълком" се опитвам да избягам от нейната трансцеденталност и да се върна към времето на моята младост:
                                ".... Хора,бдете
                                      не достига светлината
                                      и ще намалее още!"
                                                    /"Ян Палах"/
   Всъщност темата за открадната светлина  и прокудената свобода Йордан Палежев продължи и в мемоарната си книга "Тихата инквизиция", но това е друга тема и за нея трябват и други отправни гледни точки.
   След "Мълком" ще последват "Скални приписки",Българска сбирка,1998 год. и поетовото предчувствие за нашите безумия в настъпващия нов век на новото хилядолетие:
                            "....напразни ще са нашите усилия
                                и жадни в хоризонта ще се реем,
                                ако ли в своята надменност късно
                                вестта от Бога сме приели...."
                                                   /"Отсъствие - Орлите"/
   За да приключи голямото поетово търсене на изконното,но вече кодирано в Новия свят.Вечният свят на Истината, Красотата,Доброто и Съвършенството, които винаги ни държат изправени като Човеци, като Деца на Света,създаден от Него.
   Житейската равносметка вече е на път да приключи,но Кръстът Човешки и Съдът Поетов не свършват.Затова финалът на тази своеобразна лична антология е присъствието на другия любим учител на Йордан Палежев, великият противоборец Константинос Кавафис:
                                "...... Патил и препатил,
                                        Тези думи, ниско слезли,
                                         Колко щастие ми носят.
                                         Аз съм само куче скитник,
                                         повече не ще да зная...."
                                                /Константинос Кавафис,"Куче",превод Йордан Палежев/
   Носи си Кръста,Човече Божи!
                                                            С уважение: твоят някогашен кръжочник Атанас Ганчев
   15.08.2012 год.
    читалище "Георги Бенковски", гр.Русе.

Аве Мария-изп.Лучано Павароти

неделя, 24 юни 2012 г.

Главен мултак на Републиката

http://idealist.blog.bg/politika/2012/06/23/glaven-multak-na-republikata.971653
За да прочетете и видете видеоклипа копирайте линка и го поставете в адресбара.

Карикатура на диктатор

Tosho Peykov
10 minutes ago near Sofia · .Карикатура на диктатор.

Името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал” съобщи: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон” Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове”.

Автор: Press Office.
„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“

Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Този човек е забравил кой е и от къде идва. В нормална ситуация подобен човек не би станал кмет на Банкя, а камо ли министър-председател...

Вече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.

После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Малко след като стовари Живков в Правец, днешният премиер, слезе от шофьорското място на автомобила, в който се возеше царят. И отново отвори задната врата...

След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 г., когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.

И се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Доган се колебаеше.

Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес”. Доган обаче преглътна и Борисов отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После сто пъти повтори, че Доган е най-големия български политик. В МВР започна ерата „Борисов”.

Последваха десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата-Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.

После ерата „Борисов” се пренесе от МВР в София. През 2005 г. днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 г., справяне с кучетата, с дупките, с общинските далавери, със заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? В момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.

А Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят-милионер, който кръстосва страната с вертолети и самолети на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.

Всичко това е повтаряно до втръсване в българската и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтаряме го още веднъж, защото всеки ден го забравяме.

Защо не помним резила с Румяна Желева? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да направи еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост.

Затова понесохме скандала с Мишо Бирата. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера Борисов – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне...

Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е български премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.
UnlikeLike · · Share.

неделя, 3 юни 2012 г.

Последният от черепите на Йорик, преди да стане чаша! :: Бойко Борисов отговаряше лично за каналите за хероина от Ту...

Последният от черепите на Йорик, преди да стане чаша! :: Бойко Борисов отговаряше лично за каналите за хероина от Ту...

Съветската окупация на България или третата национална катастрофа

Съветската окупация на България или третата национална катастрофа

Блогът на Лалю Метев :: Документ: Инструкция НК/003-47

Блогът на Лалю Метев :: Документ: Инструкция НК/003-47

Реформаторът ИВАН КОСТОВ, патриотът ИВАН КОСТОВ, политикът ИВАН КОСТОВ

Един обнадеждаващ факт в нашата задръстена от ченгесарска отрова, чалгарска нечистоплътност и рубладжийско скудоумие държава
Posted on юни 3, 2012 | Вашият коментар
На едно място сред коментарите открих това мнение, което публикувам отделно, та да се знае, че в България – пък и извън пределите й – има българи, които мислят и по този начин. Такова едно мнение е контрапункт на мръсната медийна война против премиера-реформатор на България, за която външни сили, произлизащи от една злокобна империя, намираща се на североизток, не жалят средства – за да насъскват срещу него злите като бесни кучета медийни и политически продажници и подлизурковци. Та ето какво пише този човек:/Бележка е Ангел Грънчаров/

Реформаторът ИВАН КОСТОВ, патриотът ИВАН КОСТОВ, политикът ИВАН КОСТОВ, анти-комунистът ИВАН КОСТОВ, човекът ИВАН КОСТОВ е българската глътка свободен въздух в тази задръстена от ченгесарска отрова, чалгарска нечистоплътност и рубладжийско скудоумие държава! ИВАН КОСТОВ не е просто някаква си личност, а единствената надежда за оцеляването на българското племе.

