Из художествено – документалната повест „Решетката“
от Атанас Ганчев на 18 септември 2012 г. в 22:38 ч.
Вместо пролог
ЗА МНОГО ГОДИНИ, ШЕФЧЕ!
На Галя, Пламена, Владислав, Пламен и всички ония мои ученици, на които вдъхнах любов към живота.
“ Ненавременното отмъщение води до второ престъпление“
/Жан Расин/
Бях го забравил това въведение, а след поредния микроинсулт не исках да
се връщам към все още ненапълно завършената си учителска изповед. Но
даскал Владо Луков взе, че ми изпрати последната си книга, „Мястото,
откъдето започва безкраят“ и вместо Слънчевият Човек у мен, проговори
онзи другия, от обратната страна на Юпитер….
Петък, Седемнадесети декември,2004 год.
Миналият четвъртък, в деня на студентския празник, който няколко колеги и
колежки от училището празнуваме, за да си припомняме отлетелите години,
ходих в Окръжната болница/дн. МБАЛ/, за да занеса на една колежка от
нас, която в настоящия момент бе председател на НУС /Независим Учителски
Синдикат/ плик със скромните шестдесет лева, които приятели и колеги
бяхме събрали помежду си, за да я подпомогнем, но най – вече с обичта си
да й вдъхнем сили да се пребори с коварната болест, множествена
склероза.
Ели, бавно, бавно гаснеше. Стани ми тягостно, затворих се в себе си,
както го сториха Маргото, Веселка, Валя, Галя, Лили и останалите.
Но юбилеят си е юбилей, па и Шефът чукаше петдесетака, нямаше как да не го удостоим с присъствието си.
Събитието, помпозно за скромните ни даскалски възможности бе насрочено
за един часа следобед, като за целта двете смени бяха слети. Имах само
един учебен час него ден, и то четвърти в следобедната смяна и той се
оказа извън учебните занятия…..А и сутринта ходих до една
агенция….прощалната, та закъснях.
Чинно строени във фоайето на втория етаж, където са директорските
кабинети и от чиято югозападна страна ни гледа Апостола от онази
литография с камата, револвера и Библията, колегите слушаха похвалните
слова, които председателите на училищните секции на синдикатите и на
методическите обединения, поднасяха пред Главата на школото, господина
Галин Ганчев, където си вадеха хляба.Раболепието стигна своя връх,
когато състудентът му от някогашния Полувисш Учителски Институт в
Силистра, а по-късно и от задочните им години във ВТУ“ Кирил и Методий“,
в момента на срочен трудов договор като учител по немски език, се вживя
в ролята на придворен поет, та зазвучаха едни слова и словца:за
момчето, което скрито зад порутения зид на някогашната тухлена фабрика в
родната Трявна, далеч от хлапашката врява на връстниците си, с очи,
устремени към небето, с мечти, пленени от любовта към морето, чете ли,
чете ли… Иде ми да прихна от смях, но Ели, Ели, очите на Ели са пред
мен…..Спотайвам дълбоко в себе си присмехулника:
Ех, защо не съм поет,
поет като наший Колка,
та да напиша ода,
възторжена ода
за шефа, за шефа
и коремната му обиколка.
Тържествената част приключи и започна веселата. В учителската стая,
не много пищно, но не и много скромно. Наздравици, тостове, умилителни
слова:
- Ех, Шефче, петнадесет ли години минаха, откакто дойде като Началство в
училището! Да знаеш, не си се променил, все си същия левент, убав и
ентелигентен, но много, много по – умен отпреди.
Левентинът, сияещ от радостните възгласи на подчинените си, чукаше
чашата си със шампанско с всеки поотделно. Дойде и при мен. Погледна ме
едно мазно, той така гледа, когато иска да изработи някого, чукнахме се и
празникът продължи до пет вечерта, а за началството и свитата му, Бог
знае докога…
На последващия ден, неделя, изпратихме Елисавета Маринова в последния й път.
На четиридесетия й ден, след постановка на Шефа , ме изгониха от работа,
за да назначат придворния поет Кольо Симидчиев на моето място, а след
година да го направят и синдикален лидер.
Един по един, колежките и колегите от малкия ни приятелски кръг,
напуснахме училището. Някои отидоха при Ели, други ги съкратиха, трети
сами побягнаха, четвърти ги пенсионираха по бързата учителска процедура .
Останалото е ….“Решетката“.
28.12.2010 год.
махала Шараните, Габровско- Севлиевски Балкан.
22.08.2012 год., гр.Русе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар