Интервюто на Сашо Диков с Иван Костов по Канал 3 е най-стойностното нещо, което съм гледал и слушал през последните двайсетина години. Сашо Диков, с неговите тъпанарски и определено преднамерени въпроси, Сашо Диков, който може да бъде определен като всякакъв, но не и като тъпанар, Сашо Диков, на когото поне три четвърти от въпросите определено бяха ако не написани, но със сигурност инспирирани от други, може би от спонсора, един час беше в пълна космическа безтегловност пред спокойните, прости, ясни, смислени и аргументирани отговори на Българското Чудовище, Драгалевския Змей, Престъпникът, който затвори България в буркани и я подреди по рафтчетата си като зимнина, и я изяде тази зимнина през пролетта, унищожи земеделието, промишлеността, авиокомпания „Балкан“, всичко споменато и всичко неспоменато,
Иван Костов!
Интелигентните и умни хора нямат фетиши и нямат нужда от такива! От фетиши имат нужда неинтелигентните, поради което си ги създават, правят им мавзолеи, балсамират ги в тях не като египтяни, защото египтяните може и да са балсамирали фараоните си, но поне са ги погребвали, а като комунисти, за които пълното с химикали празно чучуло на Великия вожд е фетиш, който води простаците към пълно щастие…което ги чака на хоризонта!
Интелигентните хора просто уважават всички умни човеци! По тази причина аз уважавам Иван Костов!
Интервюто на Сашо Диков с Иван Костов наистина е най-стойностното нещо, което нормален човек може да гледа и чуе по наше време…Среща на пълното неразбиране на света около себе си, с пълното разбиране на света около нас! Среща на невротично изсмукани въпроси със спокойни и ясни отговори! Среща на две цивилизации, на две култури…среща от третия вид!
Среща на нормалния, спокоен, ориентиран в ненормалността, в която живее, уверен за действията си човек, защото действията му са резултат от житейски опит, дълбок размисъл и много образование , на осъзнато желание да бъде нормален, смислен и полезен; и на невротичен параноик, чиято енергия е хвърлена изцяло в желанието да бъде интересен, нестандартен, макар и безполезен!
Обаче интервюто е уникално! За да бъде такова приносът е и на двамата! Защото има едно правило, което Сашо Диков надали знае, но журналистическият му нос го е нанюхал интуитивно, и това правило е:
Когато интелектуалната разлика между интервюиращия и интервюирания е значителна, тогава колкото по-тъпанарски е въпросът на интервюиращият, толкова по-интелигентен е отговорът на интервюираният!
Интересното е, че в такова интервю и двете страни доказват нещо много важно:
Кой какъв е!