Да, наистина, кои са тези Павлови, Инджова, Дачков, Кутев, Бареков, Цв Цв и вся осталная сволачь да джавкат по този велик човек ИВАН КОСТОВ!? Кои са тези лилипути, които лаят от дистанция, но не смеят да се доближат до великана КОСТОВ?

Страх ги е от премиера Костов(1997-2001), страх ги е, защото Костов маргинализира мутрите, Костов даде път на умните, способните, Костов защитаваше българските интереси, а не руските или американските, Костов беше на път да промени статуквото и отнеме властта на червените мародери, техните деца, внуци и правнуци!

Народе???

11 години ченгесарската машина е непосилна да извади Костов от Парламента въпреки милионите рубли наливани в медийни групировки, обслужващ социологически персонал, политолози на хранилка, бивши президенти с комплекси от величината Костов, пишещи мемоари с редакция от Позитано, млади кариеристчета, които се вживяват в политическата значимост на дядовците си убити в църквата „Света Неделя“ и си мислят, че избори се печелят по наследство и някой друг им е виновен ако електората ги отсвири! СРЕДЕН ПРЪСТ на всички вас, господа, госпожи, другари и другарки!

ИВАН КОСТОВ СИ ОСТАВА МОЯ ИЗБОР!!!

Ако Иван Костов се оттегли от политическата сцена, аз повече в тази държава няма да гласувам!

IN KOSTOV WE TRUST!

Posted by Имигрант
Мнението е вземато от блога на Ангел Грънчаров.

петък, 23 март 2012 г.

Мнение на Стоян Хлебаров за Иван Костов

Уважавам г-н Костов,и го харесвам по много причини!Никога не съм го идеализирал и превръщал в икона!За мен той е политикът,който (без да познавам лично)изразява най точно мислите и чувствата ми за нашата българска действителност!Силна личност със страхотен морал и ум!Това според мен,е най кратката характеристика за него!Не го казвам,за да му се слагам-не съм и активист в ДСБ,едва ли ще се запозная някога с него!Просто му се възхищавам от разстояние и съм сигурен,че един ден повече хора ще осмислят,че идеите на ДСБ,за силна демократична България са единствените,които съчетават в себе си -взискателност към всички,самокритика,висок обществен и личен морал,търсене от всеки отговорност,липсата на всякакъв популизъм,идеята,че истинската демокрация не може да бъде дело само на един лидер,който и да е той,а е непрекъсната борба на всички хора със самите себе си,за едно почти идеалистично,но и грамотно себеотрицание,за да се създаде държава,в която никой няма да има безконтролна власт,всеки ще отговаря лично,пред другите за това,което е направил и няма да може да използва институциите й ,за лично облагодетелстване и т.н. и т.н.-все неща,които са били векове наред мечта и усилия на много светли умове!Какво по хубаво и достойно от това,да вярваш и да помагаш с каквото можеш,за да стане това!?А на тези,които не одобряват това и ще ме нарекат“КОСТОВИСТ(!?)“ще кажа:КОГАТО НЯКОЙ ПРОПОВЯДВА ИДЕИ,ЗА ЧИЕТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ Е НУЖЕН ВИСОК МОРАЛ И СА ОТ ПОЛЗА ЗА ВСИЧКИ В ЕДНО ОБЩЕСТВО-МОЖЕШ ДА СЕ ГОРДЕЕШ,ЧЕ СИ НАРЕЧЕН НА ИМЕТО НА ЗНАМЕНОСЕЦА НА ТАКАВА ИДЕЯ!Обидно е да бъдеш наречен“станишевист“,или „първановист“,или“царист“или „сидеровист“,защото това ще означава,че ти харесва лъжата,популизма,вождизмът,ниския морал и престъпноста под крилото на тези партии,въпреки безбройните доказателства за тях,които си видял през годините! Тези“епитети“са измислени именно от такива хора,за да доказват неморалната теза,че“всички са маскари“и всичко добро,което може да се направи за държавата ни е почти…безсмислено!ТОЕСТ-ДА УБИЯТ ВЯРАТА В ДОБРОТО И НЕГОВАТА ПОБЕДА НАД ЛОШОТО!!

