Управлението на Борисов трябва да бъде оставено да катастрофира

27.07.2011 / 15:36 от: Тома Биков
Ахмед Доган и група народни представители внасят вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов заради провала на управлението в сектор сигурност и борба с организираната престъпност. Сам по себе си вотът е основателен. Доказателство за това е присъствието в парламента на същия този Ахмед Доган и част от групата народни представители, внесли вота. Ако правителството не се беше провалило в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, тези хора днес трябваше да бъдат най-малкото подсъдими, а делата им да вървят към приключване.

Само че Доган вече го оправдаха, а обръчите му продължават да се въртят с пълна сила. Взел рушвет от 1 млн. евро, но си платил данъците и ДДС-то върху него... Срещу Емел Етем, Делян Пеевски и Асен Гагаузов дори няма повдигнати обвинения. Така че вотът е основателен.

Преди да започне гласуването, Ахмед Доган създава най-важната новина за деня, като се появява на работното си място в Народното събрание за пръв път, откакто е положил клетва като депутат преди две години. Това в България е политически знак. В нормална страна неходенето на работа на шеф на средноголяма партия би му струвало политическата карирера. Само че България е ненормална страна и Доган се държи напълно адекватно за тукашните нрави и обичаи.

Пред журналисти той коментира, че държавата потъва във всяко отношение, най-вече в икономическо, и е време гражданското общество да се мобилизира, за да се сложи край на този процес. Докато Доган говори с журналистите, премиерът Бойко Борисов ги моли да го снимат с предствители на репресираните от комунистическия режим, дошли да се срещнат с него. Борисов има тежък комплекс заради комунистическото си минало и обича да се снима с репресирани. Журналистите обаче не мърдат от Доган. Борисов се ядосва.

Гласуването приключва благополучно за правителството. То е подкрепено от попадналите случайно в парламента депутати от ГЕРБ, от ксенофобите от „Атака“, от независимите народни представители и дори от депутата от ДПС Делян Пеевски, който не е в залата.

Дотук добре. Обаче ДПС решават да напуснат залата и начело с лидера си се отправят към един от изходите. Това предизвиква Борисов, който веднага скача от мястото си и заедно с министъра на културата Вежди Рашидов се запътва обидено към другия изход. Когато Борисов се движи из пленарната зала, тя заприличва на фитнес. Докато тече голямото ходене, Искра Фидосова обяснява защо е подкрепила правителството. Никой не я слуша и това по някакъв начин е симпатично. Фидосова не бива да бъде слушана. Тази примитивна жена, инсталирана по върховете на властта от Бойко Борисов, трябва да бъде забранена, защото когато се появи на трибуната, парламентът замирисва на каварма. Не заради вида й, а заради същността й.

Но да се върнем към Борисов и демонстративното му излизане от пленарната зала. Премиерът остава, след като е върнат от Сергей Станишев, който му обяснява, че ако напусне, ще обиди институцията. Ако Станишев не му беше казал това, Борисов би си тръгнал, без да разбере, че обижда Народното събрание, и би пропуснал защитното слово на Фидосова. Същото би направил и Вежди Рашидов. Те обаче се връщат, а след това премиерът дълго и многократно благодари на социалистите, че са го вразумили и подобно на него са останали в залата.

Завръщането на Борисов вдъхновява Фидосова допълнително и тя решава да започне словото си отначало, за да го чуят премиерът и културният министър, които са си говорили със Станишев, докато тя ги е защитавала ревностно от трибуната. Най-важното в това слово е откритието, че Сергей Дмитриевич Станишев означава СДС, а Ахмед Доган АД. Толкоз.

Веднага след Фидосова, за да защити правителството, на трибуната излиза независимият депутат Марио Тагарински. Бивш министър в правителството на Костов и депутат в пет парламента. Той заявява, че с правителството на Борисов България имала уникален шанс да приключи с лошия и задкулисен преход, а Цветанов бил най-добрият вътрешен министър след 1989 г. Всъщност тези думи, казани от човек като Тагарински, са най-тежката присъда за настоящото управление.

„Марио Тагарински“. Така може да бъде озаглавен българският преход. Снимката на този човек трябва да стои в учебниците по история, за да визуализира уродливата същност на българския посткомунистически модел.

Явлението „Тагарински“ в Народното събрание е симптом за прекършената демокрация. Човек без никакъв публичен авторитет, без качества на политик и ползващ се с нулева обществена подкрепа бива избиран за депутат в пет парламента. „Тагарински“ е предприемач. Инвестира в депутатското си място и след това регистрира печалби. Под този обобщен образ на съвременния български депутат биха могли да се подпишат 80% от депутатите в настоящия парламент.

Но да се върнем към вота на недоверие. През цялото време депутатите от ГЕРБ се опитват да демонстрират бурни емоции от депутатските си банки. Правят го по характерния за тях начин. С подвиквания, крясъци, подсвирквания, ръкопляскания. Тази аморфна сбирщина от провинциални адвокати и нотариуси, селски хитреци, бивши ченгета, обикновени мошеници и случайно попаднали в парламента хора е добър образ на завършека на българския преход към демокрация.

Преходът свършва с катастрофа на политическото представителство. С министър-председател, който визуално и ментално прилича на Тодор Живков, и депутати, които по нищо не се различават от депутатите в последния комунистически парламент. Разликата е в изразните средства.

Но трябва да изпием до дъно чашата на тази катастрофа. Никакви предсрочни избори. Борисов трябва да управлява до края на мандата си, за да стане ясно и на последния глупак, че управлението на една страна изисква интелектуален, а не физически труд. Заради избирателите на ГЕРБ управлението на Борисов не бива да бъде прекъсвано от спасителни акции. Корабът трябва да бъде оставен да потъне и цената за избора на този човек трябва да бъде платена докрай. От всички нас. Защото в противен случай ще продължим да робуваме на илюзията, че всеки може да управлява държавата. Дори и една бивша мутра.