ПИСМО В ПИСМОТО
от Атанас Ганчев на 22 януари 2012 г. в 17:23
ИЛИ ОШЕ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ДЕМОНИЯТА И ВЪЗТОРЗИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
По повод четиредесет дни от смъртта на Цончо Родев
и сто и тридесет години от рождението на Теодор Траянов
Уважаеми г-н Вълев,
Исках да Ви напиша настоящето писмо още когато публикувахте писмото на варненския поет, публицист и преводач Тихомир Йорданов и краткия си отговор/Искам да бъда. българовед/ Повод за писмото на г-н Йорданов станаха думите на признателност към творческото дело на Цончо Родев,
всъщност прощални слова за последния значим историчиски белетрист в нашата литература.
Не го сторих тогава, защото не бяха изминали девет дена от смъртта на автора на "Тътени"
и "Изпитание", и който за разлика от мнозина свои днешни събратя по перо, творчески мълча в последните двадесет години от дългия живот, с който го бе дарила Съдбата. Не го сторих, защото традицията Българска повелява през този дни не се говори за отишлия си от нас,защото душата му все още е скръбна и блуждаеща, а до четиридесетия ден броди около нас и тревожно подготвя Пътя си към Вечността. Днес, в навачерието на помена за четиридесетте дни, който по неведомите пътища на Съдбата съвпадна и със сто и тридесет годишнината от рождението на автора на "Български балади" и "Освободеният човек", но и "Пантеон" , Теодор Траянов, пиша онези редове, които наченах тогава и довършвам днес.
Тъжна, но и величава е историята на новата българска литература/от Освобождението през 1878 год. до днес/. Тъжна с противоборствата, вътрешните крамоли и най-вече противопоставяния: стари и млади, традиционалисти и модернисти, десни и леви, социалистически реалисти и гнили декаденти и пр.пр.Пълна е с подли убийства: Светослав Миларов, Стефан Стамболов, Алеко Константинов, Гео Милев, Христо Ясенов, Тодор Страшимиров, Никола Вапцаров,Иван Хаджийски, Райко Алексиев, Георги Марков, със самоубийства:Димитър Бояджиев, Николай Ракитин, Христо Банковски, Йордан Кръчмаров и още колко и колко още, пълна е с изгнаничества:Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, Асен Цанков, Георги Марков, пълна е с предателства и омраза/онези октомврийски дни на 1944 -а, когато новият, "пролетарски" УС на СБП, под ръководството на Орлин Василев, Младен Исаев и др. отговорни другари, изхвърля от редиците си 105 -има от най-видните си членове, заради" реакционните "им възгледи, между които Димитър Талев,Фани Попова-Мутафова, Жана Николова, Владимир Полянов и пр.пр./
Но тази литература помни и чисти приятелства и протегнати ръце към по-младите/Теодор Траянов и Иван Пейчев, Антон Страшимиров и Христо Ясенов, Константин Гълъбов и Атанас Далчев и още...още/, тя пази спомена за самоотвержени войни и литературни задруги/д-р Кръстю Кръстев и "Мисъл",Владимир Василев и "Златорогъ", Иван Радославов и " Хиперион", Димитър Михалчев и "Българска мисъл",литературните кръжци "Стрелец" и "Отец Паисий" и още....Тя познава и онази върховна, почти неземна любов: Мара Белчева и Пенчо Славейков, Люба Касърова/Яна Язова/ и проф.Александър Балабанов, Вера Балабанова и Теодор Траянов,Жана Николова и проф.Константин Гълъбов,Мария и Владимир Полянови,Мария и Найден Шейтанови...Но тя съхранява в своите летописи и онова, крайното, типично българско противопоставяне:на официози , блюдолизци на всяка една власт и и неприсобленци, бедни, но горди духом творци.......
Българската литература.Тя помни!
ЕДНО ПИСМО НА Д-Р ЯНКО ЯНЕВ ДО ТЕОДОР ТРАЯНОВ
Драги Траянов,
Празнуваш шейсет годишния си рожден ден:-юбилей? Или празник на усамотението? Или поклон на един народ пред заклинателя на митически сили?
Ти не си вече "книжовник", "писател", залутан из нашите софийски улици, по които още личат следите на отритнати и прокълнати поети, чийто последен спътник си ти.Витоша те обгръща в сянката си и те извежда отвън онова, което като облак облича живота или то озарява за миг.
Помниш ли? Преди двадесет години, в София, упоени от видения и символи, ние говорехме цели нощи за романтика, за копнежи и - за Хьолдерлин.Бури отбрулиха от тогава много надежди. Едно остана:- духът, обречен да върши магии с живота, да играе с вечността на временното. Остана и твоят образ, невидимият рицар, който подобно тракийският конник в старите релефи, блуждае безутешен из равнините, закрилян от Тангра. Бъди спокоен. Ти нямаш нужда от утехата на утешимите. Твоят жречески дух е запален от Боговете.
Иде друг свят: той ще се кълне в пламъка на живота. И тогава песните ти ще станат молитва на свободните.
Ние, които, макар и угнетени от навъсеното небе на Балкана, играехме с мечти, гадаехме, заменяйки битието с музика,- останахме всеки случай верни на първородния копнеж на български дух : да запази своя ударен ритъм и радостта на трагичното си прояснение.Кой ще каже, че ние бяхме тогава само деца, а не и предвестници? Ние вървяхме по истинския път, по урвите на един свят, който беше само едно видение и който днес добива своя видим образ. Че в нас бликаше честа, езическа кръв: това беше силата ни. Тази сила днес се пробужда в душата на много народи. Тя избликва и в душата на нашия народ - в тъмните му дълбочини, в бездната, която облъхваше някога и челото на българските ханове. Затова никой не може да оспорва или да скъса връзката ни с новия свят, който - каквото и да стане- ще запали слънцето си над развалините на настоящето и ще озари също така и върховете на нашите планини от Дунав до Егея.
Бъди здрав, велики Тодоре!
Янко Янев
Берлин,март 1942 год......"
Какво благоволение на по- младия творец пред доаена на поетическите видения.
Но и каква жестока човешка орис за двамата от най-забележителните ни творци.?...След три години, зимата на 1945 година - в средата на месец януари умира, след като преди това е захвърлен върху въглищата в мазето на тогавашната Държавна Сигурност, Теодор Траянов, а месец по-късно , в нощта на 13 срещу 14 февруари загива заедно с тридесет и пет невинни граждани на Дрезден, жертви на жестоката бомбардировка над града , извършена от Съюзническите войски/полицейска справка № 434/06.08.1946 год., както и смъртен акт , с който се удостоверява смъртта на български доцент по философия,/ любезно предоставени ни в края на 2002 год. от тогавашния кмет на Дрезден, г-н Инголф Росберг.
Всеки роден от майка човек има свещенното право на:семейство, младост, идеи, род, родина, мечти и самоопределение. Цончо Родев, както и плеадата български писатели се роди и живя като горд Българин.
Почивай в мир и във Вечността, Творецо!
22.01.2012 год.
гр.Русе