Виж кои са враговете му, за да разбереш кой е той

Автор:Иван Стефнов
За да оцениш един човек, трябва да видиш кои са враговете му – Борисов, Цветанов, Доган, Гоце, Софиянски, Бакърджиев, Богомил Бонев, Кеворкян, Бареков, Илия Павлов навремето, Явор Дачков, Волен Сидеров, Цеци Кънчев, всички червени социолози от рода на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Слави Трифонов и т. н. Всеки мислещ човек сам може да си направи изводите защо цялата измет в политиката, бизнеса, социологията и медиите вижда Костов, като главният виновник за всичко случващо се по света в последните 20 години, от глобалното затопляне до войната в Ирак.
Интересно как членът на БКП Бойко Борисов, чиято детска мечта е да бъде офицер от ДС, личната охрана на сатрапа Тодор Живков и имащ правешкия селянин за свой идол и модел за подражание, силовият застраховател от СИК, главният секретар на МВР в правителството на Симеон и Доган, първият приятел на всички назначени от комунистите бизнесмени от рода на Златев, назначилият на ключови позиции във властта главно бивши членове на БКП, агенти и служители на ДС или деца на такива, как може този тип да си отваря изобщо устата на теми като комунизъм, организирана престъпност, чадър над определени монополисти. И по – страшното е не, че го прави, страшното е, че има хора, които му вярват, хора, които гласуват за него.
Никое правителство не си е позволявало да купува медии, чрез частна банка, захранвана с държавни пари, никое правителство не си е позволявало да смаже бизнеса, чрез тотално неизпълнение на поетите ангажименти, никой премиер не си е позволявал да се меси по подобен начин във всички обществени сфери, никое правителство не си е позволявало да използва по този краен начин репресивния апарат в своя подкрепа, никое правителство не си е позволявало да упражнява подобен натиск с цел контролиран корпоративен вот на избори, никой вицепремиер не си е позволявал да произнася присъди от трибуната на Парламента. Или ако е имало тези явления, то никой не е бил толкова нагъл в използването на подобни похвати, колкото ГЕРБ и Борисов.
Колкото до Костов – всичките комунисти ги е яд, че той, въпреки зверската кампания срещу него, вече 15–та година успява да бъде в парламента. Там където ги няма клоуните от първите години на прехода, там където ги няма знаковите фигури на СДС от тогава, там където го няма Симеон, там където догодина няма да ги има Яне и Волен, там където след още един ширококоалиционен мандат няма да го има и другаря Борисов. За ваше огромно нещастие, Костов ще влезе отново в Народното събрание, да, 250 000 души са сравнително малка подкрепа, но нима тя не е съвсем логична с оглед дивата простащина на съвременния български народ. Е, няма как за Костов да гласуват малцинствата, червените бабички, членовете на БКП, агентите на ДС и техните деца и внуци, назначените бизнесменчета и контролираните от тях, младите кариеристчета. Честно казано, като костовист се радвам, че редом до мен не застават изброените. Въпрос на ценности или на липсата на такива в посткомунистическа България.

събота, 10 март 2012 г.

Шистов газ в България-има ли го?

Simeon Ivanov
Водачите на еколозите са платени ментори.Те подвеждат наивниците да протестират против проуването за наличието на шистов газ в България за което тон и заповед даде ББ.И нали народот прост и наивен му вЕрва.Ей,скапан народ сме ние.От БАН и водещи специалисти казаха и доказаха.че този метод за откриване на нефт и газ се прилага в България от 50 години.Въпросът е чисто политически-иска се от определени среди в.т.ч и от ББ да купуваме скъп газ от Русия и да сме вечно зависими от нея.Опозицията в НС,Председателят на НС,ПРезидентът,научната общност,Омбуцманът,трябва да направят всичко възможно да се разреши проучването за шистов газ.Не бива да ставаме за смях,защото е много тъжно да ни смятат за тъпаци.А дали не сме,а?

сряда, 7 март 2012 г.

Има начин да си плащаме парното индивидуално, но държавата не желае да го види*

07.03.2012 / 12:31 от: Стоил Стоилов
Преди 5-6 години попитах един директор в Министерството на енергетиката защо няма проекти за преработване на вертикалното разпределение на топлинната енергия в хоризонтално, което да има индивидуални търговски уреди топломери на всеки апартамент. Отговорът беше прям – ако го направя, ще ме застрелят.

От доста време се питам защо никой не повдига въпроса за преработване на вертикалните системи на парното в хоризонтални с търговски топломери на апартамент, а не на абонатна станция? България потроши маса пари да проучва дали може да се прави ток от минерални води, дали може да се топлим с конски лайна или горска шума и талаш, дали вятърните мелници ще сменят АЕЦ "Козлодуй". Похарчихме маса пари на японци, американци, холандци за какво ли не. Пари на тези данъкоплатци харчихме, на хора като нас. Какви ли не учени и недоучени експерти идваха в България. Но никога никой не обели дума за индивидуалното плащане на парното с индивидуални търговски уреди топломери за всеки апартамент. Сякаш това е ядрена физика за разбиране и от инженерна гледна точка е по-трудно от изпращане на човек в космоса.

