Написано от Атанас Киряков
Събота, 01 Октомври 2011 09:33
.
Сайтът Държавна сигурност.com публикува обръщението на режисьора Атанас Киряков, направено пред публиката след премиерната прожекция на най-новия му документален филм „Горяни” на 27 септември 2011 г. в Дома на киното в столицата.
Лентата за първи път показва на големия екран истината за малко позната на българското общество съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим. Текстът е предоставен от г-н Киряков, на когото благодарим. Заглавието е на сайта.
Атанас Киряков е автор на над 100 документални филми, сред които са филмите за лагери на комунизма „Оцелелите” (1990) и „Обречените” (1994). (Неговият филм „И в рая има ад” (2007) за големия български общественик Стефан Груев може да бъде видян тук).
Искам също специално да благодаря на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, който организира тази среща в Брюксел за да чуе светът за българската съпротива и който организира издаването на 1000 диска от филма за горяните, които с придружаващ текст ще бъдат изпратени в различни университети и организации в Америка, Европа, България, за да бъдат информирани за жестоката разправа на властта с тези хора.
За духовността
А сега без да ангажирам никого искам да се обърна към всички вас, които, щом сте тук, по един или друг начин сте част от крехкото гражданско общество на България. След този филм имам надежда да вървя напред с две коренно различни теми. Участвам в два конкурса, единият предстои, от другия вече имаме положителен резултат. Първата тема е за духовността – чрез портрета на обичания от всички нас Теодоси Спасов искам да обърна внимание на това как един човек прави своето откритие от звуците на един фолклорен инструмент, използван векове само за фолклорна музика. Изважда нови звуци, свири джаз с български корени, свири класическа музика и шества по света като равен с всички духовни хора на планетата, които го приемат като един от тях. Колко би било хубаво ако всеки от нас направи своето малко откритие и го сподели със света. Без това усилие на всеки от нас поотделно нищо хубаво няма да ни се случи.
Голямата манипулация на българския преход
Втората тема, за която заедно с продуцента Иван Тонев получихме одобрение от програма Медиа е за голямата манипулация на българския преход. За подмяната. За съжаление тази манипулация се извършва по време на всички правителства на Прехода. Моите герои от филма, който гледахте току-що, го казват – вижда се от това как живеят. Тази манипулация и фалшификация е злокобна. Тя е като една гигантска многоглава ламя, която се мъчи всячески да ни накара да повярваме, че изминалите 45 години след 1944 г. са били щастливо преживяване за българския народ. Непрекъснато се честват бивши величия, отричат се крещящи истини, както казва един от героите на филма – „комунизмът не е заклеймен, въпреки престъпленията му, въпреки жертвите, въпреки непоправимите рани, нанесени на душата на българския народ”. Едва ли има друг народ в света, който да оказва такава почит на диктатора, който 35 години го управляваше.
Преди няколко дни се откри един музей – Музей на социалистическото изкуство. Само дългата ръка на бившите тайни служби или скудоумието на някой глупак може да измисли такова чудо – не музей на изкуството на една тоталитарна държава, не музей на изкуството под диктата на тоталитарната власт, а социалистическо изкуство. Еврика. Открихме нов стил – социалистическо изкуство. Абе вие сте били големи хитреци. Просто гениално сте го измислили!
И в този музей ще се продават сувенирчета за да правим бизнес – малки ленинчета, сталинчета, димитровчета и какви ли още не символи в памет на щастливите години. Германците трябва да се поучат от нас и да започнат да произвеждат пречупени кръстове и значки с образа на Хитлер. Вече пресата поде и написа, че там ще видим творби на големи български майстори. Кой определя кои са майсторите, кой определи кои от тях са творци на социалистическото изкуство и кои – на други изкуства, и на кои.
Авторите на този музей ще бъдат ли експонирани като автори на социалистическо изкуство – нали и те са творили през този период. И цялото това безумие е в една сграда, на входа на която пише с огромни букви „Министерство на културата”. Музеят е открит от членове на правителството, гордо водени от министъра на културата. Даже някой е внушил на министъра на финансите, че от продадените сувенири и билети да влязат сериозни пари в хазната.
Мълчанието на обществото
Но най-страшно от всичко от това е, че почти никой не реагира. Някои хора продължават да ни внушават, уж така, случайно, че нищо лошо не се е случило през тези 45 години. Творците са творяли по социалистически, имало е социализъм, а не болшевишка диктатура, която си беше измислила социалистическия реализъм, на когото се смееше светът. Нека не позволяваме тази лъжа да шества и да трови душите на младите, които трябва да знаят истината за своята история.
Моля ви, реагирайте, протестирайте, пишете, обръщайте се към европейските институции – че у нас многоглавата ламя на тоталитарната система е навсякъде, че в нейни ръце са парите, откраднати от българския народ, в нейни ръце са лостовете за манипулация и фалшификация на истината. Нека алармираме света за всичко, което те вършат и да не позволяваме България да се превръща в Троянски кон в Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар