Из "ПАРАД НА МУТИРАЩИ МУТАНТИ"
от Атанас Ганчев на 18 ноември 2011 г. в 19:41
ГОРСКО ПРАВОРАЗДАВАНЕ
На Друмка и Боян Биневи
"Откраднал милион, не го лови закон, откраднал кокошка - няма прошка"/ Радой Ралин/
Зет ми,душа човек, затова си го наричам просто батко,защото съдбата не ме дари с брат, ме посреща в малкото задно дворче на жилищната кооперация:
- Добре дошъл,сядай до мене,че кака ти ни чака в Къщата!
И запрашваме към Шараните,малка балканджийска махала,само на дванадесет километра от града, по посока на Дряновския манастир.Свиваме вляво от централния път и по една тясна калдъръмена улица,пазеща аромата на някогашния естествен български духовен мир,стигаме до дома..Боби, слиза, оставя отворена врата на леката кола,защото след малко трябва да се връща обратно,за следобедната тренировка с възпитаниците си, отваря високата дървена порта, и вълчакът Караман скача върху ми, радостно ближейки лицето. А дакелът Ема се провира под мрежата на вътрешната ограда и весело се вре под краката ми. Кака ни вижда, оставя зеленчуците и бурканите и ни подвиква:
А вие вече дойдохте! Насе,добре дошъл, как мина пътуването!
- Добре, сестричке,безпроблемно, всичко е окей!
Батко ни оставя,а сестра ми,спира за момент с домашната фабрика и ме подканя да пия една малка сливова ракия,също домашно производство,тъкмо да опитам с нея, дали са станали тазгодишните краставици. Послушвам я, примлясвам си доволничко и я питам, дали има нужда от помощ. Вместо това, тя ме подканя да отида да си почина малко горе на терасата, а и да си подремна следобедно, та довечера да си кажем приказката.Добрата ми сестричка, как умее да чете мисли, да влиза в положение, просто чудесен психолог. След неприятностите, които имах около отпускането на пенсията ми ,предшествани и от насилствено прогонване от работа, наистина имах нужда от чист въздух и спокойствие.И колко му е, докато се опъна върху възглавката на плетения стол и сънят ме унесъл. Събужда ме гласът на кака, а в скута ми, Ема доволно си похърква. Вечеряме,аз й разказвам за последните си патила, тя ми разказва последните новини около младите, вземаме решение да отидем на село, за да уредим рентата около наследствените си земи и неусетно идва времето за сън. Отивам до моята стая, където кака предвидливо е застлала леглото, прибрала книгата, която оставих на масичката на терасата,като я поставила върху нощното шкафче.Ема ме съпровожда, а след това изчезва по своите си кучешки работи...Спал съм като къпан, просто не помня откога да е било да легна в десет вечерта и да заспя ,без някаква тревожна мисъл да не измъчва съзнанието ми, да като новородено,не само защото на моята възраст някак си трудно върви туй нещо съня. Сутринта,малко след пет и половина,бе се разведелило вън, Ема си отворила вратата и скача върху ми:
- Ставай, приятелю, тук не се спи до късно, а и ти не си дошъл да хайлазуваш, а да отмориш и да напишеш нещо.
Вслушвам се в съвета й, тъкмо преди месец бях наченал един памфлет от моята поредица, но нещо ми секна Музата, та го изоставипа на средата път. Излизам на терасата.Прохлада,свежест,ароматен полъх. И вдъхновението идва само......
Голямата криза, що била обхванала Арканзаската Прерия, не подминала ни Апенините,ни Тирол,ни Алпите, а през Карпатите достигнала и родния Балкан.Не че не знаели що е туй глад и мизерия,щото нашенските животни от доста време живеели в условия на перманентна такава, но настъпили страшен недоимък и гладория до шия. Па и годината била една такава, пролетна кишава, лятото -незапомнена киша.Та точно тогава кобилката дарила своя верен другар във впряга с жребче. Но в коньовия сайвант не се намирал наръч сено, па камо ли торба зоб. Нуждата го принедила да открадне две торби зоб от плевнята на съседа си Марко Папийонков, дето го раздавал нещо като местен велможа, а сайванта му пръщял и от зоб и от сухо сенце. Но видели го бдителни магарета, с високо чувство за горска отговорност, изпяли го на сайбията и на другата сутринт осъдили нашия герой на шест месеца ефективен затвор, но тъй като местната пандела била препълнена и тъй като това било първи случай на Коня, а не рецидив, го пуснали под гаранция срещу десет торби зоб. С много зор събрал нашия герой гаранция, затъвайки до опашка с дългове....Но не щеш ли, след седмица, рилският вълк удушил десет мулета, щото бил чул по телевизия "Мура 7",че зимата щяла да бъде много люта. Хванали хищния звяр и го осъдили на 14 дена горски полезен труд, като го напрали началник на другите хайванчета, що изтърпявали същото наказание. Не се стърпял Конят и отишъл при Карпатския Вълк, дето командорел нашенския си Орман :
-Как става тъй,аз за две торби зоб, шест месеца в какамангата, а братовчед Ви за десет погубени живота, началник на трудово поправителната бригада?- гневял се Бейгъра.
- Не си чел, Закона, драги ми Коньо! На ти НПК-то, чети и като ми го върнеш ще разбереш!
Върнал се в домашния яхър нашият герой, чел глава по глава, член по член, не пропускал и и алинеите и запетайките, но за неговото провинение било отредено горско порицание и евентуална месечна пробация, а за деянието на малкия вълк, сиджим през врата или доживотна академия. Посъветвал се и с Катъра, дето минавал за най-добрия адвокатин в корията,па и той потвърдил конските заключения.Отишло отново клетото животинче при горското началство и тъй рекло,член еди кой си е за мене,а по член еди кой ,малкият вълк отдавна да е при прадядовците си, в животинската преизподня.
-Не си чел внимателно Закона , драги ми Гривчо!
И положил дясната си вълча лапа върху титулната страница:
- Какво пише тук, ЗА КОН, да виждаш нещо ЗА ВЪЛК? Хайде сега, дигай копитата и благодари че отърва гривата, ама другия път ще ти подпаля опашката, тъй че и боб ще проядеш!
И волю неволю напуснал Конят вълчия конак.
25.07.2011 год. Седем часа утринта.
Махала Шараните, Габровско Севлиевски Балкан, Дом за отдих и туризъм "Парневи".