Защо още продължава азиатското групово ограбване на хората?

Има ли омерта в медиите по този въпрос?

Защо сега ни баламосват с термокамерки, снимките от които ще отидат в коша за боклук още в прокуратурата, да не говорим за съда?

Какво като се криминализира кражбата на топлинна енергия, като доказаните пияни убийци на пътя не са в затвора. Там нямало места според зам. главния прокурор?

Ще има ли места за крадците на парно? И кой ще се стресне, ако с откраднатата топлина спести пари, за да се храни?

Коя пенсионирана женица ще има смелост да влезе в апартамента на крадеца на парно и да свидетелства?

Нека да смятаме – ако в България има 100 000 апартамента в етажни собствености. И в един 8-етажен вход има 30 апартамента, то в страната има 3330 входа. Ако допуснем, че само 2 обитатели на един вход крадат парно и това бъде доказано по безспорен начин, то съдът следва да осъди 6666 души! Ами в 12-етажните блокове само двама ли са?

При сегашното доверие в съдебната система предложението за криминализиране на кражбата на топло предизвиква само подигравателен смях. То е просто замазване на очите, за да продължи груповото крадене.

Хайде сега да смятаме пак – според Националния доклад за оценка на националната система за почтеност в България на "Прозрачност без граници" индексите по различните стълбове са отчайващо ниски. Най-високият е 61 от 100 възможни на Сметната палата. Другите са между 52 и 40 от 100 възможни. Най-ниските индекси са 40 на бизнеса и на антикорупционната агенция.

Хайде сега да си представим при тази степен на почтеност в България и при репутацията на съдебната система какво въздействие на кражбите на парно би имало т. н. криминализиране на кражбите на топло. В Българиа масово - над 70% от хората смятат, че е нормално да се дават подкупи. Тоест нивото на индивидуална почтеност е много ниско. Следователно предположението, че само двама от 30 обитатели на един вход крадат парно може да е много занижено предположение. Ами ако не са двама, а 40% , тоест 12 апартамента крадат парно от общо 30. Значи съдебната система трябва да обработи 39 900 потенциални престъпници, които крадат парно. И то само ако има безспорни доказателства и некадърни адвокати.

Тези мисли ме карат да мисля, че единственото спасение е индивидуалното отчитане на парното по апартаменти с възможност за 100% контролиране на потреблението от всеки абонат.

Има ли технически грамотни хора в България, които да кажат възможно ли e да се преработят тези системи, колко ще струва да се доведе парното до кран в апартамента и търговски уред за лично отчитане, както имаме лични водомери. Няма ли в България журналисти, които освен да държат микрофоните могат и да мислят. Сега маса хора си точат зъбите за 67 милиона лева за санирането. Именно сега държавната администация се готви да разпали нови войни по т. нар. етажни собствености. Тези дни по една телевизия (Bulgeria on air) служителка на МРРБ заяви, че сумата за самоучастието на хората в санирането ще се изчислява по идеални части без да се вземат под внимание разходи по сменените вече дограми, направената изолация и др. подобрения.

С този системен отказ на държавата да регулира отношенията и да ги направи индивидуални, а не групови, ние си оставаме едно първобитно азиатско общество. По тази логика утре някой ще започне да ни продава и тоалетната хартия групово. Като се има предвид каква разнородна маса от хора е натъпкана в панелните ни входове, застаряването и обедняването на обитателите, то да се очаква някаква солидарност, някаква саморегулация и не дай си боже въздействие върху крадците на топлина е наивно, нереалистично и непрофесионално.

Тези дни Прозрачност без граници оповести данните си за индекса на почтенност в България. Те са меко казано отчайващи. На този фон е крещяша нуждата плащането на парното да се индивидуализира и да се осигури контрол на потреблението от всеки потребител без никакво обвързване със съседи, етажна собственост и други подобни групожи форми на ограбване, които прилага топлофикация. Сега е времето някой по-смел журналист да започне да пита правилните въпроси и индивидуалното отчитане на парното с търговски уред на всеки апартамент да стане част от санирането на 750000 апартамента.

Тук не става въпрос за цена, разберето го. Нека стане по-скъпо, ако това е икономическата логика. Става въпрос за справедливост и свободата сам да решаваш какво да потребяваш и за какво да плащаш със собствените си пари.

Благодаря на всички, които се опитат да направят пубичен дебат по този въпрос.

*Заглавието е на ГЛАСОВЕ.

В България е имало ядрено оръжие -Николай Колев-Босия

http://bosia.blog.bg/politika/2012/03/01/izcheznaliiat-posting.913115
ДО МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ
Драги мои читатели. Вчера пуснах едно писмо, което получих, за да потвърдя, че всичко,написано в моята статия за подземните градове и ядреното оръжие в България се потвърждава на 100 %. Направих и коментар, че ако тези пари бяха употребени за здравеопазване, образование или за създаване на дребен бизнес, сега държавата ни щеше да бъде друга. Пенсионерите нямаше да мрат от глад и липса на лекарства. Децата ни нямаше да напускат страната, за да хранят семействата си и старите си родители.
Предупредих ви, че ще направят всичко възможно да я премахнат или оплюят.
Стана нещо друго. Статията изчезна от блога ми. Попитах фирмата „Инвестор” и от там ми измънкаха, че това е станало „по технически причини” . Поисках точен отговор и ако го получа ще ви информирам.
Аз знам, че има едни техничари, дето разбират много от „техническите причини”. Същите те се обадиха преди години в „Афера.бг”, откъдето статията ми също беше свалена.
Предполагайки, че постингът ще претърпи отново „технически причини” я пускам отново и ще я пускам дотогава, докогато „техничарите” не ми се обадят и не ми обяснят внятно какво искат от мен.
Четете.


Уважаеми г-н Колев


Във връзка с направеният от Вас анонс на 06.02.2012г. за предстоящото Ви предаване на 13.02.2012г./понеделник/ Ви изпращаме тази кратка историческа справка с която разполага обкръжението на ген.Ангел Марин.По неговите твърдения и заявление тя е напълно достоверна
Независимо, че Народна Република България е подписала Договора за неразпространение и притежаване на ядрено оръжие още в далечната вече 1968 година е започнала изграждането на подземни складове,а след тяхното завършване и разполагането на ядрени бойни глави, като всяка от тях е била с мощност от 100 килотона ( кт).За справка хвърлените над Хирошима и Нагазаки атамни бомби са с мощност само от 20 кт.
Разположените у нас ядрени бойни глави с мощност от 100 кт са били предназначени за оперативно-тактическите ракети СКЪД в двете й модификации / 8К11 и 8К14/,монтирани на верижни установки, а вторите на колесни. За ракетите Р 65-Фрог ядрените бойни глави са били с мощност 20 кт.
Във визираният период са били изградени подвижни ракетни бригади и подвижни ракетни бази както следва.За нуждите на:
- Първа армия в гр. Самоков
- Втора армия в гр.Карлово-Марино поле
- Трета армия в гр.Ямбол с.Кабиле
Във всяка мотострелкова дивизия и танкова бригада са били изградени отделни ракетни дивизиони снабдени с ракети Р-65 Фрог мощн. 20 кт.
Малко по-късно в с.Телиш Плевенско е бил разположен ракетен полк с оперативно –тактически ракети СКЪД – 8К11 и /8К 14, а по-късно са били заменени с SS-23.
Централният склад за съхранение и получаване на горепосочените видове ракети е ставало от централната ракетна база изградена в гр.Ловеч. Едновременно с това е бил изграден и централен подземен склад за съхранение на ракетните горива край с. Осетеново край гр.Калофер.
За съхранението пък на ядрените бойни глави е бил изграден подземен склад за ракетните поделения на:
- Първа армия в гр.Самоков с.Гуцал;
- Втора армия - Хълма “Паниците” между Карлово и Калофер
- Трета армия в гр.Ямбол възвишенията “Бакаджиците” до църковния параклис за ракетната бригада в с. Кабиле.
Задачите на ракетните бригади:
- В гр.Самоков за нуждите на I-ва армия е била да нанесе мощни ядрени удари срещу Сърбия Македония и Гърция.
- В гр.Карлово за нуждите на II-ра армия е била да нанесе удари срещу Гърция и Турция.
- В с.Кабеле Ямбол за нуждите на III-та ария е била да нанесе удари срещу Турция.
- В с.Телиш ракетния полк срещу Румъния.
/Не се учудвайте. Отношенията между СССР и Румъния бяха изострени. Брежнев тръгва с влак за България. На гара Букурещ престоява повече от два часа в очакване Чаушеску да благоволи да се видят. Чаушески изпраща доверено лице и не се срещат. Брежнев продължава за София и заръчва да се предаде на Чаушеску: “Че пътят Москво-София минава през Букурещ”
Районите в които се е съхранявало ядреното оръжие /Самоковското поле, Карловското и Ямболското /се наблюдавало завишен процент на хората с ракови заболявания!
След 1989 год. Съветският съюз прибира ядреното си оръжие обратно,като оставя само няколко ядрени заряда в ракетната бригада в гр.Ловеч за нуждите на ракетния полк в с.Телиш.
По-късно и тези заряди са изнесени от България.
В България, руските ядрени специалисти са били настанени в гр.Пловдив .Били са цивилно облечени и с цивилен транспорт, разделени в три еднакви подгрупи , по една за всяка от трите наши армии.Висшето началство на руските ядрени специалисти е било настанено в голям жилищен блок с ресторант на първия етаж на ул.”Паун Грозданов” / сега “Черковна”/ находяща се на гърба на военна академия” Г.С.Раковски” Охраната на всички е била осигурена от българи.
Успоредно с гореописаните дейности при изграждането на водната каскада “АРДА” / вкл.яз.”Кърджали, яз.”Студен кладенец” и яз.Ивайловград”/ в язовирните стени на всеки от тях са били изградени по 25 шахти за ядрено-минни фугаси /ЯМФ/ предназначени за монтирането на ЯВФ всяка с мощност от по 0.5 кт.
В случай на военни действия,целта е била да се ликвидират войските,бойната техника и населението на воюващите с България страни.
Едновременно с настаняването на ядреното оръжие в България болшевишката върхушка помислила за себе си и пристъпила към изграждането на огромни подземни градове в които при военни действия да се укрива както следва:
1/. Гр. Етрополе под връх “Баба”-в който обект е работила цялата Правешка мафия и обкръжението на Живков.
2/.гр.Елин Пелин в направление Вакарел.
3/.гр.Копривщица към хижа “Бараките”
4/.с.Витиня- подземен пункт на МНО
5/.с. Горна Малина-“Чарадица” подземен пункт на ГЩ
6/.с.Свобода Чирпанско-подземен пункт на Командването на сухопътните войски/ КСВ.
7/. Гр.Сливен- Сливенски минерални бани с.Гаврилово.- подземен пункта на Варшавския договор и поделението в с. Шивачево до гр.Сливен.
8/. Кв.Бояна команден пункт на ВВС
9/. Гр.София-хладилника двора на УБО- подземен град на специалните служби.
10/. Варненско Галата с.Бяла- подземен град на Военно-морските сили.
11/. Имало е изработен план и проект за изграждането на огромен подземен град под. в. “Вежен” с Рибарица Тетевенско, но поради липса на средства към този момент не е бил започнат.
Архивите на специалните служби на България в оригинал са били изнесени в Русия , а по 2 ксерокопия се съхраняват в подземията на общинските сгради /под строга охрана/ в градовете Елена, Тетевен и особен пункт в с.Лесидрен.
Гореописаните дейности са били извършвани под строгия контрол на генералите: Петър Недев Чергиланов,Васил Зикулов,ген. арх.Дичо Дичев, Бончо Бончев,Кирил Мазнев, Борис Карамфилов, полковниците: Йоргов от с. Самоводене, Илия Маджаров, Дилян Цветанов, Радански. Голяма активност и заслуги се падат на полк.Георги Цветанов Симеонов и полк. Иван Топчийски
Още много тайни и престъпления спрямо българския народ биха излезли наяве, ако имахме на мястото си демократични следствие и прокуратура и същите биха разпитали гореизброените лица плюс цялото ръководство и личен състав на Генерална дирекция”Опазване на държаните ценнности и съкровища на МС” ръководена от ген.арх. Дичо Дичев и полк. Костадин Николов.
От изброеното по-горе следва:
Българските пенсионери могат да си отговорят на въпросите къде са отишли пенсионните фондове: за ядрено оръжие и подземни градове за върхушката.

Тайнството, наречено "жена"

07 март 2012, сряда
Тайнството, наречено "жена"
Аз съм просто жена

Всяка жена е красива и по своему уникална и неповторима. Не го забравяйте, оценете го! Чуйте това:

Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил: „От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?“. Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената от реброто на мъжа, но добавил и смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.

Всичко това Му се видяло много сладникаво и затова решил да добави: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата…

Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената. Бог подарил творението си на мъжа и му казал:

- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!

Аз съм тази жена!

Понякога съм толкова самотна, подреждам мислите си мълчалива, следвам слънцето нещастна. Понякога съм толкова наивна, таниникам си тъжна песен за душата, отлагам чувствата си непосилна в самотата. Понякога съм докачлива изпадам в паника безумна, усещам се странно недоверчива.

Понякога съм слънчева, дарявам всички с усмивка сияйна и съм приказлива. А понякога съм толкова свенлива, затварям се в тъмните пространства и дарявам дистанция тиха и горделива, а после потъвам в женски тайнства.

Понякога пък съм толкова категорична, налагам странна дълбока промяна, замислям се и бързо решавам сложната дилема.

Да, аз съм жена!

Аз съм жена, от ония, които само от извора пият и не понасят измама, трохи не обират, не се греят на пепел, а само на пламък, вярват в звездите - не в техния блясък, а в тях самите.

Аз съм силна, когато се усмихвам, въпреки болката си! Смела съм - когато преодолявам страха си и помагам на другите да се справят с техния. Аз съм щастлива - когато виждам цвете и съм благодарна за това благословение!

Аз съм добра - когато собствената ми болка не ме прави сляпа за болките на другите!
Аз съм мъдра - когато знам границите на твоята свобода!
Аз съм истинска - когато признавам, че ако лъжа, лъжа самата себе си!

Жива съм - когато надеждата за утрешния ден има много по-голямо значение от вчерашните ми грешки!

Аз съм просто жена...

Аз посрещам всеки Божи ден с любов в сърцето си! Обичам слънцето - защото стопля костите ми, но и дъжда обичам - защото пречиства духа ми...

Аз обичам светлината - защото ми показва пътя, но и тъмнината обичам - защото ми разкрива звездите...

Приветствам щастието - защото обогатява сърцето ми, но и тъгата понасям с търпение - защото отваря душата ми...

Приемам наградите - защото ми се полагат, но и препятствията посрещам смело - защото са моето предизвикателство...

Ще посрещам всеки ден с любов в сърцето си! Обичам и ценя всички хора - защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.

С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може ЛЮБОВТА ми да влезе в душите им!

Обичам амбициозните - защото могат да ме въодушевяват...
Обичам и неудачниците - защото мога да се уча от тях...
Обичам властващите - защото властта им е дадена от Господа...
Обичам смирените - защото на тях Бог дава благодат...
Обичам богатите - защото са самотни...
Но обичам и бедните - защото са толкова много...

Обичам младите - заради вярата и дързостта, която имат...
Обичам старите - за мъдростта, която споделят...
Обичам красивите - заради тъгата в очите им...
Обичам грозните - заради мира в душите им...

Ще посрещам всеки ден с ЛЮБОВ в сърцето си! Аз съм само жена!

Аз съм жена, създадена като всички останали – да помни и да забравя, да прощава, да се радва, да получава, да обича и да бъде обичана.

Да, но аз съм и майка! Аз съм и Ангелът Божий на Земята!

Имало едно време едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички Ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този Ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят Ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

А, после?

Ще ме обичате ли когато времето остави своя отпечатък по мене и вместо косите красиви от злато по лицето се спуска сивкав сатен?!?
Ще ме обичате ли когато уморено към вас протягам ръка и вместо парещо лято докосвате студена есен-жена?!?
Ще ме обичате ли когато тревогите ясно по лицето личат, оставили своята диря безжално там, където докосвахте нежната плът?
Ще ме обичате ли когато живота с последни ласки ме обгърне и едничката ми радост – децата към свидната ми младост ме завръщат?!?

Ще ме обичате ли...?"

Аз съм просто жена!

Подготви с подбрани материали от интернет: Хриска Перфанова

На всички български жени, където и да сме по света да ни е честит хубавият български празник!!!

неделя, 26 февруари 2012 г.

Петиция за създаване закон за лустрация

Неделя, 26 Февруари 2012

Петиция за създаване закон за лустрация
Инициатива за отменяне на давността за извършени престъпления от лица, свързани с комунистическия режим, защото 23 г., т.е. почти четвърт век след края на тоталитарния комунистически режим, България не е правова държава.

Понятия като справедливост, законност, морал и родолюбие се изопачават от хора , които не различават добро от зло. В очите ни се налагат псевдоличности, псевдоавторитети и лица с неясни заслуги към държавата. Смисълът на завещаната ни „чиста и свята република” е обезценен. Родината в очите ни вече не е идеал, а инструмент в ръцете на престъпници и мародери. Човешкото ни право на стремеж към щастие в собствения ни дом е пречупено.

Нагли и опорочени хора си присвоиха мечтите ни и ни превърнаха пред целя свят в овчедушни свидетели. Всички виждаме благоденствието, в което тънат една шепа хора и тежката борба за оцеляване, която водим всички останали.
Политическата класа, магистратите и олигарсите са креатури на престъпните действия на една мракобесна структура, наречена Държавна сигурност. Същността на тази система е защитата на Българската комунистическа партия, а не на интересите на България.

България не уби никого !

БКП зверски изби и репресира свещенослужители, военни, интелектуалци, политици и всеки дръзнал да изрази човешкото си право на протест.

БКП потопи Горянското движение в кръв, а земята - душата на българина, заграби с насилие. Нашият народ никога не призна Българската комунистическа партия. Затова беше заплашван, унижаван, тъпкан и подиграван от прости хора с огромна власт. Не пожалиха дори вярата ни.
Държавна сигурност беше слугата и инструмента на тази кървава партия. Престъпните и’ действия трябва да бъдат изобличени.

България продължава да агонизира без надежда за излизане от лъжата, в която ни принуждават да вярваме, а именно, че онази Държавна сигурност не съществува вече.

Те пак са тук! И пак са същите! Духът на репресията и страхът продължава да витае, подхранван от агентите и’ вече с нови лица. Те отново решават съдбите ни чрез овладяване на институциите на новата демократична държава. В техни ръце е законодателната, изпълнителната и съдебна власт. В тях са също банките, медиите и неправителстеният сектор. Изготвяните закони са в услуга на техните грабителски интереси. Те поставят некадърници по върховете на държавната власт и лукави доносници зад завесата. В тяхната схема няма място за честни хора.

Съдебната система е заразена. Тя оправдава техните действия и съкрушава стремежа ни към справедливост.

Отнеха основното конституционното право на всеки гражданин – на справедлив съдебен процес.

Ограничиха основното човешко право на защита от произвола на институциите, правораздавателната и правоохранителна система.

Резултатът от дейността им е винаги един и същ. Всеки може да бъде оклеветен и съден. Може насилствено да ти бъде отнето имуществото, заради скалъпени обвинения. Всеки може да изгуби работата си и да бъде лишен от правото да работи и да се издържа. Всеки може да бъде лишен от сигурност за себе си и семейството си.

Дейно прилагат създадения от тях в годините на прехода уникален български вид правораздаване – „телефонно правосъдие”. Не е важно има ли престъпление и доказателства. Важно е кой на кого е звъннал и наредил преследване, кой на кого има зъб и кой на кого е задължен.

Неграмотни магистрати и „парашутисти”, - назначени отгоре, с купени дипломи и с дискредитирани пред обществото имена, раздават обвинения и присъди.

Самозабравили се, агентите на ДС превърнаха орден „Стара планина” в значка от сергия, а генералския пагон – във вестник от улична будка. Усетили народната омраза и презрение, побързаха сами да се отличат за „държавни заслуги”.

Направиха така, че сега в България да си престъпник е авторитетно, а да си жертва на престъпление е начин на живот на всеки обикновен човек, лишен насилствено от елементарно човешко достойнство.

Всеки, който се осмели да каже тази истина, в правовата ни република е обявяван за луд. Луди са всички, които искат да живеят в държава, в която действат законите.

Трябва да си върнем държавата на своя страна. Да им напомним, че посегателството над правата на един човек е посегателство върху правата на всички хора. Да си припомним всички, че България я има, за да е защитник на правата, а не е раздавач на права, според привилегии и принадлежност към един репресивен апарат.

Трябва да докажем, че със закон за лустрация може да се изчистят всички нива на общесвения живот и държавното управление.

За такъв закон трябва да има масова подкрепа на обикновения българин, който е равноправен гражданин на Европейския съюз.

Можем да превърнем нашето негодувание в законен, чист, справедлив и обществено наложен процес, в законодателство, което държавата не може да откаже на гражданите си, за да им осигури право на живот и на сигурност, извън мрака на доносничеството.

Европейският съюз има механизмите да помогне на България да преодолее миналото, но ние трябва да покажем, че дори с ограничени права, поне все още не сме се отказали от правото си на свобода.

Днес в България всеки обикновен гражданин е Никой – нямаме имена, нямаме и значение, никой дори не се интересува от това, че вече сме европeйски граждани .

Ако обединим гнева си срещу това, че една шепа хора ни разиграват като маймуни, можем в един глас да им напомним, че е важно всяко име, че стотинките на един са богатство за семейството му повече, отколкото милионите на друг.

Пред закона всички сме равни, пред европейската култура – също. Защо се сещат за нас, само когато с нашите пари държавата плаща обезщетенията на тези, които си намират правата чак в Страсбург.


Призоваваме

Всички пострадали от комунистическия режим,
Всички свещенослужители и миряни, омерзени от посегателството на Държавна сигурност към светостта на Църквата
Всички пострадали от липса на сигурност, защита и правосъдие
Всички, чиито деца са жертва на „европейските” улици в България
Всички, чиито домове и коли са обирани и разграбвани
Всички изнудвани, унижавани и рекетирани
Всички потърпевши в работата си от некадърни спуснати отгоре началници
Всички, които са лишени от правото си на собственост
Всички, чиито деца и близки безследно изчезнаха и никога няма да научат истината
Всички насилвани, ограбени, бити, отвличани, които не са получавали справедливо възмездие


Да подкрепят този призив:

Ние, гражданите на България, сами да си върнем държавата, защото ние сме държавата.
Да се обединим в защита на правата си от хората с две законни имена.
Ние заедно да изчистим държавата си, правосъдната и правораздавателна система на България, която днес е репресивен апарат за всяване на страх, а не защитник на правото ни на живот и на правилата в държавата.

Това е тестът:

И за нас – да се намерим, да ни чуят, защото ние явно сами сме се отказали от гласа и правата си.

И за тези, които имат власт, дадена им от нашите гласове,гласовете на всички тези българи без имена и без права.

Да им кажем как се казваме. И кой управлява в една правова държава. От кого произтича властта в нашата демократична европейска България.

ПОДПОЛКОВНИК НИКОЛАЙ МАРКОВ